Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 27 (2015) ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ГОТВИМ ЗА ГОЛЯМА ВОЙНА 3

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ГОТВИМ ЗА ГОЛЯМА ВОЙНА 3

Е-поща Печат PDF

Онова, което сега става в Украйна, е началото на голяма световна война, макар че мнозинството официални коментатори, “аналитици” и медии полагат големи усилия да убедят всички нас в обратното. Тази война ще бъде дълга и безпощадна. Защо ще бъде именно така, аз ще се опитам да обясня в тази статия.

След публикуването на първите две части от статията бяха получени коментари и въпроси, на които трябва да се отговори.

Като начало, искам да се обърна към всички читатели и да прочета именно това, което е написано, а не това, което ви се струва. Например някой си Владимр Сычев на портала http://www.kramola.info е написал: “Пълна глупост, тъпо надуване на бузи. Световно правителство, масони, световен елит – пълна мътилка. Приказки за наивници. Да вземем нашата страна. Какъв ти тук елит? - стадо алчни боклукчийски маргинали, примитивни като лопата, от Кремъл до самите покрайнини:– да грабят, да грабят и да грабят! Аристократи не се раждат в конюшните”.

Нещо подобно, но в по-мека форма изказваха и други коментатори.

Първо, аз никъде не съм използвал терминасветовно правителство”, понеже такъв орган действително не съществува. Така също никъде не е имало никакво споменаване за масони и тем подобни. Използвах термина “световен управляващ елит”. Надявам се, че не се нуждае от доказателство фактът, че във всяка страна реално съществуват групи хора, които се намират на върха на така наречената социална пирамида, в ръцете на които е съсредоточена реална политическа и / или икономическа власт, на която се подчиняват едни или други силови структури, армията и т. н. При това пропускам факта, че именно това са онези хора, които усилено ни се представят за такива с помощта на медиите. Обаче това вече са подробности.

Второ, що се отнася до качествата на този елит, то вашите претенции явно не са точно адресирани. Има група хора, които имат възможност или самостоятелно да вземат едни или други решения, или много силно да влияят на приемането на подобни решения. Това, че сред тези хора има подлеци, които на първо място мислят за своите лични интереси, а не за интересите на държавата или обществото, също е истина. Но това, че те са подлеци и лъжци, уви, не ги лишава автоматично от възможността да вземат решения или да влияят на тяхното приемане. Така че, независимо дали някому се харесва или не, те си остават членове на управляващия елит. Как да се направи така, че подобни хора да не попадат там? - това вече е друг въпрос, който излиза извън рамката на тази статия.

Трето, световният управляващ елит явно не е еднороден. Той повече прилича на нещо като клуб на най-влиятелните хора в света, отколкото на организация с точна структура и йерархия на подчинението и изпълнението. От онази информация, достъпът до която е открит, може да се каже, че всички групи в световния елит са съгласни само с това, че развитието на техногенната цивилизация в парадигмата на обществото на всеобщото потребление, което се създаваше като алтернатива на обществото на всеобщото равенство и братство на пропагандирания СССР, по-нататък е невъзможно. Невъзможно е, от една страна, заради ограничеността на ресурсите и увеличаването на разрушаващото въздействие от дейността на техногенната цивилизация върху биосферата на Земята. А от друга, такова общество стана ненужно предвид поражението на СССР в студената война и последващата му ликвидация.

За намаляването на разрушаващото въздействие на техногенната цивилизация е необходимо да се намали потреблението на ресурси, а това е възможно само в три случая:

1. Съкращаване, а не увеличаване на числеността на населението.

2. Съкращаване на потреблението на ресурси от това население, тоест понижаване на равнището на живота или преориентиране на населението към някакви други форми на потребление, които изискват по-малко ресурси.

3. Масово внедряване на някакви нови прогресивни технологии, които ще позволят съществено да се съкрати потреблението на ресурси.

Алтернативният вариант на решение на проблема се състои в отказа от техногенния път на развитие и връщането към биогенния път на развитие на цивилизацията. А в такъв случай разрушаващият фактор сам се изключва, тъй като биогенната цивилизация в процеса на своето развитие и растеж автоматично развива и увеличава обема на биосферата на планетата. Обаче даденият вариант на съвременния управляващ елит не може да се разглежда по цял ред причини, на които тези елити са подконтролни. Оттук, изглежда, тръгва и постановката за увеличаване експлоатацията на населението на планетата, а също така намаляването на потреблението на ресурси за собствени нужди и увеличаване обемите на ресурсите, които се извеждат от експлоатация.

