Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 26 (2015) АРИСТОКРАТИ И ВОИНИ

АРИСТОКРАТИ И ВОИНИ

Е-поща Печат PDF

Годината е 1902-ра, когато случайно трима братя от албанското село Врап, област Дурацо, откриват в нивата си съкровище от 41 предмета – златни коланни обкови, нитове, слитъци, четири златни купи, сребърна кана, сребърна кофа, една сребърна и три златни купи с дръжки и две златни пластини от канделабри. Повечето от предметите били в голям меден съд. Няколко години след откриването, 39 от находките били откупени от американския милионер Джон Пиърпонт Морган и дарени на “Метрополитен музеум” в Ню Йорк, една купа се съхранява в Археологическия музей в Истанбул, друга - в Музея на изкуствата “Уолтърс”, в Балтимор, а трета принадлежи на частен колекционер в Париж.

Съкровището е публикувано още през 1917 г. от австрийския изследовател Йозеф Стрижиговски, приписал го на източното изкуство от времето на Великото преселение на народите. Едва през 1989 г. германският професор Йоахим Вернер го издава отново, но с нова интерпретация. Според него, то е част от съкровищницата на аварския хаган, отнето от българския вожд Кубер, който през последната четвърт на VII в., начело на „българите и сермисианците”, се оттегля на юг в пределите на Византийската империя. Обстоятелството, че сред коланните обкови има износени екземпляри, а също неупотребявани и дори полуфабрикати, според проф. Станислав Станилов е доказателство, че находката е част от ювелирно ателие. Най-вероятно е, че то функционирало в двора на кан Кубер и продукцията му е задоволявала нуждите на българската аристокрация от луксозните знаци на власт (инсигнии), каквито през този период били коланните гарнитури.

Няколко години по-късно, по време на Втората световна война, отново в Албания - в село Ерсеке, област Корча, е открито второ съкровище от златни и сребърни обкови за колани и две сребърни византийски чинии с контролни печати на император Констанс II, от периода 641-651 г. и 659-661/3 г. Според несигурни източници то е конфискувано от окупационните власти за съкровищницата на Райха и едва през 1981 г. е изложено от анонимен собственик на публичен търг в аукциона на “Сотбис” в Лондон. Възникналата тогава дискусия подлага на съмнение автентичността на съкровището, поради което собственикът го изтегля от аукциона. Едва през първото десетилетие на ХХI век е откупено от анонимен частен колекционер от САЩ. Единственото издание на съкровището е каталогът на аукционната къща “Сотбис”, където е идентифицирано като аварско.

Коланните обкови и от двете колективни находки са украсени в идентичен стил, наричан „грифони-ластари”, известен доскоро единствено от аварската металопластика от VII-VIII в. Така дълги години съкровищата стояха изолирано, непознати за широката общественост и без сигурна видима връзка с културата на езическа България.

Същевременно вниманието на българската средновековна археология през последните десетилетия бе фокусирано върху владетеля, неговата титулатура, столицата и резиденциите му, неговите сакрални вещи и обреди. Носителите на аристократичната култура и тяхната йерархия в старобългарското общество обаче, бяха познати единствено от възпоменателните надписи, подсказващи взаимоотношения на васалитет между владетеля и неговите „хранени хора”. Луксозните, знакови вещи, изработени от благороден метал и символизиращи статуса на притежателите им в обществото, се свеждаха до единични находки като втория коланен накит от Мадара, двата медальона на кан Омуртаг, златните пръстени от Плиска, Мътница, Видинско и чашата на жупана Сивин.

През последните десетилетия в българските музеи постъпват отделни коланни обкови, отлети от сребърни и медни сплави с идентична на комплектите от Врап и Ерсеке украса. Първите находки са случайно открити, едната - тока и апликация произхожда от Южна България - с. Златари, Ямболско, а втората – сребърни накрайник и шарнирна апликация, е от землището на с. Велино, Шуменско. През следващите години единични паметници в същия стил попадат в частни колекции, други – в българските музеи. Всички те поставят въпроса за връзката им със съкровищата, открити в Албания, за разпространението на този ювелирен стил на Балканите и най-вече за съществуването в пределите на Българското канство на Долен Дунав на производство и на производствен център, задоволявал необходимостта от знаци и символи на властта за българската аристокрация от VII-VIII век.

Едва в началото на ХХI век, последователно чрез редовни и спасителни археологически разкопки, бяха разкрити няколко гроба на български аристократи-воини от края на VII-началото на VIII в. Сред техния инвентар са коланни комплекти, конска сбруя, накити от благороден метал, определяни като рангови знаци за висок социален статус. Почти веднага след откриването им находките са консервирани от водещи български реставратори и публикувани в специализирани издания, но все още остават недостатъчно известни сред българската общественост.

