Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СКЕЛЕТИТЕ В ГАРДЕРОБА НА СЕНАТОР ДЖОН МАККЕЙН

Е-поща Печат PDF

Една от най-известните, противоречиви, непоследователни и скандални фигури на американския истаблишмънт безспорно е най-старшият сенатор републиканец Джон Сидни Маккейн. С войнствените си изявления в Конгреса по отношение на Русия и президента Путин, с появите си в горещите точки на света, той постоянно напомня за себе си чрез медиите. Тъкмо затова го определят като „ястреб” в американската политика, пък и той самият няма нищо против да го наричат така. Дори гордо заявява, че това прозвище импонира на предишната му професия - авиатор от ВМС на САЩ и ветеран от войната във Виетнам.

Оказва се обаче, че освен всичко, което може да се прочете за житието на Дж. Маккейн официално, има и неща, които въпреки че е публична фигура, ревниво се пазят от обществеността. Например наричат го „Лудия Мак” и „бялата врана“ на републиканците.,Обаче в живота на Маккейн, има и събития като катапултирането в езеро, близко до Ханой, по време на Виетнамската война, откъдето и прозвището „мокра кокошка”. Характерно за Маккейн е, че се появява там, където САЩ трябва да окажат натиск и да сплашат колебаещите се колониални марионетни режими като например в Източна Европа; както и там, където се подготвят или осъществяват американски военни авантюри в Близкия изток и Арабския свят.

Маккейн скоростно пристигна в Сирия през май 2013 г., за да инструктира главатарите на ИДИЛ във войната срещу законното правителство на Башар Асад. После посети Ирак със същата цел. А в България идва цели два пъти, първия път през 2001 г., за да ни вкара в НАТО, и втория път през 2014 г., за да притисне колебаещото се правителство на Орешарски за спиране на работата по газопровода „Южен поток”.

Напоследък опасно често се появява в Украйна, за която настоява пред Американския конгрес да получи оръжие на стойност 3 млрд. долара, което да използва във войната срещу Русия.

На 31 декември 2016 г. президентът на Украйна Петро Порошенко заведе сенаторите Джон Маккейн, Линдзи Греъм и Еми Клобучър на командния пункт в района на Широкино, за да повдигне бойния дух на украинските военнослужещи, участващи във войната срещу собственото население в Донбас, както и да празнуват Новата 2017 г.

Размахвайки наградното автоматично оръжие, получено в дар от Порошенко, Маккейн заяви: „Изпращам послание от народа на САЩ – ние сме с вас, вие водите нашата борба и ние ще победим заедно. През 2017 г. ние ще победим нахлулите и ще ги върнем там, откъдето са дошли. Путин - ти никога няма да победиш народа на Украйна и да го лишиш от свобода и независимост!”

Посланията към руския президент Владимир Путин не са нещо ново. Маккейн е основал свой микроблог в мрежата през 2008 г., в който има рубрика, посветена на руския президент и озаглавена „Писма до Влад“, от която с енергия, присъща не на всеки, бълва хули по адрес на Путин. В един постигнг Маккейн пише: „Скъпи Влад, арабската пролет е все по-близо до теб.“ Руският президент обикновено отминава без реакция писанията му, и само веднъж, когато бе още премиер, по време на годишната си пресконференция, отговори многозначително, че поназнайва нещо от тайния живот на сенатора: „Както знаете, г-н Маккейн е бил във Виетнам, лежал е в затвора. На всеки човек може да му се случи да говори несвързано.“

Напоследък сенаторът русофоб се специализира да пише бравурни послания и до руския народ.

За едно такова послание известният руски разследващ журналист Олег Лури наскоро писа в сайта КМ.RU:Сенатор Джон Маккейн адресира отворено писмо, но не към своите съграждани и избиратели, а към руските хора. В този „шедьовър” на епистоларния жанр господин сенаторът ни разказа за това колко трудно се живее в една “империя на злото” под ужасното иго на тиранина Путин. Маккейн каза, че ние сме напълно безправни, бедни както духом, така и в икономическо отношение. И въобще като цяло, Русия се оказва „приятел на тираните” и враг на потисканите, на нея не й вярват народите, които се опитват да направят света по-сигурен, мирен и проспериращ.”

