Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ИЗГРЯВА ЛИ ЗВЕЗДА МОРАВА?

Е-поща Печат PDF

Откакто възложиха на България председателството на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г., и управляващите си повярваха, че ще тласнат към „евроатлантическите ценности” целите Югозападни Балкани, на дневен ред излезе брадясалият въпрос за уреждането на отношенията ни с „най братския народ” и неговата държава Република Македония.

Сякаш скандалите, съпровождащи подготовката за европредседателството не стигат, та нашите политици – управляващи и опозиция, се разчекнаха между фалшивия евроатлантизъм и не по-малко фалшивия балкански национализъм, пласиран като патриотизъм тъдява и край Вардар. Може ли за едно и също Отечество да има две и повече разбирания за патриотизма, е въпрос, който от сто години гложди сърцето на всеки българин. Оказва се, че може: ако въпросното Отечество е било подложено на аргументите на неумолимия Ньойски скалпел; ако познава прелестите на концлагерите в Идризово и Голи оток; ако има памет за понятия като „кървавия Божик” и съдбата на „Струмишката петорка”... Изреждането може да продължи, но нима е нужно да се самоизтезаваме с факти, които от един и същи „сличен” народ, пресъздадоха и преродиха съдбата на синовете на стария Герак в 21-ви век, отровени от ламтежа за земя, отцеругателство, отродителство и измислена история?

Нима ще кажем на нашите братя и сестри от Пиринска Македония, че са българи?” – питат историчарите от сдружението Блаже Коневски, и твърдят, че от 72 години били имали „кодифициран език” и също толкова години са се борили за „македонското малцинство” в България. Тези хора протестират пред Македонската академия на науките и изкуствата по повод подписването на Договора за добросъседство между България и Македония. Някой си Любомир Симковски пита: „Ако Зоран Заев е готов да се унижава, и вие ли, учени, ще се унижавате?” „Ще бъдете прокълнати и от народа, и от първия председател на МАНИ – Блаже Коневски”.

Ако да бяха препирни на битово ниво, човек да им прочете Соломоновата притча за двете майки и детето... да махне с ръка, и да се свърши. Но как току пред Илинден човек да заглуши в сърцето си онези имена, за които Димитър Талев се закле, че „гласовете им чува”, което означава, че додето има на света България, тя няма и не може да се откаже от своето минало, от историческото българско землище, което Господ откъснал от рая и го дал на вечно закъсняващия българин...

Днес въпросът е съществува ли македонска държава? БЮРМ има претенции да е държава, но дали притежава най-важните атрибути за държавност? Отчитайки, че България е единственият легитимен носител на народностната идентичност на населението в македонските земи, през февруари т.г. американският конгресмен Дейна Рорабакър, в интервю за албанска телевизия, обяви, че Македония не е държава, че с оглед етническия състав на населението трябва да се подели между Косово и България или друга съседна държава. Конгресменът е председател на Комисията по външни работи в Камарата на представителите, Долната камара на американския Конгрес.

В политиката и дипломацията, подобно изявление трудно може да се определи като лично мнение и макар да звучи като шега, не е случайно. Очевидно е, че се преследва някаква цел, че изявлението има адресат, от който се очакват мнения или действия и че е свързано със събития, които се считат за неизбежни и които засягат националния интерес на визираните държави. Даването на гласност на подобна идея чрез албанските медии налага и заключението, че това е част от съгласуван мащабен план най-малкото между двама участника – САЩ и Албания.

Многопосочен и многоизмерим е аршинът на този план. Ако се приеме американската идея за неизбежно създаване на кюрдска държава, този план може би означава пренасочване на турския интерес на Запад. Но съвсем не е ясно какво мислят по този въпрос и в София, и в Атина, и във всичките балкански столици. Ако допуснем, че бъдещето на района е вече моделирано, тогава защо е театърът с разговорите и договорите между България и самостойна Македония? Не стават ли те несъстоятелни? Защото ако търсим причина за задаващото се зарево, за тази звезда кървава, кървава, още морава, можем да кажем, че бащите яли кисело грозде, а днес ще скриптят зъбите на синовете им. Пладнешки крадци на история, измислени историчари и дьонмета сътвориха картонени топоси на едно митично минало. Те потърсиха аргументи в пепелта на древността дори, но се отрекоха от своята кръв, от паметта и клетвата на смъртните дружини от български герои и мъченици.

