Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 20 (2016) ПРЕМАХНЕТЕ ДВОЙНОТО ГРАЖДАНСТВО

ПРЕМАХНЕТЕ ДВОЙНОТО ГРАЖДАНСТВО

Е-поща Печат PDF

Доживяхме „керемида масло да пусне”, както би казал Чудомир. Тоест, български министър, при това вицепремиер, да подаде оставка, а партията му – в случая АБВ, да обяви, че повече няма да подкрепя правителството, от което беше част. Не заради „несходство в характерите”, а заради водената от Бойко Борисов коалиционна политика. Разбирай, игнорирането на АБВ от пазарлъците за ремонта на току-що ремонтирания Избирателен кодекс, започнали на 10 май между останалите коалиционни партньори: ГЕРБ, РБ и ПФ.

Жужене в клуба по интереси

По-паметливите наблюдатели на политическото театро обаче се питат какво изобщо търсеше уж лявата формация на Георги Първанов в една дясна управляваща коалиция? Чак сега ли разбраха „азбукарите”, че са били употребени като пълнеж, за да се имитира някакво национално съгласие и стабилност? А не за да могат от АБВ да реализират своята „социална политика”, каквото и да означава това. Не гласува ли ПГ на АБВ за „оня” външен заем от 16 млрд. лева, въпреки театралните жестове на Първанов, че не бил уведомен за вероломството на своите съпартийци?

Той си подаде дори оставката от председателския пост, но партията го „помоли” да остане.

Впрочем, въпросната управляваща коалиция още от началото бе зачената в грях. Защото и патриотите, и реформаторите, и азбукарите се кълняха предизборно, че никога няма да се коалират с Борисов. После „забравиха думи, клетви” и станаха образно казано „съдружници в престъплението”. Днес клубът по интереси се пука по шевовете. Без АБВ, но с БДЦ на Красимира Ковачка, Борисов ще разчита на „плаващи” или „тематични” мнозинства, имайки сигурни само 114 места в Народното събрание. Подобно управление обаче ще насърчи рекетьорските мераци на коалиционните партньори, а така също и на опозицията в лицето на ДСБ, ДПС и ДОСТ. Досегашните кавги, удари под кръста и взаимни обвинения между съдружниците на Али Баба напомнят стария анекдот за разправиите в един автобус. Една от пътничките викала на шофьора да отвори прозореца, че иначе ще умре от задушаване, а друга – да го затвори, понеже ще простине и умре. Накрая трети пътник дал уникална рецепта за разрешаване на спора: „Първо затворете прозореца, казал той на шофьора, та да умре едната. След това го отворете, за да умре другата и да настъпи мир!”...

Без да е чел този анекдот, Борисов прилага подобна методика: отговаря положително на ултиматума на едните, след това се отмята и се „съгласява” с другите. Истински Настрадин Ходжа! Веднъж Настрадин като кадия гледа едно дело, и казва на ищеца и на обвиняемия: „Прав си!”. Когато разказал на жена си за казуса, тя му извикала: „Ти не си никакъв кадия!”. „Знаеш ли, рекъл той, и ти си права.”

Логично е ПФ да последва примера на АБВ, ако парламентът не отхвърли ветото на президента срещу ограничаването на избирателните права на българите в чужбина. И Валери Симеонов, и Красимир Каракачанов се кръстеха, че няма да отстъпят от искането си гласуването в страните от ЕС да може да се реализира и в секции извън дипломатическите представителства на България, но извън ЕС, включително в САЩ, Канада и Турция – в ограничен брой изборни секции в зависимост от числеността на населението на съответните градове. Не от броя на потенциалните гласоподаватели, а от цялото население на градовете с население над 1 милион души! В противен случай оставането на ПФ в управляващата коалиция ставало безпредметно...

Мераците на Плевнелиев

Но кой не знае това „никога!”, което означава „може би”, а пък „може би” означава „да”?! Друг е въпросът защо президентът Плевнелиев не наложи вето върху Изборния кодекс заради превръщането на конституционното ни право да избираме в задължение. Вместо да съветва депутатите да прочетат Конституцията, най-добре е сам да я прегледа наново, преди Изборният кодекс да е представен на Конституционния съд. Обяснението на президентския „маньовър” е просто: Плевнелиев започва предизборната си кампания и се предлага на ДПС, ДОСТ, НПСД и българите в чужбина.