Така, на 15 май 2015 г., по повод Деня и Нощта на музеите, Националният исторически музей със съдействието на Регионалния исторически музей –Шумен и Археологически музей „Марица-изток”, гр. Раднево представиха за първи път в София в камерна изложба заедно всички новоразкрити комплекси - от Националния археологически резерват Кабиюк, шуменския квартал Дивдядово и от с. Гледачево, Старозагорско. В изложбата участват и отделни находки в същия стил, откупувани през годините от Националния исторически музей, както и копия на знакови за езическия период паметници, представящи аристократичната култура на българите от VII-IХ век.

Централна позиция в изложбата е отделена на един от най-рано откритите репрезентативни паметници – находката от Велино, Шуменско, включваща масивен сребърни накрайник, декориран с двулистни и трилистни полупалмети, израстващи от повлеци, и шарнирна апликация с изображение на фантастичното животно орлоглав грифон. Идентичната украса с коланните обкови от съкровището от Врап обосновава идентифицирането на всички обкови в този стил под наименованието ювелирна група „Врап-Велино”.

В същата витрина посетителите биха могли да видят и още една интересна находка – ажурен сребърен накрайник, открит в землището на с. Каменово, Разградско. Украсен е с аналогичните повлеци и полупалмети. Паметникът е част от колективна находка, предадена на Националния музей, която включва бронзови палчати фибули, ашик и култови фигурки – „уроди”. Още една ажурна апликация с идентично изображение на орлоглав грифон, но този път отлята от евтина суровина – медна сплав, илюстрира разпространението на коланите в този стил надолу по социалната скала.

Най-ранната находка, представена в изложбата, обаче е колективният гроб, открит от М. Тонкова при проучването на ямно светилище от V-IV в. пр. Хр. в центъра на с. Гледачево, Старозагорско. В гробната яма, разположена сред вкопани и вероятно наземни съоръжения в светилището са разкрити скелетите на четири индивида. Антропологическата експертиза сочи, че те принадлежат на млад мъж около 20-22-годишен, на 14-годишен юноша и две деца съответно на 9-10 и 6-7 години. Всички находки са открити около първите три скелета – златни копчета, златна висулка подобна на колелце със спици, два комплекта сребърни обкови за колан, съставени от токи с трапецовидни плочки, правоъгълни апликации, украсени с нитови главички и накрайници, железни фрагменти от обкова на дървено ведро, огниво, нож, сребърен накрайник към ножницата и две костени пластинки. По-представителната коланна гарнитура има масивен накрайник и апликация, украсени с S-овидни мотиви, напомнящи виещите се повлеци върху обковите от съкровището от Ерсеке и за разлика от останалите обкови, са частично позлатени.

Сиптоматична е златната “рулевидна” висулка, чиито преки паралели са известни от комплексите от Севернопричерноморските степи – Малая Перешчепина, Ясиново, Макуховка, Новые Санжари, Большая Ороловка, Ростовска област, всички датирани до средата на VII в. Коментираната висулка от с. Гледачево представя най-южната точка на разпространение на този тип вещи. Преките паралели с обковите от Ерсеке и с комплексите от Северното Причерноморие датират находката в последната третина на VII-първата третинана VIIIв.

Специален интерес, поради представените възстановки на придружаващите изложбата постери, заслужава и следващият археологически комплекс в националния резерват Кабиюк, проучен от проф. Рашо Рашев и специалисти от РИМ-Шумен. Той представлява четири могили, разположени в ъглите на правилен четириъгълник, ориентиран по ъглите на света. За интерпретацията на паметника е от значение, че могилите попадат в непосредствена близост до второто по големина землено укрепление, разположено до столичния аул Плиска. Проучванията сочат, че могилите са насипани през първата половина на IХ в., а под тях е имало старобългарско селище от втората половина на VIII в. Най-интересното откритие обаче е направено през 2005 г. при разкопаването на четвъртата могила. Под нейния насип е разкопан гроб на български аристократ от самото начало на VIII в. Според антропологическия анализ костните останки принадлежат на 20-22-годишен индивид, погребан с глава на север в специална дървена рамка-ковчег. При краката е положено конско “чучело” - конски череп и крайници. Сред находките впечатляват двата сребърни колана, сабята, пълният комплект конска сбруя, включително сребърни луновидни апликации, начелник за “султан”, сребърни позлатени фалери, позлатени пирамидални обкови за пискюли, глинена кана, златни обеци и копче. Липсващите кости от китката и част от сабята дават основание да се предположи, че младият войн е починал по време на сражение. Морфологичните особености на сабята, вероятната й дължина, достигаща едва до 75 см, почти правият клин, сребърният накрайник на държката я отнасят към най-ранните образци на този вид въоръжение от езическия период. Интерес представлява запазената на места кожа от тихоокеански скат (вид акула), облицовала дървената ножница. Характерът на гробното съоръжение, полагането на „чучело”, луксозните, репрезентативни вещи – най-напред обеците, обкованите със сребро колани, конска сбруя и въоръжение, без съмнение подсказват високия социален статус на погребания български войн.

