Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 18 (2016) ПОЛИТИЧЕСКИ ШМЕКЕРИИ

ПОЛИТИЧЕСКИ ШМЕКЕРИИ

Е-поща Печат PDF

„За всяка голяма шмекерия са нужни две неща: голям шмекер и голям глупак!”

Стефан Цвайг, „Мария Антоанета”

 

Омръзна ми да седя на течение с тези”, рече премиерът Бойко Борисов и прикани на председателски съвет във вторник (26.04.2016) лидерите на „присъдружните партии” от управляващото мнозинство. Защото с гласуваните от депутатите на ГЕРБ, ПФ, РБ и АБВ промени в Избирателния закон, те провокираха не само почуда,  а и огромно негодувание. И най-важното, засенчиха отчаяните опити на самия Борисов да се представи като борец против корупцията и стожер на политическата и финансова стабилност в България. Проследявайки „маньовъра” на Борисов и депутатите от ГЕРБ и партиите от управляващата коалиция около (пред)последния „ремонт” на вече „ремонтираните” изборни правила, неволно се питаме: дали не сме свидетели на операция за отвличане на вниманието от нещо още по-неприятно?

Дали, например, не предстоят извънредни парламентарни избори, или нови, гигантски корупционни скандали? Скандали, които няма да се свеждат до кокошкарските изнудвания в ДАИ, КАТ и Фонда за лечение на деца в чужбина, нито пък до нагласената обществена поръчка на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) за изграждането на 60 спирки в София. Поръчка, спечелена от фирмата на съпруга на депутатката от ГЕРБ Ирена Коцева. И оставката на депутатката Коцева, изпратена с почести, и тази на заместник-кмета на София по транспорта Любомир Христов, и последвалата колективна оставка на цялото ръководство на ЦГМ (на поста си остана обаче шефът на Центъра Симеон Арнаудов, който излезе в отпуск, докато трае разследването), както и арестите във Фонда за лечение на деца в чужбина не са нищо повече от предизборна димка на управляващите. Защото

докато публиката цъкаше с език

и псуваше корумпираната чиновническа пасмина, „народните избраници” превърнаха в задължение конституционното право на българските граждани да избират кой да ги управлява. Обаче „освободиха” от това задължение българите в чужбина, за които вотът остава право. Карикатуристът Христо Комарницки илюстрира тази шмекерия с рисунка, на която Борисов крещи на един избирател, решил да бере гъби в изборния ден: „Ноу гъби, гоу бек да избираш тикви!”.

А колко спорове и авангардни предложения предшестваха това мишкуване из конституционните права на българите?! От глоби с 50 лева за негласуване, до разиграване на лотария с цел да се насърчи избирателната активност. Според (пред)последния вариант на промените, който бе одобрен на председателския съвет във вторник (26.04.2016), а след това и от пленарната зала, наказанието за негласуване ще бъде дерегистрация, тоест заличаване от изборните списъци. Но не след едно, а след две негласувания на един и същи вид избори. Дерегистрираните, ако някога им се доще да упражнят своето задължение (а не право) да гласуват, ще трябва да губят време, за да бъдат отново включени в изборните списъци. И защо да го правят, щом тяхното „Не подкрепям никого” ще прави бюлетината действителна, но тя няма да се брои при изчисляване на 4-процентния праг за влизане в парламента?.Понеже българските граждани в чужбина не могат да бъдат наказани нито парично, нито административно (с дерегистрация) или съдебно, подходът към тях е различен: те ще бъдат принудени да изминават хиляди километри до дипломатическите ни представителства в съответните страни. Понеже по предложение на ПФ гласуването в чужбина ще става в посолствата и консулствата на България. Реформаторите от ДСБ пък предложиха ограничаване на броя на изборните секции в чужбина до 50 за всяка отделна страна, а участниците в председателския съвет решиха в преходните разпоредби на закона да се запише, че може да има изключения от правилото вотът да се осъществява само в дипломатическите ни представителства. Последното предложение на ПФ беше изборни секции в чужбина да могат да се разкриват само в градове с население от поне 1 млн. души. Относно сработването на дерегистрацията на негласувалите пък съмнения изрази вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Нямало как да се провери и кой как е гласувал. Същинска шизофрения! Поради факта, че на предишни избори броят на гласувалите българи в САЩ, Западна Европа, Австралия и Канада е бил не по-голям от 30 000, а този на гласувалите„двойни граждани” в Турция е бил двойно и тройно по-голям (при това неизменно в полза на ДПС), ясно е, че от промените в Изборния кодекс ще пострадат най вече турските партии: ДПС, ДОСТ и НПСД. Вносителят на предложението гласуването в чужбина да става само в българските посолства и консулства Красимир Каракачанов и не крие

