Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

АМИ АКО МАНДАТЪТ Е ПЪЛЕН?

Е-поща Печат PDF

В четвъртък, 13 юли 2017 г., се състоя среща в Министерския съвет на вицепремиера г-н Валери Симеонов, с председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Васил Велев, и други нейни представители. Основната тема бе премахването на класовете за прослужено време към работната заплата, които сега съществуват на базата на Кодекса на труда (Обн. ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г., в сила от 01.01.1987 г.). и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). Това е въпрос, който не дава покой на работодателските организации и при всяка смяна на правителствата те го поставят на принципа „ако мине”. Досега нито едно от правителствата, независимо дали ляво или дясно, служебно или коалиционно, не си позволи да отстъпи под напора на хищните акули от работодателските организации, които денонощно мислят как да увеличат печалбите си, за сметка на изтерзания български народ, ошашавен от безработица, ниски доходи и безперспективност. Този път опитът за пробив бе направен със срещата в Министерския съвет. След приключване на срещата г-н В. Симеонов е заявил пред журналисти, че: „класовете за прослужено време към работната заплата трябва да отпаднат”, което ще способства ”...да се приеме европейски механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение у нас”.

По този начин на практика Симеонов се ангажира с подкрепа на отдавнашната мечта на работодателите да бъде премахната „тази отживелица от комунизма”. Макар употребеното клеймо да носи чисто класов характер, с помощта на тази “отживелица” с всяка измината година, макар и с малко, се повишаваше трудовото възнаграждение на работещите лица в частния сектор. В държавния класовете са премахнати, но личната осигуровка на служителите заплаща държавата.

Според г-н Васил Велев, „няма друга държава, в която да има такова административно вмешателство на държавата на пазара на труда и да има задължителен процент за прослужено време... сумите по класовете за прослужено време трябва да се включат в заплатата и след това да се премахнат”.

Това означава, че от следващата година по този показател няма да има никакви разходи за работодателите, нито съответно повишаване, макар и минимално, за техните работници. Получаваните трудови възнаграждения ще бъдат замразени и било, каквото било! „Думокрацията”, от която на народа му дойде до гуша, продължава обаче да тържествува. Патриотите май ще се окажат предостойни партньори на своя суверен ГЕРБ. Защото г-жа Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента, не пропусна да подчертае: „като икономист смятам, че класът е остаряло понятие. При държавните служители класът стана част от основната заплата и не получиха намаление на заплатите си... Същото трябва да се направи и в КТ, за да има равнопоставеност между начина, по който се образува заплатата на държавните служители в цялата администрация и частния сектор. Това, че ти имаш повече години прослужено време, не означава, че ти си по-високо квалифициран и имаш по-добра производителност от някой млад човек, който е започнал работа преди пет години. Има много случаи, в които това е обратно пропорционално”. Да й се чудиш на г-жа Стоянова!..

Но явно се касае за дирижиран оркестър, който обаче „не е без име”... Той може да бъде наречен с много нелицеприятни имена, а мелодиите, които свири, все повече заприличват на тези, които слушаме по пътя на нечий ковчег.

Ако човек се зачете в КТ от 1987 г., може и кръвта да му изстине: през 1992 г. (ДВ, бр. 100/ 10.12.1992 г.) десетки текстове от кодекса са премахнати все в интерес на работодателите: повишаване на правните знания на работниците (чл. 38); организиране на дейността и почивката на работниците (чл. 43-44); трудовоправна закрила на профсъюзните и други дейци (чл. 47-48); устройване на работа на младите специалисти (чл. 77- 82); настаняване на работа от бюрата по труда и социалните въпроси (чл. 98-102); изпращане на работниците на обучение (чл. 122); задължения за създаване на нормални условия на труд (чл. 132); задължения за организиране на трудовия процес (чл. 133); задължения за развитие на демокрацията в трудовите отношения (чл. 134) ; право на растеж на място (чл. 253); други материални стимули за работа в едно и също предприятие (чл. 235); разширяване на възможностите за обществена изява и духовно стимулиране (чл. 256) и др.

Нима не е ясно каква е причината, която не способства  младите хора да започват работа в България, а да заминават в чужбина? От една страна, това са ниските заплати, и другият незаобиколим фактор са орязаните права в трудовите отношения между работник и работодател.

Сега работодателите леят „крокодилски сълзи”, че не им достигала работна ръка. И плашат, че ще я внасят от чужбина. Но понеже не познават българската литературна класика, не им е известно какво е искал да внуши писателят Йордан Йовков с думите на селянина към Индже Войвода в едноименния разказ. Нека го препрочетат, пък може и да им светне, че този народ освен да се стриже, трябва и да бъде обгрижван.

Ако предлаганото отпадане на класовете за прослужено време бъде прието в бъдеще, това ще е директно лобиране в интерес на т.нар. имотна класа. За нея никога няма да бъдат достатъчни нито милионите, нито съдраните кожи от гърба на този изстрадал народ.  печалби от потта на изстрадал народ. Успяха да го подлъжат, че ще живее по-добре, отколкото при социализма, но му дадоха само кората от банана, наречен демокрация.

Тази овехтяла залъгалка на дивашкия капитализъм, който се установи в България, няма вече как да прикрива гнева на народа и непременно ще роди социални катаклизми.

Наред с вече съществуващите, в обществото зрее един опасен „предел на насищане”. „Скъсване на гайката”, познато от механиката, се получава винаги от пренатягане на винта.

Най-видимите последици от премахването на отживелицата “клас за прослужено време” ще бъдат: замразяване на работната заплата и ръст на съществуващото неравенство; демотивиране за повишаване на квалификацията; увеличаване на текучеството на кадри и понижаване лоялността към съответната фирма и работодателите. Неглижирането на ролята на натрупания професионален опит в рамките на трудовия стаж, изравняването на „ветераните” с младоците в професията; обидното отношение към заслужилите за развитието и просперитета на предприятието, също са в редицата на негативните последици. Не схващат ли новите чорбаджии, че все си е по друго си е „стар вол да ти изоре нивата”, че не без значение, ако се лекуваш, при кой лекар ще отидеш. При този който сега се учи от коя страна се държи скалпела, или при опитния хирург, който много е видял и много е направил? Съвременната апаратура може да дава много възможности, но диагнозата и начина на лечението принадлежат на лекаря! На кого от лекарите да имаме повече доверие?

В продължение на години симпатизирам на патриотите от НФСБ, „ВМРО и „Атака”. За съжаление, след влизането им във властта поведението им буди все повече размисли у мен. Питам се кога са били искрени относно ангажиментите, прокламирани през годините. Бях склонен да им простя прекаления антикомунизъм, “русофобията” също, все в името на главната цел „спасението на България”.

За съжаление и отстъплението по въпроса за минималната пенсия, и за класовете за прослужено време, намирисват все повече на антибългаризъм. А това вече няма кой да прости. Защото друг народ нямаме, а не прилича на пазачите на кошарата, които сме изпратили във властта, да вият в едно с вълците. Защото е казано и в Библията: „По делата им ще ги познаете”!

Дори синдикалните организации и здравите сили в Народното събрание не допуснат поредната атака срещу изстрадалия български народ и успеят да го защитят от ненаситните чакали, които разграбиха народното богатство и пропиляха материални активи за милиарди, които закриха стотици хиляди работни места и изгониха младите и кадърни българи зад граница, малцина ще повярват вече на силни думи и рошави патриотични гърди. А все още няма и една година да са във властта.

Ами ако мандатът е пълен?

Боже, пази България и дай на синовете й разум!

16.07.2017 г.