Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 27 (2015) МЕХАНИЗМИТЕ НА РАЗРУХАТА

МЕХАНИЗМИТЕ НА РАЗРУХАТА

Е-поща Печат PDF

В памет на писателя Николай Хайтов 15 септември 1919 г., Куклен - 30 юни 2002 г., София

Разбира се, че го е казал някой мъдрец, но звучи разтърсващо - “едни остаряват като катедрали, други - като галоши”. Е, няма защо да спорим - Николай Хайтов попада в първата група. Доказателството е налице - оставеното от него черно на бяло, в много томове книжнина и като правило - с възможно най-високия литературен и граждански карат, и с неувяхващата багра на един красив талант. Може само да му завиждаме, и някои го правят съвсем не-метафорично, защото в едни смутни времена големият писател не отстъпи и на йота от принципите и веруюто си, защитаваше с бяс и хъс българското и българщината, посочваше предателите и пъклените им дела направо и без никакъв уплах, трясна вратите пред всемогъщия мултиспекулант и мултимилиардер Сорос, бореше се за светинята Левски и мястото, където като на гроб-паметник да му се поклонят потомците. На Николай Хайтов не му убягна нито един значим за Отечеството жест - и в плюса, и в минуса, с ледено презрение унищожаваше плахите или по-ярки опити за подкопаване на българското мироздание във всичките му измерения. Доста често успяваше да победи.

Но времето, от което казват се плаши и Сфинкса, тече. Слава богу, че годините - повече от половин век, - не успяха да потъмнят блясъка на Хайтовата реч и дух, и този талант - независимо от упреците и рвението на множество псевдодемократи и “изследователи” да го злепоставят, - надмогна забравата, толкова характерна за последните трийсетина години.

Галерията от образи и слово, които Николай Хайтов остави в наследство на българите и на държавата на духа България, остават като безценна инкрустация в духовния пантеон на родината, защото авторът на “Диви разкази” и “Козият рог”... няма как да бъде изтръгнат за жълти стотинки от паметта. Всеки ден животът доказва не само изключителното му провидчество, но блести все по-завладяващо дарбата му на разказвач, психолог и борец от най-висок ранг.

- Господин Хайтов, навършвате 81 години, възраст, която предполага дистанциране от събитията. Философски ли гледате на света, или все още има неща, които ви ядосват?

- Още се впрягам. Като се препъна в някаква дивотия, преживявам я, като че ли ми се случва за първи път, и веднага хващам калема. То е като кашлицата. И понеже няма много възможности в печата, записвам си моите „вътрешни” протести в дневника. Това ми е отдушникът. Без това аз не знам какво бих направил. Явно, примирението не е по силите ми.

- Какъв вид несправедливости ви ядосват?

- Всичко, което засяга състоянието на културата ни, на народа и държавата. Това, че държавата беше окончателно разградена, съсипана. Тънем в корупция и хаос и няма край. Но моето подозрение, а има и доказателства за това, е, че нищо не е случайно. Как можаха другите държави на бившия източен блок да избегнат нашето положение, а ние да затънем?

- Смятате, че има отделно негативно отношение към нас?

- Диференцираното отношение към страните от бившия източен блок е факт, неслучайно у тях средната заплата е 500 марки, а у нас три пъти по-малко. Има геополитическа програма за „придвижването” на САЩ към заветния, към руския Изток - нещо, което Хитлер беше започнал.

Той обяви навремето, че славянството ще бъде унищожено в името на „по-висшата раса”. Същата програма сега, изглежда, я осъществява Евроатлантическата общност, НАТО. На Балканите ние сме улицата към Русия, към каспийския нефт и останалите огромни суровини на Изтока. Известно е, че нефтените находища ще се изчерпят до 50 години, след това какво ще правим? Ето защо обединените в НАТО велики сили, доминирани от САЩ, са се устремили към последното място, където все още има достатъчно суровинни находища, за да спасят и удължат живота на западната цивилизация.

