Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 46 (2015) ДОКУМЕНТИТЕ ГОВОРЯТ - 4

ДОКУМЕНТИТЕ ГОВОРЯТ - 4

Е-поща Печат PDF

Всякакъв опит за противопоставяне на по-нататъшното потурчване на българите мохамедани и завръщане към българския им родов корен се посреща от ДПС, управляващите среди в Турция, протурските националисти и агентите на турското разузнаване с шумните обвинения за нарушаване правата и свободите на тюркоезичното население.

ДПС успя да капсулира, да привлече и спечели тюркоезичното население и една част от турчеещите се българи мохамедани за свой надежден електорат, обособен в самостоятелни религиозни анклави в Кърджалийско, Лудогорието и други райони в България. По време на парламентарните избори с използваните от ДПС тоталитарни методи на въздействие завоюваните от тях позиции им дават възможност да вкарат в Народното събрание значителен брой депутати. С помощта на управляващите в Турция те получават подкрепата и на изселниците с двойно гражданство, повечето от които винаги са гласували за кандидатите на ДПС.

През последните години ДПС успя да привлече и някои от лидерите на ромските организации, а чрез тях, купувайки гласовете на голяма част от ромската общност, можаха да увеличат броя на своите депутати в Народното събрание. В това отношение ДПС постигна успехи и с провежданата асимилационна политика, ислямизирайки и потурчвайки някои от ромите, които се продават срещу съответни облаги, отказвайки се не само от проповядваната от тях православна и католическа религия, но и от своята ромска етническа принадлежност. Никога Турция и ДПС няма да приемат ромите за свои „сънародници – истински турци”, но понастоящем те са реална възможност за увеличаване гласоподавателите от средите на ромската общност, които срещу съответно заплащане и други облаги подкрепят кандидатите за народни представители от турската етническа партия.

Няма никакво съмнение, че задължителното гласуване, срещу което от политическите партии в 43-ото Народно събрание се обяви само ДПС, ще ограничи позициите на турската етническа партия, като намали нейното влияние в политическия живот на България и възможностите за купуване на гласове.

По различни съображения за пръв път политически партии в нашата страна декларираха, че ДПС трябва да излезе от всички управленски структури на Министерския съвет и областните съвети. Може би, макар и временно, понастоящем (към момента на подготовката на книгата на В. Божков. - Бел. ред.) турската етническа партия е в изолация, която не й дава възможност, както досега, да се добере до кранчето на европарите и бюджета на България, за да извършва корупционни сделки и да се облагодетелства. В това отношение имаме много примери. Не някой друг, а самият председател (сега почетен - бел. ред.) на ДПС, Ахмед Доган, преди няколко години, на предизборно събрание, увери своите избиратели, че не Народното събрание и правителството, а той управлява България, заявявайки: „Властта е в моите ръце. Аз съм инструментът на властта, който разпределя финансите на държавата.” Не трябва да забравяме, че вторият човек в турската етническа партия, зам.-председателят на ДПС и зам.-председателят на Народното събрание Христо Бисеров е подсъдим за извършване на три умишлени престъпления (оправдан по всички обвинения към днешна дата. - Бел. ред.), а двама депутати от ДПС излежават в затвора своите присъди за крупни корупционни сделки, възлизащи на огромни суми, откраднати от бюджета на България.

Не е изключено някои от управляващите партии като ГЕРБ, преследвайки своите властови и корупционни интереси, отново да потърсят съдействието и подкрепата на ДПС, предоставяйки им необходимите властови позиции в управлението на страната.

Настоявайки за повече колективни права на тюркоезичното население, в продължение на 25 години ДПС се ръководеше от политиката на кемалистите за участието им в управлението на България. В цитирания вече полицейски доклад се отбелязва, че „понеже правителствата винаги имали слабо болшинство” в стремежа им „да играят една господстваща роля в Народното събрание”, били принуждавани да търсят парламентарната подкрепа на „турските депутати”. Те не само били убедени, че във всички случаи „гласовете им щели да бъдат дирени от правителството и от опозицията”, но и се възползвали от управленските си позиции, постигайки великодържавните стратегически планове на Турция по отношение на нашата страна. Така е било в Народното събрание на България по времето на Ататюрк, така е и след 10.11.1989 г., когато ДПС, като стратегически съюзник на някои от политическите партии, или като балансьор в управлението на страната, в продължение на 22 години участва в почти всички български правителства след 10.11.1989 г.

