Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 36 (2016) СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА

СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА

Е-поща Печат PDF

Бой се от данайците, дори когато носят дарове!

Миналата седмица, на 19 септември, в Ню Йорк се откри 71-вата сесия на Общото събрание на ООН. Една от точките в дневния ред на световната организация трябваше да бъде бежанската криза, наред с въпроса за международния тероризъм. Турските медии своевременно отбелязаха, че президентът Реджеп Ердоган щял да разкаже пред ООН истината за бежанския проблем. Българските медии не се заеха с предположения относно речта, която щеше да изнесе българският президент Росен Плевнелиев... защото неговата „истина” може да се резюмира в едно изречение: „Русия е агресор и санкциите срещу нея трябва да останат, докато не се възстанови териториалната цялост на Украйна!”. Сиреч, докато Крим не бъде върнат на Киев, против волята на обитаващите го, както Хрушчов го е подарил на Украйна през 1954 г. Тогава кримчаните си легнали в Русия, а се събудили в Украйна. Международно право ли? Нали според Хартата на ООН за правата на човека и Устава на Световната организация народите имат право на самоопределение и държавно отделяне? Обаче блюстителите на човешките права САЩ заявяват, че няма да признаят резултатите от изборите в Крим, така както не признаха и резултатите от референдума.

Иначе всички се кълнат, че отстояват истината, включително в Сирия.

Прекрасно, но коя истина?

Защото една е истината за САЩ, друга е за Русия, трета е за Анкара, четвърта за Дамаск и Техеран, пета - за Брюксел. А пък за управляващите в България истина е това, което казват фрау Меркел и американският посланик в София. Истината е една удобна лъжа”, гласи една политически коректна сентенция. Тя не държи сметка за онова, което кара милиони хора да напускат своята родина и да потеглят по суша и вода към обетованата Европа, въпреки че презират дълбоко нейната християнска култура, традиции и правила. Гладът, мизерията и отчаянието са движещата сила на мигрантското преселение, но тъй като за тях не може да се обвини Русия, Западът се фокусира върху онова, което може да й припише: гражданската война в Сирия и Украйна. Въпреки че самият американски президент Барак Обама беше казал, че Украйна е пропаднала, понеже е единствената държава, управлявана от идиоти - „Не бих им поверил дори да чистят моравата пред Белия дом от екскрементите на моя Бо!”...

Войните и съпътстващият ги терор в Близкия изток и Африка безспорно са едни от главните причини за бежанската криза, но мигрантският поток се подхранва и от други причини. Така нареченият демократичен и цивилизован Запад и дори ООН не предлагат истински решения, а само козметични поправки на последиците от колониализма и последвалите американски интервенции за „смяна на режимите”, например „Арабската пролет”, която превърна Близкия изток в море от кръв и хаос. Но дори към военните конфликти се подхожда лицемерно, с двойни стандарти и в угода на производителите и търговците на оръжие. Например договореното между Русия и САЩ примирие в Сирия беше нарушено над 350 пъти! Включително и от американските ВВС, които „по грешка” бомбардираха база на сирийската армия в провинция Дейр-Аз-Зор. Загинаха 83 сирийски военни и над 100 бяха ранени. От Пентагона и Централното командване на САЩ (Centcom) казаха, че са помислили сирийците за бойци на „Ислямска държава”. На 20 септември пък беше бомбардиран конвой с хуманитарна помощ, изпратен от турския Червен полумесец. Американците, естествено, обвиниха за това руснаците и режима в Дамаск...

На война, като на война!

САЩ бомбардираха „по грешка” дори болници на „Лекари без граница”, че с армията на Башар Асад ли ще се церемонят! Важното е руснаците да не бомбардират райони на „умерената” сирийска опозиция. „Умерена”, но добре въоръжена и финансирана от САЩ, Саудитска Арабия и Турция. От Дамаск, естествено, не приеха оправданията на Пентагона и квалифицираха убийството на сирийските военни като подкрепа за ИД. Москва предупреди, че САЩ са изложили на опасност споразумението за примирие, което подписаха Лавров и Кери. И поиска спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН. Конците се обтегнаха - написа турският всекидневник „Миллиет” (19.09.2016), визирайки руско американските отношения. - За пръв път от началото на примирието Халеп (Алепо) стана цел на бойните самолети”.

