Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 22 (2015) ЗАПАДЪТ ПРОВОКИРА НАПРЕЖЕНИЕ ПО БРЕГОВЕТЕ НА ДНЕСТЪР

ЗАПАДЪТ ПРОВОКИРА НАПРЕЖЕНИЕ ПО БРЕГОВЕТЕ НА ДНЕСТЪР

Е-поща Печат PDF

Букурещ и Киев обявиха намерението си скоро да създадат смесен румъно-молдавски батальон. В съобщение за пресата на Министерството на отбраната на Молдова се казва, че “в дейността си подразделението ще използва значителния опит на румънските военнослужещи, натрупан по време на миротворчески мисии и международни учения.” Румънските и молдавските военни възнамеряват в бъдеще да включат и полски, и украински военнослужащи в състава на батальона.

Защо все пак в зоната на приднестровския конфликт се създава румънско-молдавски-полско украински батальон (на пръв поглед миротворчески), след като мирът по бреговете на Днестър вече повече от двайсет години се осигурява от руски миротворци, които сега са в транспортна блокада, организирана от украинските власти?

Румъния е шампион на НАТО по ръст на разходите за армията (1,36% от БВП - за 2014 г., 1,7% - през 2015 г., а за 2017 г. се очакват 2 %). С подкрепата на Вашингтон и Брюксел не за първа година Букурещ се опитва да сплоти антируската групировка в Източна Европа, в която влизат натовска Полша, а също и Украйна и Молдавия. От 2009 г. Румъния има договор за стратегическо сътрудничество с Полша. В рамките на този договор двете страни са длъжни да подкрепят усилията за евроинтеграция на Украйна и Молдова.

На 28 април 2015 г. във Варшава се състоя среща на външните министри на Полша и Румъния - Гжегож Схетина и Богдан Ауреску. На срещата бе обявено единството във възгледите на двете страни по отношение на събитията в Украйна. Гжегож Схетина подчерта, че се обсъждат нови перспективи на полско-румънското сътрудничество в сферата на военната сигурност, включително чрез привличане на Турция, Украйна, Грузия, Молдавия и балкански държави в съвместни проекти.

Преди това, по инициатива на Варшава, бе създадена полско-литовско-украинска бригада (ЛитПолУкрбриг), чиято щаб-квартира е е полския град Люблин. В състава на бригадата, чийто статус също е “миротворчески”, ще влязат 3 500 военнослужещи, около 600 украинци, и около 400 литовци.

С една дума, край западните граници на страните участнички в Евразийския икономически съюз се създава антируска дъга от Черно море до Балтика. А присъствието на руски миротворци в Приднестровието пречи на тези планове, защото Приднестровието е своего рода анклав вътре в югоизточния сектор на зоната на отговорности на НАТО, т.е. извън контрола на алианса.

Независимото Приднестровие е като рибя кост в гърлото на румънските юнионисти. В Приднестровската молдавска република (ПМР) кирилският вариант на молдавския език е със статут на официален, а не латиницата, въведена в Молдавия още от 1989 г. Различни са и идеологиите на политическите режими в Кишинев и в Тираспол. За Кишинев румънският съюзник на Хитлер - маршал Антонеску, вече не е военнопрестъпник, а национален герой, който се е борил за възсъединяването на Румъния и Молдова, неговото име вече носят и улици.

Последователите на обединителните планове на Антонеску в Румънския парламент (под “обединение” се разбира поглъщането на цялата територия на бившата Молдавска ССР от Румъния) образуваха своя парламентарна група от 41 депутати – „Friends of the Union” (Приятели на обединението). Същевременно процентът на привържениците на обединение с Румъния не е особено голям сред молдованите - през последните десет години той варира между 7 % и 15 %. В Румъния подкрепата за “обединението” е на ниво 76 %.

Политиците от „Friends of the Union” лелеят планове за присъединяване към Румъния на украинската част на Бесарабия, но засега предпочитат да го премълчават, за да не уплашат Киев. Така, докато в Букурещ назрява въпросът за украинска Бесарабия, украинците “ги галят по главата” с обещания, че ако се наложи, Румъния ще воюва с Русия за Украйна и ще атакува руския флот в Черно море.

Планът за изтласкване на руските миротворци от Приднестровието работи. В ход е механизмът на информационната война срещу Тираспол. Властите в Приднестровската молдавска република са обвинени в нарушаване на демократичните свободи и в преследване на независимите неправителствени организации на територията на републиката. Сред тези “независими” НПО са организации, които работят в Молдавия, но ги финансира Букурещ и са свързани с румънските спецслужби. Западните медии вече забъркаха информационно-пропаганден коктейл, в който са примесени “преследване” на НПО в Приднестровието, присъствието на руски миротворци, както и разсъждения за икономическата несъстоятелност на приднестровската държавност и за “ръката на Кремъл”. Режимът в Кишинев се представя като сила, способна да се намеси в ситуацията и да възстанови демократичните норми.

Няколко десетки западни НПО, като по команда, се разтревожиха за съдбата на своите колеги в Приднестровието и се обърнаха към Кишинев с молба за дипломатическа намеса.

Геополитическата логика на въоръжения конфликт в Украйна, където примирието така и не се превърна в стабилен мир, не можеше да не подтикне Запада към опити да засили натиска над Русия, което провокира напрежение в Приднестровския регион.

Появата на планове за създаване на румънско-молдавски “миротворчески” батальон, с участието на полски и украински военни, е още една стъпка в тази посока.

26 май 2015 г.

www.fondsk.ru