Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 18 (2016) АСПЕКТИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО В СИРИЯ

АСПЕКТИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО В СИРИЯ

Е-поща Печат PDF

Смяната на режима в Сирия остава главна цел на Вашингтон

Руската въздушна кампания в съчетание с действия на земята, осъществени от сирийската правителствена армия, както и войски на ливанската организация „Хизбола“ и Иран, позволи на Дамаск да изтласка “Ислямска държава” и да възстанови контрола си над близо 10 хил. кв. км сирийска територия. Разбира се, западните медии лъжливо представят поражението на „Ислямска държава“ и сходните й терористични групи за постижение на САЩ. На 14 март Русия обяви съкращаване на военния си контингент в Сирия и прекратяване на своята продължила пет месеца и половина въздушна кампания. Това беше стратегическа стъпка с оглед на т. нар. мирни преговори, запланувани да започнат на същия този 14 март в Женева. Сирийският президент Асад заяви, че решението на Русия подчертава успеха на сирийските и руските въоръжени сили за възстановяване на мира в ключови райони на Сирия.

Началото на мирните преговори в Женева не се случи, защото всъщност САЩ и НАТО не искат мир. За това свидетелства фактът, че западните медии не прекратяват злостните нападки против президентите Путин и Асад. Също така докато Русия се „изтегляше“, голяма войскова част, съставена от ислямски терористи (техните наименования нямат значение, тези наименования се използват само за да объркват хората) прекосиха турско-сирийската граница, защото турският президент Ердоган беше получил заповед от своите американски господари за пропускането им през турска територия. Мирните преговори се оказаха фарс. Все пак част от руския контингент си остана в Сирия, за да наблюдава крехкото „примирие“, което официално влезе в сила на 26 февруари. Остават и модерните руски системи С-400 като защитна мярка против въздушно нападение, в частност от страна на Турция.

Още от първия ден на „гражданската война“, която САЩ и НАТО разпалиха, те искат смяна на режима, т.е. президентът Асад да напусне властта и тази цел си остава неизменна и досега. Както и в други страни по света, това е част от цялостния план на Вашингтон за установяване на Нов американски век в света. САЩ могат да се преструват, че са готови за преговори, но изобщо нямат намерение да се придържат към някакво споразумение, постигнато по пътя на преговорите, а в крайна сметка с лъжи и фалшиви претексти, подкрепяни от западните медии, успяват да провалят едно подобно начинание.

Планираното смазване и разделение на Сирия е само продължение на смазването и разделението на Югославия, Ирак и Либия. Засега злите сили на САЩ и НАТО се смилиха над Иран, но това може да се промени, защото западните военни игри не са приключили. Както твърди американският публицист Питър Кейниг, САЩ и техните западни васали няма да приемат мирно уреждане до последния си дъх - последен дъх, за който Кейниг се надява да настъпи скоро в интерес на цялото човечество...

Инициираната от Запада и продължила пет години активна война в Сирия всъщност е планирана още от 2007г. Тогава ЦРУ определи кои терористични групи в региона биха могли да бъдат обучени и подкрепяни като „опозиция“ на режима на Башар ал Асад, когато настъпи удобният момент да се натисне спусъкът на войната. Удобният момент беше т. нар. Арабска пролет, също планирана и подстрекавана от Вашингтон. Тя започна в края на 2010 г. в Тунис, продължи през 2011 г. в Сирия и много други страни от Близкия изток и Северна Африка, протича и в момента. В крайна сметка продължилата 5 години война в Сирия причини смъртта на близо 500 000 сирийци, направи вътрешни бежанци около 7 милиона души, половината от които деца, а 3 или 4 милиона души избягаха от Сирия в съседни страни, главно в Турция, Ливан, Йордания и Ирак. Около милион сирийски бежанци пристигнаха през 2015 г. в Германия.

Обама и Путин са разговаряли в навечерието на заплануваните женевски мирни разговори, между тях може би има и тайна договорка. При все това Владимир Путин, геополитически шахматист и човек на годината, на когото човечеството трябва да благодари, че засега е избегната Третата световна война – сигурно съзнава, че не може да има доверие на Обама. И наистина на Обама, който стана подстрекател на седем войни и лично одобрява ужасните незаконни убийства с дронове по света, не може да се вярва, той може да бъде презиран. В тази връзка Питър Кейниг си задава въпроса как ли се чувства човек като Обама, като знае, че е един от най-мразените хора в света, че е престъпник и безгръбначен лакей на западните олигарси, че заслужава да бъде съден от трибунал като Нюрнбергския, че освободи ли президентския пост, ще трябва да се страхува да напусне страната си да не би да бъде арестуван като военнопрестъпник навсякъде по света?! Дали мозъкът му е дотолкова загрубял и безчувствен, дали спи нощем? Как ли човек като него ще изживее остатъка от своя жалък живот? Това е човекът, който излъга света като провъзгласи под лозунга “Ние можем!”, че ще скъса с ужасите на Буш, с което просълзи милионите свои почитатели по време на церемонията по встъпване в длъжност през януари 2009г.- как може той да живее, ако му е останала дори и грам съвест?

