Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 48 (2016) ЗА МИТОВЕТЕ И ИСТИНИТЕ ЗА ДС

ЗА МИТОВЕТЕ И ИСТИНИТЕ ЗА ДС

Е-поща Печат PDF

Проф. Бончо АСЕНОВ пред в. „Нова Зора” в разговор с Ваня ИВАНОВА

„Пътят за развитието на страната ни не е в охулването и оправдаването с Държавна сигурност“

„Трябва да се сложи край на Закона за досиетата и на дейността на Комисията по досиетата. Историята е доказала отдавна, че специалните служби не са причината за икономическата и духовна криза на обществото“.

 

- Проф. Асенов, в началото на юни, излезе най-новата Ви книга – „Държавна сигурност – мит и реалност“.  Много неща сте писали по темата. Имате издадени 24 книги за проблемите на сигурността, защитата на обществения ред, религията...

Какво съдържа новата Ви  нига и с какво допълва темата за ДС?

- В началото на юни 2016 г. издателство „Албатрос“ отпечата новата ми книга. Тя е естествено продължение на всички мои публикации досега. Нека само да припомня някои от предишните ми книги „От Шесто за Шесто“ (1994), „Възродителният процес и Държавна сигурност“ (1996), „Разузнаването от древността до наши дни“ (2003), „Български ловци на шпиони“ (2005), „Петимата големи шпиони“ (2011), документалните разкази в „Ченге за продан“ (2012). Миналата година излезе книгата „Творческите личности в Държавна сигурност“, в която са представени 208 души – оперативни работници, анализатори, следователи, охранители, преподаватели и други служители на Държавна сигурност, които са се занимавали с творческа дейност.

- Това ли е истината за ДС?

- Без съмнение, основната тема в книгата е тази за националната сигурност и конкретно за дейността на бившата вече Държавна сигурност. В нея казвам истината за дейността на Държавна сигурност – за времето преди 1989 г., когато е защитавала, и то успешно, националната сигурност, и за периода след 1989 г., когато е обвинявана несправедливо, че пречи на демокрацията и реформирането на страната и е основният виновник за кризата, в която тя е изпаднала.

Описвам и дейността на Държавна сигурност от 1944 до 1989 г., представена като част от дейността на специалните служби на съвременна България.

Разбира се, спрял съм се и на темата за погрома на Държавна сигурност и нейния агентурен апарат, извършен след 1989 г.

В отделна глава говоря за греховете на Държавна сигурност, които тя действително е имала. Но е важно да се знае, че не приемам всичко, което се каза за нея през последните 26 години.

- В книгата анализирате дейността на бивши служители на Държавна сигурност след 1989 г. и посочвате над 200 нейни служители, които са заемали отговорни позиции в страната ни. Имат ли влияние бившите служители на Държавна сигурност и техните сътрудници върху политическото, икономическо и културно развитие на България след 1989 г.?

- Бившите служители на Държавна сигурност и техните секретни сътрудници може да са имали и да имат някакво влияние върху политическото, икономическото и културното развитие на страната след 1989 г. Но това го правят вече не под някаква диктовка, а под въздействието на своите възгледи и разбирания.

Основната теза, която представям в книгата, е, че след 1989 г., когато обществено-политическата и оперативна обстановка в страната е рязко променена, когато е прекратена дейността на Държавна сигурност и всички нейни служители са уволнени, се прекратяват сътрудническите отношения на почти всички нейни агенти с разузнавателните и контраразузнавателни служби и те тръгват по свои пътища на развитие, откъснати от влиянието на несъществуващата вече Държавна сигурност. Част от тях, благодарение на позициите, които са имали в миналото и най-вече на своите качества, успяват да развият успешен бизнес. Други са служители в чуждестранни и български фирми или в дейността на публичната администрация. Трети продължават своето развитие в областите, в които са работили и преди 10 ноември 1989 г. – като дипломати, чиновници, писатели, журналисти, научни работници. Някои се опитват да се включат, и то успешно, в политическия живот на страната – като министри, депутати, кметове, общински съветници. Не са малко и тези, които водят битка за оцеляване. Голяма е и групата на пенсионерите от тях. И немалка част от тях са вече възрастни хора и биологически си отиват. Но всички те, освободени от влиянието на Държавна сигурност, водят независим живот и дейност - всеки според своите идеи и чувства, според своите възможности и качества, според своите интереси. И виждаме, че едни са с леви, други с десни убеждения, едни са русофили, други русофоби, едни са американофили, други американофоби, едни са проводници на западната, други на славянската православна култура и ценностна система.

