Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 20 (2015) ИГРАТА С ОГЪНЯ В МАКЕДОНИЯ

ИГРАТА С ОГЪНЯ В МАКЕДОНИЯ

Е-поща Печат PDF

“Политическият език – а с известни вариации това важи за всички политически партии, от консерваторите до анархистите, - е предназначен да направи така, че лъжите да звучат като истина, а убийството - като нещо достойно за уважение, както и да придаде стабилен изглед на чистата вятърничавост.”

Джордж Оруел

“Политиката и английският език”, есе, 1946 г.

Драматичните и кървави събития в Куманово и разрастването на антиправителствените протести в столицата на Македония,   Скопие, приличат на неразумна игра на пиромани. В началото на май те върнаха приглушените от Охридското споразумение страхове от разпалването на стари етнически конфликти в бившата югославска република. Протестите обаче заплашват да взривят целия балкански регион.

Събитията породиха твърде много тревожни въпроси и около тях се упражняват в дълбокомислие редица чужди, както и много от домораслите ни и зависими от външни сили политици и анализатори. Техните разсъждения и версии кръжат около главния въпрос, върху който ще се опитаме да разсъждаваме и ние, а именно: кой има интерес от случващото се в Македония? При това обаче предварително следва да обявим две важни неща: първо, не сме привърженици на теориите на конспирацията, и второ, нямаме никакво намерение да адвокатстваме на правителството в Скопие. То е грешно, колкото и това в София, и напълно е заслужило плащането на пълната цена на своите грехове.

Внимателното и аналитично подреждане на пъзела от фактите и хронологията на събитията в Македония открехват завесата и показват лицата на онези, които вероятно не по своя инициатива стоят в основата на организацията на събитията. Те ескалираха на 5 май, след поредните скандални разкрития за убийството на 21-годишния Мартин Нешковски, пребит от полицията по време на следизборните празненства през 2011 г. и след като социалдемократическият опозиционен лидер Зоран Заев, който от няколко месеца е в остър конфликт с премиера Никола Груевски, огласи поредица от аудиозаписи, уличаващи министър-председателя ведно с висши политици от неговия кръг в корупция и злоупотреба с властта. От тях става ясен принципа на функциониране на коалицията между ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ. Нейните лидери са имали за задача да решават не само коалиционните отношения, но и бизнес въпросите, включително и това кой да печели търговете. Нищо по различно от практиката на управляващите днес в България съдружници в престъплението. Огласяването на тези записи остави обаче висящ въпроса за техния източник. Не се изясни дали той е от системата на тайните служби на Македония, което е все пак по-малко вероятно, защото шефът им Сашо Миялков, първи братовчед на премиера Груевски (и вече освободен от длъжност. - Бел. ред.), или Заев ги е получил от външен източник. Това съмнение, както ще видим и по-надолу, има своите сериозни основания.

Има бъдеще... за нашите, умните и красивите

Много бързо след огласяване на записите - още на другия ден, на 6 май, около 250 опозиционни македонски политици, представители на научните среди и общественици учредиха гражданско сдружение за диалог с гражданите „Има бъдеще”.

В обръщението си към присъстващите идеологът на движението, македонският учен проф. Йове Кекеновски, подчертал изключителната важност на гражданското общество в политическата система на Македония и обърнал внимание на следното: „За съжаление при сегашното положение Македония няма шанс да еволюира в правова държава. Положението се влошава от ден на ден. Страхуваме се, че дори можем да загубим статута си на страна кандидат-член за ЕС. Ние ще стигнем докрай и ще поискаме оставката на това управление”, отбелязал проф. Кекеновски.

В словото си във връзка с основаването на сдружението председателят му Владимир Лазаревик заявил: „Има бъдеще” се формира във време на най-дълбоката политическа и институционална криза. Ние сме отворени към всички хора, които споделят нашите ценности, обединени от идеята за диалог, независимо от своята религиозна, етническа или друга принадлежност и готови да генерират политики и практики, полезни за развитието и просперитета на Македония. Ще работим активно да направим страната ни добре уредена правова държава, в която всички ние се развиваме свободно в условията на демократично общество, плурализъм, пазарна икономика и евро-атлантическа ориентация”. Любопитен факт е, че сред учредителите имало и бивши военни, начело с генерал Илия Николовски, председател на проатлантическия съюз на военните ветерани в Република Македония. Същият този съюз, който през април 2012 г. сключи споразумение за сътрудничество с българския съюз на офицерите от резерва „Атлантик“, ръководен от о.р. ген. м-р Стефан Димитров.

