Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 22 (2015) ЕДИНЕНИЕТО КАТО ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ

ЕДИНЕНИЕТО КАТО ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

• Слово на Минчо МИНЧЕВ, председател на ПП „Нова Зора”, произнесено на срещата на левите интелектуалци на 26 май, в НДК, организирана от ПГ на „Коалиция БСП – лява България”

Уважаеми др. Миков,

Уважаеми г-н Данаилов,

Драги колеги и приятели,

Благодаря за предоставената ми чест да взема участие в почитаемото събрание. От десетилетия, бих казал дори от златния век на българската култура, когато бяха създадени най-значимите произведения на българската проза и поезия, когато бяха сътворени върхове в българското художество и киноизкуството, аз не съм виждал събрани на едно място толкова хора на перото, на културата и духа. Впрочем за постиженията на онова време не ми е съдено да говоря аз. За него биха могли да говорят от първо лице като свидетели и деятели хора със завиден държавнически размах. Такъв е присъстващият сред нас забележителен патриот Георги Йорданов.

Мисля, че и времето за тази среща не е избрано случайно. Все още в сърцата ни гърми мощният оптимистичен акорд на химна на надеждата и волята за пребъдност, за светли бъднини, за възход и наука, слънцето на които винаги е осветявало българския път през историята.

Днес все още сгрява сърцата великият повик на нашия кирилски народ „Върви, народе възродени” и ние почитаме великия празник 24 май като тържество на българското възраждане, като воля за пребъдност. Но днес, високо над българския делник, сърдито пече пак онова ботевско слънце на истината и осветява шаячната правда на една друга България. България на обезлюдените и умиращи български села, на смъртно ранените убежища на българската душевност, България на жестоките пробойни в народната свяст, на размитите граници между доброто и злото, на раненото мироздание, на извечните български добродетели. България на историческото безпаметство и бавната отрова на предателствата спрямо нейното бъдеще. И в това е нашата тревога. И от нея произтича нашата длъжност да намерим брод и път през изпитанията на времето.

Страницата на страшния мартиролог, на великата загуба на кръв и свяст българска, вие сигурно препрочитате и сами. Тя тревожи и вашия сън и задава своите въпроси от името на миналите и бъдните поколения. Но не за да помрача празничния дух на това събрание, аз бих искал да добавя още един щрих. Никога в своята многовековна история нашата родина, нашата мила България не е била толкова сама, без надеждни съюзници и без верни приятели. Допускам, че много хора в тази зала не мислят по този начин. Няма да споря с тях, убеден съм обаче, че нито Европа ще ни храни, че нито НАТО ще ни брани, че повече от всичко друго днес е необходима концентрация на националната воля и енергия, честен и откровен разговор с народа ни, покаяние и молба за прошка пред небесните покровители на България. И труд, всеотдаен, задружен труд, единение и съгласие. Това е пътят към храма.

Убеден съм, че няма кой друг да даде пример за единението като форма на българското спасение, освен хората на социалната кауза, родолюбците, които не носят като значка на ревера си своя патриотизъм.

Вие разбирате, че аз говоря за вас, драги приятели, като истинския авангард на свободните и мислещите хора в Държавата на духа България. Днес никой друг освен вас не може да запали огъня на надеждата на огорчените и обезверените сърца и души. Няма кой друг да събере волята им в юмрук и да превърне в лира и тръба дадената от бога искра, ведно с горчилката на тяхната правда. Да ги превърне в клетва и участ, в синовен дълг и пример. Защото да си истински социалист, означава да си в челото на всечовешкия прогрес.

Защото да си български писател, художник, артист или композитор, да си човек на духа, честта и културата, да си свидетел на кръстните мъки на своето Отечество, означава да си преди всичко рицар на каузата на правдата, на волята за живот и бъдеще.

Прочее, за сведение на всички влъхви, които гледат с рутинен поглед на погребални агенти, с кастилско високомерие и насмешка на нашата воля за победа, нека запомнят: България ще пребъде! Въпреки тях, въпреки отчаянието и безволието, което се мъчат да вселят в душите ни. Гаранция за това е общата ни кауза, общата ни воля, посоката на погледа ни, както казваше прославеният червеноармейски генерал Панфилов, която ни прави другари, приятели и братя.

Да живее Кирило-методиевския дух на България!

Да живее любимото ни Отечество!

Да живее България!

Нине и присно и во веки веков!