Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВОЙНА ИЛИ МИР В КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО

Е-поща Печат PDF

Срещата на Г-20 в Хамбург вече е в историята. Миналата събота лидерите на “Голямата двадесетка” приеха заключителното комюнике, което маркира основните предизвикателства пред света през следващите години.

Без съмнение, гвоздеят на G-20 беше първата среща на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп с руския му колега Владимир Путин. И това е така, защото от отношенията на Русия и САЩ зависи сигурността на света в близките години. Основните теми, които обсъждаха двамата президенти, бяха свързани с войната срещу тероризма в Сирия, положението в Северна Корея и Украйна и кибернетичната сигурност. Фактът, че двамата световни лидери сериозно обсъждат темата за киберсигурността, като че ли не намери достатъчно място в анализите на голяма част от политическите наблюдатели, а журналистите от големите западни издания я коментираха повърхностно и главно в контекста на измислените от противниците на Тръмп руски хакерски атаки.

В продължилите два часа и петнадесет минутни разговори между Тръмп и Путин 40 минути са били посветени на въпроса за киберсигурността, а също и на въображаемите руски кибератаки по време на президентските избори в САЩ. Според достоверни източници Тръмп се е оплакал, че в Съединените щати някои кръгове продължават да раздуват темата за „руското кибер вмешателство”в американските избори, въпреки че не могат да го докажат. Самият Тръмп е бил „принуден да живее с тази тревога от есента на миналата година”. Споделил, че докато демократите вярвали в победата на Клинтън, тази тема не е била актуална...

След като в „откровен диалог”, както казват дипломатите, двамата президенти са си изяснявали същността и дълбочината на проблемите в тази деликатна сфера, и след като американската страна и лично Тръмп не представиха доказателства за кибератаки от страна на Русия, двамата президенти постигнаха устно съгласие по едно старо предложение на Владимир Путин, направено пред неговия колега Барак Обама преди година и половина - за създаване на съвместна работна група за контрол и недопускане нарушения, застрашаващи кибер пространството в двете страни и впоследствие създаване на съвместна комисия по киберсигурност.

В края на срещата руският министър на външните работи Сергей Лавров изрично обяви, че по понятни причини на тази тема е отделено особено внимание: „Президентите са съгласни с това, че тази тема става все по-рискова. От нея произтичат различни заплахи, включително терористичната, и заплахата за нормално функциониране на обществото”, заяви Лавров. И в действителност, ако вземем предвид обстоятелството, че организацията на „цветните революции” и терористичните актове на ИД в страните от Западна Европа и Русия ставаше в интернет пространството, и като отчетем пораженията от масираните кибер атаки, довели до срива на комуникациите в банковата и в обслужващите сфери през миналата и в началото на тази година по целия свят, може да се твърди, че

положението е повече от сериозно и дори, че кибервойната вече е започнала.

В презентацията на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ се казва недвусмислено: „Следващият голям световен конфликт ще започне в киберпространството”...

Ясно, точно и недвусмислено.

Какво всъщност е кибервойна?

Кибервойната по различни определения на специалистите представлява политически мотивирано “хакване” с цел провеждане на подривни действия, саботаж, неутрализация и шпионаж.

Това е форма на информационна война. Все още специалистите в тази сфера не са на едно мнение какво включва кибервойната, тъй като непрестанно се разнообразяват различните видове атаки.

За момента основните методи за водене на кибервойна се проявяват в  шпионаж и пробив в системата за национална сигурност, организация на терористични актове, блокиране на финансови структури и отказ на услуги след кибер атака, саботаж, причиняване на индустриални аварии, срив в електропреносни мрежи. От всичко това различните страни в света пострадаха в една или друга степен през последните години.

Доскоро в категорията на най-унищожителните оръжия влизаха тези от т. нар. ABC-оръжия - атомно, биологическо и химическо. Тяхната употреба и приложението им обаче са строго регламентирани и до голяма степен ограничени с множество международни споразумения. Сега, според специалистите живеем в епохата на D-оръжията - дигиталните оръжия, и опасността за тяхното използване идва главно от това, че няма нито едно споразумение, а единственият закон, на който се подчиняват, е „оцеляването на най-компетентните, развитите и подготвените”.