- Някои казват: щом ще ни завладяват, предпочитаме Запада, отколкото руснаците.

- По всичко личи, че политическият ни елит е предпочел западните колониалисти. И аз бих се примирил с това, ако отношението на Евроатлантическата общност и на Щатите към България не беше абсолютно различно от отношението към всички останали страни от югоизточния блок. В нито една страна от бившия соцлагер не допуснаха глупостта да „връщат земята в реални граници”, както навремето прокламира Желев и както фактически стана. Което взриви родното земеделие и то вече не може да се възстанови и след 100 години. Технически е невъзможно да се възстанови. Ето аз сега получавам по наследство парчета земя - онзи ден ги делихме петима наследници на 10 места по два декара. Не може нито с трактор, нито дори с плуг да ги обработиш. Така застреляха нашето земеделие. Действията на Евроатлантическата общност, изглежда, не предполагат съществуването на България като суверенна страна или поне на този народ в тази територия. Това проличава и от факта, че никъде другаде в Югоизточна Европа нямаше такава жестока метла срещу заварената култура, както в България. А и навсякъде другаде бе даден отпор.

- Тук вътрешната помощ за разрушаването на България е по-голяма, така ли?

- У нас правителствата се купуват. Ще дам пример с един договор между Световната банка и България. Когато се разискваше въпросът за отпускането на 400 млн. долара за образованието ни, аз се снабдих с условията, писах по този повод и статия. Световната банка даваше 400 млн. долара, при условие че 60 процента от тях самите те ще изразходват по свое усмотрение, възлагайки проекти на свои хора. Фактически те си ги задържаха. Останалите 40 процента беше предвидено да се разпределят от Министерството на образованието за проекти. Но в замяна на това от Световната банка си запазваха правото да одобряват учебниците и статута на цялото ни образование. Тези стачки, които сега наблюдаваме, стават затова, че прехвърлиха заплатите да ги плащат общините, които са финансово несъстоятелни, и така се стигна до днешния хал. В споразумението имаше нещо потресаващо: условието, че не може по законодателен път да се променя това споразумение. Световната банка се поставя следователно над законите на България. Така тя взе под аренда цялото ни образование, а Министерството на културата отдавна вече е купено по друга линия. Ето как младото поколение попада изцяло в ръцете на Световната банка и тя ще го възпитава чрез училището така, че да заличи у него и последния остатък от национално съзнание. При тази телевизия след 10-15 години няма да има млад човек, който да се усеща, че е българин.

- Бяхте казали някъде, че няма случай една нация да е изчезнала и пак да се е появила.

- Траките изчезнаха, все едно че не ги е имало. Ето тази политика наричам пагубна за нас, преднамереното, целенасоченото унищожаване на българската самобитност и култура. Капак е изказването на оня професор, австриец, който иска да наложи да си сменим азбуката (проф. Ото Кронщайнер - бел. ред.). Как реагира Министерството на културата? Никак. Сега го е казал този, утре ще го повтори трети, ще стане шлагер, накрая ще си го включат в плана на Народното събрание и един ден току-виж ударили сатъра на кирилицата.

- Има ли според вас някакъв начин на противопоставяне на този процес?

