Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 23 (2015) БЕЖАНЦИТЕ: ГОРЧИВИЯТ ПЛОД НА ЕДНА БАНКРУТИРАЛА ПОЛИТИКА

БЕЖАНЦИТЕ: ГОРЧИВИЯТ ПЛОД НА ЕДНА БАНКРУТИРАЛА ПОЛИТИКА

Е-поща Печат PDF

Макар че в историята няма условно наклонение, винаги когато се обсъжда въпросът за бежанците от Сирия, Ирак, Либия, Афганистан или Йемен, хората се питат какво би станало, ако Западът, най-вече САЩ, и някои страни от Средния изток като Саудитска Арабия, Катар и Турция не се ангажираха със „смяната на диктаторските режими” в региона.

При това, всички до един светски: от Ирак, Тунис и Египет, до Сирия, Либия, и Йемен.

В резултат на изкуствено предизвиканата „Арабска пролет”, държави останаха само в Сирия, Египет и Тунис. Другаде, например в Либия, Йемен, Нигерия и т.н., бушуват конфликти на верска и етническа основа – благодатен пазар за производителите и търговците на оръжие. И като следствие - причина за масовото бягство на десетки и стотици хиляди хора към европейския Ханаан...

В стремежа си да рекламира „евроатлантическите ценности”, включително и  правото на придвижване и заселване, Европейският съюз стана съавтор на една бежанска криза, която може само да обсъжда, не и да я разреши. Всяко спасяване на бедстващи в Средиземно море корабчета и лодки, препълнени с бежанци, и настаняването на техния жив товар в бежански лагери из страните на ЕС, стимулира нови бежанци и имигранти да поемат по същия опасен път. А от това процъфтява бизнесът на трафикантите на хора. В районите, от които потеглят по суша или с корабчета и лодки бягащите от войната и мизерията азиатци и африканци, няма държавни институции, върху които да се упражни натиск за спиране на трафика на хора. Ето защо „хуманният” ЕС, съучастник в предизвикването на бежанската вълна, реши да потапя съдовете на трафикантите, преди да са тръгнали към Европа, или при пристигането им там. Така войната в Средния изток, разпалена от САЩ, натовари Стария континент с един почти неразрешим проблем. Той, обаче, засяга само страните от Средния изток и Европа, а не САЩ, за чиито търговци на смърт войната, където и да била тя, включително в Украйна или Приднестровието, е само възможност за пласиране на средства за убиване. А така също и повод за нови държавни оръжейни поръчки.

Няма война, няма търсене на американско оръжие...

Ето защо терористичната организация „Ислямска държава” (ИД) разширява своите владения в Ирак (в провинция Анбар с център град Рамади и в Северен Ирак с център Мосул), окупира половината територия на Сирия, прекъсвайки сухопътната връзка с Ирак, и се прехвърля в Северна Африка, особено в Либия. Най-нелепото е, че с нея водят „борба” държави, които я финансират, обучават и снабдяват с оръжие: САЩ, Саудитска Арабия, Катар и Турция. Неотдавна лидерът на сирийския клон на „Ал Каида”, фронта „Ал Нусра”, Абу Мохамед-Ал-Джулани (бивш преподавател по арабски език и ветеран от антиамериканската съпротива в Ирак, присъединил се впоследствие към „Ал Каида”), заяви в интервю за телевизия „Ал Джазира”, че е получена заповед от лидера на „Ал Каида” Айман аз Зауахири: „Не атакувайте Запада, използвайки територията на Сирия!” (в. „Миллиет”, 30 май т.г.)

Формалната причина за това нареждане била, че нападенията в чужбина срещу Запада отклоняват ресурси от главната цел – завземането на Дамаск и свалянето на режима на Башар ел-Асад.

Значи, „странната война” с ИД не е никак странна: Западът е решен да позволи и даже да използва джихадистите за свалянето на Башар Асад. Поради което ще продължи да нанася въздушни удари по жилищни квартали и позиции, опразнени от силите на ИД, оправдавайки се с „грижа” за цивилното население и опасения чрез цивилните загуби да не предостави пропаганден материал в ръцете на ИД. При 4200 въздушни нападения досега са стоварени 14 000 авиационни бомби, при което са убити уж 12 500 джихадисти и „само” 120 цивилни.

