Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 46 (2015) ОМЕРТАТА НА САЩ И ТУРЦИЯ СРЕЩУ РУСИЯ

ОМЕРТАТА НА САЩ И ТУРЦИЯ СРЕЩУ РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

През изминалата седмица американският геополитик и бивш съветник по националната сигурност на президента Джими Картър (1977-1981) Збигнев Бжежински, в интервю за сайта „Политико“, изрече една полуистина, зад която се крие една голяма лъжа: „Много е хубаво, че не ние свалихме този самолет над Сирия, защото в такъв случай Путин щеше да има много малко възможности да „преглътне“такъв хап”, каза той. Действително, руският Су-24 бе свален от турски F-16, но логиката на събитията около и след инцидента подсказват, че единствените, които имат интерес и извличат дивиденти от това, са САЩ. Турция е само губещата. С този коварен „удар в гърба” на партньора, извършен по правилата на хибридната война, защото привидно истинският демиург на тази въоръжена провокация остава скрит зад изпълнителя, САЩ постигнаха целта си, като торпилираха засега очертаващата се крехка и ефективна коалиция във войната срещу ИДИЛ. Съпричастността на американците към инцидента все по-трудно може да се скрие и това много добре го знае старата политическа лисица Бжежински, а изказването му е просто още една хибридна акция за прикритие на нещо, за което ще стане въпрос по-надолу и в което той отново е забъркан.

Руският президент Владимир Путин, който се отличава от западните си колеги с всепризната интуиция и логическо мислене, обаче не може да бъде подведен.

Риторичният въпрос веднага след свалянето на бомбардировача защо турският президент най-напред звъни във Вашингтон и Брюксел, а не в Москва, потвърждава, че той е наясно с това

кой стои зад въоръжената провокация

Така полуистината, изказана от Бжежински, се оказа една голяма и зле скроена лъжа и руският президент показа, че няма намерение да „преглътне такъв хап”. Горчиви хапове, като следствие от въоръжената провокация, засега ще преглъща най-вече нейният изпълнител - Турция, както чрез руските санкции, които по предварителни данни ще й костват 48 млрд. долара, така и чрез силово ограничаване на контрабандните й източници на доходи и военната и ислямистка експанзия в Близкия изток и средноазиатските републики. Но и това няма да е всичко, заяви руският президент Владимир Путин на 3 декември, в годишното си послание към Федералното събрание: „Ако някои си мислят, че извършвайки подло военно престъпление - убийството на нашите хора, че ще им се размине с някакви домати или някакви ограничения в строителството или други сектори, то те дълбоко се заблуждават. Ние многократно ще им напомняме какво са направили и те още много пъти ще съжаляват за извършеното. Ние знаем какво трябва да се направи”, подчерта Путин

Турската авиация, чиито разбойнически набези бяха ежедневие в Сирия и съседните страни, бе дисциплинирана бързо и ефикасно от развърнатите високотехнологични средства от състава на руските ПВО и ВКС и от присъствието на „убиеца на самолетоносачи” - ракетния крайцер „Москва”, край бреговете на Сирия. Турски военни самолети внезапно престанаха да летят не само над Сирия, но и дори временно спряха да нарушават гръцкото въздушно пространство, което преди това бе ежедневие.

Статистика за наглостта

Имаме нулеви нарушения от страна на турски изстребител в Егейско море и е разбираемо защо”, заяви гръцки дипломатически източник пред РИА “Новости”.

Нарушаването на националното въздушно пространство на Гърция е постоянно главоболие за Атина и това вероломство на Турция спрямо Гърция продължава от десетки години, въпреки че двете страни са съюзници в НАТО. И за да стане ясно на нашия читател докъде се простират границите на турското вероломство и наглост, нещо, което „правилните” ни и „обективни” медии премълчават, ще приведем само два примера на базата на данни от гръцкия ГЩ.

През 2014 г. са документирани... 2 244 инциденти нарушения и провокации в гръцкото въздушно пространство от страна на турските ВВС! Цялото това вероломство струва на Гърция 390 млн. евро. Тук влизат заделянето на средства както за технологии, така и ресурс от разходи за личния състав, ПВО и авиационната техника за прехват на нарушителите и ликвидиране последствията от провокациите. Само от януари до октомври 2015 г. гръцкото въздушно пространство е било нарушавано от турски военни самолети 1 233 пъти, а неприхванатите полети над вътрешността на територията на Гърция са 31, т. е., те са толкова много, че гръцката военна авиация не смогва да ги прихване. През ноември, в дните преди свалянето на руския самолет, са документирани 50 нарушения! Веднага след свалянето на руския боен самолет гръцкият министър на външните работи Никос Котзиас се свърза по телефона с руския си колега Сергей Лавров и му заяви: „Атина споделя оценката на руския президент Владимир Путин за враждебните действия на Анкара, които са в противоречие с целите на алианса срещу Ислямска държава”.

