Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КАК ИЗГЛЕЖДА ПЪЗЕЛЪТ НА ФРЕНСКИТЕ ИЗБОРИ

Е-поща Печат PDF

Беноа Амон, бивш министър на образованието при президента Франсоа Оланд, спечели първичните избори на Социалистическата партия и ще бъде партийният кандидат на президентските избори във Франция, след като елиминира бившия министър-председател Мануел Валс. Амон възхвали своята победа като деня, в който „левицата отново надигна глава“ и обеща от утре да започне да обединява левицата, изразявайки намерение да предложи на президентския кандидат на Зелената партия Яник Жадо, и особено на бившия лидер на Лявата партия Жан-Люк Меланшон, да създадат заедно „социално, икономическо и демократично управляващо мнозинство“.

Амон окачестви вота на два милиона привърженици на Социалистическата партия (в първичните избори на дясната Републиканска партия през ноември 2016 -а участваха 4 милиона души) като признак за съществуването на една жизнена и ентусиазирана левица. Това твърдение не отговаря на действителността. Кампанията за първичните избори беше белязана от широкото недоволство на хората от управлението на Социалистическата партия. Резултатът от самите избори означаваше отхвърляне на ненавижданата политика на администрацията на Оланд, олицетворявана от кандидатурата на Валс, чието поражение е поредното унижение за правителството. Очаква се Социалистическата партия да претърпи поражение на президентските избори през април-май т.г. Партията е напълно дискредитирана след години управление, характеризиращо се с остеритет (политика в интерес на едрия капитал и в ущърб на широките народни среди) и с участие във войни.Президентът Оланд се ползва със само 4 % одобрение.

Макар да заема позата на критик на Оланд, Амон в никакъв случай не предвижда поврат наляво в дясната програма на Социалистическата партия, нито пък олицетворява някаква преориентация наляво, да не говорим за преориентация към работническата класа. Той е твърд привърженик на воденето на войни извън Франция, както и на политика на „законност и ред“, осъществяван от силите за сигурност в страната, като подкрепя курса на Оланд на извънсъдебни убийства. В отговор на нарастващата опасност от война между големите сили след встъпването на президента Тръмп в длъжност, Амон призова за офанзива на френския империализъм и даде израз на своята дълбока враждебност към Русия.

Призовавайки за създаване на универсален базов доход, Амон отправи жест към свързаните със Социалистическата партия псевдолеви партии, включително и към Меланшон, когото покани на дискусии по въпроса. Всъщност неговото предложение за универсален базов доход от 600-800 евро месечно е реакционна мярка, която няма да спаси безработните от бедност, а в условията на масова безработица и деиндустриализация, които Амон счита за неизбежни, е предназначена да бъде заместител на сигурните и добре платени работни мяста. Реакционният характер на предложението е ясен за много французи, две трети от които са настроени враждебно към схемата за универсален базов доход. Тази схема би струвала стотици милиарди евро, разход, който и привържениците на Амон сред буржоазията не биха търпели.

Социологическите проучвания показват, че с кандидат като Амон Социалистическата партия ще получи 8 % на първия тур на президентските избори, нареждайки се на пето място след Марин Льо Пен от Националния фронт, Франсоа Фийон от Републиканците, свързания със Социалистическата партия банкер Еманюел Макрон и бившия лидер на Лявата партия Жан-Люк Меланшон. На Амон му предстои да бъде елиминиран на първия тур, което ще е унизително поражение за партията му.

Победата на Амон на първичните избори само ще засили кризата на Социалистическата партия, която от половин век представлява важен стълб на буржоазното господство във Франция. В партията съществуват дълбоки разделения и широки среди изразиха отказа си да подкрепят Амон. Много партийни функционери изразиха подкрепата си за Емануел Макрон, а не за официалния кандидат на партията. Още преди края на първичните избори другият участник в състезанието, бившият министър-председател Валс, даде да се разбере, че няма да подкрепи Амон, ако той спечели и ще остане „настрана“ от неговата кампания. Същото заявиха в свое писмо и група депутати, привърженици на Валс, посочвайки, че ще призоват да се гласува за Макрон. Призивите да не се подкрепя Амон демонстрират дълбоката криза в Социалистическата партия. При положение, че подкрепата за нея намалява в полза на Макрон, самото й оцеляване е поставено на карта. Тя е силно разединена и съществува опасност от разцеплението й преди изборите от април-май, ако не и още преди това.

Подкрепата на голяма част от Социалистическата партия за Макрон, чиято програма е още по-дясна от тази на Амон, свидетелства за реакционния и прокапиталистически характер на европейската социалдемокрация. В цяла Европа партии като ПАСОК в Гърция и Социалистическата партия в Испания загубиха своите гласоподаватели, след като в продължение на десетилетия следваха диктата на Евросъюза за осъществяване на остеритет.

Франсоа Фийон, кандидат на дясната партия на Републиканците, също изглежда все по-уязвим. Първоначално се очакваше той да спечели на втория тур срещу кандидатката на неофашисткия Национален фронт Марин Льо Пен. Сега позициите му са значително подкопани от обвинения в корупция, след като преди дни сатиричното издание „Le Canard Enchaine“публикува твърдението, че в продължение на 8 години той е платил на съпругата си стотици хиляди евро пари на данъкоплатците в качеството й на негов „парламентарен асистент“, без да е свършила каквато и да е съществена работа за това време. Фийон е изпаднал в трудно юридическо положение, а френските финансови власти обявиха, че ще разследват обвиненията. След направените разкрития рейтингът му е спаднал от 54 (през ноември м.г.) на 38 (преди броени дни). Френската буржоазия сега е изправена пред криза, след като и двете нейни традиционни управляващи партии – Републиканците и Социалистическата партия, - са заплашени от с провал на президентските избори. Националният фронт се стеми да извлече полза от техните затруднения. Според социологическите изследвания Марин Льо Пен с лекота ще достигне до втория тур на изборите.

Перспективата за поражение на двете големи партии на буржоазното управление във Франция предизвиква нарастващо безпокойство сред европейската управляваща клака. Вече разклатен от гласуването на британските граждани за Брекзит (напускане на Евросъюза), както и от осъждането от Тръмп на Европейския съюз като оръдие на Германия, политическият ред в Европа ще бъде подкопан още повече от кризите в Социалистическата партия и партията на Републиканците във Франция. Вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел изрази загрижеността на Берлин от последствията, които възходът на френския Национален фронт може да има за бъдещето на Евросъюза. “След Брекзит, ако враговете на Европа постигнат отново успехи в Холандия или Франция - предупреди той, - то ние ще бъдем изправени пред заплахата да се разпадне най-големият цивилизационен проект на 20-ия век, а именно Европейският съюз“. На свой ред администрацията на Тръмп даде да се разбере, че възнамерява да използва Брекзит и самата Великобритания като свое политическо оръжие срещу Европейския съюз и особено против Германия, която тази администрация счита за свой голям икономически съперник. Франция също се превръща в бойно поле за битката за влияние между САЩ и Германия, като Вашингтон бързо изгражда връзки с Националния фронт на Льо Пен, а Берлин се стреми на власт в Париж да останат привърженици на Евросъюза като Социалистическата партия и Републиканците. Така кризата в Социалистическата партия е симптом за дълбоките конфликти сред европейския управляващ елит, както и за нарастващите международни напрежения и засилването на заплахата от война.

Бистра СТАЙКОВА по Alice Laurencon. Benoit Hamon wins Socialist Party presidential primary in France, WSWS, 30 January 2017