Военните специалисти от Пентагона и ЦРУ на САЩ, по тяхно признание, се изживяват като такива. От тук идват и изкушенията - да се използва киберпространството за организиране на „цветни революции”, кибер атаки срещу комуникациите на противника, подслушване, следене и организиране на свалянето на неудобните политически лидери и др.

Кибертероризмът - официална политика на САЩ

САЩ водят кибервойната не само срещу ИД, както открито декларират, но и срещу Русия.

В края на 2016 г. американската телевизия Ен Би Си, като се позова на високопоставени източници от разузнавателната общност на САЩ, съобщи, че военни хакери от Пентагона са проникнали в компютърните мрежи, управляващи енергоснабдяването в Русия, в телекомуникационните системи и в мрежите на Кремъл. Тези изявления и до днес останаха без официална реакция от страна на властовите структури в САЩ, включително от Белия дом и Държавния департамент. Липсата на официална реакция от страна на американската администрация означава единствено, че в САЩ кибертероризмът става официална държавна политика.

Наскоро стана явно, че съюзниците на САЩ също не са застраховани от кибер атаки и внедряване на зловреден софтуер от „Биг брадър”. Ето какво споделя бившият агент на ЦРУ и служител на АНС на САЩ Едуард Сноудън в документалния филм на Оливър Стоун „Сноудън”: Ние и без това подслушваме цяла Япония. Сега се насочихме и към физическата им структура. Мушнахме едни спящи програми в ел мрежите, бентовете, болниците и други важни обекти от инфраструктурата с идеята, ако един ден Япония вече не ни е съюзник, първо ще й спрем тока и след това всичко останало. И де да бяха само японците, такива програми заложихме в Германия, Франция, Бразилия, Мексико и дори в Австрия. Следим повечето политически лидери и корпоративни директори, организираме и разкриваме секс скандали, съставяме компромати, следим и подслушваме дипломатическите разговори, за да дадем предимство на САЩ в преговорите на Г-8, или да помогнем за отстраняването на някой непокорен лидер. Когато обаче ни разкрият, тогава обясняваме, че го правим заради тероризма. Той е нашето дежурно извинение. В действителност обаче всичко това се прави с цел икономически и социален контрол и единственото, което защитаваме, е господството на САЩ над света”.

Но да се върнем към

резултатите от договореното,

или по-точно говореното на срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в сферата на киберсигурността.

За сериозните мислещи анализатори, които наблюдаваха първата среща на двамата президенти, а не тези, които следят жестовете, облеклата и езика на тялото, вече е съвсем ясно какво се крие зад „вълненията” на Тръмп и воя на хиените на западната и конкретно на американската русофобска пропаганда относно въображаемата руска атака в киберпространството на САЩ. Според много от тях, а и според нас, цялата тази шумотевица и пропагандна кампания за измислените руски кибератаки срещу сърварите на Държавния департамент на САЩ и щабовете на демократите преди и по време на президентските избори в САЩ и в подкрепа на Доналд Тръмп, преследва най-малкото две цели.

Близка цел - намиране на повод за импийчмънт на спечелилия изборите и обявил война на „правилните” американски медии, и непокорен на неолибералната върхушка, президент Доналд Тръмп. За тази цел неговият избор е най-удобно да се представи от противниците му като продукт на намесата на чужда държава, и конкретно на вечното плашило, издигано от ястребите в САЩ - „Русия на Владимир Путин”.

Второ, позиционирана в по-дългосрочен план цел, която обслужва сегашната администрация и ястребите, е оправдаване големите разходи във военния бюджет на САЩ, предвидени за кибервойна срещу Русия в частност и света като цяло.

Пентагонът вече е получил допълнително от Конгреса 6,8 млрд. долара за провеждане на кибероперации през 2017 г. Специална група от 5000 души вече е готова за действия в ключови направления, очаква се съставът й да нарасне с още 1200 специалисти в близките две години. Те ще се присъединят към армията от 40 000 служители, които са ангажирани както с дигиталното разузнаване, така и с осъществяване на деструктивни атаки на компютърните мрежи на противника.

