Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 48 (2016) НАБЛИЖАВАЩАТА ВОЙНА НА САЩ ПРОТИВ КИТАЙ

НАБЛИЖАВАЩАТА ВОЙНА НА САЩ ПРОТИВ КИТАЙ

Е-поща Печат PDF

Когато през 1967 г. за първи път посетих Хирошима, сянката беше все още там. Тя представляваше силует на човешко същество, спокойно седнало на стъпалата, докато чака да отворят банката. В осем часа и 16 минути сутринта на 6 август 1945 г. това човешко същество вече е било изпепелено и останал само силуетът му, отпечатал се върху гранита. Съзерцавах тази гледка повече от час, без да мога никога да я забравя.

Когато се върнах много години по-късно, сянката вече я нямаше – отстранена, „изчезнала“ като нещо, което създава политически неудобства.

В продължение на две години правих документалния филм „Наближаващата война против Китай“ (“The Coming War on China”), в който изнесените факти и мнения служат като предупреждение, че ядрената война не е само сянка, а напълно реална възможност. В момента се наблюдава най-голямото от Втората световна война насам струпване на ръководени от САЩ въоръжени сили. Те са в Северното полукълбо, на западните граници на Русия, в Азиатско-Тихоокеанския регион, изправили са се против Китай. Надвисналата голяма опасност от война не намира място в новинарските емисии или бива погребвана и изопачавана, а в барабанния бой на фалшивите новини, предлагани от централните американски медии, отеква психопатичният страх, внушаван на общественото съзнание през голямата част от 20 век. Обновлението на постсъветска Русия и издигането на Китай като икономическа сила биват обявени за „екзистенциални заплахи“ за божественото право на САЩ да господстват над човечеството.

През 2011 г. президентът Обама обяви своята т. нар.

опорна точка към Азия

което ще рече, че до 2020 г. почти две трети от военноморските сили на САЩ трябва да бъдат прехвърлени в Азиатско-Тихоокеанския регион. Днес над 400 американски бази обграждат Китай с ракети, бомбардировачи, военни кораби и преди всичко с ядрено оръжие. От Австралия през Тихия океан до Япония и Корея, а после през Евразия до Афганистан и Индия тези бази образуват „перфектната примка“ (предназначена за Китай), по думите на един американски стратег.

Проучване на корпорацията „Ранд”, която планира войните на САЩ от виетнамската война насам, е озаглавено „Война срещу Китай: Мислене чрез немислимото“, и е поръчано от армията на САЩ. Заглавието извиква спомена за „студената война” и за прословутия лозунг „Да мислим немислимото“ на някогашния главен стратег на „Ранд” Хърман Кан, който в книгата си „За термоядрената война“ предлага план за „печеливша“ ядрена война против Съветския съюз. Днес неговите апокалиптични възгледи се споделят от хората, в чиито ръце е държавното управление, а това са милитаристите и неоконсерваторите в изпълнителната власт, Пентагона, разузнаването, върхушката на „националната сигурност“ и Конгреса. Сегашният министър на отбраната Ашли Картър, един многословен провокатор, твърди, че политиката на САЩ се състояла в това да се противопоставя на тези, които „виждат превъзходството на Америка и искат да ни го отнемат“.

При всичките ни опити да установим някакъв различен подход на Доналд Тръмп в сферата на външната политика, почти сигурно е, че такъв няма да има. По време на предизборната кампания хулите на Тръмп включваха и обвинението, че Китай бил изнасилил американската икономика. Открита провокация от страна на новоизбрания президент беше това, че той проведе разговор с президента на Тайван, считан от Пекин за отцепническа провинция на Китай. Въоръжен с американски ракети, Тайван често е бил повод за напрежение между Вашингтон и Пекин.

Както пише Амитай Ециони, професор по международни отношения в университета „Джордж Вашигтон“, САЩ се подготвят за война против Китай, но това важно решение досега не е било обсъждано обстойно от Белия дом и Конгреса. Ециони предполага, че войната ще започне с мощен американски удар върху китайските отбранителни съоръжения, включително разположените на земя и вода ракетни установки, спътниковото и антиспътниково оръжие. Съществува неизмеримият риск, посочва анализаторът, че китайците погрешно ще изтълкуват тези нанесени в дълбочината на страната превантивни удари като опит да се извадят от строя китайските ядрени оръжия, което ще тласне Пекин към ужасната дилема дали да използва тези оръжия, или да ги загуби, а това би могло да доведе до ядрена война.

През 2015 г. американското военно министерство (Пентагонът) издаде

„Наръчник по законите на войната“

В него се твърди, че САЩ „не са подписвали договор, който да забранява употребата на ядрени оръжия per se, поради което ядреното оръжие е законно оръжие за САЩ“.