Никога след Освобождението на България от турско робство Османската империя, а след това и Турция, не са провеждали толкова мащабни и опасни за сигурността и бъдещето на нашата страна подривни мероприятия в осъществяване на техните пантюркистки, а понастоящем и неоосманистки планове за повторното завладяване на страната от сегашните наследници на петвековния поробител. България постепенно изчезва от Родопите, Лудогорието и в някои североизточни райони на страната, които са превърнати в самостоятелни турски автономни области и мюсюлмански етнорелигиозни анклави.

Протичащият в момента „мирен вариант” на косовизацията в тези изконно български земи се изразява в повсеместното потискане, разрушаване и потурчване на всичко родно, свято и българско, което нашият народ е успял да запази и съхрани през най-мрачните години на петвековното робство. Тези процеси на обезбългаряване на цели райони от нашата страна, които попаднаха под новото турско робство на управляващите велможи от ДПС и техните господари от „майката родина” Турция в продължение на 25 години спокойно се наблюдават от продажните български правителства и подкрепящите ги политически партии. Под натиска на местните и областни структури на ДПС се извършва непрекъснато обезбългаряване на управляваните от тях села и градове, като българите са принуждавани да напуснат завинаги родните огнища, където векове наред са живеели техните предци. Те се освобождават от работа и на тяхно място се назначават представители на тюркоезичното население или пристигнали от Турция изселници с двойно гражданство, независимо че нямат необходимото образование и професионален опит, както изгонените от работните им места българи. Лишени от възможност за препитание и отглеждане на своите деца, прокудените наши сънародници са принудени да отидат в други райони на страната, където могат да се установят в своя българска среда и да живеят в по-нормална обстановка. В тези изконни български земи, пропити с кръвта на хиляди знайни и незнайни герои, защитавали целостта и независимостта на България, сегашните управници от местните, областните и централните ръководства на ДПС подлагат българите на непрекъснат психологически натиск в резултат на провежданата сепаратистка и асимилационна политика. В тези селища и градове с компактно тюркоезично население България не съществува, нея я няма. Демонстративно се говори, включително в кметствата и другите държавни учреждения, единствено и само на турски език. Навсякъде могат да се чуят турските песни и маанета, аудиозаписи на призивите на ходжите от минаретата на джамиите, призоваващи мюсюлманите към молитва, а така също да се видят турските танци, циганските кючеци, шалварите, фереджетата, а даже и фесовете, които отдавна бяха изчезнали. Всеки българин, който посети селата и градовете в Лудогорието, Добруджа, Родопите и другите райони на страната с компактно тюркоезично население и българи мохамедани, ще се убеди, че много от  жените носят шалварите, които още в началото на 20 век бяха изчезнали от Турция, както и от България след 09.09.1944 г. Безпристрастният наблюдател ще разбере, че е попаднал в някое от селищата в Анадола, където управляващите ислямисти, в унисон с неоосманската доктрина, налагат своите разбирания за облеклото на жените в Турция. Местните бизнесмени от средите на ръководителите на ДПС са своебразни феодали, които ограбват жителите на тези села и градове, включително и от средите на бедстващото в глад и мизерия тюркоезично население и българи мохамедани.

В обезбългарените, ислямизирани и потурчени райони на нашата родина, населена с компактно тюркоезично население и българи мохамедани, където ДПС се разпорежда като в свой собствен турски вилает от времето на Османската империя, е създадена такава обстановка, която ни напомня за извоюваната вече Турска автономна република. Всеки български гражданин или чужденец, ако пожелае, може да се убеди, че ДПС е поела управлението в Кърджалийска, Разградска, Търговищка, Шуменска, Силистренска и Добричка област, както и в някои от градовете и селата на Хасковска, Бургаска, Смолянска, Пазарджикска, Русенска и Благоевградска област, където живеят представители на тюркоезичното население и българи мохамедани. Там не само се утвърждава турската автономна, политическа, културна, езикова, религиозна, финансова, търговско-бизнес и икономическа автономия, но е предстоящо и федерализирането на България с обявяването на Турска автономна република. За момента тази перспектива е може би най-успокояващият и благоприятен вариант за продажните български правителства и управляващите политически партии, които през последните 25 години не само разгромиха и разграбиха индустрията, селското стопанство, науката, културата, образованието, здравеопазването, както и всичко ценно, което нашият народ бе създал след Освобождението на България от турско робство, но продадоха и родината на чужди завоеватели и окупатори.

