Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 27 (2015) ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ЛИБЕРАЛНИЯ МОДЕЛ, В КОЙТО БЯХМЕ ВКАРАНИ СЛЕД 1990 Г.

ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ЛИБЕРАЛНИЯ МОДЕЛ, В КОЙТО БЯХМЕ ВКАРАНИ СЛЕД 1990 Г.

Е-поща Печат PDF

В четвъртък, 2 юли т.г., в 43-ото НС се проведе първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.

Един от вносителите на законопроекта е и Волен Сидеров, народен представител от партия “Атака”, чието изказване обобщава до голяма степен проблемите в тази сфера, и което публикуваме поради изобилието от данни и наблюдения, които представляват интерес не само за специалистите, но и за четящата българска аудитория.

Нека напомним, че още през 2001 г. анализаторът Иван Ценов, публикува серия статии в “Нова Зора”, които осветлиха безапелационно въпроса за пенсионното осигуряване у нас, като например “Геноцид с маска “пенсионно осигуряване”. ...историята започна веднага след началото на “демократичните промени”. По-точно след “свалянето” на Луканов. /.../ Но “кадровиците” се бяха подготвили... Първият сигнал даде Иван Костов. Веднага щом получи право да говори, Костов обвини пенсионерите в “старчески егоизъм”. Последваха редица “мерки”. Целта бе една - изхвърляне на пенсионерите от обществото. В началото мерките бяха по-хлабави. С “победите на демокрацията” натискът се засилваше, за да стигне своя връх - Кодекс за задължително обществено осигуряване. Кодекса бе приет на 2 декември 1999 г. Последен взе думата министър Иван Нейков: “Аз съм убеден, че това, което беше резултат на общите ви усилия, отново е достойно за България - създадохте модерна, устойчива, обърната и към хората, които сега са пенсионери, и към хората, които ще станат пенсионери, система. Искам да благодаря на членовете на Комисията по труда и социалната политика. Искам да ви кажа, че бяхте страхотни! Благодаря ви и ви желая огромен успех! (Ръкопляскания.)”

Да, г-н Нейков! Бяхте страхотни! Точно това искам да покажа.

Така започнах статията “Десет милиона стари негърчета”. Беше преди около година. Благодарение на г-н Минчо Минчев, гл. ред. на в. “Нова Зора”, статията достигна до хиляди читатели. През тази една година в България станаха някои промени. Бандата на Костов едва дочака смяната на караула. Изпаднала в кома, бе изпратена в реанимацията. Оттам чат-пат се чуват някакви стонове, за да не си помислим, че е умряла. Пък и да отвлича вниманието от смяната - бандата на Симеон, поредно обновяване на туземната колониална администрация, смяна на трупата, на актьорите, а сценарият и ролите са същите.” /.../ на страниците на в. “Нова Зора” нямаме право на замижаване. Още сега трябва ясно да заявим това, което виждаме.” Това бе част от текста на Иван Ценов. от далечната вече 2001 г.

А ето и изказването на Волен Сидеров, по време на парламентарното заседание от 2 юли 2015 г.

Зора

Председател: Господин Сидеров, заповядайте, имате думата да представите Вашия законопроект.

Волен СИДЕРОВ (Атака): Господин Председател, дами и господа народни представители! Промените, които предлагаме в Кодекса за социално осигуряване са идеологически. Веднага подчертавам това, тъй като е много важно. Това не са промени, които засягат половин процент от осигуровката или някакви други палиативни мерки, които виждаме в другите предложения. Това са идеологически промени, защото политиката е сблъсък на идеи.

Идеята на Политическа партия „Атака” е следната: трябва да излезем от либералния модел, в който бяхме вкарани след 1990 г., особено след 1997 г., който удари най-тежко населението в пенсионна възраст. Всъщност хората в пенсионна възраст понесоха най-тежкия удар на така наречения „преход”. Преход към какво? Преход към див капитализъм. В момента те продължават да го понасят и затова, ако наистина сме народни представители, сме длъжни да направим така, че да облекчим техния живот.

Предлагаме в първата точка да не се увеличава пенсионната възраст – нещо, което е тенденция. Да, тя се налага от Брюксел, но най-накрая трябва ясно да кажем, че не всичко, което се предлага от Брюксел, е добро, да не кажем, че повечето неща не са добри за българското население.

Да не се увеличава, тоест да отпадне текстът, който предвижда увеличаване на пенсионната възраст. Тази тенденция се спазваше от правителства с различна принадлежност, което означава, че всъщност няма значение кой управлява България – тя се управлява по колониален модел. Искаме да се прекрати този колониален модел.

Второто ни предложение, втората част от предложението ни всъщност е най-важната, тъй като засяга така наречената „минимална пенсия”. Минималната пенсия в България не е унизително ниска, тя просто е потресаващо ниска, тя е геноцидно  ниска. В момента, когато беше писан този Законопроект, тези поправки – 2014 г., бяха взети данните от 2013 г, тъй като ние доста отдавна предлагаме и говорим за нашата идея – минималната пенсия да се повиши. Данните, които разглеждаме тук, сочат, че минималната пенсия в България тогава е била 155 лв., или около 80 евра месечно.

