Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗАЩО ПРОВЪЗГЛАСИХА МАЛОРУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Александър Захарченко обяви създаване на една нова държава, наречена Малорусия - правоприемник на провалената от „идиоти” (така квалифицира управляващите в Киев бившият президент на САЩ Барак Обама), е безспорно предизвикателство за Киев и западните му покровители. Донецк (Донецката народна република) не желае откъсване на територии, а замяна на днешната компрометирана националистическа Украйна с държава, изградена на федеративен принцип. Така гражданите на Донбас се превръщат от „сепаратисти” в реформатори и обединители на „незалежная” и „самостийная” Украйна. И името, което са избрали за новата държава, не е толкова обидно като “Украйна”, което всъщност значи покрайнина. Покрайнина на кого?

Ходът на Захарченко изненада дори ръководителите на Луганската народна република, които на първо време отказаха да се присъединят към ДНР.

В самата Русия инициативата на Захарченко намери противоречив отзвук: едни го приветстват, други го обявяват за предател, който ще навреди на Русия. И това го твърдят хора, които бяха във възторг от връщането на Крим в Руската федерация! Разни хора, разни идеали. На Запад също бяха сюрпризирани, след като дълго си затваряха очите за злодеянията на укронацистите в Киев. Дори им предоставиха безвизов режим в ЕС, а пък те погребаха Минските споразумения, които никога не са и имали намерение да  изпълняват.

Сега обаче Западът ще трябва да умолява „сепаратистите” и Москва да се върнат към договореното в столицата на Беларус. Голямата игра едва започва.

Зора

В Донецк провъзгласиха създаването на нова държава – Малорусия. Правоприемница на Украйна в територията и международното право, само че основана на друга, федеративна основа. И разбира се – без нацисти.

Защо беше направено и какво следва от това?

Политиката, е нещо твърде приземено. Тук романтици не се задържат, мечтатели не виреят. А виж, прагматиците управляват бала.

Провъзгласяването на държавата Малорусия дава наведнъж няколко плюса.

1. Западът се изправя пред необходимостта да изпълнява Минските споразумения.

Именно гарантите за тяхното изпълнение, като Берлин и Париж, нищо не правят, откъдето възниква и необходимостта от нови стъпки. ...Вие убедете Киев да изпълни Минските договорености. Не можете... Е, и ние не можем в ситуацията на тяхното неизпълнение да „помолим” Донецк да „забрави” за Малорусия.

2. Сега изпълнението на Минските договорености изглежда за Запада къде по-привлекателно, отколкото по-рано. Макар че за нацистите изпълнението на тези договорености все едно е смърт, поради което Киев не се и канеше да ги изпълни.

3. Само че ситуацията се измени. Ако по-рано можеше да се говори, че в Донбас седят сепаратисти, то сега там стоят държавници. Те дори не се и канят да се отделят от Украйна, те искат да я освободят и съединят отново. Желателно, с мирни средства. А това е голяма разлика.

Тоест, украинските средства за масова информация (УкроСМИ) ще запазят своята пропагандистка риторика, но нейното действие ще отслабва.

4. За победата винаги е нужен образът на бъдещето. За какво да се бориш, накъде да вървиш.

У болшевиките го имаше този образ на бъдещето, у белите го нямаше. Оттук и резултатът.

След майдана образ на бъдещето имаше у пучистите: безвизов режим, евроинтеграция, заплати както в Европа. Минаха три години – бъдещето, този образ сиреч, вече го няма. От европейските „ценности” - само комунални тарифи.

А виж, в Донецк го има образът на бъдещето – мир, единна федеративна страна, дружба с Русия, започнала под друго название и на чиста страница. И като че ли всички грехове ще си останат в миналото: смяната на названието - тя е като някаква амнистия, макар и само психологически, но действа. Впрочем – грамотно, в Малорусия вписаха и „безвизовия режим”. Казват, че тя не е против него и ще го запази - нека Европа покаже своята лоялност.

5. Еволюцията на самоуважението и съзнанието са налице – на кадровия офицер от украинската армия някак си не отива да се предава на опълчението, на „терористи” и „сепаратисти”. Даже ако му се повдига и повръща от порошенковци, ляшковци и прочее парасюковци. Да се предаде и да мине на страната на АРМИЯТА НА ДЪРЖАВАТА, която, макар и с друго название, се обявява за правоприемник на Украйна – това вече е напълно възможно. Дори и клетвата не се нарушава, нали се е давала на ТАЗИ Украйна, която изгориха заедно с „Беркут” на майдана.

6. За пропагандистката работа новата ситуация е направо простор.

Елате при нас, предайте се на армията на Малорусия. Ще живеете свободно в своята си страна и ще говорите свободно на всякакъв език. Ходете с везба, ако искате, цели денонощия. Наздраве.

И у седящия в окопа на антитерористичната операция (АТО) възниква въпрос: аз защо стоя тук? Никой не се кани да се отделя, не се канят да забранят езика. За какво да воювам? За флага и названието?

7. Впрочем, за езика – предлагам да се върне постепенно правилният смисъл на думите. Красивото и напевно малоруско наречие на руския език да си се нарича така - малоруски диалект. Малоруски език. Уважаваме, ценим, обичаме го. Нека на него да говорят, пишат и четат. Наравно с руския език. Комуто на какъвто език е по-удобно. Където дойде Малорусия – там училищата ще изучават два езика, на два езика да се води делопроизводството. На когото както е удобно. Наситихме се вече на насилия...

8. И колкото повече Украйна ще потъва в хаоса, толкова по-печелившо ще изглеждат Донецк и Малорусия. Порядък, тишина. Никакви идиоти не палят автомобилни гуми и никого не натикват в кофите за смет.

Редът винаги изглежда по-добре от хаоса.

Сега трябва да кажем за реакцията на руските държавни дейци. Реакция, напълно разумна – предпазлива. Защото за да се приветства горещо толкова деликатна работа като провъзгласяването на новата държава – прибързване не е нужно.

Вечерта в понеделник, най-добрият за Русия и целия руски свят сценарий, това бяха Минските споразумения. Сценарий недъгав, неизпълним, но най-добрият от наличните. Какви бяха алтернативите? Освен „Минск” имаше всичко на всичко две такива:

1. Намеса на Русия в конфликта, което ще доведе до големи жертви и ще показва Русия като агресор в очите на целия свят. Поради това такъв сценарий е неприемлив.

2. Пълна ненамеса на Русия в конфликта, което ще доведе до геноцид на хората в Донбас. А иначе няма да се получи - Киев иска да вземе под контрол руско-украинската граница и едновременно казва, че не са му нужни 2 милиона „заразени с русизъм” граждани. Границата заеха, гражданите не са нужни - къде да се дянат? Тях могат само да ги изтребят. Ето защо такъв сценарий е категорично неприемлив.

Но ето че вечерта във вторник се появи НОВ СЦЕНАРИЙ: създаването на държавата Малорусия.

Този сценарий променя цялата обстановка и се явява къде-къде по-добър вариант, на фона на който дори Западът сега трябва да уговаря и Донецк, и Луганск, и Москва да се върнат на Минския формат.

Можем да поздравим лидерите на Малорусия с тази нестандартна стъпка. Но борбата за спокойствие върху земята на Малорусия не е завършила. Тя едва започва.

Дай, Боже, мирът да настъпи скоро.

19.07.2017 г., km.ru

Превод Людмил Недялков