Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 20 (2015) НЕОЛИБЕРАЛНАТА ИДЕОЛОГЕМА „25 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ” - 2

НЕОЛИБЕРАЛНАТА ИДЕОЛОГЕМА „25 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ” - 2

Е-поща Печат PDF

Свободна ли е България?

В идеологемата на Плевнелиев за субект на свободата директно се смята България! Говори се за „свободна България”, не просто за свобода на отделните индивиди. Когато се говори за „свободна България”, се има предвид суверенитетът на страната, т.е. онзи смисъл на свободата, за който говорят Ботев, Левски, Каравелов, възрожденците, които са готови да умрат за тази свобода.

Този смисъл на думата свобода също влиза в либералната традиция след 1648 г., след Вестфалския мир, когато се приема, че всяка държава има право на висш и абсолютен суверенитет на своята територия. Една държава е свободна, когато никой не се меси в нейния суверенитет. Дали България през последните 25 години е свободна в този смисъл на думата?

Не, в този смисъл тя е по-несвободна от всякога след Освобождението от Османско робство. Дори официалното ни влизане в ЕС означава ограничаване на суверенитета, да оставим всички други инструменти за такова ограничаване

Погледнете само законодателството. Около 70 % от икономическото законодателство, определящо нашия икономически суверенитет, се прави в Брюксел. Това е валидно и за останалото. Никога преди в нашата история на самостоятелна държава не сме зависили толкова много от външни сили. За всяка дреболия ни чакат санкции от Брюксел. Дори турският султан не се е месил така в различните части на империята си...

Обърнете внимание: унищожихме своето разузнаване и контраразузнаване, предполагащи независимост на българската държава, а премиерът Бойко Борисов се тупа по гърдите, че е човекът на едно чуждо разузнаване в България, хвали се „Аз съм човекът на ЦРУ в България”.

В цялата предходна история в България не е имало чужди бази. Това е било само по времето, когато е била окупирана от чужди сили. По заповед на САЩ и Турция ликвидирахме свръхмодерни ракети и друго оръжие в мащаби, в каквито не е било унищожавано дори след Ньойския договор, когато губим в Първата световна война. Българската армия никога не е изпълнявала наемнически функции в чужди войни, дори през Османския период, сега тя ходи по света да служи на чужди войни. В Ирак дори Германия и Франция не отидоха, ние отидохме и като „награда” загубихме 2 милиарда дълг, който имаше да ни връща Ирак, но за сметка на това американските компании в иракските нефтени полета печелят много пъти по два милиарда.

Наскоро в свое интервю бившият министър-председател Димитър Попов заяви, че регистрацията на ДПС като политическа партия е станало под натиска на турския министър-председател Месут Йълмаз и на английския посланик в София. (2) Така законността или незаконността на съществуването на една политическа партия в България се решава от външни сили, а не от българския съд. Една партия е регистрирана и участва в българския политически живот в продължение на четвърт век, защото някакви външни сили са заинтересовани от това. И на това му се казва „свободна България”.

Никога преди в историята чрез чужди посолства и чужди държави не са се сваляли и качвали правителства, както след 1989 г. – организиране на бунтове и цветни революции при всеки опит за самостоятелни действия на българското правителство. Спомнете си ситуацията, в която почти под дулата на автоматите на двама американски сенатори Пламен Орешарски излезе и обяви, че спираме „Южен поток”. Спомнете си немския и френския посланик и ролята им в протестите в България, бившият американски посланик Пардю и инструктажа му на протестиращите в университета.

Обърнете внимание на неоколониалната експлоатация на двете американски ТЕЦ и неспособността да се реагира, след като държавата е предадена и всеки опит да се реагира, води до демарш на чужди посланици.

България бе свободна преди 1989 г. да изгради шест блока на АЕЦ „Козлодуй” и да се превърне в една от страните, произвеждащи най-много енергия на човек от населението. И отчайващо несвободна беше, робско бе нейното поведение под външен диктат да закрие четири от тях, за да стигне страната ни до енергийна катастрофа.

