Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 20 (2016) ДЕН НА ПАМЕТТА И ТРЕВОГАТА

ДЕН НА ПАМЕТТА И ТРЕВОГАТА

Е-поща Печат PDF

В календара на историята, в летописите на мъжеството и честта, в скрижалите на светостта и любовта към родината този величав ден на великата победа над поднебесните сили на злото ще бъде записван винаги с червения цвят на кръвта. На пролятата кръв в името на живота, на пролятата кръв в името на правдата и на свободата. Защото велик е подвигът, непостижим е примерът на волята и саможертвата на руските хора в тази най-страшна война, която човечеството познава. За всяко руско сърце, което разпознава тайния код на болката в паметтта на кръвта, той е име на песен със „слезами на глазах”. За всички нас този ден е волята за мир и съзидание, ден, който със седем печата трябваше да заключи завинаги портите на ада.

На приключилия само преди час военен парад в Москва отново дефилираше пред помътнелите от възхита и гняв погледи червеното знаме на победата. За ветераните, за всички, които познаваха грозния лик на войната, то бе повод за почит към падналите другари и гняв към врага. За младите то е повод за гордост и възхита от руската воля в безпощадния бой за родината.

Но аз искам да попитам не беше ли райхстагът само временното убежище на фашисткия звяр, над който се развя знамето на поебдата. И как се случва така, че светът след толкова страшната загуба на кръв е на път отново да загуби и разум, и воля за съзидание? Въпросът днес е къде е истинското леговище на звяра и дали денят на победата може да проясни очите на човечеството за собственото му бъдеще? Но ние не трябва да забравяме, че първата жертва на това недоубито чудовище винаги са били славянската свобода и славянският дом. Заветът на Юлиус Фучик беше „Хора, бдете!”, и този завет днес е по-актуален от всякога.

Всички славяни, всички хора на честта и достойнството, трябва да си подадем ръка. И ако днес България е сама, както никога не е била в своята история, ако нашето отечество няма нито верни приятели, нито надеждни съюзници, то отговорността е и на всички нас. Това означава, че не сме направили необходимото България да излезе от този клуб на кресливите руски хулители. Мястото на България не е там. Защото това е мястото на нейната погибел. Без Русия няма България. Без Русия не може да има България. Доказва го присъствието на събраните днес пред този мемориал български патриоти, социалисти и приятели на правдата и истината. Този ден събира в едно волята ни за единение и трансформира тревогата ни в решимост за борба, справедливост и бъдеще.

Ден за ново начало.

Поклон пред паметта на тези синове на Русия, легнали за вечен покой в братската българска земя на града-герой на руската бойна слава Плевен.

Да живее България! Да живее Русия!