Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 9 (2016) МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ - 4

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ - 4

Е-поща Печат PDF

БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. СОЦИАЛНА ЕВРОПА?

 

Препоръки и коментари на МВФ от последния публикуван доклад за България през май 2015 г.

 

След като България стана част от Европейския съюз през 2007 г., влиянието на МВФ и Световната банка отслабна. Вече нямаме споразумения с Международния валутен фонд, но въпреки това неговото представителство, което се намира в сградата на БНБ у нас, продължава да функционира. Ежегодно експертите на фонда провеждат консултации с българските правителства, синдикати и работодатели. Но това не е учудващо – дори държави, които не са сключвали с тях споразумения са в обхвата на наблюдението на фонда.

От няколко години нямаме финансови задължения към МВФ и ангажименти да изпълняваме поставени от фонда условия. Въпреки това докладите съдържат насоки, с голямата част от които правителствата очевидно се съобразяват. В последния доклад от май 2015 г. прегледът и препоръките на политиките имат широк обхват – от нивата на задлъжнялост, през здравеопазване и трудови възнаграждения, до промени в Конституцията. Някои от акцентите:

1) Пенсионна система – експертите изразяват загриженост за ефектите от предвидената промяна във втория стълб на пенсионната система. Капиталовият втори стълб беше въведен през 2002 г. Средствата в него се управляват от частни пенсионни фондове, а участието е задължително. Ако работникът не направи избор между съществуващите частни пенсионни фондове, той бива разпределен към някой от тях. Бъдещата пенсия би трябвало да се състои от две части – пенсия в намален размер от разходопокривната държавна система (тъй като там не постъпват пълните пенсионни осигуровки, а само 72 % от тях) и допълнение от капиталовите фондове (резултат от останалите 28 % от вноските). Пенсията от втория стълб обаче зависи от пазарната среда и ефективността на частните фондове.

Доклад на временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионносигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове сочи, че реалната доходност на пенсионните дружества през последните 10 години е отрицателна – минус 1,7 %, като основната причина е световната финансова криза.

След бурни дискусии и редица изменения на първоначалната идея, Кодексът за социално осигуряване вече дава възможност на работниците и служителите да избират дали да продължават да се осигуряват в частни пенсионни фондове, или да насочат вноските си изцяло към Националния осигурителен институт, като по този начин след пенсионирането си ще получат пълния размер на пенсията си само от него. Тази реформа смущава МВФ. Експертите твърдят, че се променя изобщо пенсионният модел, никъде не се споменава, че всъщност хората вече имат право да избират дали да рискуват с частните пенсионни фондове или не.

От друга страна, МВФ подкрепя промените в условията за достъп до пенсия от разходопокривния държавен фонд, тъй като те включват увеличаване на възрастта за пенсиониране и нужния осигурителен стаж.

Целта, разбира се, е намаляване на разходите за пенсии

макар в България те да са едни от най-ниските в ЕС като дял от БВП.

Не“ на възможността за избор между частно и държавно управление на пенсионните осигуровки, „да“ на все по-недостъпния солидарен фонд – това е философията, която следва МВФ по отношение на пенсионната система.

2) Здравеопазване – с цел увеличаване на ефективността, фондът препоръчва „да се увеличат стимулите за правилна употреба на извънболничната помощ срещу болничните услуги“.

Междувременно министърът на здравеопазването се опита да въведе бонуси за лични лекари, които ограничават хоспитализациите. Този чисто счетоводителски подход вероятно ще намали разходите за болнично лечение, но съвсем не отразява нуждите на пациентите от здравна помощ. Засега тази „реформа“ е отложена.

Друга препоръка на МВФ е „рационализиране на болничната помощ“. Рационализирането в доклада се разчита ясно като орязване на услуги и разходи. Вероятно правителството го разбира по същия начин, тъй като няколко месеца по-късно беше направено предложение за приватизиране на държавни и общински болници. Въпреки бурната съпротива от страна на множество асоциации и социалните партньори, промените в проектозакона не бяха оттеглени от министъра на здравеопазването и очакват гласуване в Народното събрание.*

3) Енергетика – неколкократно в доклада се споменава, че тежкото финансово състояние на НЕК се дължи на обявеното намаление на цената на електричеството след бурните протести през февруари 2013 г. Мимоходом е спомената и реалната причина за това – дългосрочните преференциални цени за изкупуване на произведената от ТЕЦ “Марица - изток 1” и ТЕЦ “Марица - изток 3” енергия, както и огромните изкупни цени на фотоволтаичните централи. Към 2013 г. цената на произведената от ТЕЦ “Марица - изток 3” енергия (американска собственост) е около 2,5 пъти по-скъпа от тази на АЕЦ “Козлодуй”.