Дами и господа народни представители, за сравнение ще Ви дам държави не от Европейския съюз, защото, ако започнем там да сравняваме, там разликите са космически – те са в пъти, 10-15 пъти по-високи. Ще Ви дам за пример страни от така наречения „трети или четвърти, или пети свят” – не знам ние в кой сме. Например държавата Габон в Африка, която не членува в Евросъюза и в НАТО, не е така щастлива държава като нас, минималната пенсия е в размер на 194 евро, повтарям: Габон, Африка – 194 евро, България – 80 евро; Колумбия – държава, която се смята за част от наркобизнеса, бедни хора живеят – 110 евро минимална месечна пенсия; Хондурас или Ондурас, както го наричат там – минимална пенсия 165 евро; Ел Савадор – 115 евро месечна минимална пенсия; Перу – 124; Боливия – 93 евро и така нататък.

Много са примерите, които посочват, че България е на едно от последните места в света, за Европа не говорим, по размер на пенсиите. В същото време цените у нас през последните две десетилетия и половина не се намаляваха и не бяха замразявани, а растяха и продължават да растат. Тоест ние имаме наистина геноциден удар по населението, особено към това, което е най-беззащитно, най-уязвимо – населението в по-напреднала възраст, което по никакъв начин няма как да компенсира или да се защити срещу ударите и на инфлацията, и на скъпия живот, и на ниските доходи.

Ще Ви кажа още една статистика, тя е съвсем прясна. Дадена е като отговор на господин социалния министър съвсем наскоро на запитване на наш колега. Едно цяло и двеста милиона, милион и 200 хиляди български пенсионери в момента живеят под чертата на бедността, която в момента е 286 лв. Милион и двеста хиляди! Това означава, че повече от една шеста може би от населението на България в момента живее под официалната линия на бедност. Аз не знам как това някой може да го приеме за нормално, но явно се приема за нормално, защото докладите, които чуваме от най-висши институции – от Министерския съвет, от Министерството, от инспекции и така нататък, отхвърлят нашето предложение под предлог, че нямало пари. На този въпрос, на тази спекулация по-точно, ще отговоря, че пари има, само че ако искаш да ги намериш за тази цел. За други цели се намират.

Наскоро чухме фразата: „Благодаря, Бойко!” от господин Юнкер. Защо? Защото бедна България, най-бедната България в Европа даде 100 милиона за така наречения „План Юнкер”. Какъв е този план, никой не знае. Къде ще отидат? Никой не знае. Но Юнкер каза: „Благодаря, Бойко!”. Аз искам да чуя обратната фраза от страна на нашия премиер: „Благодаря, господин Юнкер, за това че Вие осигурявате за България нужните пари, за да можем да вдигнем пенсиите!”.

Нашето предложение е заложено като точно число – 500 лв., ние посочваме от 1 януари 2015 г., тъй като, както Ви казах, това е писано 2014 г.

Какво е това като размер? Двеста и петдесет евро минимална пенсия. Тоест оттам да започва пенсионното заплащане.

Отговорът на една от институциите е, че това щяло да струва 530 милиона на месец, или горе-долу 6 млрд. лв. на година. Аз питам: нима това е неосъществимо, при положение че само за 2011 г. всички мултинационални, чужди компании, подчертавам, чужди, не български, които в момента експлоатират богатствата на България, златните богатства – ЕРП-тата изнасят печалбата от комуникации, ЕРП-та, МОЛ-ове, хипермаркети и прочее. Всичко това, което печели България, е в ръцете на чужди компании. Те изнасят 28 млрд. лв. за 2011 г. В техните каси са потънали 28 милиарда! А ние говорим, че няма 6 милиарда, с които да направим така, че най-после българският гражданин на пенсионна възраст да се почувства достоен човек. Не можем да ги осигурим!

Ами, ако не можете, господа управляващи, отстъпете място на тези, които могат. Идете си и кажете: „Не можем!”, като Стоян Данев в 1913 г., кажете: „Нашата политика се провали” и си отидете. Защото, ако ти не можеш да осигуриш достойно съществуване на народа си и то на тези, които са се трудили години наред и са дали живота си за страната си, да построят това, което днес, между другото, голяма част е разрушено, то тогава за какво си управник? За какво си управник – за снимки за спомен с Меркел? Не, не мисля, че това е функцията на един управник на народ, който заслужава по-достойно отношение и живот.

Затова, уважаеми дами и господа, пледирам към Вас и като българи, и като хора, които всеки един от Вас има някакви роднини, които са в пенсионна възраст, всеки един знае какъв е животът извън жълтите павета в страната, особено там, където няма работа, където няма доходи, където битовата престъпност е огромна и на всичкото отгоре и тя души пенсионера, пледирам към Вашата съвест и Вашия разум да приемете тези предложения.

Нека това да бъде камшикът, който да подгони управниците да почнат да мислят как може да се вдигат доходите в България – говорим за пенсиите.

Не може да продължава това положение ние да се тупаме в гърдите, че сме европейска държава, че имаме финансова стабилност и в същото време милион и половина пенсионери да живеят под линията на бедността от 286 лв. Това е ненормално положение...

Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”)