Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПЪТЯТ И ЕХОТО

Е-поща Печат PDF

Безсмъртието си Никола Йонков Вапцаров постигна абсолютно сам в борба със „скован от злоба свят”. Той сам определи своето място в гигантската борба за нов, по-справедлив живот и се превърна в нововременен Прометей, възправен срещу насилието:

Зная свойто място във живота

и напразно няма да се дам.

Честно ще умра като работник,

в боя ни за хляб и свобода.

 

На 23 юли 1942 г., в мрачен, злокобен тунел на човешката ненавист,  отеква залп. Коварен залп, който отнема живота на големия син на майка България, антифашиста, поета, Моряка Вапцаров. На този ден човекът, който написа „Песен за човека”, и сам изживя живот като песен, отплава в безсмъртието с песен на уста.

„С какво ще щурмувате, моля? С куршуми!...”

Песен и Вяра не могат да бъдат разстреляни!

Едва 15-годишен юноша, синът на гордите върхари и хайдушки мури на Пирин, се отправя към изгрева на слънцето, за да свърже съдбата си с родното Черно море.

Шестгодишният период на обучение на Вапцаров в Морското училище оказва изключително значение за възмъжаването и каляването му като личност, като поет, като патриот. Суровата войнска дисциплина и войнски дух определят неговия верен курс. Морето калява чувството му за дълг и родолюбие и му дава онази душевност, която го извисява в поезията и нравствеността. И в най-ранните си стихове за морската стихия Вапцаров достига забележителна картинност, която ни впечатлява и до ден-днешен:

Танцуват вълните в кипежа си вечен,

заливат скалистия бряг.

Замират... отново с нечувана песен

Стихийно се пускат във бяг.

Поезията, неговите буреносни импресии за морето, родени сред вълните на борда на корабите „Стефан Караджа”, „Камчия”, „Бургас”, торпедоносеца „Дръзки”, ги превръщат в песни – волни като вълните и безкомпромисни като бурите.

Откровението на Моряка при сбогуването си с морето разкрива любовта, която верният син на Пирин питае към него и неговите чеда:

“Защо не ме люлееш, защо не гърмиш, защо не чупиш мачтите? Аз искам за последен път да изпитам силата на твоята стихия. Искам за последен път да ме покръстиш с бурята, която жадувахме с моите другари... Прощавай, мое хубаво, родно Черно море”.

От „трюмовете пълни с лепкав мрак” животът на Вапцаров продължава „под безрадостния пряпорец на безработните” в един „скован от злоба” свят.  Коварството на този свят той изповядва пред баща си: „Освен хляба си, който изкарвам, трябва ми и друг хляб”. Това откровение определя съдбата на бъдещия антифашист, който обича „живота с грубите лапи челични”. И не само обича, а всеотдайно се включва в безмилостно жестоката борба за човешки правдини.

На 23 юли 1942 в 11 часа съдът произнася присъда № 509 с която ...”в името на Негово Величество Борис Трети, Цар на българите” Вапцаров и петимата му съратници, се осъждат на смърт чрез разстрел.

Нека си повторим последните думи на Вапцаров пред страшния съд: „Аз действувах с пълно съзнание, че служа на своята родина. Не се разкайвам за нищо. Милост от никого не моля”. Да си припомним ли, че три дни преди произнасянето на присъдата, гробовете вече са били изкопани. Верен на природата си, фашизмът осъществява коварното си дело.

В 14 часа на фаталния ден Вапцаров написва последното си стихотворение, което скоро след това ще се превърне в  химн в световната поезия:

Разстрел, и след разстрела...

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме.

На 33 години Христос бе разпънат на кръст за вярата си в Бога.

На 33 години Вапцаров бе прострелян „за вярата, че утре живота ще дойде по-хубав от песен...”.

Каква сила на духа, трябва да притежава човек, какво себеотрицание, какво мъжество и вяра в идеите които изповядва, за да възкликне:

“Но да умреш, когато се отърсва

земята от отровната си плесен,

когато милионите възкръсват,

това е песен, да, това е песен!”

