Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 26 (2015) МИЛОСТ ЗА ЧЕРВЕНАТА ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ЗА ЧУКА И СЪРПА

МИЛОСТ ЗА ЧЕРВЕНАТА ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ЗА ЧУКА И СЪРПА

Е-поща Печат PDF

• „ВЕЧНО” ЛИ ЩЕ Е ТЯХНОТО ОТЛЪЧВАНЕ ОТ СИМВОЛНАТА СИСТЕМА НА БСП?

Един от първите актове на ръководството на БСП след 10 ноември 1989 г. беше да репресира и отрече Червената петолъчната звезда, Чука и Сърпа. Поводът – известен.

Натовариха двата най-общоприети и най-красноречиви символа на лявото движение в България с греховете на тоталитарната система, с упражненото държавно насилие през 50-те години на ХХ в., със застойната логика на „зрелия социализъм”. Сложиха знак на равенство между извращенията през социализма и идеала на комунизма... И баста!

Идеолозите на българското преустройство тогава решиха, че новата социалдемократическа платформа на БСП, която ще изведе страната ни върху релси на необуржоазния развой не бива вече никога да има нещо общо с идеологическите знаци на комунистическото движение. В същото време прогласиха, че са продължители на БКП и на нейната история. Така скъсването с компартията го обявиха за наследяване.

Но да решим, че това действие е било резултат на политическа целесъобразност, така де, международната конюктура след пропадането на социалистическата система в Източна Европа и СССР е диктувала преобличането в нови дрехи. И въпреки това ще попитам: защо подобно историческо преобличане трябваше да става чрез премахване на Звездата, на Чука и Сърпа от символната система на БСП?

Може би презумпцията е била следната: тези символи са ги използвали трайно 70 години в Съветския съюз, ерго, тяхната по-нататъшна употреба ще пречи на бъдещия ни цивилизационен завой към Запада и САЩ! А и защо да дразним европейската социалдемокрация, която държи на бледочервената роза и само на нея! По този начин Розата – емблема на социалдемократите, беше поставена във враждебна позиция спрямо Звездата, Чука и Сърпа.

Вече четвърт век на празници и различни чествания е ерес за соцпартията, ако неин сподвижник си сложи на ревера петолъчка, или чук и сърп. Защо да е ерес? – ето, това не мога да си го обясня. Какво ни пречи днес да възприемаме като символи на лявата идея и Червената петолъчна звезда, и Розата, и Чука и Сърпа?

Лично на мен много ми харесва Розата. Защото е красиво цвете, което ухае вълшебно. Защото по едно съвпадение олицетворява душата на Отечеството ни. Защото унгарската революция от 1919 г, която установява там съветска власт, е известна под името „революция на Розите”. Защото историята на тази лексема води към значенията: „завършено съвършенство”, възраждане, човешко възкресение, любов, алюзия с кръвта и сърцето на Исус: първия социалист.

Понрави ми се още, че тези дни, в първото си телевизионно представяне у нас (след последния конгрес на ПЕС в Будапеща), Сергей Станишев се появи с емблема на роза върху сакото си. Поясни: подарили му я жените социалистки в ПЕС.

Но аз си помислих и друго: а дали той, или друг лидер на европейските и българските социалисти, би се окичил , да речем, вместо с Роза, с Червена звезда или с Чук и Сърп? И без да се двуумя дадох отговора: - Не би се окичил!

И ми стана някак си мъчно за Петолъчката, за Чука и Сърпа!..

Защото Червената звезда е светлина на духа и прогреса за толкова смели, честни и гениални мъже и жени на ХХ в. Защото Чука и Сърпа са вдъхвали воля в личности като Никола Вапцаров за отвоюване на социалната справедливост и свободата. Защото испанските интербригадисти, социални алтруисти на новите времена, са умирали под тяхно сияние. Защото армията, с най-безсмъртен принос за разгромяване на Хитлеровото нашествие се нарича Червена, а нейните бойци са вървяли подир своята Червена звезда. Защото партизани като бащата на Сергей в блажени мигове са искали да стигнат ръста на святите за тях символи. Нямало е как да знаят, че половин век по-късно символите на тяхната надежда ще бъдат пратени в идеологически карцер от хора, които покръстват своята партия в нова вяра.

Ендре Ади и знаменията на Червената звезда

Ще съм неискрен ако кажа, че едва сега се сещам за тези парадокси.

За първи път, докато превеждах през 90-те години стихотворенията на Ендре Ади - най-големия унгарски лирик през ХХ в., творил в първата му четвърт: символист, бунтар, прокълнат поет, мистик и рационалист, бард на „унгарската революция на Розите”, осъзнах каква огромна роля в новата култура на човечеството играят Петолъчката, Червеният й цвят, а също Чукът и Сърпът.

В книгата с Избрани стихове на Ендре Ади (”Начело на мъртвите”, 1998 г.), се наложи да предоставя информация както за съвременните интерпретации, така и за древните източници, от които поетът черпи сокове за понятията „Звезда” и „Червен цвят на звездата”. Ади, поетът с остра социална чувствителност, без да е комунист, боготвори Червената звезда, нарича я пътеводна, пречистваща, дръзка, противопоставя я на „звезди скитници”. Не се и съмнява, че Червената звезда е призвана да обнови земята, да я подготви за радикална обществена промяна. В стихотворението „Звезда над звездите” той пише:

Червената звезда не пада никога надолу:

и да угаснат Слънцето, Луната и Венера,

от изток тя ще озарява новата ни ера.