Държавата ни е абсолютно несвободна и в един друг функционален смисъл на думата – не е способна да реши елементарен въпрос на своята територия. Социализмът идва с идеята за знанието и господството чрез него над природата. Това е модерната идея за човека, който надделява над природните стихии, използва тези стихии за благото на човека. Опитвайки се да реализира този смисъл на понятието за свобода, свързан с обуздаването и използването на природните стихии, социализмът построи 2200 язовира и гигантски напоителни системи, напояващи 95 % от земята ни. Неолибералната държава остави да бъдат разрушени и разграбени тези системи, тя вече не господства и над природата, само 5 % от земята се напоява. Държавата не може дори да определи кой да отговаря за 2200 язовира, построени от социализма, кой да ги поддържа.

И всеки дребен дъжд става бедствие...

Някога, в началото на 20 век, Яворов написа своето знаменито стихотворение „Градушка”, за да изобрази несвободата на българина спрямо природата:

 

“Една, че две, че три усилни

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и - вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше -

в земята зърно се опече... “

 

От Освобождението от османско робство до днес не са загивали годишно толкова хора от бедствия. Днешна България е по-безсилна, по-несвободна по отношение на природата от времето на Османската империя до днес.

Има ли я свободата като знание, което ни прави силни?

Наред с понятието на Лок, началото на развитието на капитализма ражда още едно не толкова ограничено буржоазно понятие за свобода, несвеждащо се до собствеността. Това е свободата като знание, като действия на основата на знанието. „Знанието е сила”, ще каже Франсис Бейкън. Една линия, продължена от френските просветители, от Кант, Хегел, Маркс. Това е свободата в смисъла на Просвещението, на идеята, че знанието е път към успеха, то те прави силен и способен. Чрез него можеш да господстваш над природата. Чрез него можеш да получиш способности да направиш неща, които иначе нямаш. Това е една от най-важните характеристики на т. нар. позитивна свобода.

Държавният социализъм разгръща именно този вид свобода. Създава мощна система на безплатно образование, като в началото е задължително основното, а след това и по-високи степени на образование и социализация. А свободата е, на първо място, възможности за развитие на човека – да бъде здрав, да развива и използва своите възможности, да се образова, да има шансове за персонално и професионално израстване, за промяна на своя социален статус. От беден селянин например да имаш възможност да се изучиш, да отидеш в града, да получиш жилище, да завършиш университет, да станеш лекар, учител, инженер, писател, научен работник и пр.

Свободата в този позитивен смисъл на думата е възможност да се постигнат определени неща, да промениш състоянието си, да получиш допълнително нещо, което сте нямали ти или твоето семейство. Това е свободата, която имат милиони българи в периода до 1989 г.

За две десетилетия, между 60-те и 80-те години на 20 век, няколко милиона българи сменят радикално своето положение от селото към града, от липса на образование или основно образование към средно и висше образование. България става между най-образованите страни в света, има безплатно образование, безплатно здравеопазване. Извършва се радикална промяна на положението на милиони хора, свързано с увеличаване на свободата - много по-мощна вертикална мобилност от всякога преди това в историята.

Възможно ли е днес това при сриналата се образователна система? Възможно ли е при наличието на бедност, поради която между 20 и 40 000 деца са принудени годишно да напускат училище? Тези деца от началото на техния живот са пратени в небитието на несвободата. В своята знаменита работа “Свободата като развитие” Нобеловият лауреат по икономика Амартиа Сен специално развива идеята за бедността като живот на “несвобода”, свързан с невъзможност на човека да развие своите способности. (3) Нарастващите маси от хора, живеещи в гета, необразовани и увълчени, не са свободни, а послушен електорат, който е готов да продаде гласа си за 10-20 лева.

При днешната ситуация би ли могъл Желю Желев да се изучи и да стане доктор на науките и дори президент? Щеше да пасе овцете във Веселиново, или по-вероятно да работи като общ работник в Гърция или Италия, а не да разсъждава колко несвободен бил някога.

С идването на социализма започва така нар. културна революция, свалят се фереджета, отварят се училища и само за няколко години, до началото на 50-те години, е премахната изцяло неграмотността за населението до 50-годишна възраст. Хората са станали по-знаещи, с повече способности, с повече възможности и в този смисъл, и по-свободни.

След 1989 г. нещата тръгват в обратна посока.

25 години капитализъм и създаването на няколко стотин хиляди неграмотни за това време означават, че през този период масово се е продуцирала несвобода, продуцирало се е робство. А това именно е свързано с позитивното понятие за свободата. Самият министър-председател Бойко Борисов призна, че връща колата на Националната служба за сигурност, като види, че черна котка й пресече път, т.е. той или е по-суеверен от средновековна бабичка, или гледа на българския народ като така опростял и оглупял, т.е. загубил свободата си, че по този начин се стреми да му се хареса. Очевидно е и едното, и другото – един тотално несвободен като знание човек гоподства над несвободни хора.