Цифрата е плашещо голяма и включва всички родове войски на въоръжените сили на САЩ - пехота, флота, въздушни сили и десантни части, които вече разполагат със свои киберподразделения, и говори за напреднал стадий в подготовката и воденето на кибервойната от страна на САЩ.

Досега правителствените кибероперации се провеждаха от различни организации – АНС, Киберкомандването към Пентагона и други военни ведомства. Оттук насетне акциите ще се извършват централизирано, с минимални бюрократични процедури. Както вече е известно, предшественикът на Тръмп, президентът Барак Обама, в бюджета за 2016 г. предложи 14 млрд. долара за киберсигурност, което бе само с 1 млрд. повече, отколкото през 2015 г. На този фон ръстът на разходите с посочените по-горе близо 7 млрд. долара през 2017 г. изглежда внушителен.

Отмятането

След всичко казано дотук, възниква само един въпрос. Може ли Русия да се осланя на договореното в областта на сигурността в киберпространството със своя „партньор” САЩ? Едва ли.

Не бяха минали и три дни от срещата между президентите Тръмп и Путин, на която се постигна съгласие за съвместно гарантиране сигурността в кибер пространството, и американската страна, както често се случва, отново демонстрира непоследователност в договореното с Русия. Президентът Доналд Тръмп каза, че работната група по киберсигурност, която той обсъди с руския президент Владимир Путин, не е задължително да бъде създадена: „Фактът, че с президента Путин бяха обсъдени намеренията за създаване на съвместна работна група по киберсигурността, не означава, че това може да се случи”, пише Тръмп в своя микроблог в туитър.

Политическият анализатор, американистът Михаил Синелников-Оришак, също сподели в ефира на „Радио Спутник”, че САЩ често са непоследователни в споразуменията. „В политиката не бива да се вярва на американците, дори когато са подписани документи, не може да им се има доверие. Аз не мога да си спомня в последно време някакво споразумение, подписано със Съединените щати, което след това да не бъде променено, или пък да бъде изпълнено докрай. Освен това Тръмп в много неща „блуждае в тъмното”, а мнението му се променя противоположно на заявеното много често. Като цяло, американците не биха се договаряли, ако нещо носи полза за другата страна. Те се чувстват несигурни във всяка сделка в политиката, която им носи по-малко от две трети полза. Дори шансовете на играчите в казиното са по-високи, отколкото когато нещо се договаря с американците”.

Ясно е, че при такъв развърнат потенциал за водене на кибервойна и изкушенията от успехите в цветните революции и кибератаките в различни страни, поне на този етап, САЩ ще отказват всякакви взаимни споразумения по проблемите на киберсигурността с Русия и мир в тази сфера скоро няма да има.

Но отново се заблуждават и ще сгрешат, както стана с мита за изоставането на Русия във военните технологии, стратегическите и високоточните оръжия, който бе развенчан на бойното поле срещу ИД в Сирия.

Какво мисли Русия

Споделеното от големия руски експерт по компютърна сигурност Александър Писемский пред в. „Комерсант” също потвърждава, че отново става въпрос за заблуда: „Мисля, че би било неразумно от страна на САЩ и НАТО да възприемат Русия като потенциално слаб противник. Русия винаги се е славила с умни хора. Съвременните IT-технологии и високите технологии у нас се развиват доста добре. В това число и в държавния сектор. А опитът на руските хакери, прочути из целия свят, както и разработките, водени от наши търговски организации, вдигат нивото на риска за НАТО от страна на Русия. Русия, разбира се, има планове за борба с различни кибератаки, за ответна реакция на тях. Но при всички положения са необходими допълнителни инвестиции (както организационни, така и технически)”.

Вестникът съобщава също, че руските военни се интересуват от методи и средства за преодоляване на антивирусните системи, средствата за защита на мрежите и за защита на операционните системи. За участие в конкурса са поканени специалисти с потенциал и вътрешна мотивация за решаване на мащабни научно-технически задачи от интерес за отбраната на страната.

Няма съмнение, че Русия ще отдели необходимите средства за своята защита, включително и в киберпространството, и отново ще изненада неприятно своите западни и задокеански „партньори”.