Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 23 (2015) МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Е-поща Печат PDF

• САЩ и албанците искат да приключат с влиянието на Русия на Балканите

Дестабилизирането на ситуацията в Македония бе знаменателно - в навечерието на 70-годишнината от победата над фашизма. На 7 май започнаха демонстрации и протести на опозицията в Скопие, а в нощта срещу 9 май отряд въоръжени албанци от Косово влезе в Македония и завзе град Куманово. Президентът на страната Георги Иванов бе принуден да си тръгне спешно от Москва.

Македонската полиция реагира твърдо, групата бе разбита и неутрализирана, но протестите на опозицията продължиха. На площада в центъра на столицата изникнаха палатки, а лозунгите на протесърите в крайна сметка се сляха в едно - смяна на правителството и предсрочни избори..

В Москва веднага поставиха диагнозата: започна поредната “цветна революция”, или майдан по македонски. Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров изрази тревогата на Москва във връзка със събитията в Македония и предупреди за опасността от последващи албански действия на Балканите, сега вече и с появата на Албания на преден план. (1) Обединението на Албания и Косово е неизбежно, все едно дали ще влезем в ЕС или не, заяви албанският министър-председател Еди Рама. (2) Министърът на външните работи на Руския обаче е убеден, че външни сили управляват конфликта в Македония. “Македонските събития се управляват грубо отвън” - заяви Сергей Лавров. (3) Протестиращите в Скопие получават активна подкрепа от посолството на САЩ, агенти на ЦРУ и неправителствени организации. Американски дипломати съветват министър-председателя Никола Груевски да се съгласи на предсрочни избори и участват във всички преговори. Тълпата от улицата действа по сценария на “цветните революции”, изпробвани вече в Сърбия, Грузия, Украйна и много други държави, но македонският майдан има и своя специфика.

Първо, в Македония на власт е силна и опитна партия (и президентът, и министър-председателят са от тази партия) със сложното име ВМРО-ДПМНЕ (4), която разполага със сериозна подкрепа сред населението. Ръководството на страната с лекота изведе на улиците 90 000 привърженици. Полицията работи прецизно, не се поддава на провокации, но и не прави отстъпки на протестърите. Затова може да се предполага, че конфронтацията на улицата “по отработения сценарий” може да се усложни и да не се получи бърз ефект.

Второ, албанският фактор играе съществена роля. Ако процесът на майданизация на улиците и площадите в Скопие започне да се затяга и албанците дадат “О’ кей” за присъединяване към протестърите, те ще се въоръжат и ще напишат свой сценарий за смяна на режима в Македония. Значи ще има провокации, въоръжени сблъсци с полицията, жертви и от двете страни. И този сценарий е най-вероятният. Ето защо.

Албанците никога не биха подкрепили протестиращи македонци, ако не искат да използват протестите за своите цели. А те са обединение на земите с преобладаващо албанско население около Албания. Проектът за създаването на Велика Албания се провежда вече 130 години. И сега, в началото на 21 век, сякаш навлиза в стадий на практическо осъществяване.

Най-напред албанците от Косово се бореха за отделяне от Сърбия, после, през 2001 г. км тях се присъединиха албанците от Македония и Южна Сърбия. През 2008 г. албанците от Косовския регион обявиха независимост с подкрепата на САЩ. След преговори между Белград и Прищина (2011-2013 г.) Косово стана фактически независимо. Остава една крачка до законната и призната независимост - Прищина ще поиска съгласието на Сърбия за това. В такъв случай Съветът за сигурност на ООН не може да се противопостави на волята на Белград.

Но Белград се колебае. А пък търпението на косовските албанци се изчерпа. Не само те са в очакване, чакат също и албанците от Македония, Черна гора, Гърция. Планът е ясен. В момента, в който Косово получи място в ООН, албанците от Македония, Южна Сърбия, Черна гора и Северна Гърция ще поискат отделяне от Македония, а Косово ще ги подкрепи. Западът поддържа тези планове, за него е важно да омаломощи сърбите и другите православни народи на Балканите, да ги отвърне от Москва.

