Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 25 (2016) ИСТИНАТА ЗА НАТИСКЪТ НА ИЗТОК

ИСТИНАТА ЗА НАТИСКЪТ НА ИЗТОК

Е-поща Печат PDF

Относно войната между Германия и СССР (1941-1945 г.) битува мнението, че това е преди всичко сблъсък между комунистическата идеология и фашизма, т.е., че това е война между две различни политически системи. Моето мнение * обаче за този гигантски сблъсък е по-различно.

Адолф Хитлер включва във войната на изток представители от много западноевропейски страни - срещу СССР се бият французи, испанци, италианци, холандци и т.н. На страната на Русия се сражават бойци от редица страни, които са в състава на СССР – Казахстан, Армения, Грузия и т.н. Определено смятам, че войната на Германия срещу СССР не е идеологическа война, както някои я представят. Идеологията е само димна завеса, зад която се прикрива старата стратегия на западните държави за агресия на Изток, за завладяване и грабеж на техните ресурси. Тази идея води началато си от 11 век, по времето на кръстоносните походи. Още тогава религиозният мотив е само претекст за политиката на колонизация на източните земи от западноевропейските рицари. Сега борбата срещу радикалния ислям, спазването на „човешките права” или налагането на евроатлантическите „ценности” в страни с „недемократични” режими са новите форми на идеологически претекст за агресия на Изток със същите цели – грабеж и експлоатация на ресурсите в източните територии.

По време на „студената война” конфронтацията между Изтока и Запада също се представя като идейно-политически сблъсък. Факт е обаче, че след промените през 90-те години на 20 век Русия вече не е комунистическа държава и въпреки това западните страни продължават да я притискат с разширяването на НАТО, както и сега - със санкциите срещу нея. Това показва, че не идеологичическите различия са причина за омразата към СССР (респ. към Русия). Агресивното отношение към Русия продължава и след „падането на Берлинската стена”, въпреки че икономиката, а в голяма степен и политиката в Русия, е сходна с тази на страните, членки на западния алианс НАТО.

За да разберем геополитическия сблъсък между Русия и Запада, трябва да се обърнем към историята. След 10 век страните от Западна Европа придобиват технологична мощ, която им дава възможност за експанзия на Изток. Първо, това са кръстоносните походи в периода от 11 до 13 век, после колонизацията на Америка, Азия и Тихоокеанския регион.

Междувременно агресията на Изток, осъществявана от кръстоносците от Франция, Англия, Белгия, Германия и Италия е спирана отначало от византийци, българи, араби и турци. По-късно, след възхода на Русия през 18 век, тя остава единствената реална сила пред западната експанзия, която носи на народите от Изтока само грабеж и разорение.

След въздигането на Русия като велика сила и преграда за натиска на Изток колонизаторите от Запада използват изпитаната тактика за разделяне и противопоставяне на славянските народи един срещу друг.

Тази тактика за съжаление има успех. През Втората световна война, както и сега например, успешно са противопоставяли хървати на сърби, украинци на руснаци и т.н. През 90-те години на 20 век видяхме как кървавите войни между югославските народи доведоха до разпад на самата държава, след което НАТО с военна сила разчлени и Сърбия. Продажният русофобски „елит” от източноевропейските страни обаче не трябва да храни илюзии - дребните облаги, на които се радва, ще изчезнат, когато престанат да бъдат необходими на западните си господари. А това ще стане, ако Русия бъде раздробена и победена, не дай Боже! Няма да има пощада за никой на Изток, особено за славяните, защото алчността на новите „кръстоносци” няма граници, ако не срещне силово противодействие.

Когато през 90-те години на 20 век Русия се оттегли от защита на своите интереси на Изток и изостави своите славянски братя, тогава бе разгромена Югославия и после Сърбия. У нас, с помощта на родните продажници, бяха обсебени редица печеливши дейности като добив на суровини, енергетика, телекомуникации, банки и т.н. Не е трудно да се досетим какво още би станало с България, ако Русия престане да съществува като преграда срещу потомците на западните кръстоносци или т. нар. наши евроатлантически „съюзници”.

Източноевропейските русофоби, особено тези от славянските страни, трябва да знаят от историята, че предателите никой не уважава. Този, който предава род, родина и нация е обречен на презрение както от приятелите, които е предал, така и от тези, на които се е продал. Дори водени от чисто егоистичен родов интерес, ние, българите, трябва да пазим Русия, защото само тя може успешно да противостои на англосаксонската мощ, която е продължение на вековната западна политика за колонизация на Изтока.

В тази връзка смятам, че евразийската идея е една нова надежда на народите от Източна Европа. Чрез активни икономически, военни и политически действия непрекъснато се разширява жизненото пространство на „евроатлантизма” под маската на “демократизиране” на нови държави. За всички става ясно, че тази експанзия има една цел – експлоатация на природните и човешките ресурси на страните от Източна Европа и Азия.

Свидетели сме как настанилите се западни “инвеститори” в държави като България, Румъния, Полша слагат ръка на техните богатства – водни ресурси, руди, въглища, енергийни източници и т.н. Виждаме как нашата страна се превръща в доставчик на евтина работна ръка и суровини. Под димната завеса за нарушаване на “човешките права” източните държави са подложени на непрекъснат натиск да бъдат разнебитени икономически и политически, за да се спре тяхното технологично и социално развитие. Преграда за всичко това може да бъде само коалиция, която има мощ, съизмерима с тази на Северноатлантическия пакт. Такава сила може да притежава един алианс между държави от Източна Европа и Азия, начело с Русия.

Евразийската перспектива не е само икономическо партньорство между държави, но и съюз между народи със сходни ментални усещания и истински морални ценности. Те имат обща историческа съдба, определяща традициите в политиката на страните от Изтока, която за разлика от тези на Западна Европа и САЩ не е агресивна, а е основно защитна, утвърждаваща собствените си географски и етно-културни граници. Тези сходства между народите от Евразийския ареал са факт, въпреки различията в етническия им произход и религия. Ето защо евразийската идея е възможност за приобщаване на християните от Русия, Беларус и Украйна с мюсюлманите от Средна Азия и Кавказ, както през Втората световна война те са имали обща цел в борбата за оцеляване срещу агресията от Запад.

Реализирането на Евразийския проект ще бъде мощен стимул за укрепването икономиките на държавите от този съюз, защото те ще имат достъп до необятни пазари и суровини. Страните от Евразия, притежаващи огромни ресурси, са далеч от изпадналия в криза неолиберален западен модел. Нашето място не е при „евроатлантическите съюзници”, които искат ликвидиране на ядрената ни енергетика и експлоатация на печелившите отрасли. За да бъде защитена от англо-саксонската експанзия, България трябва да търси своите приятели и партньори сред своите исторически съюзници, които са помагали за нейното съществуване и просперитет. Само така можем да оцелеем като народ и да се развиваме в условията на жестоката борба за съществуване. Евразийството е алтернатива на еднополюсния евроатлантически модел и дава перспектива за един балансиран и по-сигурен свят в бъдеще.

* Текстът на доц. д-р Пламен Дамянов е четен на международната конференция “Историческа истина и лъжа - 75 години от началото на Великата Отечествена война”, състояла се в София на 18-19 май 2016 г.