Страхът от възмездие принуждава присъдата да бъде изпълнена в деня на произнасянето й. Преди да поставят маските на жадните за живот очи, над стрелбището, като послание, се чува възгласът на обречените: „Да живее независима и свободна България!”.

Куршумът секва живота им, но ехото на крилатите слова още се носи в ефира.

Каква ти е орисията, многострадална Българийо, да убиваш верните си синове, да убиваш поетите си за човешките им убеждения? Да изброяваме ли жертвите, които вместо пистолет стискаха в десницата си писалка???

В паметта на човечеството още звучи откровението на световно известната поетеса Арис Диктеос, казани по повод Вапцаров: „Още дълго време подрастващите поколения ще черпят от неговата поезия духовна чистота, дълбок и действен хуманизъм и нравствена сила...”

ПАМЕТНИЦИ

на Никола Йонков Вапцаров в град Варна

 

1. ОРЕЛЕФ - бронз. Монтиран на Рейдовата кула в пристанище Варна, където символично посреща и изпраща корабите от далечно плаване.

- Открит на 23 юли 1978 г от възпитаниците на 48-ми “Вапцаровски випуск”

- Под орелефа са цитирани словата на поета-моряк:

Ние искахме нещо голямо, далечно,

ние искахме кораби като планини,

ние искахме далечни морета...”

-Скулптор: Петър Балабанов

- Паметникът е осветен от брата на поета Борис Вапцаров с военни почести, почетен взвод курсанти от Морски училище и възпитаници на 48-ми випуск.

- Слово при откриването му произнася капитан далечно плаване Николай Йовчев - генерален директор на СО ”Воден транспорт”

- Изпълнители: капитан  Васил Дачев, капитан Никола Говедаров.

КОПИЕ от ОРЕЛЕФА е изградено на стената на родната къща на поета в гр. Банско.

- Открит на 23 юли 1982 г. с военни почести, почетен взвод курсанти от Морското училище и заря.

 

П.П. Оригиналният паметник на Рейдовата кула бе съборен при морска авария и ВЪЗСТАНОВЕН на 23 юли 2003 г. от Български морски съюз, Съюза на писателите в гр Варна

- Слово произнася капитан Васил Дачев и поетесата Елка Няголова

2. ПАМЕТНИК - СКАЛА в двора на ресторант “Димят” (бивш “Грозд”) с надпис на бронзова плоча.

Паметникът е открит на 23 юли 1983 г

- Идеен проект: художникът Тома Томов

- Слово произнася контраадмирал Иван Николов.

- На откриването на паметника присъстват съученици на поета от Морското училище. Отдадени са военни почести.

3. БЮСТ - ПАМЕТНИК на Н.Й. Вапацаров, изграден пред Дома на архитекта - Варна, по случай 80-годишнината от рождението на поета.

Същият паметник е демонтиран от входа на Морското училище, след построяването на монолитния паметник-статуя в двора на училището.

4. МЕМОРИАЛНА ПЛОЧА - в сградата на 8-ми полк с надпис: “Тази войскова сграда 18 години е била Морско училище в което от 1926 - 1932 година се учи, живя и твори поета-моряк Никола Йонков Вапцаров...”

- Паметникът е открит на 23 юли 1988 г.

- организатори - контраадмирал Емил Станчев, капитан Васил Дачев.

П.П. Споменатите паметници на Н.Й. Вапцаров са построени от Инициативен комитет на 48-ми “Вапцаровски” випуск” на ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров” с председател капитан Николай Йовчев и капитан Васил Дачев.

Кръстница на випуска е майката на поета баба Елена Вапцарова през 1953 г., на мястото, където впоследствие бе построен орелефът.

 

Инж. корабоводител
Васил ДАЧЕВ, от випуск
”Вапцаровски”
на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров”