Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 28 (2016) ПУТИН, ВИНОВЕН ЗАВИНАГИ?

ПУТИН, ВИНОВЕН ЗАВИНАГИ?

Е-поща Печат PDF

„Вярвам, защото е абсурдно”

Тома Аквински

Трета седмица светът и България се въртят около няколко събития.

Първо, в изпълнение на предизборните си обещания британският премиер (в оставка от октомври т.г.) Дейвид Камерън проведе национален референдум, на който поданиците на Нейно Величество кралица Елизабет Втора трябваше да кажат дали Обединеното кралство (ОК) да напусне Европейския съюз, или да остане в него. Резултатът от допитването изненада както привържениците, така и противниците на британското излизане от ЕС, наречено Brexit. Но най-потресени от резултата бяха бюрократите в Брюксел, понеже бяха направили невероятни отстъпки на Великобритания само и само да не напуска Евросъюза.

След като се окопитиха от шока обаче, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и други започнаха да подканят управляващите в Лондон консерватори час по-скоро да подадат заявление за напускане в съответствие с чл. 50 на Лисабонския договор.

Отвъд Ламанша не бързат да го направят, надявайки се да договорят изгодни условия за запазване на достъпа до европейския пазар. И едновременно с това търсят на кого да стоварят вината за негативния резултат от референдума, който социологът Андрей Райчев нарече „бунтът на идиотите”. Идиотите, според политически правилните анализатори, са жителите на британската дълбока провинция, предимно възрастни, пенсионери и слабо образовани. Те, видите ли, били опропастили светлото европейско бъдеще на младите, умните, интелигентните и красивите, като ги лишили от свободен достъп до Европа. И защо, моля ви се? Само и само да зарадват Путин, единственият печеливш от Brexit, според френския посланик в София, Негово превъзходителство Ксавие дьо Кабан.

Второ, вечерта на 28 юни на истанбулското летище „Ататюрк”, намиращо се в квартал „Йешилкьой”, бившето предградие „Сан Стефано”, трима терористи от бившите съветски републики, ръководени от чеченеца Ахмет Чатаев, окървавиха международния терминал. Цяла плеяда демократични държави като Австрия, Швеция, Украйна, Грузия и България са отказали навремето да предадат на Русия едноръкия терорист, понеже в Австрия бил регистриран като „политически бежанец”, но  днес акцентират на милостта, която му е оказал българският съд. Що се отнася до останалите терористи, те спокойно си живеели в нает от тях апартамент в истанбулския квартал „Фатих”. Кметът казва, че има 2500 такива апартаменти. Преди да се самовзривят, терористите стреляли с автомати срещу излизащите от терминала пътници и полицаите. Броят на загиналите при атаките достигна 45 души, а този на ранените набъбна до 240 души.

Според „политически правилните” анализатори, поредният терористичен акт бил отмъщение на терористичната организация „Ислямска държава” (ИД) заради извиненията на Ердоган към Путин във връзка със сваления на 24 ноември 2015 г. руски бомбардировач Су-24 и разстрела на падащия с парашут пилот Олег Пешков. Тоест, отново този Путин е донесъл нещастие на страна, членка на НАТО и кандидатка за членство в ЕС. Значи, по презумпция, той е печеливш и от клането на летище „Ататюрк”. Дребна подробност е фактът, че точно след последния атентат бе отворена глава № 33 (бюджет и финанси) от преговорите с ЕС. Но и върху нея падна сянка: не тази на Путин, а сянката на Закона за борба с терора, който Анкара не иска да промени дори срещу вдигане на шенгенските визи за турски граждани.

Коментаторите и медиите от мейнстрийма (сиреч, основното течение) пропускат и факта, че преди да се извини – не на Путин, а на семейството на убития руски пилот, - Ердоган подписа „историческо” споразумение с Израел. С него се възстановяват дипломатическите отношения между двете страни, които бяха прекъснати, след като израелски командоси атакуваха турския кораб „Мави Мармара”, част от „флотилията на мира”, опитваща се да пробие морската блокада на Газа. Израел се извини за инцидента, обеща да изплати 20 млн. долара на близките на загиналите турски граждани и с това сагата приключи. Веднага след това Израел отново бомбардира Газа („Джумхуриет”, 2 юли). А Нетаняху отсече: „Блокадата остава!”. Въпреки това към Газа потегли друг турски кораб с хуманитарна помощ, „Лейди Лейла”, и след като акостира в израелско пристанище и беше проверен, трябваше да бъде пропуснат до Газа. Така Ердоган искаше да провери доколко искрен е бил Нетаняху, когато му се извини за инцидента с „Мави Марамара”.