Разширяването на влиянието на Пентагона в политиката на Вашингтон (наречено „мълчалив преврат“ от Дениъл Елсбърг, който в началото на 70-те години изнесе секретна информация за лъжите на американското правителство за войната във Виетнам – т.нар. „Pentagon papers“), намира израз в това, че от 11 септември 2001 г. насам САЩ са похарчили за своите агресивни войни рекордните 5 милиарда долара, както се твърди в изследване на университета „Браун“. Милион мъртви в Ирак и бягството на 12 милиона бежанци от поне четири страни са следствие от тези агресии.

Когато бях в Китай, един стратег ми каза: “Ние не сме ваши врагове. Но ако вие (на Запад) решите, че сме враг, ние трябва да се подготвим, без да се бавим“. Военният и ядреният арсенал на Китай е малък в сравнение с американския. При все това, както пише Грегъри Кулаки, специалист по китайските проблеми, за първи път Китай обмисля поставянето на своите ядрени ракети в състояние на висока бойна готовност, така че да бъдат изстреляни бързо при опасност от нападение. Експертът счита, че ядрената оръжейна политика на САЩ е най-важният външен фактор, който тласка китайците към това „опасно“ според него решение.

А проф. Тед Постъл, специалист по ядреното въоръжаване, който беше научен съветник на началника на военноморските операции на САЩ, сподели с мене: „Всички тук искат да изглеждат корави момчета. (Те сякаш казват) „Трябва да съм корав... не ме е страх да предприемам военни стъпки, не ме е страх да заплашвам, аз съм космата агресивна горила“... САЩ са изпаднали в положение, при което има голямо дрънкане на оръжието и то се ръководи от най-високо място“, посочи Постъл. Аз отговорих: Това е невероятно опасно“. „Слабо казано“, коригира ме професорът.

През 2015 г. в условията на значителна секретност САЩ осъществиха своето най-голямо военно учение след края на „студената война”, наречено

„Талисман-сабя“

Армада от кораби и далекобойни бомбардировачи упражняваха т. нар. Концепт за въздушно-морска битка за Китай, предвиждащ блокиране на морските пътища в пролива Малака и възпрепятстване на достъпа на Китай до нефт, газ и други суровини, внасяни от Близкия изток и Африка. Тази провокация и страхът от американска военноморска блокада накараха Китай да започне трескаво да изгражда стратегически въздушни писти върху спорни рифове и островчета, спадащи към спорните острови Спратли, в Южнокитайско море. През юли т.г. Постоянният арбитражен съд на ООН отхвърли позицията на Китай, че притежава суверенитет над островите Спратли. Макар че искът против китайската позиция беше от името на Филипините, той беше представен от водещи американски и британски адвокати, а следите му водеха до Хилари Клинтън, държавен секретар на САЩ до 2013 г.

През 2010 г. държавният секретар Клинтън долетя в столицата на Филипините Манила. Тя поиска бившата американска колония да отвори отново американските военни бази, затворени през 90-те години в резултат от голяма кампания на обществеността против насилието, което тези бази генерираха, особено спрямо филипинските жени. Клинтън заяви, че претенцията на Китай за островите Спратли, отстоящи на повече от 12 хил. км от САЩ, представлявала опасност за американската „национална сигурност“, както и за „свободата на корабоплаването“. След като получи от Вашингтон оръжия и военно снаряжение за милиони долари, правителството на президента Бениньо Акино прекрати двустранните преговори с Китай и през март т.г. сключи военно споразумение със САЩ, което създаваше пет американски военни бази в страната и възстановяваше едно ненавиждано от филипинците условие с колониален характер, че американските военнослужащи и частни военни предприемачи се ползват с имунитет спрямо законите на Филипините. Смяната на правителството поради избирането през април т.г. на Родриго Дутерте за президент на Филипините притесни Вашингтон. Наричайки себе си социалист, той обяви, че Филипините ще следват независима външна политика и отбеляза, че САЩ не са се извинили за извършените жестоки насилия от колониалното минало. Дутерте провъзгласи, че ще скъса с Америка и обеща да изгони американските войски от страната. Въпреки тези декларации САЩ си остават във Филипините и продължават да се провеждат съвместните американско-филипински военни учения.

През 2014 г., в името на

„информационното доминиране“

- термин, прикриващ различни медийни манипулации и фалшиви новини - политика, за която Пентагонът отделя над 4 милиарда долара - администрацията на Обама предприе голяма пропагандна кампания против Китай, представяйки тази най-голяма търговска страна в света за някаква заплаха за „свободата на корабоплаването“. Си Ен Ен беше начело на антикитайската кампания, а нейният „репортер по проблемите на националната сигурност“ възбудено ораторстваше от борда на разузнавателен самолет на американските ВМС в полет над островите Спратли.