Либералите и неолибералите много обичат да се преструват, че не съществува това позитивно разбиране за свободата и то е много по-важно от тяхната формална негативна свобода. А свободата е и възможност да се използват от повече хора постиженията на науката и техниката, които за класическите просветители дори са били основната посока за разгръщане на свободата изобщо. Тя е рационален анализ и рационално осмисляне на процесите, което предполага качествено образование, наука и рационален анализ.

Свободата е възможността да действаш със знание за причините и следствията

за това, което правиш. 25 години капитализъм у нас продуцират незнание, оглупяване, опростяване, Биг-Брадъровци, Азисовци... Погледнете дори баш политик като Божидар Лукарски, дето ще управлява държавата – писа наскоро в профила си във фейсбук, че комунистите били убили Стамболийски. Един израз на елементарна неграмотност на човек, който след това бе направен дори министър - типичен продукт на несвободата, както и всички калинки на различни равнища на управлението.

Една все по-необразована, деградирала политическа клика, която прави все по-несвободни и останалите.

Масовото продуциране четвърт век вече на незнаещи, опростели, оскотели хора, масовото оглупяване е типично за едно общество, което продуцира несвобода. Незнаещият, неграмотният, суеверният, манипулираният човек е несвободен и колкото повече хора обществото държи в такова състояние, толкова повече е несвободата в него.

Позитивната свобода означава способност да постигаш определени цели, да имаш равни шансове с останалите, да притежаваш средства, за да осъществиш целите си. Но унищожаването на знаещия на всички равнища през последните 25 години е унищожаване на свободата.

Дори когато някой има някаква природни заложби, то мизерията би го възпрепятствала да ги развие и реализира. По време на перестройката и в първите години след това масите се оказаха измамени, че ще има по-справедливо общество, в което хората ще успяват благодарение на своите способности, а не на партийна вярност и политическа подкрепа.

На практика имаме разгул на посредствеността, която особено силно се проявява най-напред в политиката, която съвсем не извежда на преден план експертно и морално най-доброто, а най-агресивното, най-безскрупулното, поради което и негативизмът, и разочарованието от новия политически елит са огромни, а усещането за несправедливост е по-голямо от всякога преди това в историята.

Около 40 % от средношколците в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разберат и анализират това, което са прочели, според изследване на Световната банка от тази година. При това, показва се, че основната причина за изоставането на България е огромното неравенство, което образователната система акумулира и възпроизвежда.

Образователното неравенство в България е най-фрапиращото и съответно с най-тежки проявления сред всичките участващи в PISA 65 средно и силно развити държави.

Дали едно общество, в което името на астроложката Алена и подобни на нея се срещат сто пъти повече в интернет, отколкото на председателя на БАН, е свободно?

Дали е свободно едно общество, в което се закриват институти на БАН, а управляващата партия и нейният лидер дават пари и си правят пиар със строителство и ремонт на църкви. Никога след края на Османската империя в България не са се строили толкова джамии, не е ли връщане това в несвободата на средновековието, а не в свободата на просвещението на Бейкън, Кант и Хегел?

Неолибералният капитализъм унищожава всекидневно и всекичасно именно това понятие за свобода.

Със срива на образованието, с убийството по същество на науката, прогонването на най-добрите учени и най-добрите студенти в чужбина, с възхода на хиляди екстрасенси, врачки, магьосници, астролози нашето общество е най-нерационалното днес в цялата своя модерна история и в този смисъл и най-несвободно, защото колкото по-ирационално е едно общество, толкова по-малко свободно е то.

Но това се отнася не само за нашето общество. Преди няколко месеца в една своя реч дори Обама призна, че в САЩ едно дете от бедно семейство има десет пъти по-малко шансове да получи образование и да успее, така, както е и в Ямайка. Скорошно изследване показва, че България е най-зле в ЕС в това отношение, т.е. ние никога не сме били така несвободни от времето на Възраждането, когато децата в подбалканските градчета са можели да ходят на училище, да получат съответното образование, да се превърнат в учители, просветители, апостоли.