Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 28 (2016) BREXIT – ЕСТЕСТВЕН ХОД НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

BREXIT – ЕСТЕСТВЕН ХОД НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ

Е-поща Печат PDF

На 24 юни 2015 г. звездата на френския телевизионен канал “France 24” Ванеса Бурграф, водеща на едно от най-гледаните предавания “Le Debat”, бе събрала привечер в студиото известни британци, които да коментират резултатите от Brexit. И естествено, които владеят езика на Волтер. Сред тях бе младият и интелигентен английски бизнесмен Алекс Стори, който е директор „Развитие” на “Wealth X”. Фирма, която консултира известни компании и банки. Самият Алекс Стори е привърженик на Brexit. По време на референдума той е бил в Северна Англия и твърди, че хората с леви убеждения масово са били настроени срещу оставането на страната в ЕС. Според Алекс Стори евробюрократите са унищожили политическия консенсус в Съюза. Те обещават много неща, но „в действителност не дават на хората нищо”. Британците са се „уморили да чакат рая, който им е бил обещан”. Алекс Стори е категоричен, че континенталните европейци не разбират жителите на Обединеното кралство. Те не схващат особените и привилегировани връзки, които имат британците с Британската общност.

Например жителите на Великобритания, които имат пакистански произход, са гласували масово в полза на Brexit. Те предпочитат укрепване на Британската общност, което им дава възможност безпроблемно да общуват със своите роднини, останали в Пакистан. Алекс Стори обясни, че „извън ЕС има повече поданици на Н.В. Елизабет II, отколкото в Евросъюза”. Според него анализаторите на Brexit забравят, че съществуват обширни „англосаксонски пазари”, които са динамични и много перспективни. Алекс Стори обърна внимание, че „Великобритания не е само един остров, а е огромен динамичен млад свят, изпълнен с оптимизъм. В него влизат Индия, Пакистан, Шри Ланка, половината от Африка, Австралия и други. Това е английският свят, който говори на английски”.

Ванеса Бурграф в този момент почти риторично попита Алех Стори: „Дали жителите на Източна Европа са ви по-далечни от тези, които изброихте преди малко?”

Според Алекс Стори, „ЕС не е нищо повече от една административна структура”. Той счита, че „референдумът не е отхвърлил Европа, а само ЕС, който днес е само една корумпирана административна структура, която не функционира”. Алекс Стори е категоричен: „Ако обичаме Европа, то трябва да напуснем ЕС. Британците не са емоционално свързани с Евросъюза. Трябва да престанем да казваме, че ЕС е нещо хубаво. Европейските народи страдат. Евросъюзът не върви”.

В коментарите на Алекс Стори в концентриран вид е дадена „есенцията” на това, което свързаните с глобализацията и евробюрокрацията „сладкопойни медийни чучулиги” се опитват да скрият от общественото мнение. Става въпрос за обливането на европейците с т.нар. misinformation. Тя представлява

концентрат” от дезинформация

която ако я приемем за вярна и започнем „логично” да разсъждаваме и впоследствие да действаме... ще си нанесем сами огромни щети.

Brexit не е нищо повече от един огромен пакет, доставен пред нашата колективна входна врата. В него е поставен най-сложният вариант на играта “Lego” с мощна геополитическа проекция. За съжаление към съдържанието не е приложено упътване как да се сглобят отделните блокчета. Brexit не е нищо повече от „шоу”, което е

прелюдия към огромни промени

към които се е устремил светът – смут, хаос, насилие, война и кръвопролитие. Великобритания като наследник на Британската империя за пореден път проявява стратегически инстинкт за самосъхранение. Образно казано, Великобритания, като въздушен „балон”, в момента, в който започна да губи височина, изхвърли „баласта”, наречен ЕС. В книгата „Мемоари от войната” Шарл дьо Гол описва една много показателна сцена на 4 юни 1944 г. Генералът пътува с влак към град Портсмът заедно с английския премиер Уинстън Чърчъл. Отиват да наблюдават дебаркирането на съюзниците на континента. С тях пътуват вицепремиерът и министър на труда Ърнест Бевин и министърът на външните работи Антъни Идън. В купето се обсъждат лошите отношения между Дьо Гол и Рузвелт. „Изведнъж Уинстън Чърчъл избухна: „Ей вие! Как искате ние, британците, да заемем позиция, различна от тази на САЩ?!” После с плам, който усещах, че е предназначен да впечатли повече английските слушатели, отколкото мен, каза: „Ние ще освободим Европа, но това е така, защото американците са с нас. Да знаете! Всеки път, когато трябва да избираме между Европа и САЩ, ние винаги ще изберем САЩ. Всеки път, когато ми се налага да избера между вас и Рузвелт, винаги ще избера Рузвелт”. След това изказване Антъни Идън си наклони главата, въобще не ми изглеждаше убеден. Що се касае до Ърнест Бевин, министърът на труда, той се обърна към мен така, че да го чуят всички: „Министър-председателят ви каза, че във всички случаи той ще вземе страната на президента на САЩ. Да знаете, че той говори от свое име и по никакъв начин от името на британския кабинет”.”

