Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 18 (2016) ЩО Е ФАШИЗЪМ И НЕОФАШИЗЪМ, И КОИ СА ПРИЧИНИТЕ, КОИТО ГИ ПОРАЖДАТ?

ЩО Е ФАШИЗЪМ И НЕОФАШИЗЪМ, И КОИ СА ПРИЧИНИТЕ, КОИТО ГИ ПОРАЖДАТ?

Е-поща Печат PDF

Що е фашизъм?

Няколко причини затрудняват точното дефиниране на понятието за фашизъм.

Първо. Дискурсът за фашизма е силно стигматизиращ и се употребява непрекъснато срещу политически и идейни противници. Всяка от идеологиите се опитва да идентифицира фашизма с някой от своите конкуренти. Пропагандно могат да се вземат отделни признаци на една система и да се стигматизира някой като фашист или нещо като фашизъм, макар че фашизмът предполага система от характеристики. В момента част от новата студена война са и взаимните обвинения във фашизъм.

Второ. Множеството му проявления също затрудняват дефинирането му и в дискусиите на тази тема различни режими и периоди са характеризирани чрез понятието за фашизъм. В широкия смисъл то включва в себе си  политически режими през 30-те и началото на 40-те години на 20 век в множество европейски страни с различия в проявлението – на Хитлер в Германия, Мусолини в Италия, Франко в Испания, Салазар в Португалия, Хорти в Унгария и т.н. В тесния смисъл на думата фашизма характеризира само политическия режим на Мусолини в Италия и това поражда различните дискурси, обяснения и алтернативни дефиниции на един или друг режим като фашистки или не.

При всички тях имаме капитализъм, авторитарни и вождистки управления, национализъм и шовинизъм, масово общество, втора индустриална революция, милитаризация на икономиките. Именно многообразието на събитията и феномените в социалната сфера кара дори неокантианците от Баденската школа да говорят за обществените науки като идеографически, насочени към описание на индивидуалните особености на отделните факти, а Макс Вебер от своя страна ще въведе идеята за идеалните типове като инструмент за познание в обществените науки. Една или друга закономерност не може да се открие в чист вид, а се описва като идеален тип, от който реалните явления може да се различават в една или друга степен. По същия начин можем да предложим идеален модел на фашизма, при което различните му версии са в различна степен реализация на този идеален модел като се почне от микрофашизъм и протофашизъм и се стигне до типичен фашизъм.

Трето. Дефинирането на фашизма има ценностен и идеологически характер, което означава, че съществват леви и десни, либерални, консервативни и марксистки дефиниции.

В социалните науки всички факти са теоретически натоварени, могат да бъдат видени и интерпретирани по различен начин в различен теоретичен контекст, зад който стоят съответни светогледи, идеологии, ценности.

Най-значимо е разграничението между либерална и марксистка дефиниция на капитализма. Родова характеристика и на фашизма и на либералната демокрация е капитализмът.

Чрез либералната демокрация

в безкризисни времена господството на капитала е прикрито

незабележимо, представено чрез формално свободно избирани от гражданите парламенти и правителства. При фашизма става дума за открита диктатура. Капитализмът при определени условия ражда либерална демокрация, а при други условия, когато изпада в системна криза и либералната демокрация и нейните институции все по-малко работят, с нейна помощ води до фашизма.

Типичен пример за либерално дефиниране на фашизма имаме в работата на Желю Желев „Фашизмът”, в която той се ограничава до характеристики на политическата надстройка и търсене на формални общи характеристики на такава надстройка чрез понятието за тоталитаризъм.

