Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 25 (2015) СЛАВЯНИ ЛИ СМЕ БЪЛГАРИТЕ?

СЛАВЯНИ ЛИ СМЕ БЪЛГАРИТЕ?

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 24

И така: “след покоряването им от Рим траките били наричани и “склави”, а след като са се били  оттеглили на север и след векове са се били завърнали обратно на Балканския полуостров вече пак са били наричани “склави”, което било означавало “светлокоси роби, и “нечестивци”, но вече от византийските автори.

Че това твърдение също е абсолютно безоснователно в наше време, също е лесно проверимо (всички византийски източници са качени в интернет), но изисква определени усилия и време.

За да не досаждам на читателите с многобройни цитати, ще приведа само един цитат - от византийския историк Менандър (VI век), който разбива на пух и прах теорията за славяните-роби:

В превод на български: “Изпратиха посланици към Даврета (вероятно изопачено от Добрета) с цел да го склонят да подчини народа си (племето си) на аварите и да им обещае да им плаща данък. А този Добрета, вождът на племето им казал: “Кой е този човек под слънцето, който може да надвие нашата сила и да господства над нас? Свикнали сме ние да сме господари над другите народи, а не те над нас. И тъй ще остане (ще бъде) докато има на света война и меч!”.

На аварските пратеници не им се харесали гордите и надменни думи на славянския вожд, и понеже и те също са били горди и надменни, опитали се нещо да мрънкат, но си навлекли беля на главата – славяните ги убиват. Подобни цитати от византийски автори могат да се приведат много, но не си струва да хабим време и хартия. Същевременно авторът на критикуваната статия не привежда нито един цитат от източник в подкрепа на своята нелепа приумица – просто защото няма откъде да го вземе.

За да приключим окончателно с въпроса

за “славяните-роби”, ще приведа определението на всичките думи и словоформи, свързани с думата “славяни” в Оксфордския “Гръцко-английски речник за римския и византийския период (от 146 година преди Христа до 1100 година след Христа”, съставен от грък, професор в Харвардския университет (4)

В превод на български: склав-архонт – славянски пълководец; склавънос (склавос) – славянски; склавенос етнъ – славянски народ (племе); склавенос = склавос – славянин; обикновено в множествено число. (Прокопий Кесарийски, II, 125; 336; Менандър Протектор, 327; 404; и др.) Също: склавинос (Теофан, 532; 707. Вж. също стлавънос; склавъсианой, sclavesiani – жители на континентална Гърция (Порфирогенет, Адм. 223); склавикос – славянски (Лъв VI Филосов, Тактика, 18; 102); Склавиния – славянски поселища в Македония (Теофан, 663); склавиникос – славянски (Порфирогенет, Адм. 126); склавинисти – на славянски език (Порфирогенет, Адм. 76)

Гъркът Софокъл, който е професор по старогръцки, византийски гръцки и съвременен гръцки език в Харвардския университет, привежда в речника си всички думи и форми, срещащи се в гръцки текстове от 146 година преди Христа до 1100 година след Христа, имащи отношение към славяните и съдържащи корена “склав, стлав”. Който има очи – да види! Нито една от думите, съдържащи корена „склав“, няма дори и намек за лексикално значение „роб“, всички служат за обозначаване на значенията: „славяни“, „славянски“ и т.п.

Тук опираме до най-важния и съществения въпрос, на който не са отговорили, и никога няма могат да отговорят, до каквито и уйдурми да прибягват нашите и чуждите привърженици на “дошляшките” теории за неславянския произход на “прабългарите”.

А той е следният: след като “завоевателите прабългари” са били управлявали държавата, а тъй наречените “славянски племена” са били подчинени, смачкани, унищожени, прегазени от  неславяните (монголци, иранци, пуштуни, талибани и пр.) “прабългари”, защо “хановете”, “кановете” и пр. са приели християнството да се проповядва на езика на “славяните-роби”, а не на техния роден “неславянски” език?

Има ли някаква логика?

Разбира се, че няма. Ако в продължение на векове не ни се внушаваше тази чужда измислица, че през VII век на Балканите са били дошли някакви азиатски номадски орди, които са били създали българската държава, на никой не би му дошло и наум, че е възможно завоевателите да приемат езика на завоюваните не само като религиозен, но и като държавен.

Ние, българите, сме били, сме и ще бъдем завинаги славянски народ, и ще съществуваме като народ дотогава, докогато ще сме и славяни – колкото това и да не се харесва на нашите многобройни душмани и техни подгласници всред нашите сънародници.

Разбира се, че думата “славяни” или “словени” (също, между другото, както и етнонимът “българи”) в продължение на векове е претърпяла изменения в употребата си, и това е естествено. Първоначално тя ще е била самоназвание само на едно от тракийските племена, станали после част от днешния български народ. След това значението на думата се е разширило: тя е почнала да се използва за обозначаване на племенно обединение, което после също се е вляло в тялото на нашия народ. Това обикновено става, когато едно силно племе обединява няколко съседни племена, често и с помощта на оръжие. Постепенно употребата на думата е било разширено до означаване едва ли не на

целия тогавашен български народ

(в определен период тя се е конкурирала с етнонима “българи”, оттам идва и идентификацията “славяни”, или “словени= българи”), а след през XVI век се разпространява и върху всички народи, говорещи днес близки езици, наричани “славянски” (5). Именно тази обективна, и съвсем лесно проверима и доказуема близост на славянските езици, а не някакви политически “панславистки” идеи, са били причината тези народи да бъдат идентифицирани като родствени както от самите тези представители на тези народи, така и от чужденците.

Да отричаш тази очевидна езикова и културна близост, е признак или на инат, или на глупост и простотия, или на душманска злонамереност и нравствена поквара. Така че не са продажници тъй наречените славянофили, русофили и пр. Те са или достатъчно образовани, или са просто хора със здрав инстинкт, който им подсказва, че славянските народи имат един корен и съответно са братски народи (това обаче не означава, че те не могат да се карат и дори да се бият помежду си, както често се случва и между братята в едно семейство).

От другата страна на бариерата е една, за радост все още малка (но затова пък много креслива, и с външна подкрепа често домогваща се до властта в страната ни) група наши сънародници, които с необяснима за нормалния българин злоба и бяс произнасят думата “славянин” - злоба и омраза, която съвсем съзнателно ни се внушава от враговете на българския род. И докато не се освободим от тази омраза, винаги ще бъдем бити и ще губим територии. Прегърнали се с вековните душмани на славянството и православието, нямаме никакъв шанс. Ако за последния четвъртвековен горчив опит (а имаме още и опита от Първата и от Втората световни войни) някой още не го е разбрал, то си остава за негова сметка.

Да обичаш някого, или да не го обичаш, е святото право на всеки. Обаче никой няма правото с помощта на лъжи и клевети да атакува националната ни идентичност.

Аргументът, че не сме славяни, понеже сме българи, и че българският език не е славянски, защото, видите ли, се различавал от другите славянски езици, не издържа на никаква критика. Не само българският, всеки славянски език се различава от другите славянски езици (иначе те не би били отделни езици, а диалекти на един и същ език). Както впрочем и всеки език, например от германската езикова група, се различава от друг език от същата езикова група. Нима например сръбският език не се различава от полския? Нима немският език не се различава от английския, или холандския? Нима такива езици от романската езикова група като румънския и френския не се различават помежду си? Нима синтетичната граматическа структура на латинския, и аналитичната структура на съвременните романски езици е пречка те да бъдат обединявани в едно езиково семейство?  Трябва ли ябълката и крушата по нищо да не се различават помежду си, за да имаме основание да ги отнесем към категорията „плодове“? Добре ли са с логиката хората, разсъждаващи по тоя начин, или разчитат на глупостта на читателите си?

Генеалогичната класификацията на езиците по езикови групи и семейства, според която  старобългарският, българският, сръбският, чешкият, руският и др. езици са включени в

семейството на славянските езици не е измислица на „панславистите“

Тази класификация е осъществена от изтъкнати западноевропейски лингвисти (Франц Боп, Якоб Грим, Расмус Раск и др.), а не от „панслависти“, „руски империалисти“ и пр., както се опитват да внушат на неинформираните си читатели наши и чужди славяно- и българомразци.

Един от най-фрапантните по своята абсурдност аргумент за „неславянския“ характер на българския народ е расово-антропологичният.

