Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 48 (2016) ЛИБЕРАЛЕН ДЖИХАД

ЛИБЕРАЛЕН ДЖИХАД

Е-поща Печат PDF

Президентството на Доналд Тръмп е все още под въпрос. Либералното крило на Хилари Клинтън не мисли да се предава, залага на  организирани протести с най-различен характер и най-вече на гласуването на избраните представители на двете партии, което трябва да стане на 41-вия ден след всенародното гласуване. *

За сравнение, след избора на първия черен президент на САЩ нямаше разярени тълпи по улици и площади, блокади на транспорта, не се трошаха прозорци, черни граждани  не бяха малтретирани даже от най-отявлените т. нар. бели расисти. Защо? Защото резултатите от демократични избори в САЩ се приемат със смирение, но с увереност, че още на другия ден ще започне упорита борба против политиката на новата власт. С напълно законни и общоприети  демократични средства.

Странно, подобно поведение не се забелязва от страна на американските либерали, обявили се за единствените хранители на демокрацията сред морето от расисти, фашисти, сексисти, ксенофоби, ислямофоби, антисемити, ренегати, консерватори, путинисти и други социални отрепки, които, необяснимо защо, след загуба в изборите, се прибират мирно по домовете си, а на сутринта тръгват или на работа, или да се учат, без да искат отмяна на университетски занятия поради нервни разстройства... Оправдаването на подобно патологично поведение от страна на либералите се прави по най-стандартен начин - демонизиране на опонентите, като приемането на поражението се счита за черно предателство по отношение на либералните идеали, чиято квинтесенция очевидно е някаква “висша справедливост” в безкомпромисната борба за прогреса на човечеството... Последното означава, че се отхвърля компромисът като основен принцип за мирно съсъществуване на власт и опозиция в демократичните общества, без да се обелва и дума за алтернативата - гражданска война.

Всеки е запознат с принципа, че ако врагът не се предава, то той се унищожава, но не всеки знае, че това се оказва и либерален принцип. Оттук следва (“Елементарно, Уотсън!”), че днешните  хунвейбинстващи либерали нямат нищо общо с либерализма; както не е изненада, че  Републиканска партия се оказва несъмнено по-демократична от Демократичната партия, и то не само по време на последните президентски избори в САЩ.

Обикновеният американски гражданин например, може мигновено да направи  избор кое е по-важно: загуба на работни места поради износ на фабрики и заводи в Мексико или Китай, или последната национална истерична кампания за специални транссексуални обществени тоалетни, организирана от елитарните либерално окупирани медии.

Победата на републиканеца Тръмп е победа на социално нуждаещите се над състоятелния “демократичен” елит, елитът на глобалния банков капитал  и неговата главна политическа кохорта - Демократическата партия, отдавна престанала да бъде демократична, залагаща не на мнозинството, а на най-различни по характер малцинства, до много голяма степен войнстващи, организирани и ревностно подкрепяни  от главните западни медии: в борбата за мир - чрез военни екпанзии, и в борбата за хуманизъм - посредством терор. Примери за тази своеобразна борба за мир, колкото искаш, а  второто можем да илюстрираме с лингвистичния терор на вездесъщата политическа коректност, според която е напълно коректно например,  да се заменя думата “негър” с “черен” в произведенията на Марк Твен с герои Том Сойер и Хъкълбери Фин.

Национализмът, враг номер едно на глобализма, еднакво чужд както на комунизма, така и на  нацизма и фашизма, (с техния интернационален характер и с фактора раса, а не нация), е естествена реакция на дадена култура срещу опитите да я лишат от нейната вековно установявана идентичност, отказ да се заменят истинските вкус, мирис, цвят, характер, индивидуалност с някакви неясни и променящи се картонени наднационални сурогати, защитавани с  пропагандната логика, че еди-какво си е истинно, защото е вярно, в името на поредното светло бъдеще, този път либерално и глобално.

При такава постановка необходимостта от пренаписване на историята идва съвсем естествено, заличавайки най-специфичното за дадена нация, принизявайки и даже опошлявайки най-почитаните национални символи, идеи, събития.

С особено предпочитание се атакуват  легендите от фактологична гледна точка, подход, който показва чист пропаганден идиотизъм, тъй като легендата е неприкосновена квинтесенция на историческия опит на нацията, събрала на едно място отделни и несвързани красиви думи, жестове, героични саможертви и победи, без стриктни фактологични претенции към крайния продукт.