Този диалог преди близо половин век описва много точно ситуацията, в която Обединеното кралство и САЩ приличат на

съзаклятници, които ще инвестират съвместно в Европа

В Европа, която по-късно ще загуби своя дух и душа. В Европа, която може да се противопостави на англосаксонците, но само обединена. Генерал Дьо Гол имаше план за Европа, изграден съгласно неговите условия и идеи. Той се бореше докато не бе предаден и изхвърлен от Елисейския дворец от „своите”, които днес говорят, че „Brexit е гигантска победа за Путин”. Какво би казал днес Шарл дьо Гол? На чия страна би застанал? На страната на Европа или на САЩ? Духът на Генерала бавно започва да възкръсва на Стария континент. Шарл дьо Гол би аплодирал Brexit, защото се скъсва „пъпната връв” на Европа със САЩ. Защото това е първата крачка към „модела” на европейските нации, които тръгват да преоткриват своя суверенитет. Що се касае до американските ръководители, като се започне от Рузвелт след Ялта и договора с крал Сауд през февруари 1945 г., те винаги са оказвали натиск върху британците да стоят вътре в ядрото на континентална Европа. Даже с цената на невероятно безцеремонни намеси в суверенните дела на Обединеното кралство.

Но този път Вашингтон грубо сбърка. Интервенцията на Барак Обама по време на неговото последно посещение в Лондон бе като на емисар на “Goldman Sachs” и рекламен агент на TTIP (Трансатлантическото споразумение). Това бе груба грешка. Посещението на американския президент изигра определена роля за крайния резултат от референдума Brexit. Британците започнаха да се отвращават от опцията „Европа-ЕС” във вида, в който им се натрапва. Това се усеща релефно от всяка една дума на Алекс Стори в предаването на Ванеса Бурграф от телевизия “France 24”. Позицията на САЩ е разбираема. Те са главен герой на Системата. До този момент ЕС също изцяло играе основната спомагателна роля в същата пиеса. Оставайки в Евросъюза, британците привличат европейците за „дружба” със САЩ, която „дружба” има шпионски, корупционни, политико-унифициращи и други проекции. На президентските избори в Америка републиканецът Доналд Тръмп не крие ентусиазираната си подкрепа за Brexit. Той е срещу Системата. Зад отбора на съпругата на Бил Клинтън обаче стои огромният американски военнопромишлен комплекс. Точно по време на референдума във Великобритания Доналд Тръмп посети Шотландия. Поводът бе откриването на клуб за голф. Той не пропусна да поздрави Обединеното кралство по повод отвоюването на британския суверенитет. Тръмп заяви, че „желае да върне суверенитета и на САЩ, който е присвоен от глобализацията”. Тръмпистите интерпретират резултатите от Brexit като народно въстание. Евроскептиците считат, че става въпрос за бунт (на анти-Системата) срещу ЕС.

Коментарът от 24 юни на Пол Джоузеф Уотсън в Infowars усилва мнението, че големият победител от Brexit в САЩ е Доналд Тръмп. Той пише: „Изненадата на вота за Brexit в Обединеното кралство представлява сензационна победа на популистката политика и прави по-вероятно президентството на Доналд Тръмп.” Същата медиа коментира: „Ако има един извод, който трябва да се направи от резултатите от Brexit, то той е, че националистическите чувства може да не са видими за политическите елити, но правилната персона, с правилната кауза може лесно да ги извади на преден план”. Анализаторът на републиканците в САЩ Франк Лунц счита, че Brexit е огромно популистко въстание: „Популизмът възниква навсякъде, където хората преценят, че правителството не ги чува и не му пука. Но събитието е повече от забележително, защото британците никога не са били причина за популистки бунт като този. Ако британците могат да гласуват за излизане от ЕС, то Америка може да гласува за Тръмп”. По същество Brexit е бунт на анти-Системата, който се подготвя под различни форми в редица европейски страни като Холандия, Франция, Италия, Австрия, Испания и други. В САЩ представител е Доналд Тръмп.

Кои са предимствата на анти-Системата в глобален план?

Най-добрият неин съюзник е свръхмощта на Системата, която се изразява в нейната агресивна импулсивност, породена от очевидната вродена глупост. Това се вижда най-ясно от вълната плоски и примитивни пропагандни коментари срещу вота на британския народ. В този случай е подходящ цитатът на гениалния френски мислител Рене Генон, който може да се приложи към „теологията” на брюкселската евробюрокрация: „Казват, че даже Дяволът, когато пожелае, е доста добър теолог; истина е, все пак, че той не може да пропусне изпускането на някоя глупост, която е като негов подпис...”. Влезте в сайтовете на глобалните медии и „правилните” български такива и ще се убедите в гениалността на Рене Генон.

Няма как да отречем изключителната интуиция на Нют Гингрич, политик от Републиканската партия в САЩ. През 1995 г. той е председател на Камарата на представителите. Коментирайки ситуацията в САЩ, той каза: „На път сме да се случи нещо”. Нют Гингрич е впечатлен от Brexit. Днес той коментира от независими позиции. Твърди, че корупцията в САЩ минира Системата и е привърженик на популистко въстание. Подкрепя Доналд Тръмп. Множество негови коментари в Twitter сигнализират, че Brexit най-малкото е толкова важен за САЩ колкото и за Великобритания. А вероятно е дори по-важен за Вашингтон, отколкото за Брюксел.

На 24 юни Райън Макмакън от The Mises Institute написа коментар за референдума в Обединеното кралство. В него той задълбочи радикално проблема Brexit в САЩ. The Mises Institute е директно свързан с ултралибералните концепции на Лудвиг фон Мизес, американски икономист, философ, писател и либерал, оказал силно влияние върху развитието на съвременното либерално и либертарианско движение. Позоваването на този източник категорично освобождава от подозренията за популизъм от страна на медийните зомбита, защитаващи Системата. Райън Макмакън първоначално изследва случая „Шотландия” и „Северна Ирландия” през призмата на Brexit. Ясно е, че след британския референдум за оставане или напускане на ЕС, незабавно на дневен ред ще стои въпросът за шотландската независимост. И неочаквано за всички, след първоначалния анализ, Райън Макмакън се прехвърля на случая... „Тексас”. Според неговата оценка

„шотландският модел” може незабавно да се пренесе върху щата Тексас

Даже без да се навлиза в оперативна фаза. Тук експертът от The Mises Institute засяга фундаменталния въпрос, касаещ единството на САЩ. Въпрос, който е кошмарен за САЩ още от деня на тяхното създаване. Райън Макмакън пише: „Ако беше Шотландия щат на САЩ, то щеше да бъде средно голям щат. С БВП малко по-малък от големите американски щати като Мисури и Кънектикът. Населението на Шотландия е приблизително равно на това в Минесота и Колорадо.

По отношение на БВП и населението Калифорния е равна на Канада. Тексас е равен по икономика и население с Австралия. Пенсилвания по същите параметри е приблизително равна на Швейцария”.

В редица анализи на Brexit се ползват множество аргументи, които са по-скоро придобити пропагандни рефлекси, които приемат формата на митове. Именно те основно пречат на дълбочинния анализ, който има за цел да фиксира и измери реалните ефекти на Brexit. Един от тези митове е неустоимата издръжливост на англосаксонизма, на внушеното манипулативно разбирателство между англосаксонските страни, предимно между САЩ и Великобритания. Тази конструкция е „обоснована” предимно в теоретичен план и ако се доказва в един или друг отделен случай, то тя не е била никога със стабилна структура. Сблъсъците между САЩ и Обединеното кралство са много в исторически план. От реалната възможност за война между Вашингтон и Лондон в периода 1926-1928 г. до ликвидирането на Британската империя от американците през 1945 г. Спомнете си дисидентството на британския премиер Антъни Идън, въвлечен от французите срещу САЩ в аферата със Суецкия канал през 1956 г. Или подкрепата на Рейгън за Аржентина във войната за Малвинските острови срещу Великобритания през 1982 г.