Тук, на Америка са й нужни нови бази и тотален политически контрол над региона. Европа мълчи, съгласява се с хода на събитията, все едно че политическото прекрояване на картата на Балканския полуостров може да се извърши по мирен път.

Напразни надежди: ако планът за създаване на Велика Албания се осъществи, Европа ще получи взривоопасно огнище на постоянно напрежениев собствения си дом”, на национална и религиозна ненавист и организирана престъпност. Полунезависимото Косово вече демонстрира и предизвести за всичко това.

Днес темпът на движението на Косово към пълна независимост е понамалял, затова албанците нетърпеливо напомнят за себе си и на Сърбия, и на Европа. Първо, започна процес , който е трудно обясним - албанските семейства се вдигнаха от родните места и с хиляди напускат Косово, Черна гора, Македония на път към Албания, все европейски страни, чиято граница е отворена. Властите в тези държави го обясняват с мащабната безработица на Балканите, но ни се струва, че великото преселение на албанците е или напомняне на Европа, че е дошло време да реши окончателно въпроса за независимостта на Косово, или пък е подготовка за широкомащабна война.

В Прешево, Медвежа и Буяновац (Южна Сърбия) върви с пълна пара подготовката за отделянето им от Сърбия.

В Черна гора етническите албанци са 5,5% от населението, но и там е неспокойно.

Гърция също няма да я отмине проблемът с албанците - Тирана заяви на Атина претенциите си към някои погранични райони.

Второ, за първи път в Македония албанците демонстрират, че са готови да пристъпят и към военно разрешаване на въпроса. Радикалните сили на Косово изискват от Тирана и Прищина да се намесят в събитията в Македония и да “възпрат диктатора Никола Груевски”, тъй като македонската полиция вече била нападала албанците. Косовските радикали обещават, че седем милиона албанци “с голи ръце ще нахлуят в Македония, и такава държава повече няма да има”. (5)

Как биха се развили събитията в Македония после?

Европейските политици, също както и ООН, най-вероятно ще изразят загриженост за състоянието на демокрацията в Македония, ще осъдят действията на македонската полиция в Куманово, ще изискат “безпристрастно” международно разследване на “нарушаването на гражданските права” (за тероризъм дори няма да се спомене).

Докато полицията се тутка, албанските боевици ще организират редица провокации и терористични актове, а за жертвите ще обвинят правителството и президента. Албанците в Тетово, Куманово, Скопие ще започнат да формират въоръжени отряди и ще поемат контрола върху територията.

ЕС ще призове Груевски да се помири с въстаналите и да не употребява сила, и ще заплаши с отказ да бъде приета Македония в ЕС.

Ако албанците отново, както през 2001 г., употребят преминалата в нелегалност АОК, войната става неизбежна. На помощ на мюсюлманите-албанци ще дойдат боци от “Ал Каида” и ИД и те ще диктуват условията на македонците.

Враждуващите ще ги помиряват онези, които поощряваха албанците в Косово през 2001 г. и изискваха за тях разширени права в Македония!

На масата на преговорите македонското правителство ще бъде принудено на сериозни отстъпки в полза на албанците, които ще поставят и въпроса за самостоятелна част от територията на страната. Същевременно така ще бъдат удовлетворени великоалбанските стремежи, ще се постигнат и целите на САЩ за установяване на пълен контрол над Балканите чрез марионетните режими, поставени на власт там.

И най-важното - Вашингтон се надява, че най-накрая ще бъде приключено с влиянието на Русия на Балканите.

 

 

Бележки на автора

1. ria.ru

2. ria.ru

3. mid.ru

4. Абревиатурата ВМРО-ДПМНЕ означава “Вътрешна македонска революционна организация - Демократическа партия за македонско национално единство”, партия, която следва курс за евроатлантическа ориентация на Македония

5. tanjug.rs

2 юни 2015 г.

www.fondsk.ru