Част от секретните сътрудници се дистанцираха от ДС и това бе също начин за приспособяване към новата действителност в страната ни, в която тя стана синоним на „репресия“, „антидемократичност“, „антиреформаторство“. Служителите на Държавна сигурност се отнесоха и се отнасят с разбиране към техните съдби. Опитаха се и направиха всичко възможно да не се приеме Закона за досиетата. Някои публично защитиха своите сътрудници. Не тръгнаха да ги компрометират и да изнасят данни за тяхната сътрудническа дейност.

Разбира се, има и огорчение от поведението на някои от сътрудниците. Но и към тези случаи служителите на Държавна сигурност се отнасят с разбиране – че при такава тотална икономическа и духовна криза, когато се води жестока борба за оцеляване, всеки има правото да постъпва така, както съвестта му позволява. Да се вижда в тяхното поведение „ръката на ДС“ – това, е твърдение на съвременните манипулатори на общественото мнение.

- Професор Асенов, в книгата си говорите за обрат в обществената оценка за Държавна сигурност. В този ред на мисли, има ли наистина промяна в нагласите на българското общество за служителите на ДС?

- Обществото ни постепенно променя в положителна насока своето мнение към Държавна сигурност. Изнасянето на имената на сътрудниците на ДС накара хората да се замислят, да преоценят нападките и обвиненията срещу нея. Да търсят обяснение и отговор на въпроса защо тези хора са помагали на ДС? При това доброволно, и без да имат съществени материални облаги от тази си връзка.

Смятам, че е настъпил обрат в обществената оценка. Виждам го в начина на изпращането на починали секретни сътрудници – изявени със своя творчески талант, обществена ангажираност и достойно изживян живот. Виждам го и във факта, че „осветени“ вече сътрудници се издигат в йерархията на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. Стават професори, ректори, декани, ръководители на катедри във висшите училища. Избират ги за депутати, кметове, общински съветници, стават почетни граждани. Вярващите православни продължават да уважават своите митрополити, а съюзните ръководства на евангелските църкви се отнесоха спокойно и с разбиране към своите пастори – бивши агенти. Секретни сътрудници са създатели или са сред основателите на висши и средни училища, на проспериращи фирми и предприятия. Стават директори на театри, на предприятия, на училища. Постигат нови успехи в творческото си развитие. Получават от най-различни инстанции ордени, медали, отличия за заслугите им в областите, в които са работили и работят.

Всичко това става с очевидната подкрепа на заобикалящите ги колективи, на обществени групи и организации, на собственици на медии, на държавни и местни институции, на обикновените хора. Дори и на политически лидери, които публично са говорили срещу ДС.

Тази промяна в нагласите проличава и във факта, че Конституционният съд през 2013 г. отхвърли като антиконституционно изискването, заложено в Закона за радиото и телевизията, членовете на Съвета за електронни медии „да не са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност“. Проличава и във факта, че вече има два законопроекта, внесени през април 2016 г. в Народното събрание, с предложение да се отмени Законът за досиетата и да се закрие Комисията по досиетата. Според мен обществото ни вече не се интересува така силно от проблема за „доносниците“ на ДС. То се отнася с все по-голямо безразличие към дейността на Комисията по досиетата, към опитите на група политици, „историци“, журналисти, социолози, политолози и какви ли не псевдодемократи да четат тенденциозно страниците от близкото ни минало, да поддържат версията за „злокобната“ Държавна сигурност, да размахват „плашилото“ Държавна сигурност в общественото пространство, да правят политическа и обществена кариера на „антикадесарска“ основа, да оправдават своята неспособност за справяне с възникващите проблеми...

Трябва да се сложи край на Закона за досиетата и на дейността на Комисията по досиетата. Историята е доказала отдавна, че специалните служби не са причината за икономическата и духовна криза на обществото. Пътят за развитието на страната ни не е в охулването и оправдаването с Държавна сигурност. Този път не води до спасителния бряг.

...И си спомням за мъдрия китайски ръководител Дън Сяопин. Когато го питат, след смъртта на Мао Дзедун, няма ли да се посочат и разкритикуват грешките на маоизма, той отговаря, че няма намерение да насочва енергията на китайците към миналото, защото трябва да градят своето бъдеще. И Китай тръгва по пътя на просперитета и благоденствието.

За разлика от малка България, в която колосална енергия на българския народ бе насочена към „прочита“ на близкото минало...