Активността на Маккейн като ястреб и русофоб тревожи дори американските политически анализатори, включително и такива като Стивън Коен, които не могат да бъдат заподозрени в любов към Русия. А и Стивън Коен бе определян като „антикомунист” преди началото на перестройката в СССР. Та Коен твърди, че САЩ са в ужасна икономическа и политическа криза, за която не са виновни нито Путин, нито Русия, а американските ястреби на войната като Джон Маккейн, които са истинската заплаха за националната сигурност на Америка.

Както се вижда, патологичната русофобия на Маккейн естествено предизвиква анализаторите да търсят причините за антируската истерия на сенатора ястреб. И сега да видим какво пишат някои руски и американски журналисти и добре запознати с миналото му политици, за “тъмната страна”, т.е. тайния втори живот на сенатора републиканец Джон Маккейн.

Разследващият журналист Олег Анатолиевич Лури е известна личност не само в Русия, но и в САЩ, където сътрудничи на водещи американски издания, включително и на „U.S. News&World Report”. В Русия Олег Лури нашумя през 2002 г. с книгата си „Окрадената Русия: журналистически разследвания”. Ето какво споделя Лури в сайта си „Живой журнал” (LiveJournal) за кариерата на „ястреба”, подкрепяйки своите журналистически разследвания с документи.

„Джон Сидни Маккейн е роден 29 август 1936 г. в района на базата на ВВС на САЩ в Панама - по това време, наета от Съединените щати. Маккейн следва кариерата на баща си (и дядо си - адмирал) и учи Военноморската академия в Анаполис, в САЩ. По време на следването си той не може да се похвали нито с дисциплина, нито с успех - много двойки и не по-малко от 100 дисциплинарни наказания годишно. Маккейн е завършил академията през 1958 г. с резултат 894-ти от всички 899 курсанти. След академията Джон Маккейн кара следдипломен курс за пилоти, завършва курса през 1960 г. и започва служба като пилот на самолетоносачи в Карибския басейн. Кариерата на пилота Джон Маккейн е придружена от множество авиопроизшествия, в които той като по чудо успява да остане жив. Дори още на практическия курс по време на полета двигателят му отказва и самолетът се разбива на земята по време на кацане. След това, докато служи в Испания, Джон Маккейн по невнимание закача електропровод с изстребителя, след което го прехвърлят като инструктор във военновъздушната база в Мисисипи. Това обаче не спасява бъдещия сенатор от друг въздушен инцидент: през 1965 г., по време на полет, двигателят на самолета му се запалва и на Джон Маккейн му се налага да катапултира (самолетът, разбира се, е унищожен).

Дори това не убива желанието му да лети, и той пуска рапорт да го преместят на бойна служба. Желанието на пилота е изпълнено и в края на 1966 г. е прехвърлен в самолетоносача “Форестал”. Въпреки това авионещастията продължават да го следват и тормозят: през 1967 г. неконтролируемо изстрелян снаряд от друг самолет ударил изстребителя, с който Джон Маккейн се готвел да излети. По традиция, Джон Маккейн успява да оцелее, но този път е ранен в крака и гръдния кош. Възстановявайки се след травмата, бъдещият сенатор Джон Маккейн продължава да лети и е в състава на ескадрила, бомбардираща обекти в Северен Виетнам.”

От разкритията на руския разследващ журналист е видно, че пословицата „луд умора няма” е най-подходяща за описания “труден житейски път на ястреба” Маккейн и че бурната авиационна кариера се дължи на „високия” му успех и дисциплина по време на обучението в академията в Анаполис... Но все пак не е причина за проявите на русофобия.

Фаталната за съдбата му промяна настъпва след реалния сблъсък с противника на 6 октомври 1967 г., когато в изпълнение на задача по бомбардировката на електроцентрала в Ханой самолетът му е свален от съветска зенитна ракета и Маккейн катапултира в едно езеро, близко до столицата, осакатен – със счупен крак и счупени двете ръце. По-късно Маккейн ще героизира биографията си и ще твърди, че виетнамците са му ги счупили по време на разпитите, защото не искал да издава военни тайни...

Журналистът Олег Лури подробно описва и как е свален пилотът Маккейн, а също подробности по залавянето и поведението му при залавянето... Но по-важното е, че е бил пленен от редовни части на Северновиетнамската редовна армия, поради което е имал късмет да остане жив, защото ако е бил заловен от селяните, практиката била пленените пилоти да бъдат довършвани с мотиките...