Господнята мелница обаче мели бавно, но мели справедливо. И без остатък. Тяхната гавра с науката стана причина БЮРМ да се превърна в държава на обитаващите я, а не в държава на коренното историческо нейно население. А за такъв грях прошка няма. И балами няма. По този начин нещата стигнаха до положение, че идентичността на БЮРМ да бъде оспорвана. А когато студенокръвни чудовища като държавите оспорват и спорят, потичат реки от кървища и се вдигат планини от кости. И ако в този смисъл подмененото македонско минало обрича несъстоялата се македонска държавност, въпросът от българска гледна точка може да бъде само един: ние безкористно и първи признахме отделянето на БЮРМ в самостоятелна държава, но ако всичко изброено предопределя часа на истината, защо да не поискаме да спасим идентичността на цялата област, вместо да я делим и унищожаваме? И необходими ли са общи усилия и съгласие да предотвратим продължаващата ескалация на възстановяване на османизма по българските земи и на Балканите, или подобно на адмирал Лукас Ноторас, ще кажем: по-добре турска чалма, отколкото папска тиара! Ще приемем ли и ще съдействаме ли за осъществяването на Ердогановата теза, че България и някои части от съседни държави са „културно-историческо наследство” на Османската империя? И кой ще отговори на главния въпрос – дали е съвместимо подобно развитие с плановете и интересите на геополитическите играчи в района – САЩ и Русия? И има ли вариант, в който двете сили, съгласувано или поотделно, да заложат на силна и исторически защитима България в нейните естествени граници, на чиято лоялност и стабилизиращ потенциал те биха могли да разчитат?

Американските научни и политически среди никога не са поставяли под съмнение българските корени на Македония и народа й. Ако се съди по изявленията на споменатия конгресмен Рорабакър, оценката и днес остава същата. При цялата многоплановост на ситуацията, България има основание да очаква от управляващия САЩ политически елит и днес да споделя оценките на президента Удроу Уилсън, станали известни като 14 точки за изход от Първата световна война. Тази война, която съкруши справедливите национални стремления на България след петвековната каторга в подземията на историята, да види обединено своето историческо землище и осъществени въжделенията на своя изстрадал народ. Планът Уилсън е изграден върху разбирането за водещата роля на принципа за „етническо самоопределение на териториите“ съгласно „исторически установените признаци на поданство и националност“. Програмата за мир на президента Уилсън, в която се настоява да се потвърди владението на България върху териториалния пояс на Бяло море с гаранции за свобода на транзитната й търговия през пристанищата Кавала и Солун, бе блокирана от колониалните европейски сили, наши любими партньори днес в голямото европейско семество. Тази програма не се прие, поради което САЩ, в знак на протест, напуснаха Парижката мирна конференция и отказаха да ратифицират Ньойския договор. Не можем да не признаем, че това бе едно достойно поведение, за което българският народ има памет и което, надяваме се, ще намери днес своето продължение.

Остава да кажем няколко думи и за Албания във връзка със събитията в Косово и в Македония. Според нас са налице сигурни признаци за постигнато съгласие със САЩ относно посоката на проникване и разширяване на американското влияние и контрол на югоизток, както и ролята, която се предвижда за Албания в едно близко или по-далечно бъдеще. Превръщането на албанската държава в обединителен център на албанската и мюсюлманска етно-религиозна симбиоза в района на Западните Балкани, ще извика на живот и новата албанска роля. Големият въпрос е дали Албания ще се превърне в противовес на неприкритите турски домогвания, ако САЩ охладнеят в по-голяма степен към Турция. Малцина помнят, че през 2012 г. не друг, а президентът Ердоган заяви: “Турция ще помогне на албанската общност в Македония, ако трябва и военно“. Как гледат на това в Повардарието, не е известно, ако от едната страна на македоно-косовската граница бъде Турция, а САЩ са от другата страна, и ако двете сили подпомагат една и съща общност – албанската, в нейните „естествени“ аспирации!

Призракът-мечта, наречен „Велика Албания“, е на път да възкръсне. Нищо в този свят не става случайно. Интересите управляват политиката и зарът на съдбата решава геополитически и регионални интереси. Засега първата и безспорна жертва на съвпадението на американските геополитически и на регионалните албански интереси се очертава да бъде Македония. Според редица западни стратези тя не е успяла през годините да докаже жизнеността на проекта, по който е създадена.

Кой ще е следващата жертва, оракулът на съдбата не съобщава, поне засега. Остава да бъдем мъдри и отговорни.