Една от най-добрите критики на това либерално дефиниране на фашизма можем да открием в световно известната „Блекуел енциклопедия на политическата мисъл”, където се отбелязва, че “това понятие ни дава повече за историята на следвоенните идеологии, отколкото за сравнителното изследване на политическите режими... Конфузната история на идеята за тоталитаризма, както се вижда, показва, че това не е просто спорно понятие като “свобода” или “демокрация”, нито ценностно натоварена нормативна идея като всички значими политически идеи, а е термин, чиито първични значения и употреба са изключително идеологически... този термин както изглежда не притежава някакво социално научно значение. Той остава обаче ключ за характера на идеологията на студената война и така за социологията на следвоенната епоха. “ (1)

Типично по либералному в тази дефиниция фашизмът се анализира чрез противопоставяне на либералната демокрация, аналогии с източноевропейския социализъм и пренебрегване на характеристиките на социалноикономическата сфера. (2) Особеност на неолибералния дискурс е, че всичко, което е различно от него, може да бъде характеризирано като фашизъм. Взема се една характеристика, например защитата на националната държава или националните интереси и се обявява за фашизъм, тъй като това е препятствие на глобализирания капитал.

В марксистките дефиниции за фашизма винаги присъстват и отношенията на частна собственост и капитализма, както и ролята на фашизма за спасението на намиращия се в криза капитализъм, за разлика от либералните дефиниции, които оставят настрани собствеността и се опират на позитивистките претенции за създаване на някаква либерална неутрална политология, чиито скрити и открити предпоставки са свързани с либералната многопартийна демокрация като висш нормативен модел, като висше състояние на човечеството, като „краят на историята”.

При фашизма става дума за открита диктатура на капитала

докато при либералната демокрация тя е прикрита зад формални политически права и свободи.

Капитализмът при определени условия ражда либерална демокрация, а при други условия, когато изпада в системна криза и либералната демокрация и нейните институции все по-малко работят, с нейна помощ води до фашизма. Класически пример за марксистка дефиниция на фашизма е тази на Георги Димитров като „открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистически елементи на финансовия капитал”. (3)

Кои са водещите системни характеристики в една дефиниция на фашизма?

1. Олигархизация и финансиализация на капитализма, каквато е ситуацията около Първата световна война и след това между двете световни войни.

2. Терористична форма на капитализма, свързана с войни и преразпределение на сфери на влияние, крайни форми на репресивност.

3. Човекът е схванат като част от някаква расова, национална и пр. цялост, от тук расизъм, шовинизъм, национализъм, антисемитизъм, образ на врага, който по природа има някакви негативни характеристики.

4. Възход на вождистко-популистки авторитарни партии и сили в цяла Европа – от Мусолини и Хитлер през Франко и Салазар до Антонеску и Хорти.

5. Враждебен е към марксизма, либерализма и умерения консерватизъм, макар че може да заема елементи от всеки от тях.

6. Антикомунизмът е важна характеристика на фашизма. Робърт Пакстън, от Колумбийския университет, един от най-известните изследователи на фашизма специално отбелязва, че фашистите са „единствената ефективна бариера на другото политическо движение, което е във възход в резултат от Първата световна война: комунизмът.” (4) Фашизмът вижда като главен свой противник комунистите и затова веднага след идването на власт на Хитлер е забранена комунистическата, а по-късно и социалдемократическата партия.

7. Израз е на криза на Просвещението, за което говорят теоретиците на Франкфуртската школа, и обръщане за легитимация към миналото, за разлика от марксизма и социализма, които се легитимират чрез модернисткото бъдеще.

8. Социалната база на немския нацизъм са дребните собственици, дребната буржоазия, включително и големи маси от работническата класа, намиращата се в условия на криза средна класа, а при италианския фашизъм от значение са и селските маси.

Тези характеристики могат да се разглеждат като свързани с идеалния модел на фашизма, проявяващ се в обществото като цяло и реализиращ се като държавна политика. От него можем да разграничим най-различни версии на протофашизъм и микрофашизъм.

При протофашизма може да имаме относително слабо проявление на споменатите характеристики, той може да характеризира различни радикално десни партии, движения, режими, които имат предпоставки да прераснат във фашизъм, но са неразвит, начален негов стадий.

При микрофашизма характеристиките на фашизма се проявавят не в обществото като цяло, не и чрез държавните структури, а чрез отделни движения, обществени сили, партии.

Кои са факторите, които родиха фашизма?