„целта на занятието”:

да се пресекат опитите на турската държава да се намесва в делата на България, осигурявайки контролирана електорална подкрепа за „своите” партии у нас.

Но дали проблемът не можеше да се реши и чрез премахване на двойното гражданство, което Турция не признава за никоя друга страна, освен за България? Ако ЕС не вдигне от юни визите за турски граждани, България с пълно право може да постави въпроса пред Турция за премахване на двойното гражданство, позовавайки се на правилата на ЕС. Може, но кой да го направи? Ако Борисов не намери кураж за такава стъпка, дори нито една изборна секция извън дипломатическите ни представителства в Турция да не бъде разкрита, автобусите с „изборни туристи” са на разположение. Най-вероятно пътуващите с тях ще подкрепят „спонтанно” и срещу известно стимулиране от Анкара, партията на отцепника от ДПС Лютви Местан ДОСТ. Така хора, живеещи в Истанбул, Измир, Ескишехир или където и да е в Анадола, ще решават изхода от местните, президентските и парламентарните избори в България. Дали в полза на ДПС или на ДОСТ - това е въпросът. Българската държава никога няма да може да контролира кой плаща тези „екскурзии”, както не контролираше и гласуването в изборните секции, разкрити на турска територия. В някои от тях при предварително регистрирани няколко потенциални гласоподаватели, в изборните протоколи фигурираха хиляди гласували, вписани допълнително. В някои секции „гласуваха” по 3000 души, което е физически невъзможно в рамките на изборния ден.

И с електронното гласуване ще е така, макар че засега то ще се прилага експериментално и ограничено. Ако имаше гаранции срещу манипулирането на електронния вот, той щеше да съществува в САЩ, Германия, Великобритания, Франция, а не единствено в мъничката Естония.

По отношение на референдумите председателският съвет на управляващата коалиция милостиво допусна възможността те да се провеждат едновременно с парламентарни и президентски избори, но остави на президента насрочването на референдумите. Понтий Пилат си изми ръцете... Така че референдумът на Слави може наистина да се проведе през юли, когато народът е на море, и допитването може да бъде обявено за невалидно поради ниска избирателна активност. В противен случай Избирателният кодекс отново ще трябва да се преправя, ако участниците в допитването са колкото на последните парламентарни избори и отхвърлят приетите от НС поправки. И най-вече задължителния вот. Да не говорим за това, че може да поискат мажоритарен избор, намаляване на броя на народните представители на 120, електронно гласуване, избори от народа на магистрати и полицейски шефове, намаляване на държавните субсидии за политическите партии и т.н.

Ако зависеше от днешния „политически елит”, референдумите направо щяха да бъдат забранени.

Ние да не сме швейцарци

Ние сме „тъмни балкански субекти”, които не бива да бъдат питани нито за членството на България в НАТО и ЕС, нито за „руските” енергийни проекти или за споразумението за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между САЩ и ЕС. Фактът, че депутатите приеха текстове, обезсмислящи въпросите в референдума, показва, че дори той да бъде признат за легитимен, резултатите ще бъдат изтълкувани така, както дяволът чете Евангелието.