Още един фактор, който заставя елита да намали числеността на населението, се състои в това, че при тълпо-елитарната система на управление, която господства днес на планетата, числеността на населението в социалната пирамида на управление е ограничена. Когато числеността е превишена,

губи се управляемостта на системата

Появата на нови информационни технологии, от една страна, позволява да се увеличи тази численост, доколкото скоростта на предаване и обработка на информацията забележимо е нараснала. Но от друга страна, едновременно с това, робототехниката и кибернетиката доведоха до там, че такова количество живи роби, управляемостта и производителността на които е много по-лоша, отколкото у роботите, стана ненужно на елита.

До втората половина на 20 век мощта на икономиката и армията на една или друга държава зависеше директно от това какво количество работници можете да поставите до струга и на какво количество войници ще можете да дадете оръжие в ръцете в случай на война (или какво количество професионални бойци ще можете да издържате в наемната армия). Сега тази явна зависимост я няма. Промишленото производство може да се автоматизира, развитието на дистанционните и автономни бойни системи също така върви със стремителни темпове. При това, дори използването на дистанционно управляеми бойни системи, видимо променя характера на войната, понеже унищожението на бойния апарат не води до гибелта или повреждането на оператора. А пък да се произведе подобен апарат, е много по-просто и бързо, отколкото да се отгледа и обучи войникът; да не говорим вече за пилота на самолета или водача на танка. Освен това, за разлика от живата армия, дистанционните и автономни бойни системи в неактивно състояние практически не потребяват ресурси; докато на войниците и офицерите е необходимо всеки ден да ядат нещо, да живеят някъде, да имат възможност да издържат семейство и т.н.

С други думи, развитието на технологиите формира условия, когато голямо количество живи роби за осигуряване на всички потребности и прищевки на елита стана ненужно. Следователно от тях трябва по един или друг начин да се избавят, което автоматично ще доведе до снижаване на потреблението на материални ресурси.

Що се отнася до изброените по-горе три способа на съкращаване на потреблението на ресурси, на практика се осъществява всичко от тези пунктове. При това сред разните групи в световния управляващ елит са очевидни и разногласията за методите, с които да се постигнат тези цели, както и  кой от споменатите пунктове трябва да е приоритет. Анатолий Чубайс, същият, на чийто запис се позовавам в първата част на статията, се опитва да увери всички слушатели, че руският елит залага именно на третия пункт - тоест на търсенето и масовото внедряване на нови технологии, макар че реалните действия свидетелстват, че далеч не е така.

Като имаме предвид събитията, стартирани сега в разни страни, може да се направи изводът, че сред различните групи в световния елит съществуват различни подходи към решаването на проблема за съкращаване на потреблението на ресурси. Различието е в това кой от способите е предпочитан, включителнои от гледна точка на териториалното разпределение. С други думи, населението на кои страни следва да се намали повече, и на кои по-малко, къде да се издигне равнището на живота, къде да се понижи и т.н.

Например основната част на европейския елит се обявяват за т. нар. мек вариант на намаляване числеността на населението в своите страни, без войни и масово изтребление на населението. Те се опитват

да ограничат раждаемостта чрез въздействие върху съзнанието и подсъзнанието

на населението. Фундаментът на социалната и икономическата база за възпроизводство на населението са семейството и хармоничните отношения между мъжа и жената във всички планове, които могат да бъдат пълноценно реализирани само в семейството. Затова именно към разрушаването или сериозното изкривяване на понятието семейство и неговите функции, към

разрушаването на изходните природни отношения между мъжа и жената

е насочен днес основният удар в Европа. Именно с това се обяснява пропагандата на еднополовите отношения и бракове, на победата на травеститите в популярните тв-шоу.

Фактът, че разпространението и пропагандата на еднополовите отношения в страните на Запада става със знанието и при поддръжката на държавите, а значи и на местните управляващи елити, които контролират държавните институти на тези страни, показват и материалите в статията на Юрген Граф „Синята Европа”.

В същото направление работи масовото разпространение на порнографията и популяризацията на различните сексуални извращения. Тоест на всичко, което позволява на населението да задоволява своите нисши потребности така, че това дори случайно да не води до зачеването на деца. И колкото по-рано приучите хората, толкова по-добър ще е резултатът. Затова пропагандата на еднополовите отношения в европейските страни вече е пренесена в средното и началното училище под предлог сексуалното просвещение и пропагандата на борбата със СПИН.