На свой ред репортери на Би Би Си убедиха няколко изплашени филипински пилоти да прелетят с едномоторен самолет „Чесна“ над спорните острови, „за да видим как ще реагират китайците“.

Никой от тези журналисти не посмя да зададе въпросите защо китайците строят самолетни писти край собственото си крайбрежие и защо американските военни сили се трупат на прага на Китай.

Ролята на главен пропагандист на антикитайската линия е поверена на адмирал Хари Харис, командващ флота на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион. „Моите отговорности – каза той пред „Ню Йорк таймс“, - се простират от „Боливуд“ до „Холивуд“ и от белите мечки до пингвините“. Това е най-сбитата възможна дефиниция на нахално имперско самочувствие.

Харис е сред тези висши офицери на Пентагона, които „осведомяват“ специално подбрани послушни журналисти, а те трябва да пропагандират официалните версии за китайска заплаха, която е също така несъществуваща както измислицата за иракски оръжия за масово унищожение, използвана от Джордж Буш и Тони Блеър, за да оправдаят разрушаването на Ирак и на значителна част от Близкия изток.

През септември т. г. адмирал Харис провъзгласи в Лос Анджелис, че бил готов да влезе в конфронтация с „реваншистки настроената“ Русия и с „агресивния Китай“. „Наложи ли се да се бием днес, аз не искам това да е битка на равни начала - заяви той. - Ако се бием с ножове, аз ще искам да вкарам пушка в сражението. Ако се бием с пушки, аз ще искам да вкарам артилерия... и всички наши партньори с тяхната артилерия“.

Партньорите“, споменати от Харис, включват Южна Корея, Австралия и Япония. Южна Корея е полигон за американската ракетна система, известна като THAAD, която изглежда насочена против Северна Корея, но както посочва проф. Постъл, е взела за прицел Китай.

Австралия е най-сервилният американски партньор“, чийто политически елит, въоръжени сили, разузнавателни служби и медии са напълно интегрирани в „съюза“ с Вашингтон. Не е необичайно да бъде затворен за движение най-големият мост в страната „Сидни харбър бридж“, за да може по него необезпокояван да премине автомобилният кортеж на някое гостуващо американско величие. На военнопрестъпника Дик Чейни беше оказана тази чест. И макар че Китай е най-големият търговски партньор, на който разчита голяма част от австралийската икономика, конфронтирането с Пекин е успешно наложено от Вашингтон. Малцината австралийски политици, дръзнали да изразят несъгласие с американския диктат, рискуват да станат обект на маккартистко охулване в пресата на австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок.

„Вие, австралийците, сте с нас каквото и да става“, беше казал покойният Макджордж Бънди, един от архитектите на виетнамската война. Една от най-важните американски бази е “Пайн геп”, край Алис спрингс, в централната част на Австралия. Основана от ЦРУ, базата шпионира Китай, азиатската част на Русия и Близкия изток, като има голям принос за смъртоносната война с безпилотни самолети, водена от Вашингтон.

Япония е друг „партньор“ на САЩ. В страната има 23 американски бази, като на японския остров Окинава се намират 32 военни съоръжения, от които САЩ са нападали Корея, Виетнам, Камбоджа, Афганистан и Ирак. Днес главният прицел е Китай, с който жителите на Окинава поддържат близки културни и търговски връзки. В небето над острова непрекъснато летят американски военни самолети, понякога се разбиват в домове и училища. Хората не могат да спят нощем, учителите не могат да преподават спокойно. Където и да отидат на собствения си остров, жителите на Окинава се натъкват на заграждения и им се нарежда да стоят настрана. Широко движение против присъствието на базата нараства, откак 12-годишно момиче беше изнасилено от американски военнослужащи. Такива престъпления има със стотици и по повод на много от тях не се и повдига обвинение. Почти неизвестно за света, това съпротивително движение доведе през 2014 г. до избирането за губернатор на Окинава на Такеши Онага, първия японски губернатор, който е противник на американските бази в страната. Това създаде затруднения за правителството в Токио и за плановете на ултранационалистическия министър-председател Шиндзо Абе да отмени японската „мирна конституция“. В съпротивата участва 87-годишната Фумико Шимабукуро, оцеляла от Втората световна война, когато една четвърт от населението на Окинава загива при американската инвазия. Тогава Фумико и стотици като нея намерили убежище в красивия залив Хеноко, който тя сега се бори да спаси, защото САЩ искат да го разрушат, за да могат да разширят самолетните писти за своите бомбардировачи.Нашият избор е между мълчанието и живота“, казва тя. Докато се събирахме на мирна демонстрация пред американската база „Кемп Шуаб“, над главите ни кръжаха гигантски хеликоптери „Морски жребец“ с единствената цел да сплашат протестиращите.