Цената на енергията от фотоволтаици стига до 20 пъти цената на държавната АЕЦ

България (в лицето на НЕК) има задължение да изкупува и заплаща произведената от тези компании енергия и евентуално да допълва нужните количества от собствени източници.

Доклад на временна анкетна комисия към Народното събрание за проверка и оценка на състоянието на енергетиката показва, че финансовото състояние на НЕК се е влошило след 2011 г., а не след 2007 г., както твърди МВФ. Основните причини за това, според комисията, са дългосрочните договори с преференциални цени, а не ниската цена на електричеството: 40 % от разходите са за закупуване на енергия от двата „американски“ ТЕЦ, 30% за енергия от ВЕИ и едва 2% за енергия от АЕЦ “Козлодуй”.

Всъщност

цените на електроенергията за българските домакинства са едни от най-високите в ЕС по паритет на покупателната способност

За целите на сравнението показаната графика включва само цените на производител и доставчик.

 

Видно е, че за да минимизира тези дисбаланси, НЕК трябва да редуцира високите изкупни цени, не както препоръчва фондът - да увеличава цените за потребителите и след това държавата да търси начин да намалява тежестите върху енергийно бедните.

4) Банкова система и независимост на регулаторите – през последната година една от най-големите български банки (КТБ) изпадна в несъстоятелност. Друга (Първа инвестиционна банка) беше изправена пред ликвидна криза и беше спасена с правителствени средства. Отпуснатите средства не бяха налични, поради което се наложи България да емитира държавни ценни книжа. А за да бъдат изплатени гарантираните депозити на вложителите в КТБ, държавата увеличи задлъжнялостта си допълнително.

Причината за тези трусове е срастването на публичната и регулаторната власт с бизнеса

Месец преди да изпадне в несъстоятелност, на КТБ беше разрешено да придобие друга банка – т.е. одиторите, БНБ и Комисията за защита на конкуренцията, не са регистрирали никакви нередности в работата на банката в навечерието на кризата. Отклонения не са открити и от международните одитори, чиито отчети са представяни на БНБ периодично.

Така в ситуация на валутен борд, либерализирана банкова система и независими регулатори банките в България бяха пред колапс. Категорично невярно е изразеното твърдение в доклада на МВФ: „Банковата система показа значителна устойчивост спрямо разклатеното доверие към нея – резултат от банковия фалит.“ Без държавни средства и подкрепа щеше да има минимум още една фалирала банка. А непрестанните препоръки за независимост на регулаторите неизбежно поставят въпроса: Независими от кого?

Случаят показа, че те са зависими от и служат на олигархични интереси и са независими от волята на гражданите. Тази система няма нищо общо с демократичното управление.

5) Държавен дълг – докато съветите на МВФ относно социалните системи са рестриктивни, коментарите относно увеличаващия се дълг са по-скоро окуражаващи. Според експертите, той все още е „на управляеми нива“, въпреки че за една година се е увеличил с 54 %.

Смущаващо е твърдението на фонда, че увеличеният дълг е резултат от нарасналите социални разходи

(„разходите се увеличават бързо, особено по отношение на пенсии, здравеопазване и инвестиции“).

Всъщност ръстът на текущите разходи за 2014 г. спрямо 2013 г. е едва 15 % от новия дълг, като голяма част от тях е фискалния резерв. В основната си част този ръст е заложен в бюджета за 2014 г. Недостигът на средства е едва около 112 млн. евро (Националната здравна каса) и той не може да бъде оправдание за новия заем от над 4 млрд. евро.

Няколко милиарда евро бяха нужни за подкрепата на Първа инвестиционна банка и гарантиране на депозитите на вложителите в КТБ. Допълнителни средства бяха заделени във фискалния резерв. Част от гласувания нов дълг от 8 млрд. евро отново ще бъде насочен към резерва без никакви публични инвестиционни планове.

Въпреки известната промяна в последните международни анализи на МВФ и публични изказвания на управляващи и експерти на фонда – за нуждата от преструктуриране на държавните дългове (Гърция) и положителната роля на синдикатите за намаляване на неравенствата (извод от доклад на МВФ, юли 2015 г.) например – в България тези промени не се забелязват. За нашата държава препоръките продължават да са: повече гъвкавост на труда, замразяване на заплатите, ограничаване на разходите за социалните услуги. Икономическа независимост на социалните системи и държавна помощ за банковия сектор.