Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКАДЕМИК САВА ГАНОВСКИ

Е-поща Печат PDF

На 29.03.2017 г. по случай 120 г. от рождението на акад. Сава Гановски се състоя тържествено честване в гр. София, в централата на БСП на ул. „Позитано“ № 20, организирано от БАС, фондация „Акад. Сава Гановски“ и Обществена академия за наука, образование и култура /ОАНОК/. Доклад за живота и дейността на  световноизвестния  учен – философ и педагог, общественик, участник в партизанското движение в България, боец против фашизма, държавник, функционер в БКП, изнесе акад. проф. д-р на философските и икономическите науки Асен Богданов, ректор на ОАНОК. От името на академията той обяви присъденото посмъртно почетно звание „Доктор хонорис кауза“ на акад. Сава Гановски. След доклада бе прожектиран кратък филм за неговия живот и дейност.

В своя доклад акад. Ас. Богданов проследи накратко житейския, научния, политическия и обществения път през годините на акад. Сава Гановски. Родът му произлиза от хилядолетния град Чипровци. Той учи в местното училище, а по-късно продължава  образованието си в прогимназията в гр. Луковит и гимназията в гр. Враца. Завършва Школата за запасни офицери в гр. София и участва в Първата световна война, но е осъден на 15 г. затвор за  антивоенна пропаганда. След края на войната е амнистиран. През 1918 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/, преименувана по-късно на БКП. През 1922 г. завършва философия и педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1924 г. по указание на БКП заминава в Германия, където  учи като специализира философия и педагогика в университетите в гр. Хале и Берлин. През 1928 г. по указание лично на Г. Димитров емигрира в Съветския съюз и специализира в институцията „Червената професура“ и е избран за завеждащ катедра „Марксизъм ленинизъм“ в Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“. През 1931 г. се завръща в България и оглавява идеологическата работа на партията, като работи с екип, начело с проф. Асен Златаров. В годините на партизанското движение след 1941 г. става партизанин с псевдоним „Трудин“ и е зам.-комисар на ХI оперативна зона гр. Плевен. През 1945 г. е посланик в Румъния, а през 1947 г. в Югославия. В периода 1953-1957 г. завежда отдел „Наука и образование“ при ЦК на БКП, а от 1954 до 1990 г. е  член на ЦК на БКП. От 1945 г.  Сава Гановски е професор и завеждащ катедра в Софийския университет. Оглавява Комитета за наука, изкуство и култура. През 1952 г. става академик и член на президиума, а по-късно и председател на БАН. Работи като директор на института по педагогика, а по-късно и на Института по философия. След създаването на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество от 1955 г. до 1966 г. той е негов постоянен председател. Неговите трудове са преведени и се съхраняват в много национални, университетски и академични библиотеки в България, Русия, САЩ, Германия и  др. европейски страни. Фондация „Сава Гановски“ издава в 12 тома всички съчинения на големия учен, които са предоставени на читалищата и библиотеките в страната.

Сава Гановски дарява родната си къща в с. Кунино, Врачанско, за уреждане на исторически музей. За заслуги към България Сава Гановски получава високи държавни отличия: „Димитровска награда“ и званията „Народен деятел на културата“, „Герой на социалистическия труд“ и Герой на Република България“ .

Животът и дейността на акад. Сава Гановски са пример за всеотдаен, разностранен и всеобхватен труд за обществото. Той завинаги ще остане в пантеона на световния интелектуален елит и повод за българска национална гордост.

 

Тодор ПРЕДОВ – д-р, член-кореспондент на ОАНОК