Отвъд Източнокитайско море лежи корейският остров Чеджу, включен в списъка на ЮНЕСКО за обекти на природното наследство и наречен

„Остров на световния мир“

На същия този остров на световния мир до рибарското село Гангджеонг е изградена една от най-провокационните военни бази в света, отстояща само на около 600 км от китайския град Шанхай. Южнокорейската морска база е предназначена специално за американските самолетоносачи, ядрени подводници и разрушители, оборудвани с насочена към Китай ракетна система „Иджис“ (със същата „Иджис“, разполагана в Румъния, Полша и на кораби, плуващи във водите на Черно море, САЩ и НАТО възнамеряват да вземат на прицел Русия въпреки лъжите си, че системата била насочена против други страни извън европейския регион).

На остров Чеджу от почти десетилетие действа народна съпротива против подготовките за война. Всеки ден, а често два пъти дневно, селяни, католически свещеници и поддръжници от цял свят изнасят меса (католическа литургия), която блокира вратите на базата. В Южна Корея, където политическите демонстрации, за разлика от големите религии, често са забранени, тази тактика създава един вдъхновяващ спектакъл. Един от ръководителите, отец Мън Джеонг Хайън, пее всеки ден по четири химна пред базата, независимо от това какво е времето, дори и по време на тайфун. Той ми каза: “За да построят тази база, те (САЩ) разрушиха околната среда и живота на селяните... Те искат да владеят Тихия океан. Те искат да изолират Китай от останалите страни. Те искат да бъдат императорът на света“.

Долетях от Чеджу в Шанхай и това беше първото ми посещение в Китай след толкова много години. Спомням си, че предишния път, когато бях там, най-силният шум, който чувах, беше дрънкането на велосипедните вериги. Мао Цзедун беше починал неотдавна и китайските градове представляваха тъмни места, в които помежду си се бореха лошите предчувствия и надеждата. Скоро след това Дън Сяопин, „човекът, който промени Китай“, стана новият върховен ръководител на страната.

При сегашното си идване аз не бях подготвен за извършените поразителни промени. Китай предлага някои ситуации, изпълнени с тънка ирония. Не на последно място това е къщата в Шанхай, където през 1921 г. Мао и другарите му са основали Китайската комунистическа партия. Днес къщата стои в сърцето на един съвсем капиталистически свят. Излизаш от този комунистически храм със своята Малка червена книга и своя пластмасов бюст на Мао, и попадаш в обятията на „Старбъкс“, „Епъл“, „Картие“, „Прада“. Дали Мао щеше да се ужаси от това? Надали.

Светът категорично се измества на изток, но удивителната гледка на Евразия, видяна от Китай, е неразбираема за хората на Запад.

„Новият път на коприната“

представлява простираща се до Европа лента от пристанища, тръбопроводи, търговия и високоскоростни влакове. Световен лидер в железопътната технология, Китай преговаря с 28 страни за прокарване на жп линии, по които влаковете ще достигат скорост до 400 км в час. Това отваряне към света има одобрението на голяма част от човечеството, а освен другото съединява Китай с Русия.

Вярвам в американската изключителност с всяка фибра на своето същество“, каза Барак Обама. Този съвременен култ към превъзходството е част от американизма, който е главният хищник в света. При управлението на либерала Обама, лауреат на Нобеловата награда за мир, разходите за ядрено оръжие надхвърлиха тези на всеки друг американски президент след края на „студената война”. Запланувано е миниядрено оръжие, известно като B 61 Model 12, за което бишият заместник-председател на Съвета на началник-щабовете ген. Джеймс Картрайт каза, че намалените размери правят употребата му по-осъществима.

През септември т.г. поддържащият официалната политика американски геополитически мозъчен тръст „Атлентик каунсъл“ публикува доклад, който предвижда възникването на един кошмарен свят, в който царят насилие, екстремизъм и нескончаема война. Новите врагове са „надигащата се“ Русия и „все по-агресивният“ Китай, а само героична Америка може да ни спаси.

В това подстрекателство към война има нещо дементно. Сякаш „Американският век“, провъзгласен през 1941 г. от американския империалист Хенри Лус, собственик на списание „Тайм“, е приключил без предупреждение и никой няма смелостта да каже на императора да си прибере пушкалата и да си върви в къщи.

 

Бистра СТАЙКОВА

(по John Pilger.The Coming War on China,Counterpunch, December 2, 2016)