Вторият мит

е за устойчивостта и недосегаемостта на така наречените special-relationships (специални отношения). През пролетта на 1999 г. се оказа, че резидентът на френското разузнаване в Косово е по-добре информиран от своя английски колега за акциите и намеренията на САЩ в региона. В името на special-relationships англичаните са лишени от американците от всякаква информация. На 9 юни при директен сблъсък с руснаците, които превземат летището в Прищина, командващият британската армия генерал Майкъл Джексън отказа категорично да се подчини на своя висшестоящ – американския генерал Кларк, шеф на войските на НАТО в Косово. Английският генерал бе подкрепен в това свое решение от своя премиер по това време Тони Блеър.

Третият мит

е, че англосаксонският истаблишмънт взема решения винаги единодушно. Има се предвид този на САЩ и Великобритания. В случая се прави подмяна на геополитика с психология. В САЩ и Великобритания има съюзи между консерватори и носители на социалистическа идеология. Леви и десни, които ползват езика на „популизма”. Риторика, която се възприема много по-добре в САЩ и Великобритания, отколкото в европейските страни. Последните са „подгизнали” в резултат от вълни на политкоректна неолиберална идеология. Става въпрос за националистите и изолационистите в САЩ и Обединеното кралство, палеоконсерваторите, либертарианците в САЩ и други. Ярък пример за това е националистът-интервенционалист Доналд Ръмсфелд, бивш министър на отбраната на САЩ, който подкрепя Доналд Тръмп. За него на първо място е лозунгът “America First”, който буди яростна омраза сред глобалистите. Още от времената на Рузвелт. Днешните неоконс във Вашингтон около Хилъри Клинтън също изпитват огромен дискомфорт при лозунга “America First”. Хилъри Клинтън споделя публично, че въпреки special relationships: „Обединеното кралство и САЩ са две различни страни”.

Съществува определена връзка САЩ-Великобритания на ниво глобалистки истаблишмънт. Но същата връзка на същото ниво, от същото естество съществува и между управляващите елити във Франция, Германия и останалите европейски страни.

Българският управляващ елит е именно „аватар

на въпросния транснационален глобалистки елит на Системата. Най-ярки представители са Плевнелиев, Ненчев, Митов, Вигенин, Найденов, Анев, Паси, Младенов и много други. В случая разликата в риториката между „ляво”, „дясно” и „център” е само пределекторална мимикрия. Действията на „левите”, „десните” „центристите” във властта са унифицирани в служба на Системата. Това е обяснение за установяването на логична връзка между англосаксонските „популисти”, които са част от анти-Системата и френските последователи на Марин льо Пен, холандците на Герт Вилдерс, италианците от G5S на Бепе Грило и други. Очевидно е, че англосаксонизмът е разделен на две. Между глобализация и анти-глобализация. Между Система и анти-Система. Ето защо е важно да се осъзнае, че Brexit е британска „авантюра”, но нейният основен ефект ще се усети сред англосаксонските „братовчеди”. И още по-бързо между британците и ще импулсира евроскептиците. Ето защо на 24 юни Доналд Тръмп се оказа в Шотландия за откриването на голф клуб. Когато той обяви предварително своето пътуване, бе осмян от медиите, които обслужват Системата. Оприличен бе на „клоун”, който се бърка навсякъде и допуска глупави грешки.

Доналд Тръмп рискува и спечели

Неговото присъствие в Шотландия, вземането на оглушителни позиции в защита на суверенитета, защита на нацията, директно бяха прехвърлени като акцент в неговата предизборна кампания. Френската депутатка Валери Боайе оцени резултатите от Brexit като: „Провал на влиянието на Обама върху Англия, защото той бе отишъл там да пледира ясно и конкретно за неща, за които не бе послушан”. Ако Доналд Тръмп бъде избран за президент, ЕС ще има в Белия дом противник в негово лице, а всички евроскептици ще се сдобият със съюзник от тежка категория в САЩ. Логиката подсказва, че когато изолационистите по света се оказват свързани помежду си, по дефиниция те не са изолирани.

За да се разбере ефектът от проведения референдум във Великобритания, не е наложително да се четат внимателно текущите новини. Достатъчно е да се погледне

картината на движението на основните пазари

Грандиозното шоу, наречено Brexit, бе достатъчно величествено, а за много от зрителите то се оказа и скъпоструващо. Ако някой губи, то естествено някой печели. Всичките милиарди и милиарди евро, лири и долари, загубени в пазарните проценти от много хора, намериха своите нови притежатели. Всички в навечерието на Brexit твърдяха, че такова нещо не може да се случи. Даже залаганията даваха провал на референдума 4:1.