Отношение към темата има и фактът, че Маккейн е свален от съветския офицер Юрий Петрович Трушечкин - изчислител от зенитно-ракетен комплекс „С-75”, както и това, че личните документи на пилота Джон Сидни Маккейн са предадени и се съхраняват до 2009 г. (годината на смъртта на подполковника от запаса Трушечкин) именно от него. Малко преди смъртта си, подполковник Трушечкин дава подробно интервю за руските медии, в което подробно разказва за случилото се в онези години.

Ето откога, според Олег Лури, датира русофобията на бъдещия сенатор и два пъти неуспешен кандидат за президент на САЩ. Според документите, с които разполага разследващият журналист, тежко раненият пилот Маккейн е изпратен в затвора „Хоа Ло”, наричан от американските военнопленници иронично „Ханой Хилтън”.

Много по-късно, когато вече е в САЩ, Джон Маккейн ще разказва, че там го държат в продължение на месеци в строг тъмничен затвор, разпитван и измъчван постоянно, което е и причината дори да опита да се самоубие. И че не го бил направил, защото е „твърд като гранит, смел пилот” и защото в края на краищата е син на адмирал (баща му адмирал Джон Маккейн същата година е трябвало да стане командващ Тихоокеанския военноморски флот на САЩ). Но Олег Лури твърди, че разполага с други факти, напълно противоположни на историите, които разправя сенатор Маккейн. Разкритията представляват твърде обемист материал, но ето ето някои по-важни факти:

В затвора “Ханой Хилтън”, където са били затворени свалените пилоти, условията за живот по думите на самия Маккейн са ужасни, без квалифицирана медицинска помощ. Въпреки това той не казва, че за някои от затворниците има и изключения. Едно от тях е бил именно пилотът Джон Маккейн. Той моли за медицинска помощ, но му казват, че ще получи такава срещу съгласие да сътрудничи с информация, условие, което той приема веднага. Маккейн е изпратен в най-добрата военна болница в Ханой и след това не е върнат в „Ханой Хилтън”, а е настанен в специалния лагер „Плантация”, където килиите са снабдени дори с вентилатори! Маккейн веднага започва да работи с виетнамците и по-късно със съветското разузнаване. В документите има дори имената на онези, които са работили с бъдещия сенатор – Евгени Легостаев и Иван Шпорт. Убедени в пълната му управляемост, те дори му разрешават интервю за пресата, в което бъдещият сенатор разказва за човечността на виетнамците и за грижите, които полагат да го излекуват, но дума не споменава за това как колегите му гният и умират в затвора „Ханой Хилтън”. За добро сътрудничество е предложен за предсрочно освобождаване, но той отказва - ясно защо. Освободен е на 15 март 1973 г. заедно с останалите пленници, когато се подписва Парижкият мирен договор между САЩ и Демократична република Виетнам.

Фактите, които изнася журналистът Олег Лури са красноречиви, но картинката няма да е пълна, ако не споменем и за отношението на американските ветерани от войната във Виетнам към Маккейн. Тук е особено важно да се знае, че когато Джон Маккейн се опитал да осъществи първите си президентски амбиции  -срещу Джордж Буш през 2000 г., - срещу него се изправя Движението на ветераните от войната във Виетнам, което създава специална организация „Ветераните от Виетнам срещу Джон Маккейн”, обвиняват го и в предателство по време на пленничеството му. Организацията изпраща по пощата на избирателите в Южна Каролина листовки, в които пише, че републиканският кандидат „е обърнал гръб на колегите си военнопленници, за да спаси собствената си кожа.”

В брошура на „Ветераните от Виетнам” се посочва, че на четвъртия ден от своя плен Маккейн се съгласил да предава секретна информация на виетнамски военни в замяна на медицинска помощ. Позовавайки се на информация от Джон Маккейн, командването на Северновиетнамската армия е обявявало подробности за бойни операции, в които той участвал. Според друга листовка, през 1993 г., по време на посещение в Ханой, вече като сенатор, Маккейн моли виетнамците да не дават публичност на всички документи, свързани с връщането на американски военнопленници.”