Нервите на гръцкия премиер също не издържаха и той заяви в лицето на Ахмет Давутоглу, по време на срещата на високо равнище в Брюксел между ЕС и Турция по проблемите на емиграцията и бежанците: За щастие пилотите ни не са толкова нервни, както вашите спрямо руските!”. А два дни след това писа на Давутоглу чрез туитър: „Това, което се случва в Егейско море, е възмутително и невероятно. Харчим милиарди за технологии, вие - за да нарушавате нашето въздушно пространство, ние, за да ви спираме...“

Тези думи на Ципрас обиколиха световните медии и бяха добросъвестно отразени и разтълкувани от мнозинството от тях. За съжаление, някои от нашите медийни папагали обаче предпочетоха да цитират манипулациите на някои английски агенции. От тях преводът на думите на Ципрас звучеше така: За щастие нашите пилоти не са толкова „нервни” към руските, както турските”. Дори само повърхностния прочит и сравнение на буквалния превод на казаното от гръцкия премиер и написаното в българската преса разкрива нечистоплътността и мащабите на манипулацията, защото тя внушава, че руските самолети също са нарушавали гръцкото въздушно пространство, но гръцките пилоти са ги търпели. Тук не мога да не се присъединя към констатацията на забележителния анализатор проф. Боян Чуков: „За съжаление, много често в българското медийно пространство от големи национални медии се тиражират откровени лъжи и нескопосана дезинформация и интоксикация”.

Заверата

Няма да се спирам на позицията на правителството на Б. Борисов и коалиционните му партньори от ДПС и РБ във връзка с последните турски провокации не само защото за нея вече много е известно, а и защото целият български народ се убеди, че тя е нескопосно прикрита форма на национално предателство и обслужва открито неоосманистките домогвания на президента Ердоган.

Но да се върнем към уговорката, която направихме в началото по отношение ролята на старата геополитическа лисица Бжежински в случващото се между Турция и Русия. За целта е необходимо да си припомним интервюто през февруари 2014 г. на бившата служителка на ФБР Сибила Едмъндс. Това бе 4-часов разговор с журналиста Джеймс Корбет, собственик и водещ на популярното интернет-предаване на американските алтернативисти „Корбет рипорт”. В този разговор тя разкри информация за тайната роля на САЩ в подготовката и провеждането на терористични актове на територията на Русия. Според г-жа Едмъндс, в периода 1994-1996 г., в сенчестите коридори на властта на Запада, се е водила дискусия за коренно преориентиране на тайната геополитическа война, до този момент разчитаща на неофашистките кръгове и течения. Тогава НАТО, по внушение на бившия командващ на блока генерал Александър Хейг и на редица геополитици и аналитици, между които и Збигнев Бжежински, решава, че опитът от Афганистан, СССР и Югославия е показал като най-перспективно направление използването на ислямизма; още повече, че главно направление на удара са вече Русия с нейното мюсюлманско население, Средна Азия и Уйгурският автономен район в Китай. Важно е да се знае, че Бжежински е основател и съпредседател на т. нар. Чеченски комитет, чийто председател пък е генерал Александър Хейг, член на Съвета за национална сигурност на САЩ по онова време, сега вече покойник. Така Хейг и Бжежински и други членове на Чеченския комитет пряко свързват комитета с новия етап от войната срещу постсъветска Русия и средноазиатските републики на бившия СССР. В тази война подобаващо место се отделя на неоосманистка Турция, чиито интереси и сфери на влияние в тези републики са осезаеми.

Тайната война на Америка

И за да не бъдем обвинени в конспирология, ще цитираме един друг отявлен противник на Русия, Джордж Фридмън, американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор”, необявеното поделение” на ЦРУ. Фридмън е автор на няколко книги, сред които най-известната е „Тайната война на Америка” (изд. 2004 г.). Та ето какво каза съвсем наскоро той: „Американският проблем е Русия. Америка иска Турция да застане срещу Русия. Tова е причината, заради която Вашингтон се нуждае от Анкара. Обама реши този проблем, като направи публично признание за голямата роля на Турция с надеждата, че като минимум, отношенията на Анкара с Москва няма да подкопаят стратегията на САЩ за Русия. Обама подчерта, че Турция не е просто “наш съюзник в НАТО”, а самостоятелна геополитическа сила.”