За да се вникне в Brexit трябва да се започне от „шотландския” референдум и целите, които си бе поставила властта в Лондон. Необходимо е да се знаят и стратегическите цели, които си е поставила британската Корона в наше време. Много важен момент! Съгласно британското законодателство резултатите от референдума не са задължителни за изпълнение. Те имат изключително препоръчителен характер. Дейвид Камерън обеща да изпълни резултатите от Brexit. Обещание от политик? След Втората световна война, след формалния разпад на империята, „над която не залязва слънцето”, бе забравено за нейното величие. Всички се вторачиха в новия глобален хегемон, особено след разпада на СССР.

Без да се натрапва и осветява, Великобритания спокойно работеше за своето бъдеще. Интелигентно обираше европейците и прехвърляше своите капитали в Китай, Югоизточна Азия, Австралия и Нова Зеландия. В това време САЩ се опияняваше от своята роля на главен „бицепс” на Западния свят. Вашингтон стигна до това да не се съобразява с наличието на британската Корона. След 2012 г. ситуацията се промени.

Короната реши постепенно да постави нещата на техните места

Първият реванш на британците бе в началото на 21 век. Част от фонда на Рокфелер бе продаден на второстепенен представител на Ротшилд. Това събитие е ключово. То бе очевиден признак, че бившите партньори в глобалното управление на света започват да се разминават в своите стратегически планове. Още бащите-основатели на класическата геополитика са написали, че Голямата игра не е между Америка и Британия, не е между Рокфелер и Ротшилд. Тя е между Русия като символ на държава и континентална цивилизация и Британия като символ на държава и морска цивилизация. Можем да бъдем още по-прецизни. Русия и Британия са вторични. Преди Русия е била Златната орда, а на мястото на Британия е била Венецианската република. Неизменна е само същността на Играта. Сушата против Морето. Играта е вечна. Като живота. Търканията днес между САЩ и Британия са само отражение на дълбочинни процеси. Морската цивилизация, която пое управлението на света след 1989 г., доведе хората до задънена улица. Необходимо е глобално „презареждане”. Морската цивилизация е необходимо да унищожи всички свои периферни креатури, да акумулира натрупаните капитали и ресурси и да смени своите маскировъчни дрехи. Паралелно на този процес да преотстъпи лидерството на цивилизацията на Сушата като се имплантира успешно и незабелязано в нея. За всичко това Британия разполага с необходимите ресурси. Сериозно влияние върху Китай, още по-голямо влияние върху Индия и добавяме базовите морски територии Австралия и Нова Зеландия. За тази цел първоначално е необходимо избавяне от излишни задължения. Като това, което представлява пълноправното членство в ЕС. Референдумът за независимост в Шотландия бе първата крачка на Короната в тази посока. Ако отделянето на шотландците се бе реализирало, то светът с учудване щеше да разбере следното.

Всички реални активи на Короната са в Шотландия

в Роял банк ъф Скотланд (Royal Bank of Scotland - RBS), а всички дългове щяха да останат за Англия. Династията на Уиндзорите плавно щеше да се превърне в наследник на династията на шотландските Стюарти. Родствени връзки, колкото си поискаш. Не се случи нищо. Шотландският референдум не успя. Не се случи публично. Съгласно стратегическия план, по-скоро не би трябвало да се случи. В противен случай на пазарите би възникнало цунами, което щеше да бъде в пъти по-голямо от това след Brexit. Ключовият въпрос е:

Какво поискаха и получиха британците от Вашингтон

за предотвратяването на този катастрофален предимно за САЩ и световната икономика сценарий? Очевидно, че получиха доста. Външната активност на САЩ спадна забележимо. Недоволството на неоконс във Вашингтон е ярко доказателство за този извод. Събитията в Сирия по натиск и скорост от страна на САЩ не могат да се сравнят с тези в Либия. Успешният опит за шантаж чрез шотландския референдум се хареса. И се появи Brexit. Официално Англия се защитава от безумната европолитика на Ангела Меркел и евробюрократите. Ако остане в ЕС, то тогава Лондон ще трябва да споделя финансовото бреме в резултат на наплива на бежанци, да отделя пари за източноевропейските страни-членки на Евросъюза. А в тях не остана вече нищо за изпомпване към Западна Европа. С напускането на ЕС британците ще могат спокойно да си опаковат куфарите и да стигнат към новите „обетовани земи”. Докато икономиката на ЕС продължава да трещи силно, и да съществува с „кислородна” маска. Кризата си стои на същото място.

