Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ДЕМОНТАЖ НА НАРОДА

Е-поща Печат PDF

В някои свои книги (“1917. Разгадка русской революции”, „Народ против экспорт революции”) Сергей Кара-Мурза описва положението в Русия през 1990-2005 г. Разбира се, в Русия има демокрация, но либерална демокрация. Демосът (народът) не включва цялото население, а само елита (олигарсите, висшите магистрати, политиците...) На простолюдието е отредена ролята на тълпа (охлос), за чието деградиране се работи целенасочено. Сега на елита не е нужен многомилионен охлос. След 2005 г. се забелязват положителни промени, но набраната инерция се преодолява трудно.

Кара-Мурза пише: В царската и съветската Русия съществуваше устойчиво понятие за народа. Народът е над личностна и „вечна” общност на всички онези, които се считат за деца на Родината-майка и бащата-държава.”

„Мисълта, че населението на СССР (а след това и на РФ) съвсем не е народ, а народ е само скритото до някое време особено малцинство, се развива от нашите демократи, започвайки от средата на 80-те години. Това беше възприето като обозначаване на обогатилото се малцинство, макар че първоначално се разработваше за обозначаване на ония, които отхвърляха именно „духа на Отечеството” (”новите руснаци”).

„През цялото това време в страната се водеше студена гражданска война на новия народ (демос) със стария съветски народ. През цялото време новият народ е непосредствено при лостовете на властта или около тях. Против болшинството от населението (стария народ) се използваха преди всичко средствата на информационно-психологическата война, а също и преки репресии с помощта на реформираните силови структури. Беше направен демонтаж на историческата памет – една от най-важните духовни сфери на личността, обединяваща хората в народ.

Беше използван термина „демотехника” – бързо и изкуствено създаване или демонтаж на народите. Ние считахме себе си за народ, а демокрацията за власт на болшинството от народа, но Западът поддържа нищожно малцинство – някакви демократични групи – не му е нужна демокрация на болшинството.”

България е многократно по-малка от Русия. Освен това България членува в ЕС и НАТО, откъдето идват директиви, вредни за страната. За Русия описаните по-горе събития са отминал етап, но в България подобни събития битуват в пълна сила.

И у нас съществува демос (народ) и „елит”, включващ олигарси, депутати, министри, висши магистрати, всякакви видове новобогаташи... Въобще хора с влияние върху вземането на решения. Затова решенията защитават само интересите на „елита”. На останалите българи е отредена ролята на добитък, който се активизира само по време на избори.

Демонтажът на народа се извършва по много направления. Важен фактор е съзнателно поддържаната бедност. В тази посока са и директивите на ЕС. Мизерията кара повечето българи да се занимават единствено с физическото си оцеляване. За по-възвишени неща не може и да става дума. Пак мизерията създава и демографския проблем – населението се стопява, а „Европа” вече обсъжда съдбата на българската територия „след българите”...

Соросоидите непрекъснато атакуват българските литература и история. Дразни ги присъствието в учебните програми (и не само там!) на Христо Ботев, Иван Вазов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров... Непрекъснато пренаписват историята, за да се постигне денационализация на българите и превръщането им в аморфна маса. Имат известни успехи, най-вече е постигната пълна деградация в образованието. Съпротивата е спорадична: Костадин Костадинов написа учебник по Родинознание; младежки групи организират фолклорни и патриотични прояви; празнуват се годишнини от подвизите на български патриоти; по-голямата част от читалищата все още функционират.

Брюксел не се впечатлява от мизерията в България. Видимо това е желаното състояние на нещата. Особено след като бе заявено, че Европа ще се движи на две скорости. Очевидно за България е определена лошата скорост - към дъното на блатото. Брюксел следи за правата на човека и другите фантазии, за живота на щастливите кокошки и прасета, за приемането на повече арабски имигранти и други демократични неща.

Елитът” на страната е съгласен с това и ревностно го използва. Всъщност правителствата са един колониален наместник... на Брюксел и Вашингтон (а може би и на Анкара) и активно осъществяват демонтажа на народа. (Засега няма заповед за масови разстрели, но деградацията поради мизерията успешно я прави демонтажът.) Сред „елита” избухват раздори само при подялба на плячката, а плячка е всичко все още незаграбено при приватизацията. Но като цяло „елитът” е единен при демонтажа на народа.

Важен фактор за зомбирането на хората са медиите. Новините включват това, което не може да се скрие, но цензурирано и с много премълчавания. Те съдържат много светски клюки и пикантни подробности от живота на демимонда - за това вече бе създадена и публика.

Ситуацията в България може би изглежда безнадеждна, но не е съвсем така. По целия свят се разрастват и укрепват патриотични движения и партии като противоотрова на либерализма и глобализацията. Вятърът на промените засяга и нашата страна. Разбира се, без собствени усилия не може да стане нищо. Съдбата на България е в ръцете на българите.