Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 20 (2015) ПОХИТЕНАТА ЕВРОПА

ПОХИТЕНАТА ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

В древногръцката митология Зевс е богът на на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят, той е върховният бог от планината Олимп в Елада, бащата на всички богове и хора, и трети син на титана Кронос и Рея. Зевс харесал фригийската принцеса Европа и се превъплътил в бял бик, отвлякъл я на гърба си и я пренесъл през Бичия пролив, тоест днешния Босфор.

Исторически факт е, че дълги години на европейската страна на Босфора имало провинция Европа, която стигала до днешна Тракия. Ерго, пътят към Европа не минава през Босфора, а самата Европа започва от северния му бряг. Извън митологията, за „път към Европа през Босфора” могат да говорят само хора, които живеят в Азия или Африка, или служат на Турция...

Европа много пъти е бивала похищавана и освобождавана, докато дойде до днешното си състояние, при което народи от или в близост до древната провинция Европа остават извън Общия европейски дом. И това разделение е започнало от датата 9-и май 1945 г., която по-късно ще бъде обявена за Ден на Европа. И не само заради различните часови пояси, едни празнуват Деня на победата над хитлеро-фашизма на 8-ми май, а други на 9-и май.

Така, когато в Москва честват годишнини от победата във Великата Отечествена война, в Западна Европа отбелязват Деня на Европа. Ден, който нямаше да го има, ако не беше създадена антихитлеристката коалиция, принудила Германия да подпише акта за безусловна капитулация. Сред победителите имаше и представители на Франция, която през 1940 г. капитулира пред Хитлер за няколко седмици. Казват, че като разбрал, че ще подписва капитулация и пред Франция, фелдмаршал Кайтел възкликнал: „Как, и от тези ли сме загубили?”

Безсмъртният полк на истината

Историческа истина е, че предшествениците на днешните критици на „руския агресор” направиха всичко възможно, за да насочат Хитлер към границите на СССР. Както казваше неговият призрак от филма „Белият тигър”: „Аз просто изпълних това, което Западът желаеше, но не смееше да предприеме. Западът винаги се е боял от този кентавър, наречен Русия!”

Дори след аншлуса на Чехословакия и Австрия и нахлуването на Хитлер в Полша бъдещите съюзници на СССР от антихитлеристката коалиция - САЩ, Великобритания и Франция, се грижеха много повече за запазването на своите колониални владения в Африка и Азия, отколкото за мира в Европа. Именно те пожертваха споменатите три държави през 1938 и 1939 г. Хитлер обаче измами  Великобритания и Франция. Той вярваше, че е заблудил и СССР с подписването на пакта Рибентроп-Молотов, докато Сталин си бе направил сметката за териториалния буфер срещу германския удар.Но откъсвайки съветско-германския пакт за ненападение и приятелство от антисъветските кроежи на Запада, някои „политолози”, „историци” и обикновени пропагандни наемници в САЩ, Европа и у нас, се опитват да оспорят дори правото на руския народ да отдаде почит към участниците във Великата победа.

Заради Парада на победата да обявиш марша на „Безсмъртния полк” в Москва за „демонстрация на имперски амбиции” – това е кощунство! Сякаш падналите по бойните полета на Великата Отечествена война са знаели кой ще ръководи Русия след 70 години. Смешно е, че това твърдяха бивши членове и „историци” на БКП и такива, които навремето са направили „информиран избор” между обучение в Москва, „научна” кариера и сътрудничество на ДС... Всички те – от Иво Инджев, до Огнян Минчев и Георги Коритаров, отричат освободителната мисия на Червената армия в България и настояват да се махне Паметникът на Съветската армия. Понеже нямало Паметник на българите, загинали в Отечествената война.

А кой им е пречил да предложат досега изграждането на такъв паметник? Нали вече 25 години живеят при демокрация? Пречи им само „политическата целесъобразност”. По-точно, страхът да не бъдат уличени в симпатии към комунизма.

Разбира се, те биха могли да предложат и нещо по-евтино. Например да се отменят или да се провеждат само на кръгли годишнини унизителните Гергьовденски „паради” с по един хеликоптер, носещ националния флаг. Надяваме се, че все някога Българската армия ще може да покаже и бойна мощ, а не само гола гордост. Ако, разбира се, преди това, след поредния военен министър от БЗНС, автоматите на пехотинците не бъдат заменени с кирки, лопати, коси и мотики...

Друг е въпросът, че съвсем скоро може да ни потрябва истинска армия. Станалото в Република Македония е повече от обезпокояващо, за да бъде предмет на обсъждане само от Съвета по сигурността към Министерския съвет. Защото, за разлика от края на 90-те години на 20 век, днес България няма никакво излишно въоръжение, което да подари на нашите сънародници край Вардара. Напротив, македонската армия изглежда по-добре въоръжена от българската. Историята няма да ни прости, ако Македония бъде „спасена” от турски, гръцки или сръбски войски. Но след като 25 % от българите казват, че не биха се сражавали за Отечеството, кой българин ще се сражава за Македония?! На всичко отгоре и вътре в страната сме се изпокарали и сме по-неподготвени за война от когато и да било. А политиците „евроатлантици” се опитват да ни лишат от правото да почитаме малцината живи участници, загиналите и осакатените в Отечествената война и антифашистката съпротива.

„Има хора без корени, които се стесняват от своите предци!” - каза турският президент Реджеп Ердоган в отговор на протестите срещу реставрирането на месджида (джамия без минаре) в построената от султан Мехмед Втори - Фатих, крепост „Румели хисар”, на европейския бряг на Босфора.

И у нас „безкоренници”, притесняващи се от дедите си - наспорил Господ!

Колко от днешните политици плюха на бащите си, за да запазят ограбеното по време на Великата криминална революция? Един ден историята непременно ще осъди тяхната подлост, но приживе малцина ще получат справедлива присъда. Вярно е, че „дефицитът на справедливост” не е българско, а световно явление, но това не утешава милионите пострадали от „прехода”.