Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 20 (2016) 19 март 2016 г., в село Барутин

19 март 2016 г., в село Барутин

Е-поща Печат PDF

ДО

 

Г-н Алиосман Имамов

зам.-председател на

43-ото Народно събрание

 

Г-н Ахмед Доган

почетен председател на ДПС

 

Г-н Мустафа Карадайъ

председател на ДПС

 

Г-н Лютви Местан

председател на ДОСТ

 

Г-н Корман Исмаилов

председател на НПСД

 

Г-н Петьо Блъсков

главен редактор на в ”Труд”

 

Г-н Мустафа Хаджи

Главен мюфтия

 

 

НА ВНИМАНИЕТО НА

 

Г-жа Цецка Цачева,

председател на 43-ото НС

 

Председателите на парламентарните групи в 43-ото НС - Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Найден Зеленогорски,  Радан Кънев, Валери Симеонов, Красимира Ковачка, Борислав Борисов, Волен Сидеров

 

Г-жа Меглена Кунева,

вицепремиер и министър на образованието и културата

 

Г-н Сотир Цацаров,

главен прокурор

 

Г-н Димитър Георгиев,

председател на ДАНС

Уважаеми дами и господа,

 

На 19 март 2016 г., в село Барутин, по време на възпоменателен митинг, посветен на възродителния процес, слово е произнесъл г-н Алиосман Имамов, зам.-председател на Народното събрание от партия ДПС. Видно от публикация във в. „Труд” от 19.03.2016 г. (вж. Приложение 1) той заявява: „Ние сме против насилието във всичките му форми, осъждаме Баташкото клане и всяко насилие преди и след това. Всички тези събития трябва да бъдат в учебниците.”

Управителният съвет на Дружба „Родина” -  културно-просветна организация  на обединените българи  християни и мохамедани,  подкрепя така изразената позиция от г-н Имамов, защото тя е в основата на нашето разбиране за пътя, по който да се обединяваме за благото на нашата Родина като член на Европейския съюз.

Днешните поколения българи и турци, християни и мюсюлмани не носим вина за някогашните насилия, но сме задължени да ги изучим и кажем истината за поука на бъдещите поколения и да направим така, че това да не се повтаря,  а виновниците да бъдат наказани.

Възползваме се същевременно  от случая да направим няколко важни уточнения:

1. На 16.03.1972 г. в с. Барутин е имало сблъсък между органите на държавата и българи мохамедани във връзка със смяна на имената им. Понятието „възродителен процес” се употребява вероятно за първи път от Георги Атанасов, министър-председател на Народна Република България,  на 18 януари 1985 г., в доклад пред Централния комитет на Българската комунистическа партия във връзка с преименуването на българските турци през 80-те години на миналия век, и не е коректно този термин да се използва за събития преди това, каквато тенденция у нас се заражда през 90-те години  и продължава до ден-днешен (вж. Приложение 2).

2. “Експериментите” с българското население в Родопите се правят не от 100 години, както казва в речта си по време на същия митинг г-н Мустафа Карадайъ, съпредседател на ДПС, а от 600 години, и започват още със завоюването на планината от османските войски и последвалото ислямизиране на част от българското население. След Освобождението ни от османско господство те продължават и до днес в резултат на непоследователна политика на възстановената българската държава. Крайно време е демократична България да възпрепятства опитите на различни  емисари от чужди държави да налагат своите интереси. Очакваме държавата да гарантира на всички български граждани правото и възможността сами да избират имената си, каква религия да изповядват, коя партия да подкрепят, какъв език да учат.

3. Вече четвърт век се спекулира с броя на жертвите в  село Барутин и в Смолянска област. Примери в това отношение могат да се посочат, както следва:

3.1. Изявлението на областния лидер на ДПС г-н Салих Аршински пред в. „Отзвук”, бр. 33 (2381), 2015 г., чрез което той публично огласява неверни твърдения, че са убити 25 човека по време на смяна на имената в Смолянска област (вж. Приложение 3, 4.1, 4.2., 4.3, 4.4, 4.5).