Фактът, че САЩ още не са публикували съдържанието на подписаното от тях споразумение за прекратяване на огъня в Сирия, подсказва, че може би никога не са възнамерявали да го спазват. Още по-малко, да накарат да го спазва „умерената” опозиция. „Децата ли убеждават (кандърдисват) Русия и Америка, или себе си?”, попита блогърът Исмаил Хаккъ Дженгиз. („Миллиет”, 18.09.2016). Очевидно Русия е включена в неговите разсъждения, за да се изтъкнат фундаменталните различия между стратегическите партньори, що се отнася до представата им за „умерената” сирийска опозиция и характера на режима на Башар Асад.

Странно е как Вашингтон се извъртя на 180 градуса в оценката си за фронта „Ал Нусра”, сирийското разклонение на „Ал Каида”. Отначало, въпреки връзките му с терористичната мрежа „Ал Каида”, „Джапхат Ан Нусра” не се броеше от Вашингтон за терористична организация.

 

После все пак беше включен в списъка на терористичните организации, въпреки несъгласието на Анкара. Неотдавна обаче фронтът се преименува и може отново да бъде зачислен в редиците на „умерената” сирийска опозиция. В същото време сред финансираната, обучена и екипирана от САЩ Свободна сирийска армия (ССА) настъпи разцепление по въпроса за участието в операциите срещу „Ислямска държава” на специалните американски сили. След превземането на Джераблус част от бойците на ССА се нахвърлиха върху американските военни и трябваше турските военни да ги спасяват от линч. Причината за „неумерения” гняв на ССА е фактът, че САЩ смятат кюрдските отряди за самозащита на населението (YPG) за свои сухопътни войски. А пък последните издигат американски знамена по покривите на завзетите от тях селища в Северна Сирия.

Играе се опасна игра, която не само може да забави умиротворяването на Сирия и региона на Близкия изток, но и да го направи невъзможно.

Ликуй, народе!

В тази обстановка правителството на Бойко Борисов огласи радостно, че на срещата на ЕС в Братислава на 16 септември е било решено на България да се отпуснат 160 милиона евро помощ за „укрепване на границата”. Първоначално щели да ни дадат 108 милиона, а по-късно още 52 милиона евро. Ликуй, народе! Обаче совите не са това, което са. Оказа се, че в заключителното комюнике от срещата в Братислава размерът на обещаните на България пари изобщо не е посочен. Затова пък се уточнява, че помощта, която ще бъде отпусната на България, е за „разширяване на капацитета й за прием на бежанци”.

Говорителката на Еврокомисията Наташа Берто поясни, че ЕС ни дава пари не за да строим телена ограда, а приемни центрове за бежанци. “Финансирането е разбито на по-малки суми, които покриват управлението на границите, оборудването, което е необходимо за управлението на границите, както и за строеж на приемни центрове”, натърти Берто. “Нищо от европейското финансиране не отива за строеж на огради”.

Приемни центровее синоним на бежански лагери. 108-те милиона евро щели да бъдат от фондовете „Вътрешна сигурност” и „Убежище, миграция и интеграция”. Министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова твърди, че няма да се строят нови бежански лагери, но въпросът изглежда предрешен: България се превръща в „гореща точка”. Тоест, ще приема и устройва както новите бежанци и мигранти, влизащи от Турция, така и тези, които Европа ще ни връща, понеже първи сме ги регистрирали. И понеже сме „сигурна страна”. Говорителката на ЕК Наташа Берто дори не знае, че на България вече са върнати десетки нелегални мигранти, достигнали през нашата територия до страните от Централна и Западна Европа. От русенското село Басарбово премиерът Бойко Борисов заяви: „Години наред си играехте игрички с България. Сега ние нямаме зор за Шенген!”. В Шенген, разбира се, няма да ни пуснат скоро, както няма да пуснат и Турция в ЕС. Но е ясно като бял ден, че ще ни натресат хиляди бежанци: и от Турция, и от Европа. Това са данайските дарове на ЕС! Спомняте ли си, как фрау Меркел изтълкува едно изказване на Борисов относно дължината на българо-турската и българо-гръцката граница? Тя го разчете като готовност и съгласие България да стане „гореща точка”.

