Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 46 (2015) В ПОЗАТА НА УМРЯЛА ЛИСИЦА...

В ПОЗАТА НА УМРЯЛА ЛИСИЦА...

Е-поща Печат PDF

Славната, според управляващите, но скандална според всички други, визита в Китай на водената от Бойко Борисов правителствено икономическа делегация за пореден път постави въпроса дали светът знае за нашето съществуване? Как ли са се смели домакините на лозунга, с който нашите туристи се опитваха да ги кандърдисат да вложат в България 1,5 милиарда долара, за да се разширят в Европа! При това, в Пекин имаше среща на лидери от цяла Източна Европа!

Да прекосиш половината свят, за да предлагаш на китайците технология за производство на кисело мляко, и да се върнеш с обещанието те да построят един завод за слънчогледово олио в Бургас – това ли е „икономизиране на политиката”? Не, това е нищета на политиката! Доказа го и обидното претършуване на делегацията преди отпътуването й от пекинското летище. Служителите във ВИП-а се оправдавали, че не са разбрали, че делегацията се води от българския министър председател. А ако бяха разбрали, дали нямаше да бъдат още по-строги?

Докато Борисов скучаеше в Китай

тук се случиха някои събития, потвърждаващи тезата за държава на командно дишане, въпреки наличието на останалата половина от кабинета. На 24 ноември „приятелска” Турция свали вероломно руски бомбардировач Су-24, завръщащ се от изпълнение на бойна задача срещу „Ислямска държава” в Сирия. Дали този ход е бил съгласуван между военните командвания на САЩ и Саудитска Арабия и Турция, или е разпореден от най-високо място във Вашингтон, времето ще покаже. Във всеки случай премиерът Давутоглу пое отговорността и дори се похвали, че лично е разпоредил свалянето на руския самолет.

Кога от Центъра за командване и предупреждение в Диарбекир са успели да предупредят пилотите 10 пъти за 5 минути, след като бе доказано, че самолетът се е намирал само 17 секунди в турското въздушно пространство? Кога са успели да уведомят премиера, президента и командващия ВВС на Турция, та да се стигне до командата „Бий!”? Как така пилотите на Су-24 не са чули предупреждението: „Наближаваш турското въздушно пространство, незабавно обърни на юг!”?

Вероятно и записите на предупрежденията, и радарните изображения са били изфабрикувани постфактум. Ако някой се съмнява, че турците са способни на такава фалшификация, да прочете коментара на сайта AWD News от 24 ноември, денят в който беше свален руският бомбардировач.

Каква позиция заеха Народното събрание и правителството на България пред лицето на предизвиканата от Турция военна криза, която не е приключила и може да въвлече и нас като членове на НАТО? Едни се снишиха, докато отмине бурята; други осъдиха вероломството на Анкара; трети преповториха мъглявата декларация от НАТО за правото на Турция да защитава границите и въздушното си пространство. След като турската граница със Сирия е и натовска, не трябваше ли НАТО да свали самолета, ако той наистина е представлявал някаква заплаха за него? И изобщо, не беше ли този акт на Турция нож в гърба на Франция, която се присъедини към Русия в борбата с тероризма? Въпреки противодействието на САЩ и лицемерието на Брюксел.

Нашите туркофили има от кого да гледат. Вместо да се стреснат от анадолското вероломство, бюрократите от Брюксел тръгнаха да съблазняват Ердоган с щедри обещания. Първо, за финансова помощ от 3 млрд. евро, предназначена за издръжка на бежанците на турска територия; второ, за безвизови пътувания на турските граждани в ЕС от октомври 2016 г.; трето, за отваряне на нови глави в преговорите за присъединяване към ЕС. По съвета на Бай Ганьо „да целуват по-надолу”, нашите „евроатлантици” отново се хванаха за русофобията, забравяйки уроците от миналото, и започнаха да хвалят „достойното” поведение на Ердоган. Немислимо е такива ибрикчии да постъпят като лидера на крайно дясната  италианска формация „Северна лига” Матео Салвини, който заяви: „Ако Турция влезе в ЕС, ние да излезем!”

Но едно зло никога не идва само. Докато у нас се вихреше скандалът „каките гейт”, някой сезира ЕК за „посегателствата” срещу главния прокурор Цацаров. След което неизвестен еврочиновник препоръча на замесените в скандала лица да подадат оставка. После се оказа, че не било вярно, но така или иначе човекът явно не е българин. Иначе щеше да знае, че в България оставки се подават само посмъртно. Изключенията потвърждават правилото.

За да стане манджата по-лютива, агенция „Ройтерс” съобщи, че 10 страни, в това число и България, са подписали протестно писмо срещу „Северен поток-2” и са го изпратили на ЕК в Брюксел. Министърът на Енергетиката Теменужка Петкова отрича България да е подписвала такъв документ, понеже не била получена надлежна информация за руско-германския проект. Излиза, че някой е подписал България в нейно отсъствие. Сиреч, толкова сме незначителни, че вече и за подпис на общи документи не ни търсят.

Ще ни потърсят, обаче, когато трябва да се плаща фактурата за този акт.

В същото време терористичната организация „Ислямска държава”(ИД) отправи заплахи към 60 държави, между които не е България. Не, че се натискаме да ни включат в този списък, но се боим, че може би вече ни смятат за умрели... Накратко, заобикалят ни не само енергийните потоци от Русия към Европа, ами и тероризмът. Може би защото и лудият от пияния бяга.

Непосочването ни от страна на ИД има и едно зловещо обяснение: терористите не унищожават никога собствените си убежища! За мнозина това означава, че ИД отдавна се е внедрила у нас, където не среща никакво противодействие. Напротив, може би получава съдействие от проповедниците на радикалния ислям, вместо отпор от страна на държавата. Последната по-скоро симулира присъствие, особено когато трябва да събира, или да увеличава данъците и таксите.

Мизерни политици, мизерна политика, мизерна държава!..

Позата на умряла лисица, която сме заели, може  временно да ни предпазва от тероризма, но останалите „байпасове” не подхождат на европейска държава с над 1300-годишна история. А дали вече някой не ни е избрал за Дунавски вилает?