Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 48 (2016) ЧЛЕНСТВОТО В ЕС НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗМЕННА МОНЕТА

ЧЛЕНСТВОТО В ЕС НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗМЕННА МОНЕТА

Е-поща Печат PDF

• За мигрантското нашествие към Швеция, сигналите от вишеградци и препоръките към София

В наши дни някои събития, в т.ч. войни, протичат с обратна хронология. В класическия случай битките предхождат завладяването на територии, но днес в Европа, особено в Западна и Северна, се случва обратното: по религиозно-фанатични, агресивни социално-икономически и гратисчийско-ползвателски мотиви се обсажда и... заема територия; и второ, следват битки „отвътре” на натрапените ни „бедстващи”, но вече и военно окупирали Европа бегълци и субкултурни воини на исляма, чиито позиции са извоювани благодарение на непригодните европейски “морални норми и ценности”.

Сред търсещите убежище се срещат и прогонени от военните действия пацифисти, някои със семействата си, привлечени от идеализираните представи за Европа на техни натурализирани вече предшественици.

Една от най-желаните дестинации на пришълците е Швеция, променена - по ироничната метафора на шведката Ингрид Карлквист пред финландска аудитория - в „мултикултурния рай Абсурдистан”. Темата за резултатите от „безбрежната имиграционна политика” и в самата Швеция е под стриктно ембарго. Според г-жа Карлквист шведите са с дотолкова промити мозъци, че наричат фашисти и ксенофоби дори своите съграждани, които поставят под съмнение подобна политика. Г-жа Карлквист напомня как през 1975 г. Риксдагенът единодушно одобрил деструктивната нормативна постановка Швеция да бъде мултикултурна държава. До 60-те години на 20 век населението на страната било етнически хомогенно, имигрантите възлизали на около 900 квалифицирани валонци, преселили се през 17 век и вече асимилирани.

През 2015 г. в Швеция „на шведска маса” битуват 160 хиляди неграмотни или много слабо грамотни кандидати за убежище. Те не говорят шведски език и не могат да си намерят работа. През 50-те години на 20 век Швеция поканила неадресирано гастарбайтери, отзовали се от Финландия и други северни страни, но имало и малка част от Южна Европа. Тези хора се интегрирали, но имиграцията била преустановена през 1969-70 г. поради опасения на профсъюзите за работните места на шведите.

През 70-те години последвала масова имиграция и деструкция на шведското общество. Според Ингрид Карлквист, тогава в Швеция живеели 0,5 милиона граждани, родени извън страната, и по-точно в Северна Европа, САЩ, Канада. Само 30 хил. души - т.е. 0,33 % от населението, имали по-различен произход.

Сега родените извън Швеция са над 10 %, но правителството не изнася точна информация. На първо място са родените във Финландия, на второ - в Ирак. Имигрантите са социално изравнени с шведите, имат право да поддържат националната си култура, както и да изучават шведски език с един час повече.

Между 1980 г. и 2013 г. 1,7 млн. души придобиват постоянно местожителство в Швеция. Така при население от 9,7 млн. души, 2 млн. са преселници. Медиите от мейнстрийма премълчават упорито резкия ръст на насилвания и криминални деяния, непознати в монокултурна Швеция. Мигрантите искат да станат шведи, а шведите демографски намаляват, в Малмьо шведите са вече малцинство, някои дори обмислят възможностите да се преселят. Социалната система също се е влошила по причина на пришълците, а медиите насаждат у населението чувство на вина заради ксенофобия, расизъм и пр. пропагандни клишета, въпреки че малцина са оптимисти да вярват как мигрантите имат квалификация, желание и намерение да заработват пенсиите на шведите и как биха имали принос за неутрализиране на демографската криза чрез пълноценни поколения.

