Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 26 (2015) Пожарът в ИНИОН: СЛЕДИТЕ ВОДЯТ КЪМ РОТШИЛД?

Пожарът в ИНИОН: СЛЕДИТЕ ВОДЯТ КЪМ РОТШИЛД?

Е-поща Печат PDF

• 88,8 % от Федералния резерв на САЩ принадлежи на Русия. Срокът на арендата на парите изтече

Мнозина си спомнят катастрофалния пожар в библиотеката на московския Институт за научна информация по обществени науки (ИНИОН) при РАН в нощта на 30 срещу 31 януари 2015 г. Тогава пламъците унищожиха и повредиха повече от 5,2 милиона тома различни издания. Сред тях, както бе съобщено, са комплект материали на Генералната асамблея на ООН на руски език, международни справочници, материали на Международния съд, документи на НАТО, част от библиотеката на Института за световна литература на чужди езици и на Института по славянознание.

Щетите се оказаха толкова големи, че академик Владимир Фортов сравни нещастието с Чернобилската авария.

Малцина обаче знаят, че на следващия ден изгоря и хранилището на документи в Ню Йорк. Нима не изглежда странно, че две толкова мащабни събития съвпадат по време? Дали е случайност едновременното унищожаване на ценни документи от двете страни на океана?

Защо именно през януари?

През последните десетина дни на януари в световната преса се промъкнаха информации, че де юре сред истинските собственици на американския Федерален резерв са били и са граждани на Руската империя и дори самата царска Русия. За това писа “Аргументи на седмицата”, а също и цяла дузина интернет сайтове. Включително и “Онлайн новини”, www.prezidentpress,ru и други.

Съветският съюз, както е добре известно, е приемник на Русия. А пък новата Русия, на свой ред, е приемник на разрушения Съветски съюз. Затова е добре днес да си получим лихвите от американците за изминалите сто и повече години, откакто използват руските финансови активи (Федералният резерв възниква през 1913 г.).

Кой хвърли тази информационна бомба, не е ясно. Но онова, което започва през 1913 г., има продължение. Нека припомня, че през 1944 г., на конференцията в Бретън Ууд (в превод от англ. това означава Бретанска гора – бел. ред.), в САЩ, световните държави подписаха документи, които регламентират следвоенната международна парична система и търговските разчети. И въпреки че Сталин игнорира тези договори, американците са подписали и ратифицирали, че признават дореволюционния дълг към царска Русия (в смисъл на СССР) и така потвърждават руския произход на много от активите на Федералния резерв.

Реакцията на тази публикация, тиражирана многократно и намекваща, че е време Щатите да се отчетат, бе мигновена. И в Москва, и в Ню Йорк (тоест, именно там, където се пазят всички документи, които хвърлят светлина върху истинския произход на Федералния резерв) само след седмица - с разлика едно денонощие! - пламнаха пожари.

Пожарът в библиотеката на ИНИОН бе угасен окончателно едва на 31 януари. И точно в това време, както изглежда, пламва хранилището на документи в бруклинския район Уилямсън, в Ню Йорк. В 4,30 ч, когато той вече е обхванал всичко наоколо, диспечерът на пожарната служба на мегаполиса получава първото съобщение за извънредно произшествие. Но ето нещо любопитно. В Москва, заради бавната реакция на пожарната и поради спецификата на хранилището (хартия!) огънят бушува повече от едно денонощие, докато в Ню Йорк е угасен половин час след възникването благодарение на съвестни граждани и професионализма на огнеборците.

По-нататък започват истински чудеса. Два часа след потушаването на пожара бруклинските пожарникари получават второ съобщение за пожар в същото хранилище. Сякаш някой е решил на всяка цена да унищожи съдържимото в тази сграда.

Американците отдавна профукаха руското злато

И не само руското.

Генерал Шарл де Гол навремето успя да изскубне от хищните ръце на Рокфелер (който по данни на портала www.perevodika.ru e съсобственик на Федералния резерв) френското злато. Той натовари на кораби безполезните американски “хартийки” в обем 1,5 млрд. долара и ги прати в САЩ срещу 16.500 т злато.