В интифадата за поредното светло бъдеще, този път либерално, например в САЩ, са въвлечени практически изцяло средствата за масова информация и всички академични институции до степен, че вече се бие тревога за свободата на словото. В някои университети либералният терор е стигнал такива висоти, че студентски съвети решават да не се допуска продажбата на определени национални вестници с позицията, че свободата на словото не може да се използува за извинение при атакуване най-слабите и бедни членове на обществото.

Съвсем наскоро деканът на Чикагския университет Джон Елисън извърши нечувано героична постъпка, заявявайки, че се насърчава говоренето, писането, слушането, оспорването и ученето без страх от цензура, а американският ПЕН център (Ню Йорк) публикува обширен документ за необходимостта от озаптяване на либералните университетски хунвейбини. По същество става въпрос за фрапантно нарушаване на свободата на мнение и на свободата на словото не от кой и да е, а от бъдещия интелектуален елит на  либерализма.

 

Уволняването на университетски преподаватели за най-невинни нарушения на либералния студентски канон е вече тривиален пример.

Ключ за обяснение на тоталния и неслучаен разгул на елитарния либерализъм предлагат доминиращите медии, особено тези в САЩ.

Едуард Херман, специалист  в областта на корпоративната власт и корпоративния контрол, и Ноам Чомски разработват модел на пропагандата, който е главна компонента на тяхната критика на медиите. Големите медийни институции са огромни корпорации, а някои от тях са част от мегакорпорации. Както и всеки друг бизнес, те предлагат продукт на пазара. Продуктът, който те продават, са аудитории (читатели, слушатели и зрители). Купувачите са други корпорации, които могат да просъществуват в нашето модерно време преди всичко чрез рекламата. Външно влияние над тях се упражнява  най-напред от държавната власт (която също е под корпоративен контрол) чрез собствените си пропагандни институции (дипломация за масите и др.) и от постоянен поток от хора на отговорни медийни позиции. Това е основната структура. При това положение какви очаквания може да имаме по отношение на медийния продукт на система, в която корпорации продават аудитории на други корпорации, интимно преплетени със структурата на държавната власт? От продажбата и съответно печалбата стигаме автоматично до глобализацията и до недопустимата ерес на националната държава, за чието безмилостно унищожаване всякакви средства се оказват полезни.

Идеолозите на безмилостната борба с националното формират либералния и неолибералния интелектуален елит, контролиращ изцяло не само антинационалната пропаганда в медиите, но и образованието.

Капитализмът не е само капитал, той е сложна организация за контрол, охрана, и инвестиране  на капитала, като здравословното състояние на системата може да се поддържа само чрез експанзия. В момента, в който печалбите на финансовия елит започват да намаляват, колонизира се нова територия, предоставяща суровини и евтина работна ръка, и всичко се завръща в нормалното русло.

Интересите на пазара са наднационални по своята същност, влизайки в неизбежен конфликт с локалния мозаечен характер на световната политическа система със специфични закони за всяка отделна страна. Следователно, естественият стремеж за максимизирането на печалбите е неизбежно свързан с нарушаването на законите както на собствената, така и на чужди държави.

Основна роля за преодоляването на националните политически бариери, издигани пред глобалния капитал, играе идеологическата обработка на националните интелектуални елити, които предоставят управленски и експертни кадри за всички дейности в дадена държава. Особено внимание се отделя на образователната система и медиите,  контролът над които има решаващо значение за идеологическата и политическата обработка на редовите избиратели, на които се предоставя само лесно смилаема “информация”, без да се утежнява с някакви си там тривиални факти, “известни на всички” (в кавичките е стандартният отговор на официални говорители на правителството на САЩ, запитвани от журналисти за източниците на информация).

Изключително съществена роля за преодоляване на националните политически бариери, издигани пред глобалния капитал, играят най-разнообразни НПО-та, щедро и изцяло финансирани  отвън чрез държавни и частни донори (“Америка за България” и Сорос като примери в България). Катастрофалното сриване на нивото на образованието в България е резултат и от усилията в тази насока почти три десетилетия, чийто резултат е планомерно “емитиране” на посредствени специалисти, както и на лесно манипулируем полуобразован електорат.