3.2. Проф. Хюсеин Мемишоглу от Анкарския университет в книгата си „Страници от историческото минало на помаците”, издадена на български, английски и турски език, пише за 315 души убити в Барутин по време на тези събития (вж. Приложение 5). Припомняме Постановление на Софийска районна прокуратура от 26.06.2015 г. № 50388/02.07.2015 г., което сме Ви изпращали по повод извършена проверка на лъжите на турските професори – Хюсеин Мемишоглу и Илкер Алп, за масови убийства на български мюсюлмани по време на преименуването  през 1972/1973 г.

3.3. Проф. Илкер Алп в книгата си „Българските зверства в документи и фотографии”, издадена на английски и турски език, пише под снимка „Барутин, историческо турско село, преди да бъде разрушено от червените варвари: 85 % от населението е изклано в продължение на 45 дни, в периода 1418 март 1972 г.” (вж. Приложение 6)

3.4. Проф. Евгения Иванова от Нов български университет в книгата си „Отхвърлените „приобщени” или процеса, наречен „възродителен” (1912–1989 г.)” пише: „Блокадата на Барутин започва на 15 март 1972 г. и трае до 17-и. Двете махали са откъснати една от друга. Горната („Западен Берлин”) е заградена с танкове. Пожарната бълва вряла вода. А смяната в урановия рудник е завардена в банята. Н. Ч. успял да избяга. Заловили го и след два месеца го осъдили на 12 години, че уж ударил шофьора на някакъв шеф... Първоначално искали смъртна присъда. Влизали от къща на къща и биели.”

На същата страница са публикувани и спомените на някой  Д. К., син на убитата Н. К., от „Западен Берлин”: „Разбиха вратата и я убиха вкъщи, с рана в главата. После издадоха смъртен акт, че починала от дизентерия. Брат ми и жена му – всички бяха ранени. Беше просто война. От Горната махала бяхме по-изолирани, затова пострадохме повече. Ранените ги караха в болницата. Жената на брат ми не се обади, че е ранена и след 2 г. почина.” (вж. Приложение 7.)

 

Уважаеми госпожи и господа,

За пореден път Ви пишем с тревога за лъжите и спекулациите с близкото ни минало по една такава чувствителна тема, каквато е смяната на турско-арабските имена с български на българите мохамедани. Касае се за мирното общуване между мюсюлмани и християни и добросъседските ни отношения с Република Турция.

Г-н Имамов в своето изказване в с. Барутин заявява, че: „Всички тези събития трябва да бъдат в учебниците.” Питаме се кои от тях?

Уважаеми депутати,

Във вашите ръце, заедно с другите компетентни органи на държавата, е да огласите истината за броя на жертвите и събитията през 70-те години.

Ваша отговорност е да спрете лъжите и спекулациите с тези събития, оставили тежък отпечатък върху обществото ни.

Съпредседатели:

Акад. Георги Марков, Мустафа Авдиков, Здравко Димитров

Секретари:

Петко Колев, Димитър М. Димитров

Приложения:

1. В. „Труд” от 19.03.2016 г.; Мустафа Карадайъ: „Отцепниците ни обединяват”;

2. „Турците в България – история, традиция, култура”, 2012 г., стр. 167-168

3. В. „Отзвук” - Смолян, бр. 33/2015 г. (2381).;

4.1. Областна администрация Смолян, писмо с изх. № РД-01-22-713/01.06.2015 г.;

4.2. Окръжна прокуратура – Смолян, писмо с изх. № 901/11/3.06.2015 г.;

4.3. Окръжна прокуратура – Смолян, Постановление от 21.12.2011 г. по преписка № 901/2011 г.;

4.4. Окръжна прокуратура – Смолян, Резолюция от 02.04.2012 г. по преписка № 901/2011 г.;

4.5. Апелативна прокуратура – Пловдив, Постановление от 16.05.2012 г. по преписка № 1426/2011 г.;

5. Проф. Хюсеин Мемишоглу , книгата „Страници от историческото минало на помаците” , Анкара, 1991 г., (на бълг. англ. и турски език), стр. 43;

6. Проф. Илкер Алп, книгата „Българските зверства в документи и фотографии”, 1988 г., ( на англ. и турски език) стр. 153 ;

7. Проф. Евгения Иванов, книгата  „Отхвърлените „приобщени” или процеса , наречен „възродителен”, София, 2002, стр. 109-112.