Дали Франция успя да си възвърне именно това количество от презрения метал - остава неизвестно и досега. Но преди размяната, между двете страни се проведе яростна полемика - американците хич не им се разделяше със 75 % от златния запас (именно толкова, според “златния стандарт”, струват тези 1,5 млрд. “хартийки”, натрупани във френските банки). В отговор на отказа от страна на Федералния резерв Де Гол заплаши, че ще напусне НАТО. Затова САЩ трябваше да си сложат маската на благоразумие и непукизъм и да се съгласят на размяната. Все пак Петата република, въпреки всичко, напусна военната организация на Северноатлантическия алианс. Но “лошият” пример се оказа заразителен. Своето желание да се приобщят към “прекрасното”, тоест да си получат своя дял злато, обменяйки го за “зелени хартийки”, изявиха Япония, Канада, Германия... резултатът бе, че САЩ скоро обявиха на всеослушание, че отменят “златния стандарт”, приет под натиск още по време на Втората световна война, към който е привързан и доларът.

Оттук нататък американският долар увисна във въздуха като необезпечена с нищо хартийка. Наистина, по инерция, и до днес той е световна валута № 1, и сигурно затова във Федералния резерв пазят не само ценни книжа от огромен брой страни, но и техните златни запаси. Включително и китайските.

Ама дали се пазят?

Точно това се опита да изясни китайското ръководство, което преди няколко години, по френския пример, поиска от САЩ да си му върнат златото. И получи... позлатени кюлчета хром (двата метала имат сходна плътност). За тази “постановка” писаха множество издания преди време. Явно американците са се надявали в Китай да не проверяват автентичността на кюлчетата. Но всъщност добре са знаели, че шило в торба не стои и че китайците, рано или късно, ще установят измамата, обаче за пореден път цинично демонстрират на Поднебесната “кой е господарят”.

Кибритът като адвокат

Като се върнем на пожара в библиотеката на ИНИОН, струва си да обърнем внимание на списъка на организациите арендатори на сградата. Като се вгледаме внимателно в това кой е бил квартирант в библиотеката, намираме в списъка и “Център по изучаване проблемите на европейската сигурност”. Журналистите от холдинга “Строго секретно” проведоха разследване и изясниха, че покрай другото организацията тясно си сътрудничи с военната мисия на Информационното бюро на НАТО в Москва, а по-рано се е наричала “Център за документация на НАТО по проблемите на европейската сигурност”.

Но как са проникнали натовските специалисти в сърцето на ИНИОН - в библиотеката, където се пазят дори и секретни документи? Голяма загадка!! Не е задължително да ти работи фантазията, за да разбереш, че подпалването на сградата, ако е било подпалване, при конкретните обстоятелства, може да се окаже технически фал.

Според мен поведението на ръководството на библиотеката, а също и фактът, че милиони унищожени документи не са били своевременно цифровизирани, е работа на съответните служби - Генералната прокуратура, Следствения комитет на Федералната служба за сигурност” - твърди Денис Вороненков, член на Комисията по сигурност и противодействие на корупцията при Държавната Дума. А Юрий Пивоваров, който подаде оставка от поста директор на института, се кълне за оправдание, че неведнъж предупреждавал началниците за несигурната обстановка с противопожарната сигурност в помещенията. Обаче така и не получил пари за съответните нужди. Но се знае, че за библиотеката са заделени 22 млн. рубли официално финансиране. Освен това доста пари били получени от отдаване под аренда на площи, които струват доста скъпо в центъра на Москва. Отделен е въпросът за печалбата от работата с документи и тяхното копиране. Именно печалба, защото две копия на два документа и пет фотографии струват на журналистката Ирина Мишина от вестник “Нашата версия” 15 000 рубли. Е, къде са парите?

Според официалното изявление на заместник-директора на ИНИОН Дмитрий Еременко, документите на ООН нямали късмет по време на пожара, та изгорели, а с тях и документите, отнасящи се до правата на Русия върху Федералния резерв на САЩ. Всичко изгоряло.