В ЕС все по-отвратително мирише на прясно напечатани пари

Очевидно е, че това не може да продължи дълго. Ще рухне. Континентална Европа в огромна степен зависи от САЩ. Канцлерактът, подписан от Германия, не дава на Берлин достатъчно пространство за маневри. Великобритания, дори и като страна-член на ЕС, успя успешно да съхрани висока степен на свобода. Съхрани британския паунд. Зад тази фасада се наблюдаваше неявно съревнование между Лондон и Вашингтон за влияние в ЕС. В този смисъл Brexit е шантаж както и шотландския референдум. На първо ниво, това е шантаж на Европа. На кого да се подчинява? На САЩ или на Великобритания? На второ, по-дълбоко ниво, става въпрос за шантаж на самите САЩ по отношение на тяхната европейска политика. Сега предстои да видим дали британските искания ще бъдат удовлетворени и тогава резултатите от Brexit няма да се реализират. Или обратното. Ако се случи второто, то най-вероятно Хилъри Клинтън ще бъде избрана за президент на САЩ. Ще се увеличи пълноценният хаос в Европа, ще започне война на всеки срещу всеки, а това, което ще остане, ще бъде пренасочено срещу Русия. На пръв поглед тази хипотеза е странна. Необходимо е да се разбира смисълът на Голямата игра в геополитиката. Ако Играчите искаха да се унищожат, то отдавна нямаше да има цивилизации. Играчите преследват друга цел.

Да победят, без да унищожават

Да властват, но да развиват цивилизацията. Затова временните ситуационни съюзи между Сушата и Морето не само са възможни, но и задължителни.

Американският план за Европа предвижда хаос и гражданска война. Следва консолидиране на фашистка основа и нов Drang nach Osten. Няма значение дали този Drang ще бъде под знамена, окичени със свастика, каквито вече се развяват в Украйна, или под зелените знамена на Халифата. Няма никакво значение.

Британският план е друг. Първоначалният етап е същият. Хаос и гражданска война. После почистване на „терена” от силите на ООН, а на практика от Русия и Китай. Следва политически протекторат над определени части на Европа. С руски, китайски и завоалирано британски сектор. Не е случайност, че Китай днес активно купува европейските летища. За разлика от Русия за китайците логистиката без въздушни мостове е невъзможна.

За Европа има два пътя

Да тръгне да се бунтува срещу САЩ, или тотално да се подчини. Във втория случай Трансатлантическото споразумение ще се ускори. За британците това няма да има никакво значение.

Светът е необходимо да се приготви за буря на финансовите пазари. Масовото извеждане на капитали в зоните на бъдещите финансови „паркинги” рязко ще се ускори. Такива ще бъдат два. Руски и британски. Естествено, че част от парите ще побягнат към САЩ, но само за да загинат по-късно след срутването на американския долар. Човек може искрено да се забавлява с потока от аналитичен „ширпотреб” за Brexit в „правилните” медии като откровенията, че „излизането на Англия от ЕС е историческа грешка”. Венцеславенето на Дейвид Камерън допреди седмица и наричането му днес „Разрушителяте именно този „подпис” на Дявола, за който говори Рене Генон. Имал съм възможност в своята работа да общувам с британски дипломати, разузнавачи, политици, висши администратори. Трябва да им се отдаде заслуженото признание. Изключителни професионалисти. В моите лични разговори с тях те винаги са подчертавали своето уважение и лоялност към британската Корона. Хората от MИ 6 са били винаги за пример в това отношение. Не е случайно, че издадената книга през 2006 г. на Найджел Уест за ръководителите на британското разузнаване е озаглавена “At Her Majesty’s Secret Service”.

Албионът винаги е разполагал във времето с няколко стратегически геополитически лаборатории на световно ниво. Концептуално наследство от венецианците. Малко са тези, които могат да се сравняват с британците в областта на дългосрочното планиране и организирането на съвършени политически спектакли по света. Малко са тези, които могат да се сравняват с британците по точност и виртуозност при изпълнение на определени геостратегически планове.