С продажната си политика в услуга на неоосманистите от съседна Турция те продължават да улесняват великодържавните намерения за обявяване на значителна част от територията на България в Турска автономна република, а останалата част на страната е вече продадена като колониална собственост на новите ни западни господари от САЩ, ЕС и НАТО. От една просперираща държава с добра индустрия и съвременно селско стопанство, в резултат на криминалната приватизация и ограбването на страната, България се превърна в най-бедната европейска държава, чийто народ достигна жизненото равнище на т.нар. бананови републики. Досегашната подривна дейност на Турция срещу нашата страна с цел извоюване на Турска автономна република, показва, че в изпълнение на завоевателските планове, заложени в новата неоосманистка доктрина на Турция, след обявяването на Севернокипърската турска република, призната единствено и само от нея, продължава битката за създаването на трета турска държава, но вече в границите на свободна и независима България. От средите на ръководителите на антиконституционните турски политически партии у нас Ахмед Доган, Лютви Местан, Касим Дал, Корман Исмаилов и други предани воини на президента ислямист Реджеп Ердоган, Турция може да избере и бъдещия български Рауф Денкташ, който ще им служи както досега всеотдайно в осъществяване на асимилационните и завоевателските неоосманистки планове по отношение на България.

Възродителният процес ще остане завинаги в историята на България като велик и спасителен за нашата страна акт на възраждане и национално осъзнаване на помохамеданчените и потурчени българи след Освобождението на България през 1878 г. Огромна е разликата между естествения и напълно закономерен процес на пробуждане и утвърждаване на българското национално съзнание сред тюркоезичното население и българите мохамедани, който обхвана голяма част от нашите сънародници още от първите дни след Освобождението на България от турско робство, в сравнение с непрекъснато провокираната през това време асимилационна политика от Османската империя, Турция, ДПС и другите турски и мюсюлмански партии и организации за ислямизирането и потурчването не само на българите мохамедани, но и на част от ромите, татарите и другите етнически групи, изповядващи мюсюлманската религия. В първия случай става въпрос за обективен, осъзнат, необходим, научно-обоснован исторически процес на завръщане към живите корени на българската национална идентичност на стотици хиляди наши сънародници, ислямизирани и потурчени по времето на турското робство, а във втория – за продължаващата асимилационна политика в условията на свободна и независима България от сегашните претенденти на южната ни съседка за бъдещи завоеватели и господари на нашата родина, начело с президента Реджеп Ердоган.

Възродителният процес не е рожба на БКП по време на социалистическото управление на България. Няма нищо вярно в спекулациите, че Тодор Живков е автор на процеса за възраждане и утвърждаване на българското национално съзнание сред тюркоезичното население и българите мохамедани. Противниците на възродителния процес игнорират многобройните исторически данни и обстоятелства, че той има своята предистория, която започва още от времето на турското робство. След Освобождението на България през 1878 г. възродителният процес не само се разраства, като обхваща все повече ислямизирани и потурчени българи, но продължава и понастоящем с тенденция да не приключи процесът на утвърждаване българското национално съзнание и в бъдеще.

Независимо, че възродителният процес е непрекъснато обругаван и охулван от Турция, ДПС и протурските националисти у нас като най-големия престъпен акт на управляващи в България, както преди, така и сега, някои представители на тюркоезичното население и българите мохамедани  не само се завръщат към православната вяра на своите предци, но доброволно, без „насилие и принуда” от бившите БКП и ДС, си сменят турските имена с български. По същество този процес на възраждане на българското национално съзнание на тези наши граждани е продължение на отдавна отричания и заклеймявания възродителен процес от неговите противници както в Османската империя и Турция, така и от ДПС и протурските националисти у нас.

Предишните и сегашни клеветници на възродителния процес забравят, че през Балканската война повече от 200 000 българи мохамедани, които живееха със спомените на своите родители за българския им родов корен, доброволно приеха православната вяра и българските имена на своите предци, а 25 години по-късно 70 000 българи мохамедани от Смолянско не само заявиха, че са българи, но смениха и турските си имена с български. Продължаващата подривна дейност на Турция срещу нашата страна, включително и с извършените терористично-диверсионни актове, по време на които бяха убити невинни деца и жени, както и непрекъснато разрастващото се под ръководството на МИТ и протурските националисти у нас ислямизиране и потурчване на българи и българи мохамедани, принуждава Тодор Живков и другите ръководители на България да проведат необходимите мероприятия по смяната на турските имена с български, използвайки активното участие и помощта на много представители от средите на тюркоезичното население и българите мохамедани.

Истерията от заклинания, клевети и обругаване, съпроводена с непрекъснат психологически тормоз, както и продължаващите заплахи за физическа и съдебна разправа срещу стотици хиляди дейци, участвали по време на възродителния процес, включително и от средите на тюркоезичното население и българите мохамедани, е подхранвана и направлявана от Турция, както и от ръководителите на ДПС, много от които забравиха, че бяха активни участници в този процес.