Доц. Йон Тулбай, от Икономическия институт в Стокхолм, изчислява разходите по издръжка на ордите на 25 млрд. евро годишно. Г-жа Карлквист пък е на мнение, че в Холандия мултикултурализмът бил с 20-30 години „изостанал от шведския модел”, и предвижда следващата стъпка на нашествениците - натрапването на т.нар. обществен контрактдхимми” - неразделна част от традиционния шариат, изискваща от немюсюлманите да плащат данък за  защита в собствената си държава. Карлквист сравнява статуквото на съмишлениците си в родината с положението на жена, която иска да разтрогне насилствено наложен й брак. Тя е дълбоко убедена, че ислямът е на път да анихилира всички национални култури в Европа. Затова, ако се наложи, тя и сподвижниците й били решени да воюват против планирания халифат под лозунга да си върнат обратно страната Швеция („I want my country back!”).

В знаков анализ чешкият депутат Зденек Соукуп неотдавна изрази резерви към берлинския напън за въвеждане, респ. изравняване, на обща социална политика в ЕС спрямо мигрантите, която би довела до приливна вълна и в Чехия. Соукуп подчертава, че 15-20 % от „бегълците” са от “Ислямска държава”, че в Германия мюсюлманите от 5 млн. вероятно са се увеличили с още 1,2 милиона души, от които 130 000 блуждаят из страната неконтролирано. Без видим успех, за последните 3 години бюджетните разходи на Германия за интегриране на мигрантите са възлезли последователно на 22, 27 и 45 млрд. евро. Годишно! Г-н Соукуп напомня, че 11 % от населението на Франция е мюсюлманско, че през последните 3 години в Норвегия изнасилвачите са мигранти, а 85 % от престъпниците там са родени в чужбина.

10-годишният юбилей на нашето членство и първото българско председателство в Европейския съюз наближават. Към 1 януари 2007 г. обаче властта на Брюксел над страните-членки бе някак по-рехава; централизацията и реалното прехвърляне на национални пълномощия нарастваха постепенно и след 2008 г. - световната финансова криза, постепенно ескалираха и в нишите на финансовите, социалните и миграционните политики, успоредно с изострянето на геополитическите отношения на САЩ и ЕС с Русия в Украйна (за Крим, Донбас, санкции и контрасанкции), в Близкия изток и войните в Сирия и срещу “Ислямска държава”. Ислямското нашествие показа неспособността на европейските институции да се справят с опазването на външните граници, прикрито от  смокиновия лист на вашингтонско-берлинско-брюкселски тълкувания на евроатлантически ценности и човешки права, невключващи реципрочни отговорности на мнозинството от бегълците под защита.

Политическият радикализъм бележи възход на фона на неспособността на оста Берлин-Париж-Брюксел, от която се откъсна Лондон, да създаде по-гъвкава и ефикасна система на европейска сигурност, а не да делегира съотговорност и квоти за приемане на бегълци от държави, които исторически не са обременени от колониални престъпления.

Членството в Европейския съюз не може да бъде разменна монета за превръщане на най-старата европейска държава с непроменено име до днес (!) в буферна или санитарна зона за нарушители на граници и социални гратисчии.

Виктор Орбан с основание заяви, че в Договора за присъединяване към ЕС Унгария не е подписвала подобни клаузи. Същото тъждествено важи и за България.

План “Б” на Вишеградската четворка (В-4) предполага суверенност на всяка страна членка в защита на държавните си граници и на подхода към нарушителите им. Пределът на „политиката на гъвкава солидарност“ (вж. Роберт Фицо, Виктор Орбан) те дефинираха така: „Ние няма да променяме идентичността, културата и вярата си заради нелегалния мигрантски натиск“. Седем от осемте президенти плюс премиерите на Унгария, Полша, Чехия и Словакия (Р. Плевнелиев има един съмишленик) проявиха политическата доблест да отстояват националния суверенитет и идентичност; европейските, но и християнски ценности; да недоволстват от политико-икономическия диктат на две трети от „старите страни членки”, без да отричат съпричастност и лоялност към европейската идея и политики.

Казано в духа на ироничната дефиниция на бившия френски президент Франсоа Митеран, атрофиралата демокрация е институционализираното право да се говорят глупости”. Затова и защитниците, и блюдолизците на гостоприемната германска канцлерка „заклеймиха” като „орбанизиращи се държави“ онези, които заедно с Австрия и Хърватия помогнаха за париране на кризата по гръцко-БЮРМ-ската граница.