- Има, но е въпрос на решителност. В Гърция например нямат никакво намерение да се глобализират, да не говорим за Турция. Или какво да кажем за Албания. Същото се отнася за арабските държави, за Швеция и другите по-малки европейски държави. Намират начин да се съпротивляват. Въпрос на вътрешна политика. Но специално за нас не съм голям оптимист. Ние, българите, сме като сух пясък - стискаш го в шепата си колкото щеш, топка не става. А е толкова нужно да сме от време на време единни. Или поне по-изкусни в дипломацията и да убедим великите, че нашето „проруско” битие не ги застрашава. Защото те не искат зад гърба си народ, който утре може да си спомни, че е освободен от  руснаците. Освен това сме и православни. Така идвам до основното заключение: щом като атлантиците никъде другаде не се опитват така яростно да премахнат заварената традиционна култура, а се прилага това нещо само към нас, значи ние сме на специален режим в плановете на Евроатлантическата общност. С други думи - оцеляването на народа ни е поставено на карта. Нямат, изглежда, сметка от съществуването на този народ. И така ще се стопим, без война, „цивилизовано”. Ето, с икономиката ни набутаха в глуха улица. Непрекъснато задълбаваме надолу и надолу. От приватизацията направиха бандитизъм, така че оттам не можем да чакаме никакви пари, за да може държавата да се засили, да плаща на учителите, а за армията не смеем и да мислим. Тя бе ликвидирана най-напред. Първият удар беше върху контраразузнаването още по времето на Желев, той го изработи. В момента, в който Желев стана президент, заедно със своите оръженосци успя да разнищи разузнаването. И с това откри пътя към опустошаването на България, към обедняването. Тази беднотия, съчетана с липсата на условия българите да се лекуват, обрича нацията на израждане и гибел. Намаляваме средно на година с по един околийски град от около 100 000 души.

- Каква е ролята тук на изкуственото етническо разделение?

- Изкуственото малцинствено разделение с цел превръщане на държавата ни в „мултиетническа” е най-добрият способ тя да бъде така омаломощена, че да загуби всякаква възможност за самостоятелни прояви и суверенитет. Абсолютна фалшификация. Нито в Гърция, нито в Турция има някакво значение дали си мохамеданин или не. Ти си гражданин на Турция и толкова. Няма етнически партии.

- Каква е днес възможността за един интелектуалец като вас да обяснява тези неща?

- Аз съм един от активните писатели. Максимумът тираж, в който мога да издам книга, е хиляда броя. Хиляда бройки за книга, която пиша осем години! Говоря за предстоящата си книга. Докато напиша книгата и я издам, няма да има нужда от истините, които ще обявя на този народ, за да знае накъде го водят и как го манипулират. Вестниците в продължение на три месеца не са ме потърсили. За радиото и телевизията да не говорим. Аз съм от хората, които не бива да бъдат допущани до националните медии. С други думи, каквото и да знам, то ще си остане в мен и едно кръгче около мен. Същото е и с другите писатели в сянка. Няма държава в Европа, в която не се мисли за поощрението на литературата и особено на детско-юношеската. ДДС върху книгите никъде не е 20 процента. А в страни като Франция и Швеция например литературата е постоянно на фокус.

- Сега се очертават пак предизборни страсти, очаквате ли консолидиране на патриотично мислещи българи?

- Има доста хора, узрели за национално-патриотичната идея. Да речем, около царя, но и те се делят на групи. Има около кръг „Зора”, но и тях гледат с подозрение, понеже са най-безкомпромисни. Има и други. Но вече стана дума, че сцеплението между българите е доста дефицитен артикул и това се очертава като основен недостатък в нашия национален характер. Виждате населението как кротичко мирува. Голям е проблемът, че в България патриотичните групировки не успяха да се обединят още през 1991 г., както това стана в Унгария. Или в Румъния, където имат 14 процента парламентарно присъствие.

Ние при първите избори имаме по-малко от един процент. Значи нашият национализъм е прекършен още по времето на социализма. Днес проблемът е как можем да съхраним поне отчасти националния си суверенитет, да не позволим задълбочаването на текущия в момента разпад на нацията.

- Не ви ли се струва, че битката ви е обречена, че сте самотен воин?

- Аз пиша, за да не загубя уважението към себе си, защото това е последното нещо, което имам и съм бранил цял живот. Никакво благо не може да ми услади душата, освен вътрешното равновесие и предимството, че мога да се гледам, без да се гнусувам от постъпките си и от поведението си.

* Николай Хайтов „Троянските коне в България”, т. 2 (публицистика 1989-2002)

В.: Библиотеката на Славчо Г. Иванов (в. „Монитор”, 18 септември 2000 г. Разговора води Волен Сидеров)