Безспорно най-представителният сред коланите от изложбата е откритият в гроб № 3 от старобългарския некропол в шуменския квартал Дивдядово. Сведенията за некропола датират още 1877 г., когато, според личния архив на шуменец, „при копаене на лозето на Андрей Величков, една от дъщерите му намерила два сребърни колана и украсена сребърна чаша”. За съжаление вещите били претопени от местния златар. Повече от век по-късно при редовни археологически разкопки в същия квартал е проучен женски гроб с луксозни дарове - огърлица от златни мъниста, чифт обеци с гранулация и филигран, датирани в VIII – началото на IХ в.

Гроб № 3 също е открит случайно, при изкопни дейности за полагане на водопровод. Погребаният е бил на средна възраст и ако се съди по костните отлагания по прешлените на гръбначния стълб – с тежки заболявания. Положен е с глава на запад и скръстени ръце, а пластът въглени и пепел под скелета подсказва за извършените преди полагането му в гроба обреди. Сред поставените лични вещи и дарове са един сравнително рядко срещан в старобългарските некрополи земеделско оръдие на труда – сърп, счупен на две части. До дясната му ръка са открити бойна брадва, а около таза - железен нож, подсказващи, че погребаният е войн. При краката на скелета са открити медни фрагменти от украсен чрез изчукване обков на ведро и амфоровидна глинена стомна.

Около тазовите кости са открити два комплекта обкови за колани, единият от бронзови елементи, а вторият и безспорно най-репрезентативният от известните досега гарнитури от езическия период на Първото българско царство – сребърен, с масивен позлатен накрайник, украсен с повлеци и виещи се кръгови листа, позлатена гайка, тока с плочка и няколко правоъгълни апликации с халки е декоративни нитове. Богатият инвентар сочи, че погребаният е принадлежал към военната българска аристокрация от първата половина на VIII в.

Гроб № 6 от същия некропол е проучен отново при спасителни разкопки. Скелетът принадлежи на 16-годишно момиче. И тук са установени обредни действия, извършени по време на погребението. Гробната яма е с ниша, погребаното момиче е било със завързани крака, а около тялото са били поставени купчинки с камъни. Откритите около черепа накити, също сочат привилегированото положение на индивида – около черепа са открити четири обеци от т.нар. пастирски тип, изработени от медна сплав и впоследствие посребрени, а около гръдния кош – 19 мъниста от стъкло и едно от бронз.

Един рядко срещан накит от езически период е диадемата, представена в изложбата с екземпляра от старобългарския некропол при с. Дибич, Шуменско. Изработена е от медни, впоследствие усукани телчета, а закопчаването е с помощта на петлик.

Съкровищата, открити в Албания с основание се свързват от някои изследователи с личността на кан Кубер – чичото на кан Тервел, когото споменава един от надписите около Мадарския конник. Представените в изложбата комплекси произхождат от зоната на езическата столица Плиска, а също и на юг от Хемус – от областта „Загоре”, присъединена към Българското ханство по времето на кан Тервел. Така очертаният ареал на разпространение с основание отнася коланите от групата „Врап-Велино” към отличителните знаци на българската аристокрация от времето на първите управляващи династии – Дуло, Вокил, Угаин. Пред настоящите и бъдещи изследователи остава въпросът дали и по време на Крумовата династия, т.е. през първата половина на IХ в., модата на този тип колани, украсени с виещи се ластари и грифони, продължава. Сигурно е, че след приемането на християнството тази традиция прекъсва, а в българската металопластика навлизат нови форми и орнаменти, но вече под силното влияние на византийската естетика.

Изложбата може да се посети до 30. IХ. 2015 г. в Националния исторически музей, в централната част на зала III „Средновековие”.

За по-пълното представяне на комплексите, тя е придружена с постери, дело на колегите Панайот Антонов от РИМ-Шумен и Пламен Караилиев от АММИ-гр. Раднево. Куратор на изложбата е гл. ас. д-р Мариела Инкова, а в колектива, работил по изложбата от НИМ, участват и Елена Бояджиева, художник, Стефан Стефанов, завеждащ отдел „Пространствено оформление”, Красимир Кръстев, главен експерт по музейно осветление, Агнеса Прокопиева-Василева, отдел „Екскурзоводи”, Мая Нанкова, отдел „Връзки с обществеността”. Изложбата стана възможна и благодарение съдействието на проф. Божидар Димитров, директор на НИМ и проф. Цветана Кьосева, заместник-директор на НИМ.