Мир няма да има, защото не могат да си го позволят американските Господари на света, чиято икономика зависи от това войните да подхранват тяхната извънредно печеливша оръжейна промишленост. Има вероятност Вашингтон да е постигнал споразумение, или дори да е принудил чрез шантаж султан Реджеп Ердоган и саудитската монархия да му „сътрудничат“, като нападнат Сирия с цел да се възвърнат загубените територии и - разбира се, – да бъде свалено правителството на Асад, докато САЩ и НАТО наблюдават отстрани. Това би била нова провокация към Русия да се намеси, като се „върне“ в Сирия, докато САЩ и НАТО имат готовност да я нападнат, което ще означава Трета световна война. Такова нападение ще е така силно подкрепено от продажните западни медии, че западното население ще иска още по-голяма агресия против Русия, дори и против Китай, за да бъдат защитени неговият комфорт и неговата „свобода“ от “източните чудовища”.

Западните хора не могат да си представят, че техният рай, а и те самите заедно с него, ще бъдат погълнати от пламъците на войната.

(Peter Koenig. The Syria Gambit – Geneva ‘Peace Talks’ and Russia’s “Pullout”. “Regime Change” Remains Washington’s Target...,Global Research)

 

САЩ доставят 3000 т оръжие и муниции на терористите в Сирия

“Глобъл рисърч”

 

САЩ все още доставят хиляди тонове допълнително оръжие на „Ал Каида“ и други терористи в Сирия. За това свидетелства британската служба за военна информация „Джейнс“. Така кораб с почти хиляда тона оръжие и снаряжение е напуснал румънското пристанище Констанца на 5 декември м.г. Оръжието е от България, Хърватско и Румъния. Корабът е поел към военния кей на пристанището Агалар в Турция, а оттам към Акаба в Йордания. Друг кораб с над 2000 тона оръжеен товар е потеглил в края на март по същия маршрут. „Умерените бунтовници“ получиха голямо количество оръжие по време, когато официално беше влязло в сила изработеното от САЩ и Русия примирие в Сирия. Те редовно предоставят половината от оръжието, получено от Турция, Йордания и други държави, на сирийската „Ал Каида“, наричана още „Джабхаат ал Нусра“. Подкрепяните от САЩ и Турция „бунтовници“ участваха в неотдавнашно нападение срещу сирийските правителствени войски при Тал ал Ейс, което представлява безспорно нарушение на споразумението за прекатяване на огъня. Възможно е при това нападение да са използвани оръжие и снаряжения, които САЩ са осигурили през декември. Милиони пушки, картечници, бомби, хиляди единици ново леко и тежко оръжие, стотици единици нови противотанкови ракети бяха доставени от САЩ. Нито Турция, нито Йордания използват такова оръжие съветски модели. Това оръжие отива в Сирия, където половината е предназначено за „Ал Каида“, както посочват няколко независими източника. Можем да бъдем сигурни, че това оръжие ще доведе не само до смъртта на жители на Близкия изток, а също и до смъртоносни нападения срещу „западни“ хора и интереси, както това стана в Париж и Брюксел. Но тази мрачна перспектива не пречи на западните политици и „експерти“ да продължават активно да подкрепят престъпната война против Сирия и нейния народ.

 

(Moon of Alabama.U.S. Delivers 3,000 Tons Of Weapons And Ammo To Al-Qaeda and Co. in Syria,Global Research, April 08, 2016)

Превод Бистра СТАЙКОВА

 

 

В интервю с журналистката Зорница Илиева от 26 април т.г. за сайта „Гласове” проф. Александър Никитин, от Московския държавен институт за международни отношения, споделя изключително интересни наблюдения.

На въпросаМислите ли, че може да има връщане към политиката на т.нар. „мирно съвместно съществуване“ след толкова противоречия по повечето световни проблеми между Русия и САЩ?”, проф. Никитин отговаря: „В Русия няма открита война. Ние само отбелязваме поведението на НАТО. Например в Украйна НАТО не се позиционира, т.е. не взе пряко участие. В Черноморския регион, който на тази конференция (става дума за конференцията на тема “Настоящите предизвикателства за сигурността в Черноморския регион” - бел. ред.) се обсъжда във връзка със събитията в Грузия, където също нямаше военна част на НАТО, нямаше ескадрила, т.е. отново НАТО не взе участие. Днес и Русия, и НАТО се активираха, но се съблюдава важното положение в отношенията Русия-НАТО, а именно да не се разместват съществено силите и да не се нарушават границите. САЩ са в Полша и Украйна, но са в позиция „идват/ отиват си“, стараят се да съблюдават приетите принципи, т.е. не са постоянно там.

Наблюдава се възвръщане на диалога Русия-НАТО. Причината най-общо е Сирия. ДАЕШ („Ислямска държава“) е проблем и за Русия, и за НАТО. Координирането на действията срещу ДАЕШ отклонява вниманието от Украйна и възстановява диалога между военните. Разполагането на С-400 и операциите в Сирия бе съгласувано с военните от САЩ и те възстановиха контактите с руските си колеги.

- Войната за петрол и газопроводи ли е основната причина за случващото се Близкия изток, а и не само там?

- Не! 80% е политика и психология, а делът на петрола е само 20%. Москва жертва свои икономически интереси заради политиката. Примерът с Турция е красноречив. Имахме договорки за газопровод, атомни централи и др. А сега всичко това е загърбено.”