Признанието” на Меркел, че Евросъюзът нямал план “Б”, ако Ердоган пропусне мигрантите към Европа, е ясен сигнал за несъгласието й с позициите на вишеградци. Но на първо време тези хора биха залели България, а ние вече имаме опит от съжителството с лагера в Харманли. Страните от В-4 отхвърлиха принципа на релокацията, т.е., на Гърция и Италия (понасящи най-директно инвазията) да се помага, а всички останали членки да поемат бежанци на квотен принцип. Гражданско-европейска София, , под свирката на Меркел и Ердоган, прие “релокационния ноу-хау-императив” и инкасира 101-160 млн. евро-сребърника за превръщане на България в мигрантски лагер.

Словакия и Унгария обаче заведоха дела срещу Комисията в съда на Евросъюза и унгарците подкрепиха Орбан на референдума на 2 октомври.

Вишеградци не са привърженици на нарушаване на етнически баланси чрез разселване на мигранти по претоплените от Меркел блянове от времето на граф Куденхоф-Калерги и взеха решение за създаване на център за управление на миграционната криза в Полша.

„Фронтекс” струва годишно 137 млн. евро и работи като мека сила.

Бегълците, които желаят да се настанят у нас, уж били малко, но от месеци повтаряме, че международната нормативна база не устройва България и поне Регламентът от Дъблин срочно трябва да се промени дотолкова, доколкото може да се разчита на Брюксел, протакащ пълноценното ни включване в Шенгенското споразумение. Затова до договарянето на приемлива за нас версия следва да преустановим прилагането на Дъблинския регламент, защото Германия от седмици ни връща „миролюбиво добронамерените” кандидат-европейски авантаджии, регистрирани у нас, на които е отказан статут в Западна Европа. И то против тяхната воля! Твърди се, че “Bulgaria air” oтдавна превозва аналогични бегълци до Тирана.

В лекционната си обиколка израелският експерт по сигурността Дан Шуефтан (наред с другите два риска за Европа – демографската криза и „кашата на ценностите”), най-откровено коментира в Прага и третия риск - т. нар. мигрантска криза. Според евфемистичните му намеци (Дан Шуефтан е директор на Националния институт по изследвания на сигурността към Университета на Хайфа), допускането под външен натиск на имигрантска вълна от сегашната й селекция в Европа, в т.ч. в Чехия и в България, би било исторически безотговорно, с изключение на минимален подбор на асимилируеми бройки на индивидуална база! Тоест, хора, които са склонни да се интегрират в европейската култура. В света има наистина стотици милиони бедстващи хора, но според д-р Шуефтан парадоксът е, че колкото повече бегълци бъдат спасени от водите на Средиземно море, толкова повече пришълци ще прииждат към ЕС. Ако сега европейците искат да бъдат милосърдни, смята д-р Шуефтан, тази солидарност ще е за сметка на бъдещите им поколения. Той констатира, че второто поколение мигранти е по-агресивно от първото, а третото поколение изобщо не се респектира от местните закони и е по-агресивно от второто, намеквайки за примерите от Франция. Д-р Шуефтан сподели мнението, че като колектив те не следва да бъдат допускани у дома. Според него „всички държави (нарича ги entities, т.е. държавоподобни образувания) в арабския свят са нефункционални и нямат бъдеще”, защото нямат подходящи политически структури, за да преживеят 21 в., включително и тези от Персийския залив. Египет бил пред прага на масов глад, по-добри надежди за оцеляване имало за Тунис, но останалите често имали варварско-бандитско поведение. Д-р Шуефтан препоръчва вместо индивидуален прием на мигранти от Афганистан примерно, преселниците да са от Украйна. Експертът предупреждава, че ако новите страни членки направят компромис с националната си сигурност под натиска на Германия и другите западноевропейски държави, ако приемем бегълци, които просто искат да подобрят начина си на живот, следват куп не особено приятни последици. Начинът на живот в отделните страни членки и в цяла Европа ще се промени негативно, „ще има насилие, нарастване на напрежението, спад в прага на толерантността, ръст на радикалната десница и разделяне на обществото”. Според д-р Шуефтан „ако не внимаваме”, турският президент може да радикализира в своя полза част от мюсюлманското население в България, въпреки че тези хора са привързани към Родината.

