Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 18 (2016) ГРАЖДАНСКИЯТ АРЕСТ – ОБИКНОВЕНА КСЕНОФОБИЯ ИЛИ ЗАЩИТА НА ОТЕЧЕСТВОТО?!

ГРАЖДАНСКИЯТ АРЕСТ – ОБИКНОВЕНА КСЕНОФОБИЯ ИЛИ ЗАЩИТА НА ОТЕЧЕСТВОТО?!

Е-поща Печат PDF

• Българският случай

Какво означава „страна на чудесата” с днешна дата?!

Нескромно е да се каже, но става дума за нашата мила родна България. Именно тя е „страната на чудесата”, в която вече 26 години се осъществяват експерименти от най-различно естество и с най-различни цели. Първо, у нас стана лабораторния тест за провеждане на „цветна революция” – свалянето на законно избраното правителство на Жан Виденов с метеж. Второ, ние сме един от най-впечатляващите примери за преминаване от високоиндустриална епоха в епохата на „държава-трътка”, където на гражданите почти всичко е разрешено, т.е. – забранено. Трето, ние сме азбучен пример за прилагане в чист вид на геноцидно-изтребителния модел, прикриван с т. нар. Програма Ран-Ът, която доведе до пълното и скотско пауперизиране и буквално умъртвяване на огромна част от народа. У нас, най-бедната в Европа (а вече и по света - сигурно) държава, богатството на олигарсите надминава мечтите и на по-добре уредени държави от Стария свят, а обедняването на масата от хората, воглаве с техническата и хуманитарната интелигенция, е толкова поразително, че няма статистика, която да го опише.

И последно – у нас правата на чужденците от всякакъв род и вид са вече по правило толерирани, докато правата на туземното гражданско население са неглижирани. Доказва го и случаят с Петър Низамов-Перата, който докторът по право Тодор Предов бе помолен да коментира.

Зора

В броя от 19 април т.г. в. “Нова Зора” публикува материала „Противозаконно ли е да защитаваш Родината“? Поводът бяха развихрилите се коментари в медиите и реакцията на официалните власти около действията на българския гражданин Петър Низамов–Перата и двама негови приятели, които в района на с. Звездец, община Малко Търново, задържаха с голи ръце трима афганистанци, преминали незаконно българо-турската граница.

По повод излъчения клип по БНТ през цялата изминала седмица се чуха различни мнения от журналисти, политици, неправителствени организации и пр. дали това е „законно“ или „незаконно“, а случаят зае второ място в анкетата на БНТ за значимите събития. Инцидентът прехвърли българските граници благодарение на европейските медии и най-вече на „Евронюз”.

Обществеността се раздели в мненията си и както обикновено, не се стигна до консенсус дали България има необходимост от граждански формирования със съответни компетенции, както и дали гражданите могат да извършат при определени условия задържане на извършители на престъпления, т. е. съответен „граждански арест“. Социологическата агенция „Алфа рисърч“ проведе специално проучване и установи, че повече от половината анкетирани българи в една или друга степен одобряват гражданските арести на чужденци, преминаващи нелегално българската граница. Значителна част от анкетираните смятат, че арестите на мигранти трябва да се извършват съвместно с полицията. В социалните мрежи мненията също не са еднозначни, но тези в защита на Низамов са много показателни: „Това момче може да е всякакъв, но направи много повече за опазване на българската граница от всеки наш продажен политик и ръководител“; „Причината за тези „граждански отряди“, които охраняват границата, е липсата на държава във всичките й форми“; „Перата след излъчените кадри е отказал най-малко 5 000 афганистански мюсюлмански момчета да хукнат към България на път за Западна Европа“, и т.н.

Много показателни за отношението към нелегалните икономически имигранти, които атакуват Европа, са и позициите на държавни ръководители от миналото и сега. Например ексканцлерът на Германия Хелмут Кол заявява в интервю за в. „Тагесшпигел“, цитирано от Франспрес, че „Европа не може да бъде „нов дом“ за милиони мигранти“, както и че „повечето от тях имат вярвания, различни от юдео-християнските, които формират фундамента на нашия социален ред и ценности“. Според Виктор Орбан безконтролното влизане в Европа „носи риск от тероризъм, престъпност, антисемитизъм и хомофобия“. В тази връзка унгарското правителство е изготвило план за действие от 10 точки за защита на европейските страни от мигрантските потоци, наречен „Шенген 2.0.“ и предстои да се проведе референдум по този план.

В интервю за в. „Дума“ от 18.04.2016 г. евродепутатът от коалиция „БСП лява България“ г-жа Илияна Йотова заявява: „Ако се прецени, че полицейските части, граничните ни формирования не са в състояние да се справят, нека тогава със закон да бъдат създадени граждански организации, които по примера на много други държави в Европа и по света да бъдат организирани да подпомагат работата на официалните и правоохранителните институции... Ще предложа на колегите от Парламентарната група на БСП за пореден път да инициират този дебат в Народното събрание“.

