Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МАГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

На 22 януари 2017 г. стана смяната на караула в Президентството. Тръгна си най-скандалният от всички стопани в сградата на „Дондуков” 2 Росен Плевнелиев и на стола на държавния глава седна облеченият с огромни надежди и очаквания бивш командир на ВВС генерал Румен Радев. Но както си му е редът, неговият предшественик се опита да му пробута като завещание още една русофобска мина. След неосъществената си авантюра за създаването на антируска черноморска флотилия на НАТО, този път нашият (Боже, пази!) върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, заедно с десетина пенсионирани „ястреби”, си позволи да съветва новоизбрания американски президент Доналд Тръмп относно политиката му към Русия.

Разбира се, никой от Белия дом не е искал препоръките и мненията на Плевнелиев и компания, нито пък ще се вслуша в тях. Просто, нашата „държавна глава” напомня на Тръмп, че е останал без работа. И че след евроатлантическите ценности, най-много обича да се върти край софрата на силните и богатите. До 10 ноември 1989 г. се е клел във вярност на БКП и СССР, а след това е заобичал господарите отвъд Атлантика. В прощалното си интервю за Нова телевизия каза, че обичал Русия, но не и политиката на Путин. Дали причината за това не е гузната му съвест на бивш сътрудник на ДС или КГБ? Току виж някой стар британски или американски шпионин каже, че руснаците имат компрометиращо Плевнелиев досие. Впрочем „политологът” Антон Тодоров огласи в „Свободна зона” на Г. Коритаров, че нашият „ястреб” в миналото е работел за РУМНО. Като син на секретар на ОК на БКП Плевнелиев очевидно е имал други „ценности”, диаметрално противоположни на изповядвания днес от него евроатлантизъм. Факт е, че по време на въпросното интервю, той „финтира” зрителя, който намери противоречие между номенклатурното му минало и антикомунистическата му риторика днес. Каза, че като отговорен политик имал право на лично мнение. Да сте го чували, обаче, да упреква режима в Анкара със същия плам, с който критикува политиката на Путин?

Или да упреква Барак Обама и Хилари Клинтън за разрушителните последици от лансираната от тях „Арабска пролет”? Не! Принципите му стигнаха до там да оклевети собствения си вицепрезидент Маргарита Попова, която всъщност му е пазила гърба. И която през всичките последни пет години май беше единственият мъж в президентството...

И я че изокам некой ден!”, казва един от героите на Чудомир, след като колегата му се добрал до заветната пенсия и завикал, че има корупция, взятки и прочее неправди. За разлика от него, Плевнелиев „окаше” през цялата последна година от мандата си, разбирайки прекрасно, че ГЕРБ няма да го номинира за нов президентски мандат. Затова взорът му беше вперен на Запад – към НАТО и ЕС, с надеждата там да му намерят някоя синекурна и добре платена службица. Понеже офисът, който му предоставиха в „София Техпарк” е тесен за неговата душа. А да се връща в бизнеса не му се ще: там само с русофобия не можеш да се изхраниш. Точно когато размишляваше над хамлетовския въпрос Да бъда, или да бъда?, съдбата му предложи възможност още веднъж да ни направи за резил. И Плевнелиев без колебание се присъедини към инициативата на други 16 европейски безделници, решили да напомнят за себе си на новата американска администрация. Естествено, изплашените от идването на Тръмп американски медии огласиха писмото на 17-те „европейски лидери”, придружавайки публикуваните извадки от този пасквил с язвителни за Тръмп коментари. Особено след като той отказа да отговаря на въпросите на медии като С Ен Ен и „Вашингтон пост”, които според него разпространяват лъжливи новини. Ако знаеше какви новини разпространяват българските „свободни” медии, щеше да се извини на американските, но нейсе.

Европейски съюзници към Тръмп: Путин не иска да направи Америка отново велика”. Така Джош Рогин озаглави своя коментар за писмото на 17-те европейски лидери”, публикувано частично във в. „Вашингтон пост” (10.01.2017). От всичките 17 „лидери”, единственият действащ все още държавен глава беше българският президент Росен Плевнелиев. Останалите са бивши държавни и правителствени глави и министри като бившите президенти на Румъния, Естония  и Латвия (Траян Бъсеску, Томас Хендрик Илвес и Вайра Вике-Фрайберга), бившият външен министър и бивш премиер на Швеция Карл Билд и др.

Перспективата новоизбраният за президент Доналд Тръмп да сключи голяма сделка с руския президент Владимир Путин е изнервяща за много традиционни съюзници на САЩ, но малцина са тези, които ще загубят повече от проамериканските лидери на страните в Централна и Източна Европа. Тези лидери, които се сражават на фронтовата линия срещу стремежа на Путин да сложи край на демократичния световен ред, умоляват Тръмп да помисли два пъти, преди да избере грешната страна”, пише Рогин и продължава: “Путин не търси американското величие, както правим ние, вашите съюзници”.

Това са написали 17 настоящи и бивши служители от един кръг централно- и източноевропейски страни в писмо до Тръмп, с което аз се сдобих - продължава Рогин. - “Като ваши съюзници, обвързани с договор, ние апелираме към американците в новата администрация на САЩ и Конгреса, да застанат твърдо в защита на нашите общи цели и интереси: мирът, атлантическата мощ и свободата.”