„Париж си заслужава една литургия”, казал хугенотът от Навара Анри IV, когато му предложили френската корона срещу приемането на католицизма.

Не е известно дали и ГЕРБ подкрепя мераците за втори мандат на Плевнелиев, но е факт, че Борисов внезапно „хареса” кодекса на Мая Манолова. Дали защото осъзнава, че ако КС обяви новия Изборен кодекс за противоконституционен, ГЕРБ и нейните „присъдружни” партии ще се озоват в положението на паяка, чиято паяжина е била изпокъсана от някой едър бръмбар. „Залудо работи, залудо не стой!”, казва народната поговорка, но не важи, когато се разпиляват обществено време и пари за безсмислени начинания.

Пресметнете колко месеца Народното събрание мъдруваше над този закон, за да се върне накрая към стария Изборен кодекс. И Борисов да признае, че той бил много по-добър от новия...

Когато България се оправи

Депутатите направо се разчекнаха между ЕС, САЩ, Канада и Турция на Ердоган, опитвайки се да заложат в кодекса различни критерии. Вярно е, че Анкара използва „двойните граждани”, за да разширява своята намеса и влияние в България. Дали преселниците в Турция ще гласуват за ДПС, ДОСТ, НПСД или за президент – това е второстепенен въпрос. Същественото е, че български президенти, депутати, кметове и общински съветници се избират от хора, които не могат да четат и говорят на български. Как те ще преценят кой кандидат заслужава тяхната подкрепа? Същото е положението у нас с неграмотните ромски гласоподаватели, които „избират” не хора, а пари и кебапчета. Щом българската държава не може у нас да пресече търговията с гласове и „изборните преселения”, как ще контролира вота в 125 изборни секции в Турция или където и да е другаде зад граница? Тук поне партиите могат да имат застъпници в изборните секции, а в чужбина кой ще върши тази дейност? Как става така, че в някои секции в Турция гласуваха по 3000 души, което в рамките на един изборен ден е физически невъзможно? След като на миналите избори бяха касирани резултатите от най-съмнителните секции в Турция, броят на гласувалите намаля с около 20 000 души. Въпреки това „реформаторите” и издържаната от фондация „Америка за България” група „Протестна мрежа”, настояват условията за разкриване на изборни секции в чужбина да бъдат еднакви. Само че потенциалните гласоподаватели са поставени в неравностойно положение: за българите в България вотът е задължителен, а за тези в чужбина е доброволен. Коя е гаранцията, че като се разкрият секции там, където има 40 гласоподаватели, те ще си направят труда да отидат до урната? Няма ли да ни излезе по-евтино гласуването по пощата? И защо хора, които са устроили живота си в чужбина, които плащат там данъци, пенсионни и здравни осигуровки и твърдят, че ще се върнат „когато България се оправи”, трябва да определят кой ще управлява останалите тук български граждани?

Едно е спасението

Тази философия на „оправянето” е много удобна, но е изцяло гнила. Щом искате да гласувате, елате си в България и живейте под управлението на хората, които сте избрали. Не ни ги натрапвайте както майка на циганин.

Покойният Джоко Росич сравняваше заминаващите в чужбина с прелетните птици, а тези, които остават – с врабчетата, които винаги остават в родния край. Гладни, опушени, рошави, премръзнали, но верни! Пак той казваше, че не България се нуждае от напускащите я, а обратното – те имат нужда от нея! Ако тези хора са най-големите инвеститори в България, тя дълго няма да се оправи. Вижте за кого са гласували на предишните парламентарни и президентски избори и ще се убедите, че нито са най-умните, нито най-независимите. Фактът, че Борисов отстъпи пред натиска на тези активисти на „Протестна мрежа” и се съгласи на ревизия на Изборния кодекс въпреки ръмженето на ПФ, показва при кого са отишли имигрантските гласове на миналите избори: при ГЕРБ и нейния президент Росен Плевнелиев. А така също и при „реформаторите”. Докато гласовете от Турция си имаха постоянен адресат – ДПС.

Ако искаме да пресечем опитите на Ердоган да се меси в политиката на България, трябва час по-скоро да премахнем двойното гражданство. В противен случай, ако ЕС премахне шенгенските визи за турските граждани, в България ще нахлуват не по 100, а по 1000 „бежанци” на ден с напълно законни турски паспорти...