Историята се повтаря,

но този път Борисов не каза, че не иска тези пари, ако ще ни връщат бежанци и нелегални мигранти. Очевидно, понеже осъзнава, че не може да предотврати неизбежното. А то стана неизбежно заради ангажирането му с турските тези относно споразумението за реадмисия, подписано между Турция и ЕС. Дотук ни докара „приятелството” с Ердоган, когото германското списание „Ханделсблат” изтипоса на челната си корица, придружено с „обидното” заглавие: „През 2016 г. се роди един диктатор!”. Разбира се, диктаторът Ердоган не стана такъв през 2016 г., но няма по-сляп от този, който не иска да види, и по-глух от този, който не иска да чуе. И госпожа Меркел прогледна, но след като партията й загуби местните избори дори в родната й Източна Германия. Антимигрантската партия „Алтернатива за Германия” изпревари партиите от управляващата коалиция, докато в Русия партията „Единна Русия” на Владимир Путин получи абсолютно мнозинство в Държавната Дума. Народите, там където ги има, наказват или награждават своите управници според заслугите им. Рано или късно и Ердоган ще си получи оценката. Но за каква истина се канеше да говори той пред Общото събрание на ООН? За това, че в Турция има над 3 милиона сирийски бежанци, чиято издръжка е струвала на Анкара 8-10 милиарда долара ли? Само че според Главна дирекция за бежанците към турското МВР, към 1 август 2016 г. в Турция е имало 2 728 986 сирийски бежанци. От тях само 276 644 души са били в бежанските лагери. Другите са се пръснали из цяла Турция. И се самоиздържат! След Шанлъурфа най-много са сирийците в Истанбул. На практика няма град в Турция, в който да няма сирийски бежанци. Техният брой е нараствал прогресивно, както следва:

- 2012 г. -14 237;

- 2013 г. – 224 655;

- 2014 г. – 1 519 286;

- 2015 г. – 2 503 549;

По възраст те се разпределят така: до 4 години (деца, родени в Турция) – 364 066; до 14 години - 1 035 5860; до 18 години – 1 277 893 души; над 18 години – 1 580 640 (55,2%). Ако последните получат турско гражданство, те могат сериозно да повлияят на структурата на избирателите и на резултатите от изборите. Съпоставени с общия брой на избирателите в десетте области с най-голямо сирийско присъствие, бежанците от Сирия са както следва: 87,7% от избирателите в Килис, 22,4% в Шанлъурфа, 21% в Хатай, 15,5% в Газиантеп, 11,7 % в Мардин, 6,6% в Кахраманмараш, 6,5% в Османие, 6,3% в Мерсин, 5,6% в Адана и 3,5% в Адъяман. Те биха могли да увеличат с 3,2% броя на избирателите в сравнение с изборите от 1 ноември 2015 г. Най-вероятно е те да гласуват за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на бащицата Ердоган и неговия велик везир Бинали Йълдъръм.

Така че каквото и да направи ЕС или България по въпроса за бежанците, печалбата ще остане в Ердоган, а пасивите – у нас. Още повече че и Унгария на Виктор Орбан отхвърля задължителните квоти за имигранти, но не и селективната имиграция. Тоест, ще бъде отворена за имигранти, ако отговарят на нуждите й от квалифицирана работна ръка.

Защо ли поне веднъж нашите управници не поставиха националните интереси над внушенията на Брюксел, Берлин и Вашингтон?! Европейци сме, ама не дотам!