Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 23 (2015) ПРИНОС КЪМ РАЗГОВОРА НА КРЪГЛА МАСА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕРИТОРИАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ ВЪРХУ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

ПРИНОС КЪМ РАЗГОВОРА НА КРЪГЛА МАСА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕРИТОРИАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ ВЪРХУ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

Е-поща Печат PDF

На 5 юни т.г. Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ, за разлика от БАН), Асоциацията на българите по света и Световният парламент на българите, организираха Кръгла маса по въпросите на Западните покрайнини. Присъстваха действащи и бивши народни представители, бивши български депутати в Европейския парламент, български дипломати, специалисти по въпросите на Балканите, общественици, журналисти, учени, наши сънародници, живеещи понастоящем или напуснали родните си къщи и места след окупацията на тази българска територия от войските на Сръбско-Хърватско-Словенската държава на 6 ноември 1920 година. Публичното обсъждане на въпроса за Западните покрайнини и огромният обществен интерес към статута на тази територия след разпадането и заличаването от правния мир на субекта на международното право, на който български територии бяха предадени против волята на коренното население, е разбираем, оправдан и наложителен, особено след агресията и повторната окупация на тези територии от новообявилата се след разпадането на остатъчна Югославия Република Сърбия през 2006 година.

В продължение на 8 години българската политическа върхушка, ангажирана с котерийни боричкания и опити за династична реставрация и налагане в българската политика на върховенството на посредствеността и грабежа, не успява да идентифицира и да осъществи, чрез инструментите на външната политика, българските национални приоритети и интереси по отношение на съседните държави на Балканите и в черноморския район.

Време е народът и неговите истински представители да сторят това, като спешно се освободят от компрадорската управляваща върхушка, вторачила поглед единствено в бенката върху характерната извивка на собствения си нос.

Въведение към темата направи проф. д-р Григор Велев, припомняйки схеми и възможни решения „за връщане на незаконно присъединените от Р. Сърбия през 2007 г. Западни покрайнини на Р. България“, повечето от които подробно сме разглеждали и анализирали през последните 7-8 години на страниците на в. „Нова Зора“. Предвид преплитането на правни и политически доводи и аргументи в подкрепа на един или друг подход при търсенето на приемливо решение на този въпрос в съвременната политическа обстановка, в настоящата бележка ще се въздържим от припомняне на историческото наслагване на фактите, които в миналото достатъчно ясно сме осветлили и ще се ограничим основно до анализ на обсъжданите предложения и оценката на правната рамка, в която се търси приемливо и безалтернативно решение.

Поради различната подготовка, опит и познания на участващите в дискусията, бяха лансирани аргументи в подкрепа на две взаимно изключващи тези за решаване на въпроса.

Генезисът на първата теза е заложен в текстовете на Ньойския договор и се свежда до задълженията на Сръбско-Хърватско-Словенската държава (СХСД), страна по договора, да осигури и гарантира спазването на правата (в случая е трудно да се говори за човешки свободи) на българите, които от мнозинство в собствената си родина се превърнаха в българско малцинство в съседна държава, на която бяха предадени. От български граждани за една нощ станаха поданици на кралство, без собствена националност.

В продължение на 87 години, с оглед разпоредбите на Ньойския договор, по който България бе страна, тя можеше единствено да настоява за съблюдаване правата на българското малцинство, голяма част от което през тези години бе прогонено от родните им места, асимилирано или репресирано. Поддържането на тази теза би означавало доброволен отказ от страна на България да възстанови суверенитета си върху Западните покрайнини, доброволното предаване на тази територия на Република Сърбия и престъпен отказ на българската държава да защити своите граждани. В подкрепа на тази теза би било подписването на договор за добросъседство със Сърбия, каквато възможност е била обсъждана на ниво заместник-министри на външните работи на двете страни, според съобщения в печата, в който българските интереси в Западните покрайнини се свеждат до правата на „българското малцинство“.

След окончателното разпадане на СФРЮ, субектът на международното право, придобил права и поел задължения, в качеството си на  правоприемник на СХСД по Ньойския договор, изчезна от правния мир. Правоприемници на правата и задълженията на СФРЮ по международни договори можеха да бъдат или всички нововъзникнали държави на територията на постюгославското пространство, или никой поотделно. С оглед начина на разпадане на Югославия, който се осъществи във времето на етапи, за да се стигне до Общността на Сърбия и Черна гора, правоприемство не бе обявено и правата и задълженията, възникнали по силата на Ньойския договор, останаха без субект, който да изпълнява задълженията поети по договора.

СЛЕДВА