Защо и как негови проявления можем да открием във всички западни страни преди Втората световна война като се почне от много по-големия антисемитизъм във Франция, отколкото в Германия, мине се през подобряване на населението чрез евгениката в редица американски щати между 20-те и 30-те години на 20 век, затварянето на японците в трудови лагери в САЩ през Втората световна война и се стигне до възхищението и подкрепата за фашизма от широки кръгове в британското общество, включително и английското кралско семейство? Защо пронизва всички западни страни в различна степен и това е един от факторите, правещи възможен Мюнхенския сговор през 1938 г. между Великобритания, Франция, Италия на Мусолини и Германия на Хитлер?

В нацистка Германия принудително се стерилизират всички „непълноценни лица” (евреи, цигани, душевно болни, комунисти), а на определен етап по време на войната започват и да ги унищожават. Но известно е, че в американския щат Северна Каролина са стерилизирани всички, чието IQ (коефициент на интелигентност) e по-ниско от 70. Подобни закони действат в Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония, Швейцария.

Кои са основните групи причини, водещи до появата на фашизма?

Първо. Загубата на доминиращи позиции на съществуващия световен хегемон Великобритания и икономическия възход на все по-конкуриращите го Германия и САЩ. Това води до милитаризация, нарастваща външна агресивност, създаване на военни блокове, геополитически противопоставяния, войни в един или друг регион за завоюване на съответни ресурси.

Войните стават изход от кризата на капитализма

Всъщност немалко автори говорят, че програмата на Рузвелт успява само благодарение на Втората световна война, на така нар. военно кейнсианство.

Второ. Дългият период на натрупване преди това в условията на доминиращ световен хегемон довежда през последните десетилетия на 19 век до

господството на финансовия капитал, отслабващ и дестабилизиращ държавите

до появата на империализма, при който капитализмът се опитва в нарастваща степен да печели извън националните държави чрез колониални или неоколониални методи на подчинение на определени страни и региони, от които да извлича капитал. Ускорено се увеличава  дългът на много държави.

Трето. Реакция на кризата става засилването на националните държави и регионални блокове, които мобилизират милионите хора под флага на национализма и расизма.

Четвърто. Геополитически реализъм и политика на големите държави от типа „разделяй и владей”.

Големите американски корпорации подпомагат идването на Хитлер, опитвайки се да го насочат към СССР. Между 1923 и 1933 г. финансова подкрепа за идването на власт на нацистите в Германия оказват англо-холандският нефтен концерн Роял-Дач-Шел, автомобилният крал на САЩ Хенри Форд, американският банкер Уорбург (Вартбург), британският вестникарски магнат Харолд Ротемир, виждащ в идването на власт на нацистите в Германия възможност да се организира противопоставяне срещу Съветска Русия. (5)

В своя документален филм за „Неразказаната история на САЩ” знаменитият американски режисьор Оливър Стоун отбелязва, че президентът Трумън одобрява през 1941 г. формирането на партизанска армия срещу съветската власт, закодирана под името „Славей”, инфилтрирана в създаденото от нацистите през същата година движение на ултранационалисти, виновно за смъртта на хиляди евреи, поляци и съветски граждани, противопоставящи се на отделянето на Украйна в отделна държава.

Пето. Капитализмът се намира в тежка криза, проявяваща се в безработица, недоверие към институции и съществуващи партии, възход на антисистемни сили, декласация и маргинализация на големи групи от хора. От ляво започват да говорят, че това е „последен стадий на капитализма”, водещ до революции. Капитализмът обаче успява да се съхрани, заменяйки либералната демокрация с крайни версии на контрол и принуда над обществото. Разрушителните следствия на Първата световна война водят до криза и разпад на социалните системи, при което, както става в историята от времето на Платон, обществата оцеляват, рязко засилвайки централизацията и контрола, създавайки йерархични систем и популистки лидери.

Световната криза през 1929-1933 г. изостря тази тенденция. Фашизмът е плод  на либералната демокрация, която в условията на криза не може да стабилизира капитализма и той се нуждае от алтернативен стабилизатор, поради което рязко се засилват авторитарните тенденции, сигурността става по-важна от свободата, търси се спасител.