Главният потърпевш по дизайн е средната класа (или потенциалната средна класа при по-новите демокрации), които са най-опасни за глобалния “банкстърски” капитал, защото могат, и започват да имат, политически претенции, което не може да се толерира. Например производственият бум в САЩ след Втората световна война създава към 70-те години на 20 век благоденстваща средна класа, което се дължи не само на индустриализацията, но и на страха на доминиращата класа от олевяване на масите, както например в Италия, главно поради самото съществуване на СССР. Страх, който принуждава към по-добро заплащане на работещите.

Опасността средната класа да създаде собствена политическа платформа, се копира главно по два начина - идеологически и икономически. През 1975 г. по поръчка на Тристранната комисия е написан докладът „Криза на демокрацията”, в който се прокламира, че демокрацията не е самостоятелна ценност, а само инструмент и ако не се внимава, безотговорни групи могат да посегнат на властта. Внушението е, че инструментът демокрация може да се окаже непотребен в някои условия, произвеждащ неoчаквани политически резултати например. Икономическият подход е най-директен - унищожаване на политическия потенциал на средната класа намалявайки броя на “средняците”, което се осъществява чрез закриване (износ; аутсорсинг) на индустриални предприятия и чрез директното им обиране с помощта на болезнени финансови манипулации, включително кризи.

Като резултат от неолибералния курс реалната средна заплата в САЩ през 2000 г. се установява на нивото на тази  през 1968 г., а средният доход на семейството пада на нивото от 1980 г., сравнително задържане, което се дължи на факта, че женската половина от семейството се включва в припечелването за хляба.

Свиването” на средната класа в САЩ днес е широко обсъждано в американската преса като решаващ фактор за недоволството на средния американец и за победата на Доналд Тръмп, въпреки неимоверната интензивност на пропагандата в медиите в полза на Хилари Клинтън, т.е. на глобализационния неолиберален проект.

Днес контролът над информационния поток в защита на глобализацията е практически тотален и не се допуска никакво алтернативно тълкуване на събития  в интерес на някаква национална политика. “Националист” е ругателство, което не се нуждае от доказателства - достатъчно е да се повтаря регулярно със съответния тон, като не пречи да се спомене и думата “нацист”, за да отпаднат всякакви съмнения.

Алтернативни  мнения и коментари, особено такива, подкрепени с неудобни и премълчавани факти, са недопустими, а ако са неизбежни, се атакуват като враждебна пропаганда, информационна война, атака срещу демокрацията, подкопаване на националната сигурност, феномени, намерили място напоследък в официални документи на Европейския парламент, Великобритания и САЩ, безспорните “учители” на народите в изкуството на демократичното управление.

Поредното доказателство за разминаването на масираната пропаганда на либералните медии с реалността е наличието на изключително голям брой изненадани, особено в интелектуалните среди, и даже такива, нуждаещи се от психологични консултации след неочакваната победа на Донълд Тръмп с неговия национално-популистки боен вик “America First”.

Ето малка илюстрация за чиста и пречиста пропаганда по случай избора на Стив Банон за главен стратег на новия президент. Гугъл дава 26 500 цитата на комбинацията “Стив Банон” плюс ленинист / болшевик” (“Steve Bannon” + leninist/bolshevik). Потърпевшият е направил едно-единствено споменаване на думата “ленинист” през 2014 г. в интервю за “Дейли Бийст” (“Daily Beast”): “Аз съм ленинист. Ленин е искал да разруши държавата и това е и моята цел“. Искам да срутя установената  власт” (http://www.wsj.com/articles/who-is-steve-bannon-1479254631).

Ако Айнщайн беше на мястото на Тръмп, можем най-спокойно (следвайки флагмана на републиканците, “Уолстрийт джърнъл”) да заявим на първа страница - “Айнщайн е религиозен! По-религиозен от Рабиндранат Тагор!!!”, пренебрегвайки изцяло контекста на техния диалог относно теории, описващи природата. (https://www.scienceandnonduality.com/wp-content/uploads/2014/09/einstein_tagore.pdf)

За разлика от Тагор, включващ понятието универсален разум, теорията на Айнщайн, както е прието във физиката, изключва напълно влиянието на наблюдателя или експериментатора, следователно, изисква се по-силна вяра да очакваш, че една по-ограничена теория би описвала адекватно света. Оттук и легитимното изявление на Айнщайн: “Аз съм по-религиозен от вас.”...