Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 48 (2016) ШАМПАНСКО И СЪЛЗИ

ШАМПАНСКО И СЪЛЗИ

Е-поща Печат PDF

Ако пресметнем колко редовни, служебни и експертни правителства са се изредили да управляват страната ни от 10 ноември 1989 г. насам, ще констатираме, че България не се различава много от Италия. Само че докато Италия има третата икономика в Европейския съюз, България твърдо е окупирала последното място по жизнен стандарт на населението и все повече се отдалечава дори от Румъния. При това политиците, които досега се учеха да бръснат върху главите ни, се оказваха еднакво вредни както в началото на своя мандат, така и в края на своето управление. Те идваха на власт с шампанско, а си отиваха със сълзи: не техните, а на управляваните. По времето на Жан Виденов изгоряха 14 войничета от войските на Министерството на транспорта. При Симеон Сакскобурггогски оплакахме 12 деца, издавили се в река Лим. Краят на първото правителство на Бойко Борисов беше запомнен с аутодафето на хората факли, а този на второто ще се асоциира завинаги с трагедията на гара Хитрино, случила се 150 години след откриването на първата в България жп линия – Русе-Варна.

Още през 1867 г. Хитрино, тогава наричано с турската дума Шейтанджик (Дяволче), е гара. Оттам през 1875 г. минал пеш по линията за Русчук бъдещият летописец на Априлското въстание Захарий Стоянов, скъсал с овчарлъка в полето на Провадия.

Въпреки това, ако не се беше случила поредната трагедия, половин България нямаше да знае дори, че има такова селище. Защото в Сирия течеше финалната битка за Алепо, а у нас политиците и медиите се вълнуваха на коя трета парламентарно представена политическа сила президентът Плевнелиев ще връчи мандат за сформиране на правителство. Самият той даде да се разбере, че пред патриотите ще предпочете „коалицията на полужелаещите, полу-нежелаещите” от РБ, въпреки че след отказа на ГЕРБ да подкрепи „желаещите”, те самите признаха, че мисията е невъзможна. На 12 декември Плевнелиев обяви, че отлага връчването на мандата заради обявения национален траур за Хитрино, а във вторник „реформаторите” се „съгласиха” да направят опит за съставяне на правителство, начело с Бойко Борисов. „Автентичната десница” не беше получавала мандат от 20 години, но вместо свой месия, предложи на България един „спасител” в оставка. Преди това, на 10 декември, бившият правосъден министър Христо Иванов свика сбирка под надслов „Говорим за България”, на която присъстваха „протестъри” и „борци срещу корупцията” като Иво Прокопиев, Радан Кънев и други. Иванов поясни, че целта е да се създаде нещо „отвъд дясното и чисто партийното”. Сиреч, общ фронт срещу корупцията. Гледайки физиономията на Радан Кънев, когато си тръгваше от сбирката, неволно си спомнихме за думите, изречени от Стефан Стамболов, когато посрещнал княз Фердинанд на пристанището във Видин: „Мамка й на тази България!”...

А навън животът си тече и времето гони пред себе си както добро, така и зло. На 11 декември в 05,37 ч на гара Хитрино дерайлира влак, превозващ цистерни с пропилен и пропан, предназначени за Румъния. Същия ден в Истанбул гръмна кола-бомба срещу стадион „Водафон Арена” на футболния клуб „Бешикташ”; 45 секунди по-късно до парка „Мачка” се взриви камикадзе. При тези терористични актове загинаха 44 души (36 жандармеристи и полицаи и 8 цивилни), а над 160 граждани бяха ранени. Само дето никой не се сети да нарече нашето Хитрино „Българският Истанбул”, а го нарекоха скромно „Българският Алепо”... И това сравнение, обаче, куца! Слава Богу, у нас няма тероризъм, нито се води гражданска война. Но нашата немара е почти толкова кървава и сълзотворна.

По неизвестни причини една от цистерните с газ била разкъсана, който изтекъл и последвала страшна експлозия. За един миг Хитрино се превръща в призрак. На 12 декември вътрешният министър в оставка Румяна Бъчварова обяви „радостната” вест, че броят на починалите не е 8, а 7, а този на ранените е 29. През това време течеше рискована операция по източване на другите цистерни. Опасността от ново обгазяване на селището оставаше, а една журналистка заяви задъхано: „Къщите все още са разрушени!”... Сякаш е очаквала, че при такова стълпотворение на министри, общинари, пожарникари, спешни медици, плюс новоизбрания президент Радев, къщите ще се вдигнат от само себе си! Един Господ знае къде се беше запилял все още действащият държавен глава Росен Плевнелиев, макар че и да бе отишъл в Хитрино, пострадалите нямаше да получат от държавата повече от 325 лева. Кабинетът гласува допълнителна помощ от 10 милиона лева за общината, а от ЕК обещаха още 20 милиона лева по програмата за развитие на селските райони. Но на практика пострадалите ще могат да почувстват резултатите на възстановителните усилия чак от пролетта на 2017 г.

