Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ДА СМЕНИМ И ПАВЕТАТА!..

Е-поща Печат PDF

Съвсем наскоро, на рождения ден на Апостола Васил Левски по стар стил, Столична община окончателно реши да разруши докрай паметника “1300 години България” пред НДК. На негово място ще бъде поставен Войнишкият мемориал с имената на близо 3000 загинали от 1-ви и 6-и полкове в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Мемориалът е открит от Цар Борис през 1934 г.

Прекрасна и родолюбива идея.

Но въпросът е защо “сметката” за такава реорганизация трябва “да плати” паметникът на маестро Валентин Старчев?!

Пространството на столицата дава достатъчно “въздух” и за паметници, и за “купчинки небостъргачи”, според новия главен архитект, и за метростанции... Разбира се, голяма част от тези урбанистични иновации се правят за сметка на зеленината и градските обитатели - хора и животински свят, но кой днес да ти мисли за света? Нали знаем, че джоб срам няма...

Прочутият терминатор и бомбаджия Евгений Бакърджиев ще се помни дълго с тройното взривяване на сградата на Мавзолея на Георги Димитров в центъра на София. И на негово място остана нещо като писоар (простете за израза!) и огромен паркинг, което няма общо със замърсения въздух в града, но пък коли има бол...По преди сградата на прекрасната Градска библиотека на ул “Гурко” бе пометена и на нейно място се извиси тъмен и строг хотел със стъклени фасади, защото сигурно тогава, в началото на промените от 1989 г., се е знаело, че търговията не иска четене, а калкулатор. Което се и оказа вярно към днешен ден, но в началото на злодейския “преход към пазарна икономика” усещанията за бъдещето бяха доста по-различни.

В крайна сметка бъдещето дойде, а усещанията са пряко отражение на обективната действителност днес, в която знанията, книгите и ценностите са подлегнали на царица-парица...

Култовото кино “Сердика” край Паметника на Васил Левски в София, първо приютяваше находчиви собственици на автомобили като паркинг със стълби, после бе срутено в късни доби, въпреки обещанията да се запази поне чудесната и топла фасада с тухли, и сега чакаме да израсне хотел от веригата “Хаят”. Благодарим на всички!!!

Списъкът с подобни находчиви хрумки може да бъде продължен безкрайно, имаме си вече “Квадрат 500”, полупразен, имаме си молове, молчета и експоцентрове, имаме си всичко, но си нямаме нито една нова библиотека, галерия, или изобщо място, на което хората да вдишат озониращата атмосфера на изкуството във всичките му жанрове. И на човещината, естествено.

Всичко дотук може да бъде синтетично наречено смяна на кода. Смяна на историята. Нов прочит и т.н. благородни и евфемистични прояви на новоговора в 21-ви век (естествено, по Оруел!).

И да, историята наистина експресно се пренаписва, от дълбоките й “потайности” изникват нови факти и интерпретации, а също и новооглашени историци и специалисти по “тъмните векове” например от “комунистическото минало” на родината ни.

В началото на тази година (бр. 5 от 31 януари) в. “Нова Зора” огласи една “тъмна история”, свързана с изработването, излъчването и разпространяването на филма “Народен дом на терора” (“домът” е сградата на някогашното централно полицейско управление в София, на пл. “Лъвов мост”). Този филм, създаден под напора на бурните изследователски търсения на набедения за историк Ангел Николов Филчев, е съшит с бели конци; сценарият е подвеждащ и всъщност дълбоко неверен; претенциите на създателите са, че филмът е документален, но нищо от това не отговаря на историческата истина. Документалният филм се развява по фестивали и кинотържища и всява ужас в сърцата на всеки, който се съприкоснови с лентата, да не говорим за “усещането” за България и българите отпреди няколко десетилетия, което се внушава на чужди зрители и на нашенски подлоги...

Със случая се зае фондация “Тангра ТанНакРа” и благодарение на неизтощимата енергия на екипа булото пред истината се повдигна до степен, че да се види огромната спекулация по темата и мотивите на създателите на “Народен дом на терора”.

Процедурата по оповестяването на отблъскващите манипулации и лъжи около този т. нар. документален филм се оказва дълга, с повече от две години давност, с множество официални и аргументирани писма и изложения до различни институции в България от страна на фондацията.

Страницата всъщност още не е затворена напълно, но сражението продължава. Затова в този брой в. “Нова Зора” предлага последното изложение на “Тангра ТанНакРа”, от което проблемът придобива почти завършен и ясен образ.