Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 46 (2015) БЕЖАНСКАТА КРИЗА, ВОЙНАТА И СОЦИАЛИЗМЪТ

БЕЖАНСКАТА КРИЗА, ВОЙНАТА И СОЦИАЛИЗМЪТ

Е-поща Печат PDF

В продължение на 14 години САЩ и техните европейски съюзници непрекъснато водят войни в Близкия изток и Северна Африка. Заедно със своите регионални клиентелистки държави те в голяма степен разрушиха Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и Йемен. Милиони хора загинаха, други милиони побягнаха от родните си места. Западът маскираше с лъжи своите войни, като ги представяше за някаква „война против тероризма”, битка срещу „оръжия за масово унищожение”, отговор на измислен „геноцид”, кръстоносен поход в защита на „човешките права” и „демокрацията”.

Западни псевдолевичари и бивши пацифисти надминаха себе си в измислянето на оправдания за империалистическите войни, като ги представяха за някакви хуманитарни акции.

ООН изобрети нова доктрина, наречена „Отговорността да защитиш”, за да оневини хвърлянето на бомби върху беззащитни градове и села.

 

С вълната от бежанци, търсещи убежище от един същински ад, създаден от империализма в Близкия изток и Северна Африка, реалността на войната се прехвърли и в центъра на Европа. Безпощадната бруталност, с която европейски страни, една след друга, се отнасят към тези отчаяни индивиди, веднъж завинаги смъкна маската на хуманността от фасадите на тези държави.

Милиони хора в Европа и по света бяха ужасени от официално проявената жестокост към стотици хиляди мъже, жени и деца. Тези от бежанците, които оцеляват в опасното пътуване по море, трябва да преминат през продължаващи със седмици премеждия: престой в концлагери, лишени от елементарни хигиенни условия; извървяване на стотици километри пеша в продължение на дни; произвол и често насилствено отношение от страна на бюрокрация, която сякаш е излязла изпод перото на Кафка; натъкване отново и отново на затворени граници, бодлива тел и брутални охранителни сили. Всеки ден се повтарят сцени на официално безсърдечие и непоносимо човешко страдание, каквито не са виждани в Европа от края на Втората световна война: хиляди хора, вървящи в студа и дъжда, семейства с малки деца, блокирани на някоя граница и принудени да седят в калта без храна или защита от природните стихии.

Дори в богатите страни на Западна Европа съдбата на тези нещастници е несигурна. Великобритания заяви, че ще приеме едва 20 000 бежанци през следващите 5 години – максимум по 4 000 души годишно. Между 1945 и 1950 г. съсипаната от войната Германия асимилира 12-14 милиона бежанци, почти половината от тях в бившата ГДР. Оказва се, че днес значително по-богатата Германия не може да поеме 600-800 хиляди бежанци, пристигнали от началото на годината.

В бежанските лагери в Германия преобладават ужасни условия. В Хамбург и много други градове хиляди хора живеят в неотоплени влажни палатки. В Берлин бежанците трябва да чакат със седмици да бъдат регистрирани, без да получават подходяща подкрепа. Местните доброволци, които от човешко съчувствие и социална солидарност искат да помогнат на хората, бягащи от войната и хаоса, биват обезсърчавани и разколебавани от властите.

Лошото отношение към бежанците е обусловено от една методичност, която разкрива истинския лик на капитализма.

Едно общество, което харчи стотици милиарди евро, за да спасява банките и в което броят на милиардерите постоянно расте, твърди, че няма средства да приеме бежанците и да им предостави прилични условия!

Във века на интернета, на околосветските самолетни полети и глобалната икономика милиони лишени от дом хора нямат право на подслон, храна, работа, нямат право дори на живот.

Водещи европейски политици и обществени фигури преднамерено работят за мобилизирането на утайката на обществото за създаването на дясно движение, насочено не само срещу бежанците, но и против работническата класа и всички прогресивни в политическо отношение елементи в обществото. Те сеят изпълнени с омраза лозунги против бежанците, заплашват с излизащи извън рамките на правото „извънредни мерки” (баварският премиер Хорст Зеехофер), ругаят бежанците, че били „самонадеяни” (министърът на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер), заявяват, че чуждите култури били заплашвали основите на обществото (проф. Йорг Баберовски).

Тяхната реторика напомня Конференцията за бежанците през 1938 г., когато представителите на 32 страни се събраха в Евиан, за да обсъдят отношението към евреите, които се стремяха да избягат от нацистка Германия. В крайна сметка те затвориха границите си и оправдаха действията си с извинения за свръхнаселеност, висока безработица и необходимостта да поддържат културната и расова стабилност в рамките на собствените си граници. Скоро след това милиони евреи платиха с живота си за това безчовечно решение.

Съдбата на бежанците дава представа за бъдещето, което капиталистическата система предстои да предложи на всички трудещи се и младежта: подтисничество, бедност и война.Това се прояви вече в бруталната програма за остеритет, която разруши жизнения стандарт на гръцката работническа класа.

През юли 2014 г. Международният комитет на Четвъртия интернационал публикува декларацията „Социализмът и борбата против империалистическата война”. В нея се предупреждава, че империалистическите сили реагират на глобалния финансов срив от 2008 г. с това, че ускоряват своята хищническа надпревара за преразпределение на света, като непрекъснато доказват своето пълно безразличие към човешкото страдание. Достигнат е нов етап в кризата на империализма – етапът, на който големите сили поемат риска да хвърлят планетата в пожара на ядрената война.

„Противоречията между интересите на империализма и интересите на националната държава са израз на невъзможността в условията на капитализъм да се организира рационална глобална интегрирана икономика и така да се осигури хармоничното развитие на производителните сили. Обаче същите тези противоречия, които тласкат империализма към ръба, осигуряват обективния импулс за извършване на социална революция. Глобализацията на производството доведе до масово нарастване на работническата класа. Само тази социална сила, която не дължи вярност на никоя държава, е способна да сложи край на печалбарската капиталистическа система, представляваща коренната причина за възникването на войните”, се казва в декларацията на Международния комитет на Четвъртия интернационал.

Съдбата на бежанците потвъждава тази оценка.

Последствията от империалистическите войни в Близкия изток преляха в самата Европа. Управляващите елити реагираха на това, като отидоха рязко надясно и засилиха своите атаки против демократичните и социалните права. Защитата на бежанците е неразривно свързана с борбата против войната и капитализма. В същия документ на Четвъртия интернационал се заявява: „Всички големи проблеми пред работническата класа като растежът на социалното неравенство и прибягването към авторитарни форми на управление, са неразделни компоненти от тази борба (против войната и капитализма. - Бел. прев.). Не може да има битка за социализъм без борба против войната, както и не може да има битка против войната без борба за социализъм”.

Бистра СТАЙКОВА

(Peter Schwarz. The refugee crisis, war and socialism, WSWS, 21 October 2015)