Интересна информация по въпроса за ролята на сдружението „Има бъдеще” сподели още на 6 май българският историк Божидар Димитров, който в сутрешния блок на БНТ категорично обяви: „Това, което се случи в Киев, ще се случи и в Македония. Най-вероятно още тази вечер ще прозвучат първите изстрели... ЕС тайно седи зад протестите. Аз очаквам Груевски следващите 2-3 дни да си подаде оставка, ако не от пролята кръв на протестиращи, то от стрелби. Вероятно неизвестни снайперисти ще открият огън и ще предизвикат кръвопролитие, което ще повиши напрежението. Само демокрация ще оправи Македония”, заяви Димитров. Той посочи още, че е знаел за подготвяните демонстрации от водачи на опозиционната социалдемократическа партия на Заев. “Казаха ми, че са имали помощ от САЩ”, допълни историкът.

Кой надува гайдата

Изстрелите, за които пророкува професор Божидар Димитров, не закъсняха, но дойдоха не от снайперисти. В деня на 70-годишнината от победата над хитлеристка Германия, когато македонският президент Георге Иванов присъства на Парада на победата в Москва, 45 добре въоръжени и обучени терористи от АОК нахлуха в Куманово от съседно Косово и убиха 8 македонски полицаи.

Нахлуването и кървавата баня, устроена от терористите, съчетано с гражданските протести на опозицията, както и с бездействието на западните посолства в Скопие, в началото на кризата остави подозрението за предварително координирана акция отвън. Това даде сериозно основание на медиите да твърдят, че някои западни страни насърчават дестабилизиращите действия в страната.

Бездействието на западните дипломати възмути македонския президент Георге Иванов, който зададе пред медиите риторичния въпрос: „Как така се случи, че никой от 17-те посолства на страните от НАТО и ЕС в Скопие,... не подадоха информация, не помогнаха на македонските власти за разкриване намеренията и за неутрализиране действията на терористичната група в Куманово?” Тези съмнения се засилиха още повече, след като посланиците на САЩ и водещите държави в Европа, вместо да осъдят властите в Косово, от чиято територия нахлуха терористите, открито изразиха недоволство от кабинета на Груевски и индиректно го посъветваха да подава оставка. Такъв съвет директно и без всякаква дипломатичност, бе даден и от нашия премиер Борисов. Като познаваме политическата „далновидност” на нашия премиер, трудно е да се повярва, че той, който за всеки свой ход се допитва до посолството на ул. ”Козяк” 16, е проявил самоинициативата да призове министър-председателя на Македония „да подаде оставка, за да облекчи политическата несигурност и възстановяване на стабилността в страната”. Неясни и с възможност за противоречиви тълкувания бяха и изявленията на коалиционния партньор на Борисов в сянка - Лютви Местан: “Ние смятаме, че ситуацията в Куманово актуализира стойността на българския етнически модел”, обяви той на пресконференция на движението.

Със сигурност не е лична инициативата и на тарторите на „Протестна мрежа” у нас Теодор Михайлов, Асен Генов, Георги Илиев, Борислав Сандов, които са на хранилка на фондация „Америка за България” и които на 8 май разпространиха видеопослание към протестиращите в Македония опозиционери, в което те подстрекателски настояват: “Не се отказвайте. Искайте оставка. Ще има оставка”.

За официалната позиция на външното ни министерство няма смисъл да говорим ,тя не отчита националния интерес и е повторение на клишетата от общата позиция на западните посолства.

Позицията на Гърция

Не може да се отрече, че тя винаги е била съобразена с националните интереси на страната, с отказа си да признае името на бившата югославска република и с постоянното си вето за приемането на Македония в НАТО и ЕС, Гърция вече почти петнадесет години се явява един от големите проблеми на Македония. Сегашната ситуация в Македония, по мнение на гръцкото външно министерство, е още едно доказателство, че: „Нашата съседка има сериозни проблеми във функционирането на правовата държава, зачитането на правата на човека, прилагането на Споразумението между етносите от Охрид, зачитането на принципа на добросъседските отношения е дефицит на демокрацията в страната”.

От съседите в региона особено внимание обаче заслужават позициите на Албания и Сърбия.

Като се вземат предвид етническия произход на извършителите на клането в Куманово, позицията на Албания има подозрително несъпричастен характер и прехвърля вината за случилото се изцяло върху македонските власти.

“Правителството на Албания призовава македонското правителство и властите да разследват напълно прозрачно, бързо и по-задълбочено случая в Куманово... защото това ще възстанови доверието в институциите, за да се избегне повторение на подобни инциденти в бъдеще. Република Албания осъжда всички актове на насилие, неприемливи за едно демократично общество, което се стреми към евроатлантическа интеграция”, се подчертава в правителственото прессъобщение.