Впрочем, самата пропагандна кампания около опасността и неизлечимостта на СПИН, който според легендата се предава по полов път, също е интересен момент от този план. В резултат от тази пропагандна кампания голяма част от населението на развитите страни сега редовно използва презервативи. Същото може да се види и в много порнозаписи, издадени след 2000 г., където използването на презервативи от мъжете при снимките било предизвикано уж от кампанията за борба срещу разпространението на СПИН. С други думи, на това равнище населението е било програмирано за необходимостта от използване на презервативи.

Имаше и момент, когато информационното пространство беше претъпкано от съобщения и истории за болни от СПИН, разкази за мъченията, които ви очакват, ако се заразите със СПИН. Подобни сюжети редовно се показваха в новините по централните тв-канали.

Сега се опитайте да си спомните кога за последно сте чували или чели нещо за СПИН през последните две години? Може би ще си помислите, че проблемът със СПИН е решен и е намерено ефективно лекарство против него? Или може би болестта e стана по-малко опасна или вече не се предава по полов път? А може би има по-малко заболели или заразени? За това нищо не ни се съобщава, въпреки че привежданите по-рано цифри за броя на заразените предизвикват дълбоко съмнение. През последните две години тази тема практически изпадна от информационното пространство. Тя обаче, както и проблемът с хепатита, никъде не се е изпарила, просто осветляването й в медиите забележимо се измени, защото се смениха и приоритетите на хазяите...

Трябва да обърнем специално внимание на факта, че този сценарий се е разработвал не за Русия, а именно за най-развитите страни, където вече няколко десетилетия се прилага активно в живота. В Русия всичко това сравнително отскоро започнаха да се опитват да го внедряват.

Още един фактор, който влияе върху решението да имате деца - това е икономическото равнище на живота на семейството, и особено в развитите страни, където хората са възпитавани в идеологията на потреблението и приоритета на собственото удобство и удоволствие над всички останали. Когато жизненото равнище на населението се понижава, раждаемостта намалява. Именно затова редовно се устройват

ръкотворни „икономически кризи”

по време на които, от една страна, се намалява числеността на т. нар. „средна класа”, а от друга, намалява жизненото равнище на основната маса от населението. За да се убеди еснафът, че всичко трябва да бъде именно така, измислят се разни лъжи от типа на теорията за цикличността на кризите, тяхната неизбежност и т. н.

Съществуват само две естествени причини, които действително могат да предизвикат криза на производството на материални блага. Това е мащабно стихийно бедствие, или война, когато става физическо разрушаване на производствените мощности и просто физически не може да се произвежда, или да се доставят необходимите стоки. Всички останали варианти в крайна сметка се явяват заговор на елита против останалото население; още повече че след подобни изкуствено създадени „кризи” елитът още повече укрепва своето господстващо положение.

Вижте данните за последиците от всички кризи напоследък. Най-богатите семейства са станали още по-богати, а са се разорили и лишили от състояние основно дребните и средни предприятия. И отново подобни кризи помагат да се реши от един път и проблемът за нивото на раждаемост, и за намаляването на нивото на потребление на ресурси от населението.

Вторият способ за съществено намаляване потреблението на материални ресурси е изменението на самия модел на потребление. За да бъде еснафът доволен от живота, на него, както е известно, трябва да му се дадат достатъчно „хляб и зрелища”. И ако по-рано в качеството на зрелища са се явявали смъртоносните битки на гладиаторите, което всъщност е било твърде скъпо удоволствие, защото постоянно са нужни все нови и нови гладиатори, които да бъдат хранени, тренирани и прочее, днес ударението пада на виртуалната реалност и всевъзможните електронни развлечения. При виртуалните развлечения особеното е, че в действителност разходите за тяхното производство, в сравнение с всички други варианти от типа на театъра, киното, музеите или туризма, са минимални. Особено разходите за тиражирането и доставката до потребителя. Развитието на интернет и на комуникациите в много развиващи се страни, включително Русия, се дотира от бюджета на държавите.