На упреците, че не е защитил достатъчно интересите на турските граждани Ердоган отговори така: „Питахте ли ме, когато се качихте на кораба?”. Според „Джумхуриет” (1 юли) той забравил, че като министър-председател на Турция е попречил на депутати от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) да се качат на „Мави Мармара”. Което означава, че е осъзнавал риска на мисията, но не е спрял кораба.

Така или иначе, факторът Израел отсъства от анализите на причините за кървавите нападения на летище „Ататюрк”. Разглежда се само „факторът Путин” и ако той не съществуваше, щеше да бъде измислен от глашатаите на „хибридната война”.

Междувременно, докато нашите „евроатлантици”, начело с президента Плевнелиев, се чудеха как да припишат на Путин Brexit, започналия разпад на ЕС, международния тероризъм и дори изригванията на вулканите, в България на мотори пристигнаха група руски рокери, наречени „Нощните вълци”. „Независимите” (от публиката) медии побързаха да ги обявят за „Вълците на Путин”. Става въпрос за десетина мотористи, от които само пет руснаци, тръгнали из Европа да пропагандират идеята за славянско и православно единство. Обаче в „братска” България, по-специално в управляваните от кметове на ГЕРБ градове Бургас и София, срещу тях скочиха „протестъри” с особен статут. Основно, пребиваващи у нас украинци и активисти на „Протестна мрежа”, финансирана от фондация „Америка за България”. В Бургас „протестърите” отнесоха няколко ритника от другояче мислещи активисти на паравоенни формирования, нагърбили се с опазване на граничната зона. А в София полицията предотврати сблъсъци пред и вътре в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Което не попречи на журналисти като Иво Инджев (бивш сътрудник на ДС, громил американския империализъм в Близкия изток преди 10 ноември 1989 г.) да осъдят „провокацията” на Путин, целяща разделението на българското общество. Понеже до идването на „Нощните вълци” българското общество беше единно и монолитно и рахатуваше под евроатлантическата сянка...

Е, не е ли вълшебник този Путин, щом без да прави нищо особено, успява да раздели ЕС, България, Великобритания и дори двете основни политически партии на Острова – Консервативната и Лейбъристката?! Хайде, англичаните и уелсците са глупави, идиоти, а лидерите на ЕС са надменни и некадърни. Но защо българите не слушат „Протестна мрежа”, политици като Росен Плевнелиев, Радан Кънев, Атанас Атанасов и Методи Андреев и „анализатори” като Иво Инджев, Георги Коритаров и Иво Беров? Глупава сган! На всичко отгоре „някои лица и хора”, дето не са „умни, млади и красиви” като Коритаров, си задават неправилни въпроси. Например къде бяха „протестърите”, когато през България премина керван от турски гастарбайтери, отиващи с развети турски знамена да гласуват за Ердоган на президентските избори? А българската полиция вместо да им изземе байраците, чинно ги съпроводи до ГКПП „Капитан Андреево”.

Къде бяха „протестърите”, когато по улиците на Шумен и Кърджали дефилираше османският духов оркестър „Мехтер”, изпратен от Ердоган? В демократична Германия подобни „музиканти” бяха претърсени от полицията, взеха им ятаганите и знаменните прътове и им забраниха да дефилират. Но ако така бяха постъпили българските органи за сигурност, в Анкара и Брюксел щеше да настъпи второ пришествие! Българският Хелзинкски комитет със сигурност щеше да сезира Европейския съд по правата на човека, както в момента иска от Прокуратурата да заведе искове за забрана на две националистически организации: „Български воински съюз „Васил Левски” и „Българско национално движение „Шипка”. Те подготвяли бунт или въоръжено въстание за сваляне на властта. Че има ли такава у нас?!

Накрая да напомним на „възмутените” от визитата на „Нощните вълци” български „протестъри”, че както на конференциите на ДПС, така и на учредителната конференция на ДОСТ гостуваха представители на крайно дясната турска Партия на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели. Тя е наследница на неофашистката формация на полковник Алпаслан Тюркеш, чиято младежка организация се наричаше „Сивите вълци”. От нея излезе терористът Мехмет Али Агджа, който забърка измислицата за „българската следа” в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори. На учредителната конференция на ДОСТ, председателствана от „евроатлантика с азиатски уклон” Лютви Местан, представителят на ПНД Семих Ялчън каза: „Турция е навсякъде, където се говори турски”. Да сте чули „Протестна мрежа” да осъди тази турска провокация?

Е, който не иска „Вълците на Путин”, които засадиха две липи, ще посреща „Сивите вълци”. На разбрания и толкова му стига. „На разбрания роб стани, на неразбрания и господар не ставай!”, гласи една турска поговорка. Не искаме, пък и не можем да налеем разум в глави, пълни с ветрища, представяни за „евроатлантически ценности”. На човек можеш да му вземеш насила, но не можеш насила да му дадеш нищо.