Както се вижда, отвъд океана много умело експлоатират болните амбиции на неоосманистите Ердоган и Давутоглу, които си въобразяват, че Турция ще стане лидер на ислямския свят и ще възстанови Османската империя. След изявленията на американския президент Барак Обама по време на срещата му с Ердоган на международния климатичен форум в Париж, на 1 декември, че: „Съединените щати подкрепят правото на Турция да защити себе си и въздушното си пространство”, вече няма съмнение какви са целите на САЩ. Те са се заели сериозно да включат Турция в третия фронт на геополитическата война срещу Русия. Свалянето на руския боен самолет над Сирия е част от сценария, целящ, чрез изостряне на отношенията между Русия и Турция, да се провокира неоосманистката управляваща върхушка да се включи по-активно в провокациите срещу Русия и някои от средноазиатските републики на бившия СССР, в които тя има влияние. Поведението й в лицето на тандема Ердоган–Давутоглу след въоръжената провокация срещу Русия показва, че тя е готова да се включи в коварните планове за дестабилизация на Средноазиатския регион.

Мишената Татарстан

По време на посещението си през миналата седмица в Азербайджан министърът на външните работи на Турция, Мевлют Чавушоглу, направи доста провокативно и войнствено изявление: „Турция ще направи всичко възможно окупираните територии на Азербайджан да бъдат освободени”, заяви той, имайки предвид Нагорни Карабах, която се намира между Армения и Азербайджан. Апетитите обаче не спират дотук. Турските неоосманистки емисари и подривни елементи се опитват да дестабилизират обстановката дори в субектите на Руската федерация, каквито са републиките Татарстан и Крим. На 27 ноември руският сайт Км.ру публикува статия със заглавие „С кой сте Вие, президент Миниханов”, в която остро се критикува колебливата позиция на президента на Татарстан Рустам Миниханов по отношение на турската въоръжена провокация срещу руския боен самолет. Наред с другото, в статията се изнасят тревожни данни за турското влияние там. Според автора, в продължение на 25 години (периода на безвремието на Горбачов и Елцин. - Бел. авт.) Турция е успяла да осъществи в Татарстан огромно икономическо, религиозно и политическо влияние. Сега там работят 280 турски фирми и от целия поток чуждестранни инвестиции 26 % са турски. Има осем смесени татаро-турски висши училища, създадени от движението на Фетхуллах Гюлен. В големите градове действат организации на клетъчната ислямистка организация „Nurdzhular”. Като се добавят към това и различните турски културни центрове, и факта, че една не малка част от татарските интелектуалци, журналисти и членове на местния парламент в момента са привърженици на движението на Гюлен, става ясно какви са мащабите  на опасността там.

По отношение на Република Крим очакванията са отново да се действа чрез татарското малцинство, което на полуострова е значително и за което Ердоган официално беше поел ангажимент пред руския президент да не буни, но задкулисно правеше точно обратното. Тази гореща точка най-вероятно ще бъде активирана чрез един от лидерите на непризнатия от официалните власти т. нар. кримско-татарски меджлис, Ленур Ислямов. Същият наскоро анонсира в интервю за НПО „Открита Русия” началото на „морска блокада” на полуострова, в това число и на Керченския пролив.

Профилактика и проветряване

Правителството на Русия и лично президентът Путин са наясно с цялата тази ситуация. В борбата срещу тероризма Русия има богат опит, който тя натрупа в Кавказ. Мерки за недопускане развитие на сценария в съответствие с ангажиментите на членовете на омертата САЩ-Турция се взимат постоянно, като се започне със засилване мерките за сигурност по южните граници, и най-вече границата с Афганистан, където се струпват и прегрупират остатъците от бандите на ИДИЛ за пренасяне терора на територията на РФ и страните от ОНД, и се стигне до щателна и пълна профилактика на спящите ислямистки клетки и потенциални терористи във вътрешността. Изготвени са регистри на лицата, които осъществяват вербовка за редиците на незаконните въоръжени формирования, и най-вече за ИДИЛ, за изпращане в зоните на въоръжени конфликти и за терор в Русия и средноазиатските републики. Обявена беше забрана за дейността на всички ислямистки организации, проповядващи религиозна ненавист и радикален ислям.

Сериозен удар бе нанесен и на другия член на омертата. На 30 ноември Главната прокуратура на Русия обяви за нежелани две неправителствени организации, основани от Джордж Сорос - “Отворено общество” и “Съдействие”, които се прибавиха към предишния списък от 12 нежелани неправителствени организации, сред които: Freedom House, Международният републикански институт, фондация “Чарлз Стюарт Мот”, няколко украински организации и др. Мотивът на прокуратурата бе пределно ясен: „Тъй като чуждите мисионери при всеки удобен случай се опитват да подпалят Русия, да установят чужд контрол над ситуацията в страната, над народа ни”.

Вероятно и обяснимо е да има и други мерки, за които официални съобщения не са публикувани, но във всеки случай и тези са достатъчни, за да блокират действията на изпълнителя на поръчката - неоосманистката клика на Ердоган.

В омертата обаче има два неписани закона: първо, членовете на омертата се подчиняват на главата на организацията безпрекословно, и второ, неизпълнението на поръчката се наказва със смърт. В случая става въпрос за политическа смърт на изпълнителя, което неминуемо е предстоящо.