В България обаче винаги е имало и разумни политици, с нюх към етническата и национална отговорност, и реалистичен дух. Според публикация на Марина Алекова от 22 октомври т.г. през 60-те години талантливият български външен министър Иван Башев (загинал на 13 декември 1971 г.) приема индийско-цигански активисти. Те оценили България като много подходяща страна, в която да се проведе международен джипси-конгрес, „защото нашите цигани били почти стопроцентово с индийско потекло”. Башев предложил в отговор форумът да се проведе в Индия, а българското правителство щяло да съдейства на всички нашенски “индийци”, “които се чувстват с такъв произход, да се преселят в родината на предците си”.

Крайно време е да осъзнаем, че пред тежко изпитание е поставена и националната сигурност, и бъдещето на генетичния фонд на българската нация. Наложителни са драстични, извънредни  мерки, а не безметежната летаргия на козируващите от „Дондуков” 1 и 2. Време е да се дистанцираме от инерцията в мисленето, което да се прекланя пред т. нар. евроатлантически или евроазиатски (азиатско-европейски?!) ценности, все едно откъде идват, и да се обърнем към традициите и нормите на все още преобладаващата Българска православна църква. И към завета на Алберт Айнщайн: „...най-чистата форма на безумието е да оставим всичко по старому, като същевременно се надяваме нещо да се промени”.

Разумно звучи предупреждението на един бивш министър на отбраната, че вече не следва да говорим за защита, а за отбрана на българската граница, но той разчита основно на ангажиране на европейски партньори, макар и сам да си дава сметка, че Обединена Европа вече защитава границите на Сърбия.

Българският воински съюз „Васил Левски”, а вече дори и част от политическите сили, прозряха (дано е искрено, без нотки на предизборен политически популизъм), че границите ни от юг, запад и по море трябва да бъдат запечатани за нарушители, ако се налага и с крайни, драматични мерки. Знаем, че сред тях има главорези на “Ислямска държава” и други хиперагресивни терористи, враждебни на християнския морал и търпимост, както и преносители на болести и зарази. Предостатъчно са ни циганските гета и катуни. Небогата България не е длъжна да плаща за резултатите от колониалната и перманентна политика с двоен стандарт на т. нар. велики, екс- и кандидат-колониални сили. Наложително е час по-скоро нашествениците, с изключение на получилите  убежище емигранти от Сирия, да бъдат екстрадирани, още преди да са се мултиплицирали с евентуални поколения, които с бащи полу- и неграмотни михлюзи вероятно никога няма да бъдат интегрирани или асимилирани в българското общество. Наложителна е и незабавна отмяна на постановлението на Министерския съвет, с което се предвижда разселването на бежанци” у нас; драстични мерки против каналджийството, „изтегляне на българския контингент от Афганистан и на всички български военни, участващи в мисии зад граница, за да подкрепят усилията на граничарите, полицаите и доброволците на границата” (БВС „В. Левски”). И още, да се раздадат муниции на българските полицаи и граничари и да им се разреши използване на сила. И да се вземат под внимание и други разумни предложения на БВС. Би следвало оградата по границата с Турция най-сетне да бъде доизградена, като не забравяме, че границите ни с Гърция и Сърбия са още по-символично охраняеми.

Необходим е рязък поврат в политиката на опазване на българските граници – приоритетно със собствени сили: включително с привличането и с практическото участие (с дела!) и на партийните активисти с патриотичен изказ, и на доброволци.

Ако държавните ни институции продължат умишлено да възпрепятстват реалното опазване на българската граница, включително с оръжие, България ще се превърне окончателно в буферна зона пред никому ненужни ислямски използвачи без трудови навици и гражданска професионална квалификация, ислямистки ян-кеседжии и други разновидности екзекутори...

 

11 декември 2016 г.