Европейските лидери пишат, че приветстват избирането на Тръмп и очакват занапред да работят с новата администрация, за да укрепят трансатлантическия съюз. Но ако Тръмп бил решил да тръгне по друг път и да обедини сили с Путин - предупреждават 17-те, - това ще има сериозни негативни последици и за Европа, и за Съединените щати. Преди всичко, администрацията на Тръмп не трябва да отслабва санкциите срещу Русия, или мълчаливо да приема руската анексия на Крим. Това не само ще деморализира проамериканските сили в Украйна, но би дестабилизирало и региона икономически и ще даде комфорт на екстремистките антизападни актьори.

Една голяма сделка с Путин, която “хвърля Украйна под автобуса” би имала тежки последици и за по-широката репутация на Америка в Европа, написали лидерите.

Последващите трусове от една такава сделка биха разтърсили доверието към Америка у съюзниците й в Европа и навсякъде другаде – казва се в писмото. - Основаният върху правила международен ред, от който десетилетия наред зависеше западната сигурност, ще бъде отслабен. Съюзите, които са истинският източник на американското величие, ще ерозират. Страни, които са проливали кръв и са харчили богатства и политически капитал в подкрепа на трансатлантическата сигурност, ще се чудят, дали сега Америка вече не е надежден приятел”.

Като цяло, европейските лидери твърдят, че Путин не може да бъде съюзник на Запада и че руската политика е направила Европа по-опасно място за всички. Дори ако бъде сключена сделка, възможно е Русия да продължи да подкопава европейските демокрации посредством поредица от подли дейности, включващи кибератаки, енергиен и икономически натиск, шпионаж, психологическа война, дезинформация и рушветчийство.

Молбата на 17-те до Тръмп е подобна на едно отворено писмо, което редица централно- и източноевропейски лидери написаха на президента Обама скоро след като встъпи в длъжност през 2009 г. Тогавашните лидери предупредиха, че тъй като Обама преследваше едно „пренастройване” на отношенията на САЩ с Русия, има опасност европейските страни да загубят вяра в Съединените щати. И че може да бъде отслабена трансатлантическата връзка...

По време на управлението на администрацията на Обама редица централно- и източноевропейски страни видяха възхода на крайната десница, на проруските актьори и групи. Междувременно, активните мерки на Русия навсякъде в Европейския континент, ескалираха.

„Централноевропейците се оказаха прави. Те предупредиха администрацията на Обама за рисковете на ангажирането с Русия” - твърди Питър Доран, изпълнителен вицепрезидент на Центъра за европейски политически анализи.

Сега, при перспективата за нова голяма сделка с Русия, централноевропейците предупреждават новия американски президент да не повтаря грешките на своите предшественици. Има маса свидетелства за това, че безпокойствата на проамериканските европейци са оправдани.

Екипът на Тръмп изглежда възнамерява да се присъедини към Русия, за да воюват с тероризма в Сирия: идея, която е пълна с проблеми. Самият Тръмп охули НАТО, отписа Крим и възхвали Путин.

Но тъй като екипът на Тръмп поема властта и попълва редиците си, надеждата е, че едни по-спокойни глави вътре в новата администрация ще го убедят да запази трансатлантическата връзка и да застане до съюзници, които са воювали редом със Съединените щати за споделени от десетилетия интереси и ценности. Една голяма сделка с Путин не бива да бъде за сметка на Европа - завършва Рогин.

На 18 януари 2017 г. отиващият в политическото небитие „демократично избран” (100хил. фалшиви бюлетини) президент Росен Плевнелиев, даде прощална пресконференция, на която отчете „успешния” си мандат. С особен апломб той изтъкна, че бил първият демократично избран български държавен глава, който се е противопоставил на политиката на руския президент. Обичал, значи, Русия, но не и водената от Путин агресивна политика. Защото той, в разрез с международното право, бил анексирал чужди територии.

Крим ли е чужда територия? Нали той е завоюван от Екатерина Велика, бивша немска принцеса, станала руска императрица? Нали до 1954 г. е бил част от РСФСР, преди Хрушчов да го подари на Украйна? Нали самата Украйна се е появила като УССР, благодарение на Великата Октомврийска революция?

Като става реч за агресивна политика, защо Плевнелиев не каза и дума срещу американско-натовските военни бази край руските граници? Или срещу американските военни интервенции в Близкия изток – от Ирак, през Либия, до Сирия? Дали защото Белият дом ги нарече „Арабска пролет”?

Защо в речите си по случай 3-и март г-н Плевнелиев избягваше да спомене за руснаците, оставили костите си за свободата на България? Май русофобията му е по-голяма отколкото може да понесе...

А пък Вл. Путин е само предлог. Внезапно пламналата у Плевнелиев любов към превратаджиите в Киев, които Обама нарече „идиоти”, може да има само едно обяснение: току-виж кръстили на нашата „гнила политическа ябълка” някой площад или улица в украинската столица.

Както вече сме писали, единственото добро дело в политическия живот на Плевнелиев беше това, че не се кандидатира за втори президентски мандат.

Другото добро, е че след 22 януари ще бъде „Господин Никой”. Но със сигурност ще се запише в историята. В нея, наред с великите исторически личности, има и един Херострат, подпалил храма на Артемида в Ефес, за да се прочуе...