Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 36 (2016) ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ: ЗАЛОГЪТ Е ГОЛЯМ

ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ: ЗАЛОГЪТ Е ГОЛЯМ

Е-поща Печат PDF

В България, в навечерието на президентските избори в страната, насрочени за 6 ноември, политолозите един през друг обсъждат шансовете на човека, по-рано ненабъркан в политиката и непритежаващ партийна биография – на подалия оставка командващ Военно-въздушните сили генерал-майор Румен Радев, издигнат за президент от Българската социалистическа партия. От всички кандидати фигурата на генерала привлича в момента най-голямо внимание.

Президентът на България се явява главнокомандващ Въоръжените сили, представлява България в международните отношения, разполага с правото да налага вето на решенията на Народното събрание.

Румен Радев е известен със своята независима политическа позиция. Той обяви за грешка външнополитическия курс на сега действащия президент Росен Плевнелиев, който отрежда на Русия ролята на противник, и призова да се търсят партньори, а не врагове.

Генералът е популярен. Политологът Антоний Тодоров нарича Румен Радев възможно най-приемливата фигура, която не предизвиква възражения сред потенциалните партньори на БСП: „Генералът може да привлече избиратели от левия лагер. Той има своя аудитория и в „Патриотичния фронт“ (политическо движение с десни възгледи). По думите на Антоний Тодоров основното съперничество на изборите ще се разгори между управляващата партия ГЕРБ („Граждани за европейско развитие на България“) и кандидатът на левите сили.

Румен Радев се изказва критично за сегашния премиер Бойко Борисов, посочвайки високите нива на смъртност и безработица в България на фона на ниските икономически показатели и на ограниченията от управляващата партия върху гражданските и политическите свободи: „Стратегическото мислене на нашите политици се ограничава в рамките на мандата им... У нас една партия (ГЕРБ) напълно контролира законодателната и изпълнителната власт... влияе на съдебната власт... Прибавете към това и информационния им комфорт... и ще видите картината на самодоволство и регрес...“.

Позициите на левите в политическата борба са отслабени заради разкола от 2014 г., след който бившият президент на България Георги Първанов напусна БСП, основавайки свое движение АБВ („Алтернатива за българско възраждане“).

Положението на българските леви се усложнява също така и заради това, че БСП и АБВ действат на един и същ политически фланг, отнемайки си гласове един от друг. Отначало АБВ поддържаше кандидатурата на генерал Радев, но след това издигна свой кандидат – Ивайло Калфин, вицепремиер в правителството на Бойко Борисов.

Генерал Радев казва, че коалиция с АБВ е възможна, но създаването на такава коалиция е необходимо да се обсъжда в по-широк кръг от политически партньори и съратници.

Избирането на нов държавен глава за България е въпрос не само на икономика, но и на геополитика. Думите на Румен Радев, че България е изгубила много, обявявайки Русия за „враг в една или друга степен“, и че София трябва да провежда много по-независима външна политика, означават, че в България, оставайки си при това член на ЕС и НАТО, все пак може да се появи политическа сила, която да разглежда сътрудничеството с Русия като курс, разумно уравновесяващ едностранната ориентация на Запад.

На генерал Радев, човек военен, му е понятно, че Москва и София биха могли да реализират много съвместни проекти във военно-техническата област. В частност, България се нуждае от произвежданите в Русия резервни части за военната авиация, но по настояване на Брюксел София болезнено се опитва да премине на американските Ф-16, когато българските ВВС представляват тюрлю гювеч от самолети от различни страни и години, повечето от които съветско производство.

Особена, но и трудна тема, която не си струва да се засяга повърхностно – това е неизползваният даже в минимална степен потенциал на руско-българското енергийно сътрудничество...

Ако се разглежда българското общество не в изкривеното огледало на медиите, а такова, каквото е в действителност, то трябва на първо място да се каже, че България е единствената в света страна извън границите на ОНД, където съществува национално движение „Русофили“ (в него официално членуват повече от 35 хиляди души от 224 общини на България). Това движение, всяка година, започвайки от 2003 г. насам, провежда в началото на септември край град Казанлък многохиляден Събор на русофилите.

През този септември Съборът на русофилите се проведе вече за 13-и път. В него участие взеха председателят на Българската социалистическа партия Корнелия Нинова и кандидатът за президент на БСП Румен Радев.

В своето изказване на събора лидерът на БСП призова българското правителство да отмени санкциите срещу Руската федерация: „Никой не може да изкорени топлите, братските чувства на българите към Русия... Достатъчно с предателската външна политика, която унижава достойнството на България“, заяви Корнелия Нинова.

Пред българските русофили се изказа и генерал Радев, заявявайки, че многовековната дружба между българския и руския народи ще преживее всяка политическа зима. А най-продължителните овации сред участниците на Събора предизвика изявлението на председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов: „Русия днес – това е новият Ноев ковчег, в който се съхраняват общочовешките ценности в океана на безнравствеността и разложението, заливащ другите страни“.

Да, така е. Но все пак как да се отнасяме къ м факта, че днес в България с нейното масово движение „Русофили“ има Американски университет, но няма Руски университет, че съществува фондация „Америка за България, но няма фонд „Русия за България?

Политическите зими за разлика от зимите в природата сами по себе си не свършват...

 

Фонд стратегической культуры