А ето какво пише за „героичното” държание на Маккейн по време на пленничеството му във Виетнам главният редактор на известното американско списание за геополитика „Veterans Today“ Гордън Дъф: „Като военнопленник, след свалянето му над Ханой, Маккейн обучаваше военновъздушните сили на Северен Виетнам в свалянето на американски самолети и разпространяваше антиамериканска пропаганда. Изправен пред военен съд, Маккейн беше помилван от президента Никсън, а досието му беше запечатано и измито от медиите”, твърди Дъф. Джон Маккейн и досега не е дал под съд Гордън Дъф за тези твърдения.

Финалът на разкритията на руския разследващ журналист Олег Лури е блестящ като стил и постройка, и си заслужава да бъде цитиран дословно:

„С гореща омраза и страх бие сърцето на сенатора

И сега всичко си идва на мястото. Причините за дивата, жестока омраза на сенатор Джон Маккейн, за всичко, което е свързано с Русия, са прости и ясни. В небето над Ханой той е бил ударен от ракета на „проклетите руснаци” и заради тях трябвало да прекара пет години във виетнамски плен. Там Маккейн веднага рухва и позорно „проговорил”, единствено за да си осигури, ни повече, ни по-малко, нормален живот в плен. Отново, разбира се, са виновни руснаците. Освен това същите тези „проклети руснаци” го принуждават да „работи” и за съветското разузнаване, като подробно дава показания и разкрива военни тайни на офицерите от КГБ Евгений Легостаев и Иван Шпорт. И последното, което се вижда и което окончателно довършва сенатора - информацията за виетнамското му минало постепенно започна да изплува на повърхността.

И разбира се, г-н Маккейн се събужда сутрин в студена пот, осъзнавайки, че руските специални служби може рано или късно да разсекретят повечето от своите най-секретни документи от войната във Виетнам, а заедно с това и протоколите от разпитите на бъдещия сенатор, датирани 1968-69 г., ще бъдат публично оповестени. Същите протоколи от разпити, в които Маккейн разказва толкова много и в детайли за тайните на “Great America” (Велика Америка). И единственият шанс на Маккейн по някакъв начин да се защити, е да продължи да води антируската си война. Само така, смята той, всички документи и факти, разказващи за виетнамското му минало, ще може да „запише” като провокация на руските специални служби. Ето такъв коктейл от омраза и страх ръководи всички действия на сенатор Джон Маккейн. Главното е да не се взриви отвътре.”

Така че в русофобията на сенатор Джон Маккейн наистина има железни мотиви – страх и омраза. Но какво куца в мотивацията на българските русофоби? Никой от тях не е пострадал от Русия, не е репресиран от руските тайни служби... Напротив, много от тях като Иво Инджев са облагодетелствани, защото дължат образованието и кариерното си развитие на страната, в чиято вярност преди се кълняха, а сега хулят. Най-младата смяна русофоби - соросоидите от „Америка за България” и „Отворено общество”, са доларови русофоби, които чрез нападките по адрес на Русия се стремят да оправдаят поредния финансов транш, получен от задокеанския господар. Техен кадър е и бившият вече външен министър Даниел Митов

Русофобията на доскорошния ни президент Росен Плевнелиев също е конюнктурна и лакейска. Защото и той е от успелите да се вмъкнат в късната комсомолска и партийна номенклатура акробати, които бързо се ориентираха при смяната на пейзажа и скочиха в обятията на Големия брат. С лакейството си пред западните ментори и с предизвикателната си русофобия Плевнелиев заработи място във финансираната от Държавния департамент на САЩ и управлявана от ЦРУ Международна програма за лидери (IVLP). Основното занимание на тези персони, сред които и бившият президент Петър Стоянов, е да изнасят скъпо платени антируски сказки пред празни аудитории.

Заявката на Плевнелиев бе потвърдена на 11 януари т.г. и пред новата американска администрация с подписа му в писмото на общо 17 марионетни бивши политически лидери, главно от Източна Европа, до Доналд Тръмп. Писмо, в което се настоява да Тръмп да се откаже от подобряване на отношенията с Русия.

Сламените човечета, изглежда, още не могат да преглътнат факта, че обявените от Доналд Тръмп намерения са в обратна посока и че пари за IVLP може и да няма...

Какво да се прави, понякога дори лакеите може да закъснеят и закъсат. Пък и историята е пълна с подобни примери - въпрос на интелигентност.