Правителството на Борисов си отива с облекчение. Хората ще останат да оплакват загиналите си близки и своя несретен живот. Колко ли зими ще преживеят във фургони и оборотни общински квартири, преди да заживеят отново в собствени домове? Някои може и да не дочакат светлото бъдеще. Нищо чудно сирийският Алепо да се възстанови по-бързо от Хитрино. Ето защо всякакви сравнения между двете селища са преувеличени и нелепи: в Алепо се води война, а у нас хора загиват и страдат от „политическа стабилност”. Народът избира едни хора да го „оправят”, а те при първото сътресение зарязват властта, заради “загубата на обществено доверие”. Все едно, че нямат никаква вина за тази загуба. За жалост, често си отиват след някой предпразничен курбан: било преди Коледа, било преди Великден. След три поредни железопътни катастрофи само през тази година би следвало държавата да се погрижи истински за БДЖ и в частност за дейността на агенции „ Железопътна инфраструктура” и „Железопътна администрация”. А така също да постави под контрол подвижния състав и инспектиращите органи на 13-те частни жп превозвачи като „Булмаркет”. Вместо това правителството отдели 1 милиард лева за саниране на частни жилищни блокове, а Министерството на транспорта се канеше да концесионира на турски фирми летище „София” за срок от 35 години срещу 600 милиона лева. С тези пари щяло да подпомогне БДЖ...

При този подход трагедията на гара Хитрино е напълно обяснима. Естествено е разследващите да я обявят за човешка грешка: било на обслужващата влака жп бригада, било на проверяващите техническото състояние на подвижния състав преди тръгването на композицията от Бургас. Чиновниците от Министерство на транспорта, БДЖ и агенция „Пътна инфраструктура” ще кажат, че такива катастрофи стават и в САЩ, Италия, Швейцария и Германия... Стават, но те не са страни с изчезващи нации. Докато въпреки демографската катастрофа, у нас продължават да гинат хора, сякаш сме в състояние на гражданска война, и за разлика от войните в Близкия изток, нашата няма изгледи да свърши. Както каза пред италианския вестник „Кориере де ла Сера” известната турска писателка Аслъ Ердоган (в момента хвърлена от режима на ислямистите в затвора в Бакъркьой): „Чакам влак, на който не зная часа на пристигането му”. Е, ние пък чакаме да цъфнат налъмите! Сиреч, някой от „големите началници” да ни приласкае...

Една народна поговорка гласи, че мухите хапят най-люто, преди да умрат. Животът потвърждава ежедневно нейната правота. Например „мухите” в ЦРУ, предчувстващи чистка, тиражираха във „Вашингтон пост” твърдението, че Русия е помогнала на Тръмп да победи на президентските избори. И как? Руски хакери били разбили защитата на личния сървър на Хилари Клинтън и предоставили на „Уикилийкс” десетки хиляди файлове, съдържащи държавни тайни. Така бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън се оказала източник на изтичане на секрети на държавната администрация. Вместо да я даде на прокуратурата обаче, президентът Обама (според съветника на Белия дом по вътрешната сигурност и борбата с терора Лиза Монако) дал указания да се разследват кибератаките и твърденията за външна намеса в президентските избори. Самата г-жа Клинтън опищя света, настоявайки за повторно преброяване на бюлетините в редица щати, където тя загуби. Очевидно се страхува, че новата администрация, начело с Доналд Тръмп, ще се заеме с нейната немарливост, довела до гибелта на американския консул в Бенгази и до изтичането на държавни тайни...

При благодарствената си визита в Северна Каролина новоизбраният американски президент Тръмп каза: „Трябва вече да преустановим разрушителната политика на интервенции и надпревара за свалянето на режими в чужди страни, за които нищо не знаем, и да се съсредоточим върху победата над ИДИЛ.” Що се отнася до отношенията с Москва и руското военно присъствие в Сирия, ден след победата си на президентските избори в САЩ, Тръмп заяви пред катарската телевизия „Ал Джазира” (09.11.2016): „Русия иска да се отърве от ИДИЛ. И ние искаме да се отървем от ИДИЛ. Тогава може би трябва да оставим Русия да направи каквото е нужно. Тоест, да ги оставим да се отърват от ИДИЛ”. Тръмп предупреди, че ако многоликата сирийска опозиция успее да свали президента Башар Асад, може да дойде някой, който ще е “също толкова лош”...

Естествено, нашите „политически коректни” медии и политически врачки не забелязаха вятъра на промяната, който задуха откъм Вашингтон. Бързо ще стихне и интересът им към призрачната гара Хитрино. До следващата трагедия.

Управляващите се сменят, медиите се равняват по новите, а безотговорността на първите и слугинажът на вторите вещаят повторение на събитията. Не като фарс, а винаги като трагедия.

„Най-красиви са днес планините, на които никой не е бил”, пееше Висоцки. Ние пък ще кажем, че най-добри са политиците, които никога не са имали власт. Само те, подобно на идеите, които никога не са били осъществени, могат да претендират за морална чистота.

Оказва се, че не можем да се обединим дори в трагедията: докато едни изпращаха есемеси, пари и дрехи на пострадалите в Хитрино, служители на държавните горски стопанства от Шумен и Варна се черпеха в ресторант в Несебър в деня на национален траур, сиреч, разпускаха след уморителния семинар... О, tempora, o, mores!