Що се отнася до симулативната „борба” с ИД на Анкара, ще цитираме лидера на основната опозиционна Народно-Републиканска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу. По повод на видеокадрите, за които се твърди, че са заснети при задържането в Адана на тирове на МИТ, натоварени с оръжие за сирийските „бунтовници”, и на окупацията от ИД на турското генерално консулство в Мосул (при което бяха взети за заложници 46 турски граждани), Кълъчдароглу заключи: „Накрая терорът се върна при нас. Ето защо се надявам правителството да не изпадне в още по-трудна ситуация пред световната общественост”.

Надеждите на Кълъчдароглу не се оправдаха. Затова пък онова, с което плашеха турците, се случи. След като в понеделник (1 юни) ИД завзе градчето Соран Азаз, в околностите на Халеп, и много тюркменски села в Северна Сирия, тюркмените изоставиха имуществото и домовете си и потърсиха убежище в по-надеждни селища в околността, уплашени от екзекуциите на джихадистите. Някои от тях поеха и по пътищата към Турция. По този начин към проблема със сирийските бежанци в Турция се прибави и този с тюркмените.

Гигантският проблем на Турция

наречен „сирийски бежанци”, пише Кадри Гюрсел в „Миллиет” (25 май), е горчивият плод на една отдавна банкрутирала и известна с идеологическата си слепота сирийска политика на Анкара”. Цифрите, които Гюрсел привежда, разкриват плашещите измерения на проблема. А те са оповестени в изложението на директора на Центъра за изследвания на имиграцията и политиката към университета „Хаджеттепе” (HUGO), доцент д-р Мурат Ердоган, пред 29-ия турско-германски семинар по журналистика, организиран преди петнайсет дни в Анталия  от Турската журналистическа общност и фондация „Конрад Аденауер”. Ето някои цифри:

• брой на сирийците, потърсили убежище в Турция – 2 млн. души;

• брой на регистрираните – 1 милион и 758 хиляди;

• дял на сирийските бежанци в Турция спрямо всички сирийци, напуснали Сирия -42%;

• живеещи в бежанските лагери в Турция – 258 000, или 14% от всички сирийски бежанци в Турция;

• пребиваващи извън бежанските лагери – 1,5 млн. души, разпръснати в 72 области, начело с Шанлъурфа (476 000), Истанбул (330 000), Газиантеп (253 000), Шърнак (190 000) и Хатай (204 000). Най-драматично е положението в Килис, където към едва 128 000-те жители на областта са се добавили цели 86 000 души сирийци.

И също така, бежанците далеч не са толкова образовани и квалифицирани, за да се интегрират безпроблемно в турското общество. От регистрираните 1 милион и 758 хиляди, едва 10 на сто са грамотни, а делът на тези, които имат валидно образование и професия, е извънредно малък.

Половината от сирийците са на възраст под 18 години. И въпреки това, броят на родените в Турция сирийски бебета е 100 000. Представяте ли си подобен „прираст” в България?!

Накрая, разходите, които Турция твърди, че е направила досега за издръжката на сирийските бежанци, възлизат на 5,5 млрд. долара.

Когато към тези данни се прибавят и резултатите от проучването на начина, по който сирийците са възприемани от турското население, ще се види

експлозивният потенциал на проблема

 

В своето изложение пред турско-германския семинар по журналистика в Анталия, Мурад Ердоган казва: “... За 90 години Турция е приела 2 млн. изселници от турски произход. Двата милиона сирийски бежанци, дошли през последните 4 години, са голяма цифра. При това, те не са от турски произход. В резултат на една недалновидност, ние приехме сирийците, като си казвахме, че Асад така или иначе ще падне и след като постоят няколко месеца, сирийците ще си заминат. Сега мисля, че това ще е тема, по която ще се говори занапред. Не може да се развива политика на хармонизиране, казвайки само: „Тези са наши братя по вяра...” Мурат Ердоган вижда като предпоставка за успешното управление на тази сериозна криза развитието на ефективна политика на хармонизиране,  наред с даването на право на убежище на сирийците в рамките на универсалното право, начело с привлечените в системата на образованието. Но властта, вместо да управлява кризата, се опитва да я скрие.