Издрипивелият , измръзнал и окаян Господ в стихотворението му „Под планината Сион” е наметнат с връхна дреха, кърпена с „букви червени”. Огнена, с „червени криле”,предчувствие за кръв или съзоряване е библейската колесница в „Червена морска колесница”. Червеният цвят присъства в „Червена роза”, „Спомен за аленото Пълнолуние”, „Мелодии за червена Есен”, „Аленото слънце”, „Дръзката звезда”и пр.

Подобни примери, с акцент върху Червената звезда, но и върху Чука и Сърпа, мога да посоча както от световната, така и от българска поезия през последните два века. Един от шедьоврите на българската поезия през ХХ в. е със заглавие „Червените ескадрони” . Но Смирненски сътворява и друг образец на истинска поезия - „Москва”, в който столицата на Съветите бди „с ярка пурпурна усмивка” „над братски стиснати ръце”. Конкретно, втората строфа на стихотворението се базира върху символа Червена звезда:

Москва, Москва!

Пред твоите стоманени врати

разби се вражата вълна;

звездата ти с рубинен лъч трепти

над всяка горестна страна,

където робът цял живот оре,

а мре лишен от късче хлеб,

където пролетарското море

възвре от пламъка свиреп

на петгодишна демонска война.

Москва, Москва! –

звезда на нови времена!

Но щом Звездата „с рубинен лъч” и устремът на Червените ескадрони са с такова несъмнено съвременно присъствие и с такива могъщи корени в националното самосъзнание, тогава откъде извира отрицателният рефлекс на българските соцлидери спрямо Червената звезда, спрямо Чука и Сърпа? Да не би късогледият, преднамереният да съм аз самият? А може би причините за негативизма им се крият в генетиката, в древния произход и смисъл на тези символни думи?

За да избегна едностранчивите оценки, прибягвам до „Речник на символите” (Издателска къща „Петриков”, два тома, 1995 – 1996 г.). А в него се твърди, че социалната значимост на петолъчката носи в себе памет за Светлина: „Искрящата звезда с пет лъча е символ на централната проява на светлината, на мистичния център, на средището на един разрастващ се свят. Очертана между екера и пергела – т. е. между Земята и Небето - тя изобразява възродения човек, сияещ като светлина в мрака на непосветените. Подобно на числото пет е символ на съвършенство”.

Излиза, че в отличие от духовната плоскост, където Розата и Петолъчката се допълват и съжителстват в съзвучия, за днешните ни политици-социалисти тези съзвучия са нещо като данайски дар.

В дадения случай петолъчната звезда е Червена. Което, според авторите на Речника, дарява звездата с действеност, здраве, младост, любов и т. н. Що се отнася до Чука, неговата етимология е от ново време – символизира труда на работника, волята му за борба. Гьоте използва думата чук, за да я противопостави на думата наковалня. Сърпът пък олицетворява селския труд. В Речника на символите произходът му се свързва с лунния полумесец, с божества на земеделието като Сатурн и Силван; изразява безсмъртие. Очевидно е, че съюзът между Чука и Сърпа символизира единението на работниците и селяните, на всички трудови хора.

Реша ли да се върна към унгареца Ендре Ади, ще се наложи да се самоцитирам във връзка с употребата на червения цвят в неговата поезия: „Ади облича често предпочитаните предмети и образни асоциации в червен, ален, пурпурен цвят. Това изразява неговите идейни и духовни пристрастия. Но и в този случай на модерни транскрипции явни са заемките от Библията. Един от примерите е „Книга на пророк Исайя”, където се заявява, че червеният цвят е цветът на Бога; този цвят подчертава, изразява неговия гняв, волята за отмъщение над неверниците и нечистивците” /Ис . 63 - 1, 2, 3, 4, 6/... А в „Книга на пророк Наума” конкретно се изтъква, че червените отблясъци искрят от разрухата на „кървавия град Ниневия”, те са светила от колесницата на Бога, и „Щитът на юнаците му е червен; войниците му са с багрени дрехи” /Наум, 2 – 3/.

Вместо епилог

Не зная дали доводите, които привеждам са достатъчни, за да омилостивя ръководителите на БСП, принудили Розата да е „виновна” пред нейната посестрима и двамата й побратими – Червената петолъчна звзда, Чука и Сърпа. Да изпитва неудобство, че блести благодарение и на „отсъствието им”.

Вярно е, че в настоящия исторически момент наши съюзници от Европейския съюз обявяват Червената петолъчка, Чука и Сърпа за заклети врагове на демокрацията. А в Украйна, чийто антидържавен преврат легитимираха фаворити на БСП, ги поставят направо на подсъдимата скамейка.

Но аз се надявам, че приведените от мен доказателства биха могли да повлияят върху отношението на социалистическите ни и социалдемократически предводители към Червената петолъчна звезда, към Чука и Сърпа...