Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

...20-30 “МАЛКИ НЕГЪРЧЕТА”

Е-поща Печат PDF

• ДЕСЕТТЕ НАЙ-ИЗТЪРКАНИ ФИЛМОВИ КЛИШЕТА

Шумни експлозии в Космоса

Както знаем, филмите се измислят от сценаристите, а те по традиция са скарани с точните науки, затова изобилстват с груби нарушения на законите на физиката, така че Нютон сигурно се обръща в гроба. Например шумни експлозии в Космоса, където, както знаем, никой не може да чуе виковете ти... заради вакуума. Изобщо законите в киновселената се променят непрекъснато, често и в една сцена – например двама души падат един след друг от сграда, а единият може да настигне другия без проблем; преследване с коли - кадилак, пълен със 150-килограмови мафиоти, може да настигне сам човек във ферари, даже да го изблъска от пътя... Затова и при декомпресия в самолет всички багажни отделения се отварят и отвътре се разпиляват листове хартия, а ако нещо подобно се случи в Космоса, нечия глава със сигурност ще гръмне.

Биологията също не е пожалена

- човешкият организъм е представен като напълно неуязвим за някои действия, често смъртоносни в истинския живот, например минаване през стъклена витрина или удар с бутилка по главата.

Същевременно обаче подозрително често хората умират, след като се спънат и ударят по тила или си счупят врата по стълбите. Понякога даже

елементарната математика не е фактор във филмите

един и същи револвер може да произведе 5 или 50 изстрела в зависимост от драматургичната функция.

Колите в киното са може би най-нереалистичният аспект в живота на героите: скъсани студенти карат ретроекзотики, а кифли тийнейджърки - спортни болиди, които даже продрайвър би усукал. Ако на Нашия му се наложи да открадне кола, винаги наблизо има някое семейно комби или ръждиво пикапче, което чака с отворени врати, без аларма, а

ключовете, разбира се, са под сенника

Дори да е имало някога хора, които да си оставят ключовете там, би трябвало вече да са осъзнали, че това не е най-доброто скривалище. Също така крадените коли винаги имат пълен резервоар и въпреки окаяния си външен вид вървят завидно добре.

Колите във филмите също така имат врати, през които не минават куршуми, но пък ако Нашият не е вътре, дори един-единствен изстрел е достатъчен, за да избухнат... Доста по-сигурно превозно средство е камионът – той не може да бъде спрян дори с изстрели от автоматично оръжие, но пък за сметка на това спирачките му са страшно несигурни и почти винаги отказват, така че на Нашия се налага да скочи в движение, преди камионът да падне епично от някой мост. Най-сигурното превозно средство е конят – шансът куршум или стрела да уцели един кон е минимален...

Ако случайно се събудиш във филм, достатъчно е да се погледнеш в огледалото, за да разбереш

дали ще доживееш до първо или до трето действие

ако си русото момиче в хорър филм (на ужасите), най-едрият войник във Виетнам или просто си пилот със снимката на любимата в медальон – по-добре приеми съдбата си, защото ще умреш със сигурност първи.

Въобще почнеш ли да говориш прекалено много за бъдещите си творчески планове, шансът да ги изпълниш става минимален. Също така, когато хора се разделят преди пътуване с кораб или самолет, голяма е вероятността пътуващият да отиде някъде във вечните ловни полета... Понякога даже четенето на нищо и никаква книга може да те убие, както се случи на Джон Траволта в „Криминале”.

Общо взето, когато деца отиват в гората, винага са в комбинацията силиконка, спортяга, зубър и обикновено момче / момиче. Уау, кой ли ще остане накрая, се питаме всички.

А да, и ако във филма има погребение, убиецът естествено се появява там, но за да не бие на очи, идва с черни очила и лимузина.

Ако си говорим за изтъркани филмови трикчета, има цял един жанр, съшит от клишета, и това естествено са екшъните. Най-повтарящата се сцена: Нашият, който не трепва пред експлозията, дори и не прави усилие да погледне в посока на взрива, вместо това

крачи в забавен кадър, докато огнените езици очертават героично силуета му

Но това, разбира се, е само една от хилядите до болка познати истории, ето най-баналните: ченгетата винаги са в комплект скучен семеен пич и ерген с безумно яка кола.

Най-лесният начин да отвориш врата е да стреляш в ключалката.

Ако простреляш стената на самолет, следва декомпресия и поне една стюареса дава фира.

Язовирната стена има само едно предназначение – да се спука.

С револвер можеш да надстреляш човек с автомат.

Всяка наркосделка приключва с поне дузина трупове.

Когато някой пада от сграда, последното нещо, което прави, е да се обърне в посока на човека, който го бута.

Във финалната битка винаги побеждава Нашият, пък даже и да използва десет пъти по нескопосано оръжие.

Ако случайно простреля Лошия, той задължително ще падне отвисоко, дори да се наложи да прескочи ограда, или да мине през врата... с последни сили.

Всеки, който пада от висока сграда, се приземява върху кола или минаващ камион с боклуци.

И най-важният драматичен момент – когато двама души се държат на мушка с пистолети, винаги се чува изстрел и съвсем неочаквано се оказва, че мистериозен трети стрелец е убил единия от тях, задължително Лошия.

Винаги преди да убие някого,

Нашият пуска лафче

вместо да свърши работата и да си отдъхне, че е оцелял - както най-вероятно става в истинския свят при битка на живот и смърт.

Екшън героите винаги крещят нещо – без значение какво. Никоя битка не остава без запомняща се кеч фраза.