Цитирам пак проф. Пламен Цветков: „Без оглед на косата и очите на съвременните българи, включително и родопчаните принадлежат на една местна средиземноморска раса, която се различава от останалите южни европеоиди, но е еднаква с антропологичния тип на средновековните българи. От друга страна, южноевропейският антропологичен тип изцяло отсъства при източните и западните славяни. Южноевропейски черти не се срещат и по черепите, намерени в средновековните славянски некрополи. На свой ред южните славяни (сърби и хървати) се отличават, общо взето, с висок ръст, брахикефалност и тъмна пигментация, но за разлика от българите те принадлежат на така нареченото динарско съчетание от белези, присъщо на друга брахикефална подгрупа в рамките на южноевропеоидната общност, а именно алпийската. По-същественото обаче е, че динарският тип на южните славяни е по-слабо изразен в равнините, докато черепите от средновековните славянски некрополи в Сърбия и Хърватия имат всички черти, които характеризират славянския антропологичен тип и които изцяло липсват в България. Казано по друг начин, при сърбите и хърватите може да се говори за смес  между славянски и силни балкански черти, докато в българския антропологичен тип от незапомнени времена, та до ден днешен не може да се намери нито една славянска черта (край на цитата) .(6)

Какво научаваме от горния цитат?

Че антропологичният тип на българите се бил различавал от антропологичния тип на сърбите и хърватите, а антропологичният тип на източните и западните славяни - от антропологичния тип както на българите, от една страна, така и на сърбите и хърватите – от друга. Няма да обсъждам доколко отговарят на истината  твърденията на професор Пламен Цветков, който в случая цитира омразните нему руснаци (никога не съм имал доверие на подобни изследвания). Абсурден е самият метод. Какъв е тоя „славянски антропологичен тип“? Откога формата на черепа и прочие антропологични черти са станали определящи за културната и езиковата принадлежност на един народ? Откога изобщо формата на черепа е определяща за народностната принадлежност на един човек? Защо липсата на общи антропологични черти между сърби и хървати от едната страна, и „източни и западни славяни“ - от друга, не им пречи да са славяни, а „липсата“ на общи антропологични черти между българи и „славяни“ е „доказателство“ за пълна липса на нещо общо помежду им в културно и езиково отношение? Как се връзва принадлежността на антропологичния тип на средновековните българи към „местната средиземноморска раса“ с тезата на проф. Пламен Цветков за техния урало-алтайски произход?

И пак ще питам: защо абсолютното, видимо с невъоръжено око и не нуждаещо се от никакви изследвания и доказване расово-антропологично различие между например якути, ханти-манси, самоеди, монголци и други народности от монголоидна раса, от една страна, и унгарци – от друга, естонци и фини – от трета страна, да не говорим пък за българите, не пречи на г-н Цветков да ги определя като принадлежащи към общо „урало-алтайско“ езиково семейство, а незабележимото (а според мен и несъществуващото) расово различие между българи и сърби е неопреодолима пречка тези народи да са от една и съща езикова група?

Трудно ми е да се отърва от мисълта, че всъщност

търсенето и намирането на истината не ще е било целта на проф. Пламен Цветков

при написване на обсъжданата книга. Тъй като не мога да допусна, че който и да е средно образован човек със здрава логика може сериозно да задава подобен въпрос: „Славяни ли са българите?“. Това е въпрос от категорията на следните: „Наистина ли водата е мокра?“ Наистина ли млякото е бяло на цвят, а кафето е кафяво?“ и пр.

Всичко това е опит да натрапиш на българското общество една очевидно абсурдна теза и да накараш българите да се карат и спорят помежду си по един въпрос, който в нормално общество не би се поставял изобщо.

Но понеже обществото ни е болно, хората са тотално объркани и дезориентирани, изглежда моментът е избран удачно. Напишете в гугъл „българите не са славяни“ и ще видите с какъв плам и жар, достойни за по-полезна употреба, в интернет пространството доста голям брой полуобразовани и глупави хора са се хванали за гушите и ще си извадят очите, ожесточено спорейки по един проблем, по който сериозната наука отдавна се е произнесла.

 

 

Бележки

4. Greek lexicon of the Roman and Byzantine periods (from B.C. 146 to A.D. 1100) E.A. Sophocles – late University Professor of Ancient, Byzantine, and Modern Greek in Harvard University; Cambridge, Harvard University Press, Oxford University Press, London, 1914. Нарочно цитиразм частта на речника, като се започне от думата преди термините за славяни до думата след тях – за да се види, че не съм изпуснал превода на нито една от формите, свързани с думата “славяни”.

 

5. Думата “словени”, или словенци с течение на времето е придобила изобщо друг смисъл, както знаем. Днес имаме държава Република Словения; също така Република Словенска е и самоназванието на днешната словашка държава.

6. Пламен Цветков. “Славяни ли са българите?”, стр. 52-53