Що се отнася до сръбската позиция, тук интерес представляват изявленията на министъра на вътрешните работи на Република Сръбска Драган Лукич и на министъра на отбраната Братислав Гашич. Първият изказа пред медиите опасение от възможността въоръженият конфликт в Македония да се прехвърли в Босна и Херцеговина, и заяви,че “заплахата идва от опасността от реализирането на плановете за създаването на Велика Албания, от която албанците никога няма да се откажат.” Тук му е мястото да изтъкнем, че Лукич не е съвсем точен. Идеята за създаването на Велика Албания отдавна би умряла, ако не бяха задокеанските й вдъхновители. За разлика от нашия бивш началник на ГЩ и сегашен депутат от АБВ, генерал Михо Михов, който на 14 май обяви в НС, че е излишно да пращаме войски до границата с Македония, Лукич се оказа много по-добър стратег и национално мислещ политик, като заяви, че: „не е излишно Сърбия да изпрати войските си в близост с границата си с Македония”. Министърът на отбраната от своя страна обяви пред агенция “Танюг”: „Сръбската армия на 13 май е повишила нивото на бойната си готовност и е в състояние заедно с останалите структури по безопасността да опази териториалната цялост и суверенитета на страната”. Очевидно Сърбия, която има богат опит в етническите конфликти, взима всички мерки, за да не допусне разрастването на конфликта на своя територия, и ще направи всичко възможно за отклоняване на един очакван бежански поток от своите граници.

След анализа на събитията и фактите в самата Македония и позициите на съседните й балкански страни по отношение на случващото се там, въпросът: „Кой все пак има интерес от политическата дестабилизация и етническото насилие”, остава.

САЩ са загрижени...

„Много хора задават въпроса кой най-много би спечелил от новия кръг от етническо насилие и политическо противопоставяне в Македония. Отговорът е: правителството на Груевски”, твърди в коментара си във в. ”Тудей’с Заман” анализаторът Йоост Лагендийк. Същото твърди и бившият ръководител на службите за сигурност в Македония генерал Горан Митевски, който пряко обвини специалните служби и правителството на Груевски в организацията на събитията в Куманово. В краткосрочен тактически план може би Лагендийк и Митевски са прави, но от цитираните по-горе факти и заявени интереси се вижда, че в дългосрочен план битката за Македония, и по-точно за Западните Балкани, излиза от тактическите и тясно политическите и навлиза в геостратегическите сфери. Потвърждение в тази посока е прессъобщението от 8 май на посолството на САЩ в Атина, в което се каза „не” на гръцкото участие в газопровода, който трябва да мине за Западна Европа през Гърция, Македония, Сърбия, и Унгария: „САЩ са загрижени за разширяване на газопровода „Турски поток” на гръцка територия. Този газопровод няма да укрепи енергийната диверсификация на Гърция и евентуално ще бъде причина за безпокойство за европейските органи по конкуренция. Той не е дългосрочно решение на енергийните нужди на Гърция”, гласи изявлението на посолството на САЩ.

Очевидно това изявление има пряка връзка със ставащото в Македония, която се оказва звеното, което САЩ най-лесно може да дестабилизират, за да бъде прекъснат пътя на руския газ към Европа (по отношение на България това дори не се наложи).

Ако погледнем назад във времето, ситуацията в Македония днес силно напомня 1999 г. и мистериозния план под кодовото име “Подкова”, който освен че легитимира ударите на НАТО в бивша Югославия през 1999 г., стана и прелюдия към изпълнение на друг вече реално съществуващ американско-турски план, наречен „Ислямска дъга”. Да не забравяме, че той включваше придвижването на огромни маси от около 400 000 бежанци косовари към териториите на съседните страни. И преди всичко към България.

Този план, както разкриха и секретни доклади, изтекли в Уикилийкс, предвиждаше разсичането на православната общност в региона чрез създаването на ислямски пояс, обхващащ Босна, Санджак, Косово, Македония, Кърджали, Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия. При всичките недостатъци на Иван Костов и неговото правителство, трябва да се признае заслугата, че лично миннистър-председателят не се съгласи определената квота „бежанци” да бъде допусната на наша територия.

Случващото се днес в Македония доказва, че създателите на плана не са се отказали от неговата реализация. Наскоро в мрежата изтече информация, че експерт от руското разузнаване в едно предаване по радио “Ехото на Москва” е разкрил подготвяната за действие чужда дестабилизираща схема по отношение на България. Три групи по 50-100 души следвало да създадат обстановка, подобна на разигралата се драма в съседни държави. Две от групите, съставени предимно от турски емигранти, трябвало да обявят независимост в отделни райони в Родопите и Разград. Планът включвал обща граница между групите някъде край Пловдив. Предполагало се, че провокацията щяла да предизвика сурови мерки от страна на българското правителство, което на свой ред да стане повод за намесата на американските въоръжени сили по подобие на войната в Югославия.

Как ще реагира днес българското правителство при една такава ситуация или подобна на сегашната в Македония, не е трудно да се предвиди. Доказателство са стриктното изпълнение на „еврокомандите”, подавани от САЩ, които целят превръщането на България в лагер за ислямистки пришълци. Начело на държавата ни днес стоят политици, които с действията си доказват, че не мислят за сигурността на българската нация  и работят за обслужване на чужди геостратегически интереси. А това е най-голямата заплаха за българското бъдеще.