Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 23 (2015) ПОД МАСКАТА НА ПРОЗРАЧНОСТ - ПРЕДАТЕЛСТВО БЕЗ ГРАНИЦИ

ПОД МАСКАТА НА ПРОЗРАЧНОСТ - ПРЕДАТЕЛСТВО БЕЗ ГРАНИЦИ

Е-поща Печат PDF

На 27 май т.г. министърът на отбраната в правителството на ГЕРБ Николай Ненчев подписа заповед за предаването на около 33 000 досиета на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ, военното разузнаване) на Българската народна армия на Комисията по досиетата. Архивите на РУ-ГЩ са съставени във времето, когато България бе Народна република - непростим грях за днешните либерал-демократи и евроатлантици от вси посоки. И очевидно именно това стана камен преткновения, който загложди гузните и неизчистени съвести на едни или други “елитари”.

Както винаги, това е пореден опит под маската на “прозрачност”, да се осъществи “предателство без граници”, тъй като материята по въпроса е не само специфична, твърде деликатна, но и важен геополитически и чисто вътрешнополитически коз, употребяван от катастрофирали, или на път да катастрофират политически сили и групи.

На 3 юни стана ясно, че министър Ненчев, както е по закон, ще разпореди прехвърлянето на всички архиви на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов.

По този повод зам.-председателят на Парламентарната група на коалиция “БСП лява България” и говорител на Националния съвет на БСП Атанас Мерджанов представи от трибуната на 43-ото народно събрание декларация против разкриването на досиетата на Военното разузнаване, която в. “Нова Зора” публикува в автентичния й вид като важен документ, засягащ не само въпроса за националната сигурност на страната ни.

Зора

Идват избори и както обикновено, в предизборно време се активира любимата на някои тема – темата за досиетата. Този път на дневен ред са архивите на военното разузнаване. И пак едни хора, изградили цялата си кариера върху гърба на българските разузнавачи, ликуват пред медиите. Вече свикнахме с това поведение, но това, че сме свикнали, не значи, че сме се примирили. За нас винаги е било - и ще остане!, - съвършено несправедливо на една и съща плоскост да се поставят доносникът и разузнавачът. Именно за да се направи това разграничение, БСП подкрепи приемането на закон за досиетата и създаването на специална комисия през 2007 г. Изводите обаче от дейността на тази комисия доказват, че това беше грешка. И макар тогавашната парламентарна група на “Коалиция за България” да подкрепи по-лекия вариант, без лустрационни текстове, и макар инициаторите тогава на този проект от БСП сега да са в други партии, разочарованието от дейността на комисията се оказа голямо. Почти девет години след създаването й равносметката за работата й е трагична. Нима тя успя да внесе яснота? Нима сложи край на скандалите? Нима преустанови възможностите за политически рекет със съществуващи и несъществуващи досиета? Напротив, тя не само не прекрати, а непрекъснато подхранва митовете, свързани с бившата Държавна сигурност. Практиката й е противоречива, конюнктурна, непрофесионална. Емблематичен за работата й е случаят на Божан Стоянов. През 2008г. комисията по досиетата издава удостоверение, според което няма данни той да е бил “щатен или нещатен служител, нито секретен сътрудник на бившите Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”. През 2013 г. същата комисия, със същия председател, разпространява информация, че е сътрудничил  на Държавна сигурност. Този случай сигурно е в съда и като него са много други.

Но дори съдът не може да даде отговор на въпроса какво означава фактът, че някой има „картонче“. През март 2014 г., провокиран от противоречивата съдебна практика, националният омбудсман се обърна към Върховния административен съд с този въпрос, но съдиите не се произнесоха. А колко хора, колко големи българи, сред които видни интелектуалци, артисти и учени, бяха окепазени междувременно от тази комисия.

Моля ви, помислете как, когато комисията ви обяви за сътрудник на основание някакво картонче, вие можете да докажете, че не сте знаел за него. Човек може да докаже, че говори китайски, но няма как да докаже, че не го разбира. По този нелеп начин омаскариха хора на изкуството и науката, чиито имена не споменавам, защото те не заслужават да бъдат цитират в този контекст. Изобличиха журналисти и писатели. В същото време не сме чули някой кредитен милионер сериозно да е пострадал от работата на комисията.

170 български дипломати, с чиито усилия България влезе в НАТО и Европейския съюз, станаха жертва на комисията по време на първото управление на ГЕРБ. Тогава инициатор на акцията по отзоваването им беше министърът на външните работи Николай Младенов – син на бивш служител на Държавна сигурност. Днес наред са военните разузнавачи, а подбудител на тяхното осветяване е министърът на отбраната, мощно подкрепян от президента на републиката. Запитвали ли са се тези хора какви са рисковете пред онези чужденци, които са работели, а може би и още работят за България. В политически план от предадените досиета сигурно ще се стъкми някой скандал. Той ще трае два-три дни и ще отшуми. Въпросът ни е: „Заслужава ли си?“.

Заслужава ли си заради нечии политически амбиции хора да се излагат на риск? Заслужава ли си военното разузнаване да бъде оголено сега, когато отвсякъде тегнат заплахи, но и за в бъдеще? Защото кой ще се реши да сътрудничи на България, когато знае, че утре някой Ненчев може да го разобличи?

Решението на министъра на отбраната е безотговорно, непрофесионално и срамно. Ние, от “БСП лява България” ясно заявяваме своето несъгласие с него и се присъединяваме към предупрежденията, които Асоциацията на военните разузнавачи непрестанно, от месеци, се опитват да отправят към властите и лично към министър-председателя. Оставате глухи за тях, така както не чувате основателните притеснения на военни и полицаи по повод т.нар. пенсионна реформа. Въобще, затворили сте очи и уши за проблемите в сигурността и затова носите огромна отговорност. Ако бяхте посветили поне една десета от енергията, която харчите по темата с досиетата, за да се погрижите за днешните полицаи и военнослужещи, може би нямаше да сме свидетели на протести и масови напускания.

Колкото до досиетата - ако наистина искате да прочетем и затворим тази страница; ако наистина желаете да приключим темата и да продължим напред – то време е да скършим монопола върху истината, установен от Комисията по досиетата, и темата да се върне в парламента.

Парламентарната група на “БСП лява България” е готова да предложи законопроект, който да преобразува комисията в исторически институт, където извън политическото злободневие досиетата да бъдат четени и изследвания.

Нека вместо комисия по досиетата да чете историята, комисия от историци да чете досиетата.

Приемете тази декларация като призив за здрав разум.

И приемете този призив, защото все по-упорито се насажда впечатлението, че понеже нямате визия за бъдещето, настоявате да се мразим за миналото.