Също както по времето на ужасните деветдесет години от края на 20 век, когато един от “перестройчиците” го попитаха какво ще прави, като му предяват обвинение за многобройните престъпления, които е извършил. Дали възнамерява “да изчезне”, или ще си търси добри адвокати? Понеже “за аверите му” милицията е събрала толкова много компромати, че без подготвен юрист нямало как да мине. Този, на свой ред, извадил от джоба си кутийка кибрит, извадил една клечка и отвърнал: “Ето го моят адвокат”.

Очевидно и онези, които искали да запазят контрола на САЩ над Федералния резерв, също добре разбирали, че най-добрият адвокат е огънят. И не провокирали съдбата да им покаже дали в правото е силата, или в силата е правото... Ръкописите, както е известно, не горят. А дали финансови документи могат да изгорят, явно ще научим някога, но не и скоро.

 

км.ру, 22 юни 2015 г.

 

• Коментар на проф. Ксения Екимова, ръководител на катедра финансов мениджмънт при Руския икономически университет “Г. В. Плеханов”

Различни страни правят вноски при създаването през 1913 г. на Федералния резерв на САЩ, а през 1914 г. започва Първата световна война, която отклонила вниманието на държавите участнички към други проблеми, свързани с участието във военните действия. Финансовата система на САЩ укрепва по времето на войната, осъществен е и икономически ръст, за което спомага фактът, че боевете се водят далеч от Щатите - на територията на Европа и колониите.

Американската страна винаги е признавала правата на СССР върху вноските във Федералния резерв, направени от царска Русия. Но ръководството на СССР се отнася скептично към въпроса.

Предложените факти и хипотези на автора на статията според мен са доста убедителни и могат да послужат като стимул за по-дълбоко разследване на случилото се в библиотеката на ИНИОН. Несъмнено пожарът е нанесъл значителни щети - не само културно-исторически, но и икономически, понеже са унищожени редица документи, които описват степента на участието на Русия във владеенето на Федералния резерв на САЩ.

Историята на въпроса отива дълбоко в 19 век. Историкът на царското семейство Сергей Желенков работи дълги години във фондовете на ИНИОН и твърди, че руският император Александър Втори и американският президент Абрахам Линкълн са основатели на Федералния резерв на САЩ, върху който Русия има определени права. Двамата държавни глави изпитвали еднаква неприязън към клана Ротшилд, който се намесвал в европейската и в американската икономика и политика. Поотделно, държавите не можели да се противопоставят финансово на един от най-мощните финансови кланове. Точно затова Александър Втори и Абрахам Линкълн решили да създадат руско-американски тръст, със средствата от който можело да се развива икономиката на двете държави. Това на свой ред открива пътя към световно финансово господство на Русия и САЩ. 50 тона златни кюлчета, предназначени за създаването на руско-американския тръст, били препратени от Александър Втори в специално хранилище в планините на Испания. Но проектът пропаднал. Абрахам Линкълн бил убит, Александър Втори станал жертва на покушение. Златото останало в Испания. През 1899 г. участниците в конференцията в Хага, по предложение на Николай Втори, решили да създадат Лига на нациите (по-късно преобразувана в ООН). За подсигуряването на търговските отношения между страните било решено да се създаде и единен Световен финансов център (СФЦ) със своя валута, на база на Лигата на нациите.

За създаването на “златния пул” Русия внася “уставен капитал” в СФЦ от 48,6 тона злато, пазено в Испания. Но Ротшилд успели да надхитрят Лигата на нациите - те финансирали предизборната кампания на американския президент Удро Уилсън и през 1913 г. буквално го заставили да им предаде в частна собственост Федералния резерв, създаден на база на “златния пул”. Това твърди историкът Сергей Желенков.

Към днешна дата 88,8 % от Федералния резерв на САЩ принадлежи на Русия. Освен това между САЩ и Русия са подписани споразумения, че златото е предадено не като дар, а под аренда за срок от 100 години, които изтекоха през 2013 г. В споразумението се набляга на следния пункт - лихвата за ползването на 48,6 хил. т руски златен резерв е 4 % годишно. Само че лихвата не е изплащана нито веднъж.

Споразуменията са написани в шест екземпляра, три от които се пазят в Америка, а три са предадени на Русия.