Тук определено трябва да заявим, че опасността за България от тази неконтролируема явно имигрантска вълна нямаше да стои със сегашната сила и заплаха, ако след 10 ноември 1989 г. не бяха премахнати граничните съоръжения и не бяха разформировани Доброволните отряди, включително специализираните такива за оказване съдействие на Гранични войски. Защото защитата на границата в мирно време се смята за вид бойна дейност (поне до 10.11.1989 г.), свързана с държавния суверенитет и независимостта на страната. Затова, по данни на полк. о.з. Павел Стойнев, председател на клуб “Граничари”, член на ЦС на СОСЗР, “в периода 1946-1997 г. повече от 50 души офицери, сержанти и войници, в това число и няколко милиционери и граждански лица - доблестни българи, са загинали в бой с въоръжени бандитски групи, агенти и въоръжени нарушители на границата или са убити от засади, а също така и от поставени мини от бандитски групи” (в. Земя”, 26 април 2016 г.). Но както подигравателно се изказват турските ни съседи, „да имаме акъла на българина, но този, който му идва по подир“...

В цялата тази бъркотия считаме за необходимо както от страна на обществеността, така и от страна на официалните държавни органи и институции, да се стъпи на българското законодателство. То има достатъчно правни норми, които решават проблемите както с необходимостта от защитата на държавните граници, така и за участието на гражданите в помощ на правосъдието, включително за оказване на съдействие и за т. нар. граждански арести.

В тази насока ще коментираме нормативните актове - Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, понеже те най-точно дават представа кое е „законно“ и кое „незаконно“, в противовес на всевъзможните мнения и интерпретации, продиктувани от лични, корпоративни и всякакви други интереси.

Гражданския арест – „за“ и „против“

През българо-турската граница от няколко години преминават незаконно хиляди чужденци без документи и с неустановена националност и гражданство. По този повод в повечето български медии доминира тревогата за „милите” бежанци, престъпили нашата граница, и се заклеймява всяка проява на будна гражданска съвест и патриотизъм в името на опазването на държавната граница на Република България. В недалечното минало обаче, в Народна Република България народът имаше права и задълженията за нейното опазване.

Днес държавната ни граница е превърната в линия „за сведение”, а граничните контролно-пропускателни пунктове – в нещо като „врата у поле“, както обичат да казват шопите за закона...

В средствата за масова информация едно неизброимо войнство „правозащитници“ оглушително настоява за спазване на правата на чужденците. На тяхна страна се включиха и компетентни държавни органи, което вече определено подсказва наличие на масиран външен натиск. Много могат да бъдат тълкуванията за този натиск. Както вече споменахме, от години България е територия на всевъзможни експерименти: от дегероизация на собствената й история, през практическото приложение на факторите, обуславящи т. нар. цветни революции, до обезоръжаването на войската в името на „демократичните реалности” и разпродажбата на българска земя на чужденци. Широко погледнато, това са все тестове, свидетелстващи ерозията на националната воля и характер. Тези особени уроци, изглежда, се смятат дотолкова успешни, че като истинска изненада се възприемат спорадичните избухвания на смятаното вече за убито национално чувство на народа ни. Оказа се обаче, че българските граждани наистина милеят за отечеството си и че „защитата на отечествето е дълг и чест на всеки български гражданин“, както е записано в чл. 59, ал. 1 от Конституцията на Р България. Докато незаконното преминаване на българската граница е престъпление, съгл. чл. 279 от Наказателния кодекс, който гласи: “Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар и с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 100 до 300 лева“.

Следователно както специализираните държавни органи, така и гражданите имат правото и задължението да се грижат, макар и по различен начин, за опазване на държавната граница от незаконното й преминаване, независимо от подбудите, които може да бъдат изяснени само по законно установения ред. А дотогава имигрантите си остават нарушители!

Реализацията на помощта, която гражданите могат и са длъжни да оказват на правоохранителните органи, е фиксирана в чл. 12а, ал. 1 от НК, където се казва: Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки“. В ал. 2 се пояснява: „Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата“.

Тези разпоредби на законодателя са свързани с презумпцията, че гражданите следва да съдействат на органите на властта, посочено и в чл. 204 от НПК, защото никоя държава не е в състояние сама да се справи без тяхна помощ в борбата с престъпността. Популярното наименование на тези действия е добило названието „граждански арест“. Именно около него се развихри нездравият медиен шум.

Привлечените за коментари подбрани „авторитети“ защитават становището, че това не е обществено оправдано, че се касае за незаконно задържане и пр. Има и по-умерени изказвания, но явно личи страха да се извика, че „Царят е гол!“ Защото от Брюксел и през девет морета ще ни бъдат издърпани ушите. Нищо, че там не се свенят да издигат и четириметрови стени и огради, за да възпрепятстват нашествието на нелегални имигранти.

Ние не сме защитници на лицата, които влязоха в българските и световните новини. Ако те са извършили описаните действия с цел да се облагодетелстват, т. е. чрез престъпление, да носят съответната отговорност! Ние сме категорично за спазване на законността, но от всички. Наред с това ние имаме основанието да осъждаме една част от българските политици, които чрез цялата шумотевица в подконтролните медии продължават да объркват понятията на българските граждани за „правилно” и „неправилно”, „законно” и „незаконно”. Това, понякога неосъзнато модерно еничарство обаче, неминуемо ще получи оценката, каквато заслужава. Защото нито паметта на кръвта е атавизъм, нито грехът им е незабележим и простим. Когато цялостният живот на народа е пълно отрицание на прокламираните права на човека, не е възможно да накараш този народ да вярва в празните химери на някакъв остатъчен мултикултурализъм, от който се отрекоха дори създателите му.