От ГЕРБ се заканват да спечелят и президентските, и евентуалните предсрочни парламентарни избори. При днешното състояние на опозицията, нищо чудно сметките им да излязат. Но ако се запази тенденцията ГЕРБ да печели с все по-малко гласове, на тази партия ще й се наложи отново да се коалира със „съюзници разбойници”. Поставено отново под прекия контрол на „единствения и безспорен лидер” Ахмед Доган, ДПС трудно ще седне на „турско кафе” с ГЕРБ и Бойко Борисов. Още повече, че в доклада на 9-ата национална конференция на ДПС, прочетен от „оперативния председател” - а после и деюре председател на партията Мустафа Карадайъ, беше разкритикувано сегашното управление, наред с отцепника Лютви Местан. Сякаш са били предварително осведомени за тази критика, а и за да не разсърдят „Реджеп” и „Ахмет”, от ГЕРБ не изпратиха свой представител на 9-ата национална конференция на ДПС. Имаше представители на БСП и АБВ, на Либералния алианс, както и западни посланици. Отсъстваха многозначително турският посланик в София Сюлейман Гьокче и представители на управляващата в Турция ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Май турското каймаклия кафе, което Борисов изпи с Местан в Кърджали, е било нещо повече от кафе? Защото след това Местан ритна столчето на правителството „Орешарски”. И ако ДОСТ успее да влезе в НС, дали няма да играе ролята на „турска патерица” на ГЕРБ. Зад Местан стои режимът в Анкара – „гарантът”, че бежанският поток няма да удави Европа и в частност България.

Разбира се, онова,

което мишката намисли, котката го разваля

Ако партията на Местан се издъни на изборите, подобно на НПСД на Касим Дал и Корман Исмаилов, Анкара по принуда ще заобича ДПС. Най-добре за българите би било в бъдещото НС да няма нито една турска партия, но това е само една хипотеза. Ще има само отлив от гласовете за Догановата партия, понеже ДПС и ДОСТ ще се конкурират за един и същи електорат. Включително за циганските гласове. Причината е прозаична: намалява броят на „традиционните будали”, които досега гласуваха за ДПС като за „своя” партия, а не видяха нищо добро от нея. Няма да видят и от ДОСТ и НПСД. Зад ДПС обаче стоят все още „обръчите от приятелски фирми” и избраните с нейната листа кметове и общински съветници, а зад ДОСТ - парите и подкрепата на Анкара и МИТ. ДПС все още има подкрепата на основната опозиционна партия в Турция, Народнорепубликанската партия (НРП), но поради сближаването с управляващите на другата парламентарно представена опозиционна сила Партията на националистическото действие (ПНД), на нейната подкрепа ще се радва ДОСТ. Ако, разбира се, извънредният конгрес на ПНД, свикан от недоволни от ръководството на председателя Девлет Бахчели, не го смени с някой настроен по-опозиционно спрямо Ердоган и Давутоглу. Що се отнася до прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) на Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг, удивително е, че нито една от нашите политически партии не е потърсила досега контакт с нея. Особено ДПС, ДОСТ и НПСД. Нито една от трите „евроатлантически и либерални” партии не осъди турския държавен тероризъм срещу кюрдите, потъпкването на човешките права и свободата на мисълта и медиите в Турция. Никоя не реагира, дори когато Турция арестува западни журналисти, критикуващи Ердоган, или им забранява да влизат в страната. Доган твърди, че ДПС е инвестиция в етническия мир и българския етнически модел, но не коментира инвазията на радикалния ислям, нито поставянето на българско Главно мюфтийство и ислямското вероизповедание под контрола на турския Диянет. А Местан, докато беше още председател на ДПС, направо защити подведените под съдебна отговорност за проповядване на омраза и неподчинение на държавата имами в Пазарджик. Той продължава да отрича, че е ислямист, но не обели и дума, когато председателят на турския Меджлис, Исмаил Кахраман, заяви, че лаицизмът (отделянето на религията от държавата) не трябва да присъства в новата турска конституция. Любопитно е какво ще говорят той и Доган за Ердоган след евентуалното му сваляне от власт. Що се отнася до неговия „приятел” Борисов, той просто ще повтори онова, което каже Меркел.