Сега се появи нов моден термин

„цифрово неравенство”

и вече са създадени специални международни, уж благотворителни, фондове за борба с този „най-сериозен проблем”. Интересно е, че начело на тази кампания за „ликвидация на цифровото неравенствое именно елитът на същите тези страни, които по идея би трябвало да получат най-голямо преимущество от същото това неравенство, ако то действително е съществувало. Само че в алтруизма и искрената грижа на тези хора за бедните, ощетени с цифровото съдържание деца на Африка, много трудно може да се повярва. А неоспорим факт е, че интернет позволява не само с минимални разходи да се предоставят много и различни развлечения, сиреч съвременни цифрови зрелища, но и да се осигури

качествено промиване на мозъци

Що се отнася до третия способ за съкращаване потреблението на ресурси, то тук всичко е много по-сложно. Като начало подобни технологии трябва да се изобретят, а след това да се пригодят към масово промишлено производство и приложение. В дадения момент те не са кой знае колко; ако изведнъж се появят такива, от типа на същите тези лазерни светодиоди, веднага започват да се внедряват масово от елита, включително с активната поддръжка на държавата. И не само на ниво пряка поддръжка на производството, но и въвеждане на законодателна забрана за използването на лампи от стария тип например. Въпросните лампи действително потребяват почти 10 пъти по-малко енергия, което при масовото им използване позволява да се получи твърде забележимо съкращаване на потреблението на ресурси (качеството и полезността на подобно осветление вече е друг въпрос).

Но не трябва да се мисли, че подобни неща стават само в Русия. В Евросъюза се въвеждат различни

ограничения на мощността на битовата техника

от типа на въведените от 1 септември 2014 г. ограничения на мощността на битовите прахосмукачки, която не трябва да превишава 1600 вата, а към 2017 г. мощността ще бъде ограничена изобщо до 900 вата. Ето още един цитат от същата тази забележка: „Законът също така включва нова система на маркировка на енерго ефективността – от A до G (която вече се използва за пералните машини и хладилниците).”

Въпросите за икономичността и енергийната ефективност активно се пропагандират в европейските медии не само в плана на битовата техника, но и изобщо във всичко. Наред с пропагандата, това се подкрепя или от съществуващите забранителни закони, както в случая с прахосмукачките, или от системата на данъчното облагане, когато по-мощните модели се облагат с повишен налог.

В дадения случай аз лично не смятам, че това е лошо, но го цитирам като пример за това, че работата по реализацията на пунктове 2 и 3 също се води, при това на различни равнища, но е съсредоточена основно в тези страни, където не се планира мащабно унищожение на излишното население, или пък местните елити смятат, че ще им се удаде по един или друг начин да защитят именно своите територии и своето население, привеждайки в действие процеса на силово унищожение на излишното население някъде на друго място. Например в Украйна и в Русия...

Като цяло, с иновациите във високите технологии, които биха позволили съществено да се съкрати потреблението на ресурси от населението, работите не стоят много добре, доколкото са твърде малко. Естествено, непременно ще се намерят „познавачи”, на които е известно как безплатно може да се получи енергия от ефира, от праната (термин от йогизма, който на санскритски означава дихание или живот), магнитните или торсионните полета и т. н., независимо от това, че на живо никой от тях не е виждал реално работещи прототипи. Но за масовото им внедряване отново пречат нефтените магнати, които уж се мъчат да съхранят своите богатства и влияние.

Първо, ако се поровим в историята на тези кланове, които днес контролират нефто-газовите корпорации, много бързо ще се изясни, че преди да грабнат в ръце същите тези компании, те също не са бедствали. С други думи, същността на проблема не е в нефта или газта, а във възможността от него да се извлича печалба и да се влияе на ставащите в света процеси чрез контрол върху енергоносителите. Т.е., на тях им е все едно от какво правят пари. Дали ще свърши, или ще изгуби актуалност нефтът, спокойно могат да преориентират към нещо друго.

Второ, подобни технологии за евтино получаване на енергия трябва да се блокират, а тяхното разпространение да се затруднява, или да се стопира съвсем не защото представляват конкуренция на нефта и газта. Те ще бъдат спирани, понеже масовото им разпространение и внедряване противоречи на втория пункт за необходимостта от намаляване на потреблението на ресурси от населението.

За да е ясно за какво иде реч, опитайте се да си отговорите на следните въпроси: в случай на появяване на евтини източници на енергия ще се увеличи, или ще се намали потреблението на всички други ресурси, освен енергийните? Повече или по-малко ще започнем да произвеждаме метали, пластмаса, химикали, различни стоки и т. н.? При това по-бързо или по-бавно ще се разрушава естествената природна среда?

И така, въпреки че активно се работи по намаляване потреблението на ресурси от населението, както и по внедряването на нови спестяващи технологии, част от управляващия елит смята, че всичко това ще е недостатъчно. Ето защо осъществяването на даденото направление започва да се оформя във вид, съответстващ на идеологията, и се внедрява в съзнанието на населението. И на първо място, в съзнанието на местния управляващ елит на страната, чието население се канят да унищожат.