За всички тези неща не спомена и дума посланикът на Република Турция в София, който даде интервю за сутрешното предаване на БНТ на 30 май. Той изтъкна само материалните трудности, които страната му преживява и в подтекст заплаши, че може вече да не задържа бежанците на своя територия, понеже не можела да охранява 700 км  турско-сирийска граница. (Турско българската граница е поверена изцяло на България – б. р.)

Бежанският проблем придоби планетарни измерения и вече не се ограничава до сушата, а обхваща и морето. Според последното решение на Еврокомисията, 20 000 бежанци и нелегални имигранти ще бъдат разпределени и настанени в страните членки на ЕС. От тях на България се падат към 800 и управляващите в София нямат никакви възражения. За разлика от тях, политиците в Париж, Лондон, Хелзинки, Стокхолм и Будапеща казват „не”. При това положение „съгласната” България може да получи три пъти повече бежанци. Но какво ще стане с останалите десетки и стотици хиляди, които ще продължат да атакуват Европа, не е ясно. Ясно е само, че новоназначеният български посланик в Анкара г-жа Надежда Нейнски няма да си мръдне пръста, за да спре потока от бежанци през незащитената част на българско-турската граница. Това няма да попречи на турската Национална разузнавателна организация (МИТ) да алармира, че през България преминавали джихадисти.

Къде са „приятелите на Сирия”? Къде е Николайчо Младенов, който ги събра на конушма в Правец, да поеме вината за вълната, която залива страната му? Днес той се е устроил на синекурна длъжност в ООН, където отговаря за Ирак и резултатът от дейността му е виден: хаос, разрушения и смърт. Дори не се опитва да разбере защо иракското правителство, армията и коалицията, водена от САЩ, не могат да спрат ИД. А отговорът боде очите: защото Щатите, Турция, Саудитска Арабия и Катар не искат, а иракската армия не желае да се бие срещу една армия, командвана от офицери на Саддам Хюсейн и толкова дисциплинирана и въоръжена, колкото всяка сериозна армия по света. ИД не е просто бандитска чета и една сухопътна операция на САЩ срещу нея няма да бъде екзотична разходка. Пък и защо САЩ да воюват сериозно срещу ИД, като могат да я използват срещу Башар ел Асад?

Оправданията на Пентагона с „грижата” за цивилното население, са предназначени за наивници и евроатлантически „слепци с очи”. Защото същите американски ВВС в Афганистан бомбардираха дори сватби, а в Югославия – колони с албански бежанци.

Няма никакво съмнение и в това, че оръжията за иракската армия и кюрдите, които „по грешка” хвърля американската авиация, попадат неслучайно в „правилните ръце” - тези на ИД. Други оръжия за ИД се прехвърлят по суша през турско-сирийската граница.

Прехвърлят се и нови джихадистки попълнения. Според

доклад, изготвен за Съвета за сигурност на ООН

глобалното нарастване на джихадистките попълнения е обезпокоително. В редовете на ИД се бият 25 000 души от над 100 страни по света, като за последните 9 месеца броят им е нараснал със 70 %. Срещу тях се сражават истински само шиитските милиции, войските на Дамаск и кюрдите в Ирак и Сирия. Правителствената армия на Багдад отстъпва, а недоверието между шиити и сунити е толкова голямо, че преобладаващото сунитско мнозинство в провинция Анбар, с център град Рамади, предпочете да се бие само срещу джихадистите, вместо да го прави с помощта на шиитите. Разбира се, бойците на сунитските племена бяха разпилени и сега клечат край Багдад, понеже правителството не им разрешава да влязат там. В резултат ИД завзе Рамади. Провалиха се и плановете на правителството в Багдад за освобождаване на Мосул.

Главните условия за успешна борба с ИД са няколко:

Първо, да се сложи край на лицемерието на Запада и това на другите участници в коалицията, като престанат да финансират и въоръжават джихадистите, симулирайки борба с терора;

Второ, управлението в Багдад да развие политики, които обединяват всички елементи срещу общия враг;

Трето, да се приеме сътрудничеството на Башар Асад в антиджихадистката операция.

В противен случай ИД ще продължи да се разпростира, използвайки верските и етническите противоречия, нестабилността, хаоса и управленския вакуум, които царят от Ирак, през Сирия, до Либия и Йемен. Иначе не само България, а цяла Европа може да „подобри” своя генофонд, както съветва Кристалина Георгиева...