Значителното нарастване на безработица, декласация, бедност, социално неравенство водят до масово кризисно съзнание и поведение, търсене на силен човек и силна държава, противопоставящи се на опасностите, на врага, за да се излезе от това състояние. Това прави социално необходима появата на авторитарно-популистки лидери и партии, предизвиква провал на довоенните версии на либерална демокрация, води до авторитарни режими в цяла Европа, различаващи се - (а) по отношението към други раси и идентичности, например антисемитизма в Германия; (б) по милитаризма и готовността да се търси военно решаване на проблемите чрез война.

Шесто. Кризата на капитализма не води до революционна ситуация и възход на левите партии, а до появата на мощни сили, които им се противопоставят.

Размишлявайки защо става така, западни марксисти като Антонио Грамши, ще въведат понятията за „идеологически апарати” и „идеологическа хегемония”, обяснявайки чрез тях защо независимо от острата криза милионите работници не правят антикапиталистическа революция, а тръгват след фашистките лидери. И вместо да следват призива „Пролетарии от всички страни, обединявайте се!”, правят точно обратното. Затова Адорно и Хоркхаймер ще говорят за криза на Просвещението, което умира в пещите на Аушвиц, а Ерих Фром и Вилхелм Райх ще намесят дори психоанализата, за да намерят интимните механизми, при които кризата на капитализма ражда фашизъм.

В тези условия в цяла Европа и в САЩ се появяват множество версии на микрофашизъм и протофашизъм, като най-развитата негова форма, свързана с идеалния модел на фашизма имаме в Германия.

Какво представлява неофашизмът?

2015-а стана годината, в която в световен план „фашистки” започна да се употребява и прикачва към всякакви политически явления с честота, невиждана през изминалите преди това седем десетилетия от края на Втората световна война. Макар че много от тези употреби имат пропаганден характер, не можем да не забележим, че съществуват реалности, които отново създават предпоставки за това явление.

Първо. Отново имаме господство на финансовия капитал, премахване на разделението на инвестиционни и търговски банки, скок на експлоатацията на целия свят не чрез традиционното разделение на необходима и принадена стойност на индустриалния труд, а чрез спекулациите с финансовия капитал и създаване на капитализъм, водещ до рязко задлъжняване на страни, региони и отделни индивиди.

Днес степента на финансиализация на капитализма е по-голяма от времето преди Първата световна война, когато се появяват теориите за империализма и финансовият капитал е излязъл повече от всякога от контрола на държавата, имаме масово задлъжняване и на развити и развиващи се страни, битка за доминираща валута.

Водещият механизъм на експлоатация е чрез финансовия, а не чрез другите форми на капитал

Проучвания на периода на възхода на фашизма през 20-те-30-те години на 20 век показват как Голямата депресия става пусков механизъм за екстремистко гласуване, как финансовите кризи водят до фрагментиране и поляризация на парламентите. Това се наблюдава и у нас, в България, в навечерието на 19-омайския преврат през 1934 г., и още повече днес – никога в българската история в парламента не е имало толкова партии колкото сега – около 50. Гласовете за радикалната десница са се увеличили за пет години след банковата криза и по време на възхода на фашизма преди Втората световна война, и сега с около една трета.

И тогава, и сега от кризата се възползва не радикалната левица, а радикалната десница.

 

Следва

 

 

1) Вж. Totalitarianism, In: The Blackwell Encyclopedia of Political Thought, Ed. By D. Miller, Oxford-Cambridge, 1991, pp. 524-526.

2) Вж. за по-подробна критика на това либерално разбиране за фашизма: Проданов, В. Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма, В: Политическата мисъл на 20 век – поуки за България, С., Авангард Прима, 2006, с. 33-55

3) 7 Конгресс Коммунистического интернационала и борьба против фашизма и войны (Сборник документов), М., Изд. политической литературы, 1975, с. 120.

4) Вж. Paxton, Robert O. Is Fascism Back?, In: Project Syndicate, https://www.project-syndicate.org/commentary/is-fascism-back-by-robert-o--paxton-2016-01#fLvcWHV75UhqRRDq.99, January 7, 2016

5) Вж. Черкасов Н. С. О германском фашизме и антифашистском сопротивлении. Томск: Изд-во ИОА СО РАН, 2006, с. 133-135, 78.