Царят на вицовете от едно изречение, разбира се, е младият Арнолд Шварценегер, като най-високата висота комедийния му талант достига в класиката „Командо”. Една от основополагащите сцени е, когато Командо обещава на един от лошите, че ще го убие последен, но после го провесва от скала по средата на филма... Човекът реве: „Нали щеше да ме убиеш последен?” Арни се изхилва доволно, пуска го и процежда през зъби: „Излъгах”.

От там е и другата велика класика - във финалната битка, преди да наниже Големия лош на тръба, Командо поднася хладнокръвно лафче: „Изпусни малко пара, Бенет!”

Когато някой умира на екран, той винаги успява да каже нещо сълзливо с последния си дъх, или пък да предаде много важна информация. Често този монолог се проточва с минути, преди изведнъж раненият да се кашля драматично и ритва камбаната, забелвайки очи, като почти винаги от устата му се стича капка кръв.

Добрите хора във филмите умират в ръцете на приятели

които притварят клепачите им, докато лошите остават изцъклени и камерата набива на изкривената им физиономия.

В случай че умира убиецът – той винаги успява да сграбчи за крака човека, който е отишъл да провери дали е мъртъв.

Всяко животно има своята екранна функция –

котките изскачат от нищото

и плашат хората,

гърмящите змии пък плашат конете и те хвърлят ездачите си в тяхна посока,

а извънземните форми на живот винаги искат да ни убият.

Отдалечените части на света винаги крият огромни праисторически животни, на които през последните 10 000 години никой не се е натъкнал. Каквото и да се случва, обаче

кучето не умира

Освен ако режисьори не са Братя Коен – едни от последните убийци на животни в съвременното кино.

По ред причини

компютрите са крайно нереалистично представени във филмите:

всички операционни системи получават имейл с грозна анимация на отварящ се плик, програмите на тайните агенции имат лого на половин екран, а командите се изписват с думи на простичък английски – например в тайните файлове се влиза просто като напише „достъп до тайните файлове”, а вирус се пуска с команда „въведи вирус”!

Когато някой пише по клавиатурата, той никога не допуска правописни грешки и също така никога не използва интервал. Всички програми за писане нямат курсор, а буквите са поне 5-сантиметрови. Дори компютрите, които управляват космически полети, имат елементарен графичен интерфейс, а това, колко е мощна една машина, се познава по звуците, които издава – леко пиукане за лаптоп и бучене като матричен принтер за суперкомпютър.

Ако допуснеш грешка, целият екран започва да мига със съответния надпис – най-често „грешка”. Оригинално!

Ако изтриеш файл от компютъра, той задължително изчезва и от екрана.

Ако пък компютърът ти бъде заразен с вирус, много често това може да доведе до прескачане на искри от кутията и даже експлозия.

Интелектът на героите във филмите е нещо крайно субективно – както малките деца често са по-умни от възрастните, така лошите са с

IQ на зелена еуглена

Голяма част от мутрите на Големия лош са толкова глупави, че даже изобщо не говорят.

Иначе всички лоши задължително говорят ужасен английски, даже и да са американци.

За да се преобразиш в някой от лошите, е достатъчно да го удариш по главата и да го издърпаш в храстите – униформата му ще ти пасне едно към едно и на никого няма да му направи впечатление, че не те е виждал на планьорката преди терористичния акт.

Също така, когато лошите сгащят добрия, винаги се бият с него, като си правят негласна уговорка да го нападат един след друг, за да може лесно да ги поваля. Ако в мелето присъства и Големият лош, той спира останалите и се бие честно с Нашия...

В случай, че лошите натупат Нашия, той си избърсва разкървавената устна, поглежда ги презрително и изсъсква: Само толкова ли можете?”, на което те естествено отговарят с още бой. Въобще тъпотията на наемниците е толкова дразнеща, че често даже Големият лош се изнервя и убива някой от тях.

При всички случаи, когато лошите хванат Нашия, те не пропускат да му разкажат в пълни детайли плана си да унищожат света и вместо да го убият по някой традиционен начин, залагат на ужасно тъпа схема, примерно пускат го в басейн пълен с морски котки с лазери на главата.

Добрите герои също допускат грешки – поне веднъж в началото на филма те имат шанс да убият лошия, но вместо това го пускат, за да го гонят още поне няколко часа екранно време.

Когато лошият изглежда мъртъв, той никога не е и поне 3 пъти ще се изправи и ще изскочи от нищото – всички знаем това. Всички, без главния герой, който видимо се изненадва всеки път.

В хорър филмите момичетата имат

талант да се завират в най-страшната тъмница

особено ако някой изрично им е казал да не влизат там.

После, когато към тях се зададе някаква заплаха, тяхната реакция е напълно нелогична – а именно опулват очи и седят, без да мърдат, за да може убиецът, зомбито или случайният киликанзер да дойде о-о-о-о-опасно близко.

После мацката започва да тича със скоростта на Ивет Лалова, даже да е на висок ток.

Следват серия тъпи ходове – ако има стълбище, бягащото момиче винаги тръгва нагоре, никога към входната врата.

Криене в гардероба, където естествено, тя не може да запази тишина – винаги трябва да стене, ридае, подсмърча или откровено да циври.

Ако случайно успее да мине зад гърба на убиеца и да се измъкне на улицата след рисковано спускане по козирката на сградата, момичето започва да тича, като крещи с цяло гърло.

Човек би предположил, че ще й хрумне да си пази въздуха, но не – тя вика ли, вика.

Убиецът започва да я следва с лекота – просто върви, даже не подтичва, но без усилие скъсява дистанцията между тях.

Естествено, момичето се спъва в корен и вече не може да стане – убиецът се надвесва над нея и миг преди да я посече с какъвто там домакински уред е награбил, тя започва да го моли да спре – сякаш дотук не е станало ясно, че човекът е луд и определено си е навил на пръста да финализира убийството...

 

от блога на Тео Чепилов